Хора, моля за адекватна помощ! Явно не се справяме адекватно с положението.
Баба ми е на 90 години. Имала е тежък живот и вероятно това вече се отразява на здравето и разумът й, а годините й не са никак малко. Има проблеми с кръвното, има и бронхиална астма, но взема медикаменти. Според мен има и страхова невроза т.к. я е страх да не остане сама. През живота си е преживяла не една и две загуби на близки хора от семейството й. Това я е принудило да се справя сама с живота.
От близо година и нещо насам, тя вече не може почти нищо до прави за себе си. В общи линии все едно имаме едно дете. Гласим и й носим храна, къпем я, оправяме й стаята и т.н. Не това е проблемно, обаче.
Главният проблем е, че тя ежедневно вика и цялата улица се огласява от нея. Постоянно вика, че е гладна, че я боли еди какво си, все пита има ли някой вкъщи. И това не е 1-2-3 пъти. Това е ежедневно, ежечасово, ежеминутно, ежесекундно. Нон стоп. И колкото и да имаш здрави нерви и да искаш да се държиш адекватно към нея, както разбира се и заслужава, то просто в един момент става невъзможно. Дори и да й отговориш 50 пъти, тя ще продължи да те пита. И тази ситуация е вече година и нещо. Родителите ми имат здравословни проблеми, породени от грижите покрай нея. Но това не се издържа. Не знам вече как да подходим към нея. Повече от ясно ми е, че жената нито разбира какво става с нея, нито иска това да се случва. Но тя сериозно вреди на здравето на цялото ни семейство.
Има ли сте подобен проблем? Как сте се справяли, за да облекчите и едната и другата страна? Защото все пак и грижещите се имат нужда от почивка, да са имат силите и здравето да продължават да го правят.
Баба ми е на 90 години. Имала е тежък живот и вероятно това вече се отразява на здравето и разумът й, а годините й не са никак малко. Има проблеми с кръвното, има и бронхиална астма, но взема медикаменти. Според мен има и страхова невроза т.к. я е страх да не остане сама. През живота си е преживяла не една и две загуби на близки хора от семейството й. Това я е принудило да се справя сама с живота.
От близо година и нещо насам, тя вече не може почти нищо до прави за себе си. В общи линии все едно имаме едно дете. Гласим и й носим храна, къпем я, оправяме й стаята и т.н. Не това е проблемно, обаче.
Главният проблем е, че тя ежедневно вика и цялата улица се огласява от нея. Постоянно вика, че е гладна, че я боли еди какво си, все пита има ли някой вкъщи. И това не е 1-2-3 пъти. Това е ежедневно, ежечасово, ежеминутно, ежесекундно. Нон стоп. И колкото и да имаш здрави нерви и да искаш да се държиш адекватно към нея, както разбира се и заслужава, то просто в един момент става невъзможно. Дори и да й отговориш 50 пъти, тя ще продължи да те пита. И тази ситуация е вече година и нещо. Родителите ми имат здравословни проблеми, породени от грижите покрай нея. Но това не се издържа. Не знам вече как да подходим към нея. Повече от ясно ми е, че жената нито разбира какво става с нея, нито иска това да се случва. Но тя сериозно вреди на здравето на цялото ни семейство.
Има ли сте подобен проблем? Как сте се справяли, за да облекчите и едната и другата страна? Защото все пак и грижещите се имат нужда от почивка, да са имат силите и здравето да продължават да го правят.
