Случи ми се нещо странно XX

  • 57 739
  • 703
  •   1
Отговори
# 45
  • Карлово
  • Мнения: 4 572
Това за главата и аз понякога чувствам. Но ми се е случвало и да се наблюдавам леко от страни, малко по-нависоко. При емоционално преживяване...

# 46
  • Мнения: 2 779
Не те ли плаши. Аз изпаднах в ужас...

# 47
  • Мнения: 5 846
Колежката ми е в подобно състояние от няколко дни. Знам, защото покрай странните събития около мен и това, че дежавюто отново ме е напъплило, реших да я попитам дали не й се е случило нещо странно и на нея. Тъй като тя е доста сензитивна. И 'дете' индиго.
Описа ми точно това: сякаш не е на себе си. Не е на този свят и се вижда като че ли отстрани. А тя не страда от паническо разстройство.

Мисля, че нещо подобно ще е квантовият преход. Моята идея е по-друга визуално, но нямам нужната техника и умения да ви я представя 😁

Последна редакция: сб, 15 юни 2019, 13:50 от HumbleDrumble

# 48
  • В Космоса
  • Мнения: 9 875
Моят пик на паник атаките беше като видях собственото си лице на 3 сантиметра от носа си. Помислих си "Честито! Вече си официално луда!" Но така и не потърсих специализирана помощ и всичко отшумя от самосебе си.

# 49
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
Моят пик на паник атаките беше като видях собственото си лице на 3 сантиметра от носа си. Помислих си "Честито! Вече си официално луда!" Но така и не потърсих специализирана помощ и всичко отшумя от самосебе си.



Как така видя собственото си лице на 3 см от носа си? Simple Smile

# 50
  • В Космоса
  • Мнения: 9 875
Все едно в огледало, което е на 3 см разстояние от лицето ми. Или все едно да си доближим лицата с някой на 3 см, само че не беше с някой, ами със себе си в случая. Trollface

# 51
  • Мнения: 1 918
А странни ли са честите дежавюта?
Преди ми се случваше веднъжмесечно, че и по рядко. От месеци ми се случва почти всеки ден, дори по няколко пъти.
То даже не е точно дежа вю. Сякаш знам какво ще стане следващите минути, удря ме изведнъж. Обаче не става това, което си мисля че ще стане. А това, което ми е в главата, че ще се случи е винаги нещо неприятно. Ама и аз го обясних един път...

# 52
  • Мнения: 5 846
Това, ако ми се случи, аз ще се на****😆

Gerrche, винаги са с чувството, че ще се случи нещо лошо. Тя и нагласата ми е такава за всичко, по принцип. И като се случи, правя нещо необичайно и неочаквано, един вид ритуал. Много интересно, срещнах същата теория в един азиатски филм на ужасите. Интересното е, че аз сама съм си го измислила това, и винаги ми става едно хубаво, когато открия, че това не е просто измислица.
Най-кошмарното ми дежавю беше преди години, когато видях братовчед ми да излиза от двора два пъти и два пъти аз му метнах за чао. И знаех, че преди да се случи, усещах че нещо необичайно предстои. И след това се случи наистина нещо много лошо, беше свързано с двете семейства.

Последна редакция: сб, 15 юни 2019, 15:20 от HumbleDrumble

# 53
  • София
  • Мнения: 9 416
Дежавютата ми ги е обяснявал психолог, защото аз самата често имам такива и се бях панирала по едно време. Не мога да го обясня като него, но беше нещо от сорта на това, че мозъкът ни понякога преработва информацията по-бавно и един вид сякаш "регистрира"  случката чак след като се е случила вече. Мен това много не ме задоволи като обяснение, но ми беше достатъчно, за да спра да си мисля, че ми се случва нещо особено.

# 54
  • Мнения: 5 846
Пандачина, да, винаги има обяснение, но дали е така, и психолозите не могат да ни отговорят. Те, както и ние, можем само да предполагаме.
Ето го филма, страхотен. На мен, поне, Много ми хареса.

# 55
  • Мнения: 2 779
Малко се поуспокоих, че не само на мен се случва това. Просто вчера буквално мислех, че полудявам и си казвах - хайде, сега ще почнат и халюцинациите. И точно както Gerrche е описала - сякаш знаех какво ще стане или като колежката на HumbleDrumble сякаш бях между два свята - хем бях тук, ама все едно го гледах на филм. Брр, като се сетя тръпки ме побиват. И това гадно бучене, едни ниски вибрации.
HumbleDrumble, твоята колежка как се справя с подобни ситуации. От какво мисли, че су получават?
А може да е и просто страх от неизвестното (бученето,което имах).и в последствие да съм влязла във филма. Обаче...не знам. Беше странно и досега не ми се е случвало. Даже имах чувството, че все едно летя.
Момичетата, които са по-навътре в тази тема, как биха ги обяснили тези състояния?

# 56
  • Мнения: 5 846
Малко се поуспокоих, че не само на мен се случва това. Просто вчера буквално мислех, че полудявам и си казвах - хайде, сега ще почнат и халюцинациите. И точно както Gerrche е описала - сякаш знаех какво ще стане или като колежката на HumbleDrumble сякаш бях между два свята - хем бях тук, ама все едно го гледах на филм. Брр, като се сетя тръпки ме побиват. И това гадно бучене, едни ниски вибрации.
HumbleDrumble, твоята колежка как се справя с подобни ситуации. От какво мисли, че су получават?
А може да е и просто страх от неизвестното (бученето,което имах).и в последствие да съм влязла във филма. Обаче...не знам. Беше странно и досега не ми се е случвало. Даже имах чувството, че все едно летя.
Момичетата, които са по-навътре в тази тема, как биха ги обяснили тези състояния?
Не съм много навътре с материята, защото съм чела основно квантова механика. Това бучене и вибриране си го обяснявам с това, че нещо ти е повлияло и си изпаднала в състояние на медитация, когато полето на астралното ти тяло започва да покачва вибрациите и в началото се чува точно това вибриране, шумно и тежко, на ниските честоти. И когато полето вдигне честотата си толкова високо, че вече е готово да се отдели, се чува само едно свистене и много нежно жужене. Знам го от моите преживявания от годините, в които медитирах усилено и бях стигнала доста далеч, като в един момент разбрах, че съм прекалила, уплаших се и спрях. Сега съжалявам..

# 57
  • Мнения: 1 918
Защо съжаляваш? Как разбра, че си прекалила?
Извинявай, ако задавам твърде лични въпроси Hug

# 58
  • Мнения: 2 779
И аз мисля, че е нещо такова. Но усещането бе, че цялото ми тяло вибрира.
А защо се случва това? И то защо се случва без да го искам?
Мога ли да го предотвратя? Страхувам се и не ми харесва.

# 59
  • Мнения: 5 846
Защо съжаляваш? Как разбра, че си прекалила?
Извинявай, ако задавам твърде лични въпроси Hug
Съжалявам, защото изгубих тренинг.
Една вечер доглеждам някакъв филм след полунощ, и усещам, че изпадам в толкова силна концентрация, както никога дотогава. И си казвам - Яхвай вълната! А знаех, че е забранено да се медитира след десет вечерта и до четири сутринта. Но аз мога ли?🤪
И започнах да минавам през нивата, със страшна скорост се движех в един тунел,  който ме беше тъмен, а както всичко около теб се слива, когато се движиш с огромна скорост.  Ясно си спомням броях нивата. Пет или шест. Никога не бях отивала толкова надалече. И изведнъж се озовах в един офис. Беше, както от миналото. Стари телефони, от най-старите, и папки. Беше много чисто и тихо. И се видях да излитам през матовото стъкло и да увисвам над един огромен двор с алеи и лампи, които светеха, макар да беше през деня. Беше крайно чисто, чак стерилно. И Тихо. Виждах всичко в детайл и си спомням, че само си помислих, учудено, че и преди съм била тук, ни не мога да си спомня кога. И че това място не се намира на земята, нито в нашето измерение. И се обръщам на ляво и виждам сградата, огромна, чиста, красива, стерилна, с червени, вишневи тухлички. И на гърба й висока и тясна бяла, матова стена от стъкло и най-горе отворено малко квадратно прозорче с мрежа. И аз решавам че ще вляза от там. И само знам, че трябва да бъда много бърза, невидима, и тиха. За да не ме усетят, тези, които бяха нещо като полиция тук, но много по-висше, всеобхватно и могъщо. И най-важното, крайно зло. И пльос на плочките боса. Хем боса, хем се виждах само като кълбо от енергия. И отново всичко е безкрайно чисто и стерилно. И в този момент виждам пред една врата чакат мъже и жени, голи. И аз решавам да се наредя до тях, за да вляза и да видя какво се случва вътре. Влизам и вдясно виждам параван. Всичко е бяло. Стъклата бели и матови. Слънцето светеше ярко през тях. Беше толкова силно. Само плочките бяха в бледи нюанси на оранжевото. И всеки чака реда си и влиза зад паравана. Шмугвам между хората и влизам и буквално умрях.
Едновременно с това, което виждах и сякаш всички емоции, цялата мъка на всички тези хора, които бяха там, премина през сърцето ми.
Мъжете и жените влизайки зад паравана, заставаха всеки пред едно шкафче за дрехи и заставаха мирно около минута. Отвътре от шкафчето се чуваше правене, същият звук, който издава гайгер -мюлеров брояч, когато е засякъл висока радиация. Да, точно това се случваше, тези хора отиваха всеки ден там за своята порция висока радиация.
И след като свършеше процедурата, всеки си тръгваше да излиза. Аз стоях точно срещу тях, те разбира се, не ме виждаха. И , както бяха здрави и прави мъже и жени, изведнъж жената, която наблюдавах пред шкафчето, вече се движеше крайно изкривена и трепереща. Двама мъже, които нямаха никаква родствена връзка помежду си, се бяха превърнали в сиамски близнаци. И още ред ужасни неща. И през цялото време усещах огромната, неизмерима болка на тези човешки души, откраднати и затворени на това ужасяващо място. Подложени на ужаса да изживяват всичко това всеки ден и завинаги.
И в този момент разбрах, че са ме усетили. Включиха сирените, които завиха зловещо, нямах секунда за губене и се изнесоха през стените на двора. И летейки, се чудех къде да се скрия, за да се спася. Вече беше привечер, а докато ме гонеха, стана и тъмно. Летях и усещах как губя енергия и съм все по-ниско до земята, и виждам двама мъже в униформа и две кучета на каиш, бягат след мен, обаче те не могат да ме видят, но кучета могат да ме усетят. И ме засякоха къде точно се рея и аз вече летя ама ще падам и виждам сградата пред мен и прозорците с мрежа и си казвам, ще се престоря на сянка, и хоп, залепнах в тъмното. И кучетата полаяха малко под прозореца, но ония, като не успяха нищо да видят, и си тръгнаха.
И в този момент се включи високоговорител, огласяйки целият двор:
"Ако до три минути не напуснете сградата ще бъде включен конверторът на енергия ! Ако до три минути не напуснете сградата ще бъде включен конверторът на енергия!"
Никога не съм била по уплашена. Вече нямах сили да летя, бягах по земята. Към бялата ниска ограда от камък, зад която беше спасението. И включиха конвертора. И аз си мисля пет метра под земята и пет метра напред и съм излязла. Едва се просмукаха през почвата и буквално се излях през оградата. И отворих очи. И си казах това ми беше последната медитация.
След години гледах документален филм за Аушвиц, виждайки сградата, изтръпнах, дворът, алеите, светещите през деня лампи. Всичко беше същото. Поразрових се Менгеле, и разбрах, че един от чудовищните му експерименти с хора, е бил точно този да пришива един за друг хора, нямащи никаква родствена връзка.
За мен това са души на хора, откраднати и заточени там, на това място, без да знаят, че са мъртви, и да изживяват целият този ужас отново и отново.
И това се случва много преди да бъде създаден сериалът LOST🙂 Който аз, вече като изгледах една серия, сънувах един сън, и вече знаех за какво става въпрос 😁😆 Ако искаш ще ти го разкажа и него някога. Беше да ти замръзне кръвта, разбира се.

KPP, случва се или защото скоро сме направили няколко по-големи квантови скока, и се повишават вибрациите. НаЗемята, на Вселената, на всеки от нас. Едни ще го понесат, други няма да издържат. А тези, които ще останат след Края, ще бъдат съвсем малко.

Общи условия

Активация на акаунт