Май още не.
- Публикувана: 12 юни 2019, 13:03 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2019, 19:09 ч.
Случи ми се нещо странно XX
Имаш предвид твой съпруг или син от приключилия живот и си искала да се прероди отново с теб?
Първи вариант
Възможно е този, който си искала, да е бил с теб само за този отминал живот, за да ти помогне с някаква задача, но после да не е планирано повече да се прераждате заедно, защото е по-далечна душа. А на тебе ти се иска пак да сте заедно. И тъй като там вече не си с амнезия и знаеш кой кой е, настояваш този някой пак да дойде с теб.Не се знае обаче в каква роля ще се появи.....
Втори вариант
Това е някоя от сродните ти души от твоя грозд и си искала да сте заедно от самото начало, но планът на неговия живот е бил друг и ще се появи по-късно.Това е по-възможния вариант.
Първи вариант
Възможно е този, който си искала, да е бил с теб само за този отминал живот, за да ти помогне с някаква задача, но после да не е планирано повече да се прераждате заедно, защото е по-далечна душа. А на тебе ти се иска пак да сте заедно. И тъй като там вече не си с амнезия и знаеш кой кой е, настояваш този някой пак да дойде с теб.Не се знае обаче в каква роля ще се появи.....
Втори вариант
Това е някоя от сродните ти души от твоя грозд и си искала да сте заедно от самото начало, но планът на неговия живот е бил друг и ще се появи по-късно.Това е по-възможния вариант.
По този повод точно в същата ситуация, но далеч не толкова интересно, имам спомен от дете. Много е странно, все още не знам дали е било спомен след сън или спомен от предишен живот, но си спомням как слизам от трамвай с дълга бяла рокля и тичам по павета, бързам за някъде. Вдигам ръка и ... до там. Нищо след това, наскоро гледах снимки от стара София и буквално разпознах улицата до Народния театър, по която в действителност някога е имало трамваи. Живея в София от няколко години и работя точно на тази улица, но я рапознах едва на старата снимка. Като малка не съм идвала тук, а това нещо го помня от толкова време, много странно лично за мен.
Имам много ярък спомен от първата си годинка, което според мен е невъзможно. Спомням си как леля ми ме оставя на нещо като маса в църквата (ще ме кръщават) и излиза сякаш да вземе нещо, но аз си мисля, че ме оставя и няма да се върне никога, и плача с цяло гърло. Бяхме много близки с нея до преди няколко години, но след това прекъснах връзка по лични причини... Беше ми много мъчно. Мисля си дали това не е било сън, което да е предвещава това?!
А моят първи спомен е за дълга шоколадова фигурка на човече, опакована в станиол, която виждам някой да държи над главата ми. Опитвам се да я взема с ръце, но не ми я дават. Най-странното е, че знаех къде точно в къщата ни е било кошчето ми по това време - в коридора, на втория етаж. Питала съм майка ми на каква възраст съм била - на около 9 месеца. И наистина съм била в коридора, на по-хладно. След това спомените ми започват с 3-4-годишната ми възраст.
След като заговорихте за спомени от детството и дали са възможни и аз имам един.Била съм около 2 годишна когато съм паднала от терасата на първият етаж.Спомням си само как прехвърлям крак през парапета после как се държа на двете си ръце висяща на него...И аз не знам дали е от честото повтаряне на случката,но те са ме видели и намерили вече паднала.Иначе и моите спомени са от 4-5 годишна,но смътно и сякаш съм,ги гледала на филм.Сега много се чудя синът ми какво ще запомни от баща си загуби го на 5г.😢😢
И аз имам такъв спомен- по думи на майка ми съм била на 1г и няма как да помня, но помня. Когато майка ми забременя със сестра ми имала тежка бременност и ме изпрати на село с леля ми. Помня че седяхме най-отзад в рейса и аз гледах през задното стъкло и плачех. Със сестра ми имаме разлика от 14м, изпратила ме е когато е била в 7м. Помня и балоните от 1вия си рожден ден, а също и когато видях сестра ми за 1ви път (тя на 2м тогава) и бях много нещастна, не я исках.
Аз също имам откъслечен спомен от преди да навърша година. Бях седнала в бебешка количка (от тези, в които се ляга, за съвсем малки бебета, но щом съм седяла съм била на повече от 6) и майка ми ме бута по нашата улица. Не мисля, че е нещо необичайно, явно доста хора имат такива спомени.
И аз имам доста бебешки спомени.
Предлагам да върнем темата към странните случки 😊.
Предлагам да върнем темата към странните случки 😊.
Ще споделя странна история, свързана с детските ми години 
С майка ми и баба ми стоим в кухнята, те си говорят, аз се лигавя. Заговориха се за дядо ми и аз, не знам защо, казах, че той е умрял. Скараха ми се за глупостите, които говоря. След няма и половин час роднини дойдоха да кажат, че е наистина е починал... той беше в чужбина по онова време. Още помня как баба ми припадаше в ръцете им, а майка ми ме вкара обратно в къщата. Дядо ми почина малко преди втория ми рожден ден.
Майка ми твърди, че няма как да помня това, но още спомени имам от този ужасен ден. Може би точно заради шока ги помня. А нямам идея какво ме е накарало да кажа това нещо.
С майка ми и баба ми стоим в кухнята, те си говорят, аз се лигавя. Заговориха се за дядо ми и аз, не знам защо, казах, че той е умрял. Скараха ми се за глупостите, които говоря. След няма и половин час роднини дойдоха да кажат, че е наистина е починал... той беше в чужбина по онова време. Още помня как баба ми припадаше в ръцете им, а майка ми ме вкара обратно в къщата. Дядо ми почина малко преди втория ми рожден ден.
Майка ми твърди, че няма как да помня това, но още спомени имам от този ужасен ден. Може би точно заради шока ги помня. А нямам идея какво ме е накарало да кажа това нещо.
