Моя б12 беше 200 - демек имам дефицит. И честно казано голям процент от хората си го имат този недостиг, но не му обръщат внимание.
- Публикувана: 11 юни 2019, 15:30 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2019, 10:55 ч.
Паническо разстройство - 37
loveuu_m, почвам, само да ме вземат, че съм и на годинки вече. И при мен тази тревожност е ужас сутрин, нямам сили да се вдигна. Сърцето хлопа, тялото ми се тресе, страх ме е от всичко. Не знам ама по някое време си казвам - Танче, айде, по-лошо ще става в леглото. Със заповедта си се вдигам като войник, обувам маратонките и пускам тренировка. Леле каква мъка е в началото, но след петата минута вече всичко си идва по местата. Е, имала съм и случаи, че спирам през минута през цялото време, но положението просветва. После задължително в кръчмата на кафе, да гледам и говоря с хора.
Искам и да почна да имам повече парички, поне малко по планината да се кача. Толкова я обичам, а сега от терасата само гледам билата на Рила и Пирин и преглъщам...
Искам и да почна да имам повече парички, поне малко по планината да се кача. Толкова я обичам, а сега от терасата само гледам билата на Рила и Пирин и преглъщам...
Здравейте, да разкажа и моята история. На 37 години съм, омъжена без деца. Преди 2 години получих "психически епизод". Беше в следствие от едногодишен стрес и безспирен плач. Накрая мозъкът ми изключи. Започнах да си въобразявам несъществуващи неща, не бях на себе си, не се хранех, не спях. Бях в АДА, наистина.Посегнах на живота си, многократно. За мое щастие не успях. Не зная защо, но миши отрови и инсектициди, просто не ми действаха ( за радост). Когато споделих след време на терапевта ми, остана шокиран!Започнах да получавам паник атаки, някои силни та чак до спешното съм стигала, други по - слаби, тревожност. Посещавах психиатър и психотерапевт едновременно и с подходящи лекарства се въстанових. В момента спирам основното лекарство и се справям. Все още съм на ръба на паник атаката, но успявам да я потуша. Психотерапевта много ми помогна. Разисквахме всичко, което някога ме е тревежело, наранило и разстроило. Все още ми е трудно да се справм със стреса, но с помощта на съпруга ми успявам.
Желая късмет и здраве на всички. Исках просто да споделя историята си.
Желая късмет и здраве на всички. Исках просто да споделя историята си.
89/59 го измерих с електронния. После пак няколко пъти - 107/57. Пулс 75. Тва притеснително ли е. Лекарите уж викат че не е. Като намалих лекарствата пък почнах да го вдигам. Забелязвам, че вечер и на обяд след ядене ми пада. Особено като полегна. А сутрин пък правя на гладно паниките, вдигането и сърцебиенето. Кво да правя не знам, освен да следвам съветите на психолозите и да му се насмея и да не го гледам толкоз.
cvetunia, след като още си на ръба защо спираш лекарството? Колко време го пи?
Cvetunia здравей. Имаш късмет с такъв съпруг до теб. На правилния път си , щом имаш такова голямо подобрение ще се оправиш напълно. Но трябва да внимаваме всички ние с ПР, че то никога не си отива напълно. Стои стаено някъде в нас и ако успеем да го разпознаем навреме няма да изпадаме в толкова дълбоки дупки, от които се излиза трудно и продължително.
Всичко е относително с качването. С Ремиртата ми казаха, че ще имам ужасен апетит и ще нашишкавея, но грам не качих, нито ми се увеличи апетита.
Лошо ми е, дано до 15 се пооправя за интервюто. Метнах една 45 минутна тренировка.
Ужасното е, че вече не заспивам от Ремиртата. По 2 ли да взимам, или по 1 и 1/2 в началото да пробвам?
Лошо ми е, дано до 15 се пооправя за интервюто. Метнах една 45 минутна тренировка.
Ужасното е, че вече не заспивам от Ремиртата. По 2 ли да взимам, или по 1 и 1/2 в началото да пробвам?
Здравейте.Случвало ли ви се е както си седите и да ви се завие адски силно свят.На мен за втори път ми се случва,но преди малко беше ужасно.Не можех да си концентрирам погледа,усещах едно напрежение в челото и просто за малко да припадна.Уплаших се и пулса вдигнах.Това дали може да е ПА или е нещо сериозно?Някой с подобни оплаквания?
Здравейте.Случвало ли ви се е както си седите и да ви се завие адски силно свят.На мен за втори път ми се случва,но преди малко беше ужасно.Не можех да си концентрирам погледа,усещах едно напрежение в челото и просто за малко да припадна.Уплаших се и пулса вдигнах.Това дали може да е ПА или е нещо сериозно?Някой с подобни оплаквания?
Препоръчани теми