Паническо разстройство - 37

  • 28 723
  • 742
  •   2
Отговори
# 360
  • Мнения: 1 781
Като малка много се тревожех, че родителите ми няма да дойдат да ме вземат от ДГ. Сега се замислям и не виждам причина да съм се чувствала така.
Може да са ти го казали лелките в градината като заплаха и просто е подтиснато някъде там в съзнанието. Повечето терапевти наблягат на семейната среда, но много поразии имаме от учителките в градината и училището.

# 361
  • Мнения: 4 406
Каква е тази странна клавиатура, дето нищо не мога да напиша.
Сали, съчувствам ти. По 3 дни съм била така. И все да ми е за урок ...
Жабче, на Ремирта съм и при нужда Ривотрил.
После от компа ще пиша повече.
Целувки. Аз боря фитнеса!

# 362
  • Мнения: 352
Ася, веднага бих отишла на психолог, но ми е на 100 км. Не мога да шофирам, а мъжлето е заето, пък и няма да ме закара. Пия Алора и си мисля, че успокоява. Много отслабнах, стопих се направо, срам ме е да се покажа, като призрак съм....

# 363
  • Мнения: 1 781
Ася, веднага бих отишла на психолог, но ми е на 100 км.
Ако имаш финансова възможност - не чакай,а  намери терапевт и започвай по скайп или вайбър. Аз лично не бих отлагала (това го казва човек, който съжалява, че е отлагал една година и има напредък след сесии по скайп).

# 364
  • Мнения: 343
Лов ю, Дара е права. Намери начин да ходиш. При мен имаше подобрение едва след като започнах да посещавам, но не можа да ми помогне изцяло, защото не ходих достатъчно пъти, тей като е скъпо. Започнах да пия антидепресанти април месец и смея да твърдя, че съм много по-добре от тогава. Каквото и да решиш, действай.

# 365
  • Мнения: 352
Благодаря ви момичета, предишния път, когато бях се чувствах така първо ходих на психиатър, но после личния лекар ми се скара и ми спря лекарствата. Пиех анафранил и клонарекс. Тогава съм била на 20-22г. После ходих и на психолог. Смених две психоложки. Наложи се да прекратя и консултациите, защото нямах възможност да продължа. Точно финансите бяха причина да сменя първата психоложка, защото тя взимаше 50, а другата 30. После майка ме заведе на невролог и тя ми преписа деаксит и  триптозин......... не знам дали от тях ми мина, не помня. Започнах работа, чувствах се добре. Сега съм в отпуск до 1.09. все едно ще е до безкрайност. Планирали сме почивка, всеки се радва на каквато и да е почивка, а аз се тревожа, как ще мина, дали няма да се случи нещо, постоянно искам да контролирам всичко, да предотвратя нещата... да не би да се случи нещо..... не мога да се насладя на отпуската си. Всичко е толкова прекрасно, а аз не мога да изпитам наслада от нищо, искам да избягам, да се скрия и да изчезна. Не ми се прави нищо, не ми се готви, не ми се чисти, не ми се яде, не ми се чете, не ми се излиза... ще полудея от нищо правене...
Мисля пак да отида при същата невроложка, но тя ще ми изпише АД, а мен ме е страх да ги пия, ако забременея..?
Ужас, толкова съм раздвоена! Sad

# 366
  • Мнения: X
Точно за това психолог ще ти помогне. По принцип той трябва да те научи да приемаш живота с неговите рискове. И мен ми се иска някой да ми каже, че нищо лошо няма да се случва, но това не е реалността. Трябва да се научим да живеем сега и да знаем, че все някога нещо ще се случи.

# 367
  • Мнения: 1 372
Така е , винаги ще се случват някакви неща, и хубави и лоши. Затова трябва да живеем живота си въпреки тях.
Само да кажа моя опит със забременяването. След първото ми дете, решихме че ще имаме второ, но аз бях в депресия. Чувствах се зле и плачех. Въпреки това забременях. Изкарах бременността си затворена в къщи. Почти не излизах, освен за женска консултация. Караха ме с кола. Бях непрекъснато под страх че нещо лошо ще се случи и се чудех какво ли нервно дете ще родя и каква майка ще съм аз съответно. Пиех в много редки случаи успокоително, много редки. Получавах паник атаки, но не тежки, а и нали си бях в къщи през цялото време. Абе като доброволен затворник. През последните два месеца от бременността започнах да се чувствам много по-добре, а след като родих , коренна промяна. Макар че почти не ядях, качих около 7-8 килограма за цялата бременност. Родих здраво бебе, 3.500 кг. Спокойно , не плачеше. Бях щастлива. Всичко ми мина. Затова все повтарям тук че ключът за наще състояния е промяната. Понякога човек зацикля и макар наглед всичко да му е наред се чувства неудовлетворен и от там ПА и ПР. Ето защо реших че ще напусна работа сега. Надявам се това да е промяната която търся. Съветвам всички, чието ПР или ГТР или каквото е там депресивно състояние, ако не се е отключило от нещо конкретно, примерно раздяла , смърт на близък и т.н. а просто от нищото....не е от нищото, търсете ваща промяна.

Последна редакция: пн, 15 юли 2019, 15:13 от Salii

# 368
  • Мнения: 156
Здравейте.Аз да ви питам по време на сън през ноща пулса ми е бил 44у/м,това нормално ли е?Като се има впредвид,че вечер след 20:00 в покой е 53-54

# 369
  • Мнения: 352
Salii, благодаря ти! Някак си ме успокои, че ПР по време на бременност, не е повлияло на бебето ти.  Дано и при мен всичко да е нормално, вярвам, че ще се случи когато му е времето.

# 370
  • Мнения: X
Хахах, ти как знаеш колко ти е пулса докато спиш. Отиди на лекар да ти сложи холтер и той ще ти каже. Като цяло ако нямаш никакви симптоми, смятам че какъвто и пулс да имаш, не е проблем.

# 371
  • Мнения: 1 372
До loveuu_m. Всичко ще е наред. Просто исках да ти кажа ако се случи сега, когато си в такова състояние , да не се паникьосваш.  Няма да имаш проблем, а напротив, ще ти помогне.

# 372
  • Мнения: 5 459
loveuu_m, аз също от дете съм тревожна. Майка ми за да ме накаже, ме оставяше да спя в градината/беше нощуваща градина и майка ми ми беше учителка/. Лепеше ми тиксо по очите и устата , за да спя.
Аз също много се страхувах да забременея, защото с първия си съпруг имах един спонтанен аборт и го преживях много тежко. След него ми беше и първата ПА.
С втория си съпруг забременях случайно. През цялата си бременност бях тревожна, но излизахме с мъжа ми постоянно на разходки. Не се хранех, карах основно на плодове и зеленчуци и за цялата бременност не качих нито килограм.  Лекарства не пиех изобщо. Родих здраво момченце 3 и 500. Сега е на 18 години и е много умен и спокоен. Така, че не съм съгласна, че тревожността на майката се предавала и на детето. А това си беше и една сравнително късна бременност-бях на 31 година като го родих.

# 373
  • Мнения: 156
Хахах, ти как знаеш колко ти е пулса докато спиш. Отиди на лекар да ти сложи холтер и той ще ти каже. Като цяло ако нямаш никакви симптоми, смятам че какъвто и пулс да имаш, не е проблем.
имам часовник който ми отчита пулса минималния и максиналния по време на сън.Взех го специално заради това да го меря,че като съм навън не мога да вадя апарата от чантата.Май съвсем откачих с това нещо

# 374
  • Мнения: 1 781
Аз много много не вярвам на такива неща, та да питам - сигурна ли си, че отчита правилно? Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт