Публикувана: 11 юни 2019, 15:30 ч.
Последно мнение: 17 авг. 2019, 10:55 ч.

Паническо разстройство - 37

28 982
742
1

# 15 14 юни 2019, 14:51 ч.

Мнения: 1 782

Цитат на: Jane12 в пт, 14 юни 2019, 07:52

Здравейте, нова съм в сайта, но не съм нова в историята с паническите атаки. От години безуспешно се боря с тях, с постоянната тревожност, със социалната фобия и агорафобията. Искам да попитам има ли някой, който се е подобрил, дори не говоря за пълно излекуване, а просто подобрение. И ако да, как? Ще се радвам да ми дадете някой съвет, защото не мога да издържа още дълго така.

Погледни предишните 2 теми (35 и 36). Да, има хора с подобрение!
Тук май повечето преборихме агорафобията (точно в предните 2 теми обсъждахме как). Успех! Simple Smile

# 16 14 юни 2019, 17:54 ч.

Мнения: 4 406

Не мога да давам мнение, аз съм с обратното - клаустрофобия. Но лесно се оправя с едно излизане по билото. Е, може и центъра.

Много ми е кофти на такива дни. Купуваш продукти, свещи, редиш кутии за помен. Но на никого не избягва това.
Айде да си донаредя кутиите и да му отворя няколко бири ,:-)

# 17 14 юни 2019, 18:22 ч.

Мнения: 314

Цитат на: Jane12 в пт, 14 юни 2019, 07:52

Здравей. Аз мога да претендирам, че съм се подобрил.
Първо, бих заявил най-открито, че семейството рядко има участие в така нареченото подобрение. На мен лично ми помогна много съм за мен човек.
Лечението ми започна с лекарства разбира се, но те дават само тласък...начало. Агорафобията се преодолява на принципа "Клин клина избива". Намери нещо, което ти доставя удоволствие. При мен беше карането на ролери.
При теб може да е велосипед, риболов или каквото там обичаш да правиш на открито. И най-важното... Не се изсипва още от начало, но не го прави и твърде бавно. Винаги носи със себе си хапчета, които пиеш за успокоителни.
Тревожността все още не мога да преодолея...Но аз съм си тревожен и по рождение. Научих се да живея със симптомите на всички проблеми покрай ПР. Това е начина да стигнеш до някъде. Но както ти каза- не говорим за пълно излекуване. Успех.

# 18 14 юни 2019, 18:46 ч.

Мнения: 1 782

Както каза Deep - семейството може само да те подкрепи. Сам си в тази борба. Тук си даваме съвети, но пак сам трябва да вървиш напред.
Аз също имам огромно подобрение. Не съм взимала хапчета, пила съм само валидол. Да, отне ми 2 години (+ психотерапия), но съм много доволна от резултата.
Не мога да кажа, че всичко изчезва. Част от симптомите изчезват, с другите просто свикваш.

# 19 14 юни 2019, 19:01 ч.

Мнения: 1 372

Аз също се чувствам добре. На моменти забравям през какво минах. Знам че пълно излекуване няма. Такива сме си, тревожни, чувствителни. Това си остава стаено някъде в нас. Важното е да се познаваме добре. Да можем да се контролираме. Агорафобията при мен беше тежка. Беше ми много трудно. Пия АД. Рецепта за справяне точна няма, но както казва Дийп прави нещо което ти харесва. Разсейвай се. Гледай да си ангажирана. Ако можеш нещо да промениш в себе си, в живота си, действа зареждащо. Ако ти олеква пуши тук.

# 20 14 юни 2019, 19:22 ч.

Мнения: 314

Бих дал и друг съвет, но не ти знам семейното положение. Ако не си семейна и ангажирана-забавлявай се. Преди да излезеш, изключи всичко от себе си, представи си как можеш да прекараш добре една вечер сред хора и го направи точно така. Няма нищо.по надъхващо от положителните емоции.

# 21 14 юни 2019, 20:41 ч.

Мнения: 38

Веднъж преди 3 години съм била на АД и имаха ефект, но се наложи да прекъсна лечението по-рано. Паник атаките бяха изчезнали, но тревожността винаги си е с мен. Не съм омъжена, имам приятел от 7 месеца и макар да е рано да се каже, всичко върви много добре. Проблема е, че не знам от какво се пораждат всичките тези страхове, здрава съм, семейството ми винаги ме е подкрепяло, имам щастлива връзка, сигурна работа. Това не мога да си обясня, не би трябвало нещо да ме тревожи към момента, а ей ме на, не мога да отида и до магазина без да се треса от страх само при мисълта за това. Или постоянно да си мисля как ей сега ще припадна, ей сега тук ще си умра. Особено с тези жеги и моето по-ниско кръвно е нещо ужасно.

# 22 14 юни 2019, 21:12 ч.

Мнения: 1 782

Jane, аз също така и не успях да намеря точна причина за появата на ГТР.
Помисли (без да ми отговаряш, разбира се Simple Smile

) - щастлива ли се чувстваш в ежедневието си, уверена ли си в себе си (външно и вътрешно), има ли някаква неудовлетвореност в ежедневието? Отделно сигурната работа може да е монотонна и скучна и да ти е втръснало от нея (самата работа, колеги, работно място). Отделно и социалните мрежи създават един излишен стрес, който не е за пренебрегване. Такива малки неща също водят до ПР и ГТР (поне така мисля аз).

# 23 14 юни 2019, 21:32 ч.

Мнения: 806

Според мен не само при агорафобията,а при другите ни фобии,трябва да се изправим.
Трудно,аз всеки ден се боря. Но дето се вика,то от това по-зле някъде?
Колко пъти си мислех,че умирам...е жива съм. Друго не ми остава-смело и смахнато напред.
И аз като deep,от дете съм си такава тревожна,притеснителна.
Това едва ли ще се промени,просто трябва да се науча да пресявам тревогите.

# 24 14 юни 2019, 21:35 ч.

Мнения: 1 782

А тази тревожност може и да идва от родител/прародител/училище. Като ме тресна ГТРто и взех да виждам кое от къде съм го "наследила". Та може и да са ни направили тревожни. Simple Smile

Жабче, точно това си мислех и аз - то по-зле накъде? Да идва и да се приключва, то това не е живот моето.

# 25 14 юни 2019, 21:35 ч.

Мнения: 135

Добър вечер ! Днес ме боли глава ,но болката е пареща ,странно .След като приех парацетамол болката премина, но паренето във врата остана. Кръвното ми е добре , но какво е това чувство не знам .Случва ми се от седмица и дори ходя на водата да се измивам, защото е неприятно . Освен това има и лека замаяност, дали да не споделя с лекаря си ?

# 26 14 юни 2019, 23:41 ч.

Мнения: 1 372

Цитат на: Dara77 в пт, 14 юни 2019, 21:12

Съгласна съм с това че удовлетвореността в живота ни е много важна. Освен удовлетвореността в ежедневието и в работата, бих добавила и удовлетвореността в интимния ни свят с любимия човек. И то не говоря за разбирателство и любов, а да сме удовлетворени интимно в чисто физически план . Смятам че е важно. После се чудим от къде е ГТР и ПР, а то трупаме постоянно негативизъм от всякакви неща, дори и дребни. Не умеем да разтоварваме и да се отърсваме от негативизма. И уж гледаме всичко ни е наред и се чудим от къде пък сега се взе това ПР, а то има от къде. А пък задържането вътре в себе си и потискането на емоциите как вреди. Трябва да се научим да се освобождаваме от тях, като трябва да плачем с глас, като трябва да се смеем и да крещим силно,пак е по-добре отколкото да сме все овладяни и правещи добро впечатление. Аз нали не спя, та си разсъждавам. Какво мислите?

Приятни почивни дни 😘

Последна редакция: сб, 15 юни 2019, 01:25 от Salii

# 27 15 юни 2019, 01:43 ч.

Мнения: 256

Цитат на: Salii в пт, 14 юни 2019, 23:41

Абсолютно съм съгласен с теб, Сали! Ние, по-чувствителните, задържаме всичко в нас, и трупаме с години, докато един ден, просто не...изгърмим. За разлика от околните, които без капка свян, и огромна наглост сипят "помията" си всеки ден върху нас, ние просто търпим, мълчим, и трупаме тонове негативни емоции, там някъде дълбоко в нас. Може би трябва и да сме благодарни, че по този начин трябва да променим себе си, просто защото светът отдавна не е същия, да сме благодарни, че не е нещо по-сериозно, защото има в пъти по-страшни неща в тоя живот. Неудоволетвореността, също е една от причините да стигне човек до тук, било то интимна, или чисто екзестенциална. Аз си мисля доста, последно време върху това, и наистина мисля че случилото се с мен не е случайно, аз просто прекалих с добротата, търпимостта, и с чистотата си към околните. Прегръдка за теб Сали, а на останалите, много лек, и хубав уикенд! 🍀

# 28 15 юни 2019, 09:10 ч.

Мнения: 38

Добро утро от мен! Как сте днес? При мен от седмица може би направо е ад, не мога да спя, не мога да ям. Ям насила по една филийка, колкото да има нещо в този стомах. За съня-ами не става. Будя се по няколко пъти вечер и стане ли 5 сутринта-край, не мога да заспя повече и това е. И тази паника дето ме тресе по цял ден, направо съм парцал. Обмислям вече наистина да отида на лекар, така няма да го бъде.

# 29 15 юни 2019, 09:32 ч.

Мнения: 15

Здравейте, чета темата редовно. Понеже ползвам ривотрил, към който организма привиква и се налага да се взима все повече, някой има ли опит със смяна на бензодиазепини, т.е. дали като се смени с друго ще има ефект от ниските дозировки, как се определя кой да е?

Препоръчани теми

Паническо разстройство - 43

Отказване на клонарекс и странични ефекти

Клонарекс и Ципралекс

Седатон, Ремотив, Сладки сънища и др.

Причина:

Причина: