Тя на мен ми казва да кажа направо за д-р Цветков да ми запишат час, когато я няма
- Публикувана: 2 юни 2019, 14:58 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2019, 22:14 ч.
Пациентки на ЦРЗ "Надежда" - тема 74
Здравейте, момичета!
Не съм писала от години, но редовно ви следя. Понеже заговорихте за д-р Персенска, реших да ви споделя и моя опит, защото може и да съм от полза на някого при избора на лекар. Накратко моята история - опитите ни за дете започнаха от края на 2011, след като се оженихме. Първоначално ходех на обикновени гинеколози, които в един момент ми откриха полип - отстраних го през 2013 г. След това започнах да ходя в Щерев. Уж бяха излезнали завишени НК клетки, нно лекарката там каза, че те няма да се смъкнат и все пак ми направиха няколко влливки с интралипид. Отблъснаха ме, защото не търсеха причините за неуспеха, а ме тласкаха към инсеминации, без да знам защо. През 2015 г. стигнах до Надежда - бяха ме разпределили при д-р Персенска. Допадна ми, защото изглеждаше професионалист. Поиска веднага ЦС (не призна хидротубацията от Щерев) - на снимката си личеше, че левият рог на матката е затъмнен и оттам не се виждаше тръбата. Персенска каза, че тръбата е запушена, но можем да правим инсеминации, когато овулацията е от другия яйчник. Съгласих се и така направихме 3 неуспешни инсеминации. Междувременно, имаше безплатни консултации в София с д-р Тургут, който тогава работеше в "Мемориал" (Истанбул). Занесох му всички изследвания и цветната снимка. Още като я видя, каза, че съм за операция, понеже имам сраствания (вероятно от махането на полипа) и няма как да износя. Показа ми как трябва да изглежда една матка и се видя ясната разлика с моята снимка. Много се обърках тогава, защото това противоречеше на мнението на Персенска. Събрах смелост и говорих с нея - разказах й случая, а тя се ядоса на турските си колеги, нарече ги "инвитраджии" и каза, че това, което той ми бил казал, не било вярно. Аргументира се с хубавата лигавица, която правя обикновено, и аз й повярвах. Решихме да направим инвитро на естествен цикъл. Стимуллираха ме с Фемара, извадиха 1 Я, оплоди се и след известно забавяне на 4ти ден, на 5ти ден стана чудо - превърна се в "страхотна бластоциста" (по думите на Персенска). Имах щастието да се имплантира, видя се сакче на ехограф, но нещата спряха някъде в 7 г.с., когато пулсът първо беше много слаб, а после съвсем спря, няколко дни след като почина дядо ми. Не исках да повярвам, мислех, че може да е грешка, отидох на още 2 доктора от различни клинки, които потвърдиха диагнозата. Предпочетох медикаментозен аборт пред кюретаж, защото уж е по-щадящо за тялото, но не бях пресметнала обаче невероятното страдание, през което трябваше да премина, неописумите физически болки (от окситоцина, който ми вливаха) и емоционални от загубата на дългоочакваната ни рожба. Все пак, не мога да отрека, че въпреки че докторката беше доста рязка с мен в началото, докато траеше процедурата, идваше да ме следи няколко пъти и вечерта ме пусна да си ходя, за да не се травмирам. След няколко месеца опитахме отново с Фемара, отново неуспешно, даже въобще нямаше имплантация. След това исках на напълно естествен цикъл. Този път обаче не беше таймирала добре прегнила и на пункцията се оказах със спукан фоликул. Направихме инсеминация, за да използваме момента - оказа се неуспешна. През септември 2017 исках отново да пробваме на ЕЦ, но отново се оказах със спукан фоликул след неправилно таймиран прегнил. Това ме наведе на мисълта, че вероятно става въпрос за лекарска грешка и спрях с Надежда. Отидох при Калчев, след това при Сигридов, и двамата, независимо един от друг, потвърдиха, че имам проблем с матката и че няма как да стане - нещо, което Тургут ми беше казал 2 години по-рано. През 2018 се подложих на хистероскопия при Калчев, наистина имаше сраствания, видях го и на диска с видеото, което ми дадоха от операцията. След това направих при него един стимулиран опит, извадиха доста яйцеклетки, с които опитах 2 пъти през 2018 и 2019 - за съжаление, неуспешно. Това, което исках да ви кажа, е да не се предоверявате на един лекар, колкото и симпатичен да ви е той/тя. Оказа се, че съм си загубила 2 години ей така, а е имало голям риск от загуба в по-късен месец заради неправилно разчетена снимка. А също и лошото таймиране на пункциите и загубените фоликули, породено от липсата на индивидуален подход. Не искам да настройвам никого, нека всеки си прецени и да се информира кое е най-удачно за неговия случай, но аз лично повече в Надежда не бих се върнала, нямам им доверие повече.
Не съм писала от години, но редовно ви следя. Понеже заговорихте за д-р Персенска, реших да ви споделя и моя опит, защото може и да съм от полза на някого при избора на лекар. Накратко моята история - опитите ни за дете започнаха от края на 2011, след като се оженихме. Първоначално ходех на обикновени гинеколози, които в един момент ми откриха полип - отстраних го през 2013 г. След това започнах да ходя в Щерев. Уж бяха излезнали завишени НК клетки, нно лекарката там каза, че те няма да се смъкнат и все пак ми направиха няколко влливки с интралипид. Отблъснаха ме, защото не търсеха причините за неуспеха, а ме тласкаха към инсеминации, без да знам защо. През 2015 г. стигнах до Надежда - бяха ме разпределили при д-р Персенска. Допадна ми, защото изглеждаше професионалист. Поиска веднага ЦС (не призна хидротубацията от Щерев) - на снимката си личеше, че левият рог на матката е затъмнен и оттам не се виждаше тръбата. Персенска каза, че тръбата е запушена, но можем да правим инсеминации, когато овулацията е от другия яйчник. Съгласих се и така направихме 3 неуспешни инсеминации. Междувременно, имаше безплатни консултации в София с д-р Тургут, който тогава работеше в "Мемориал" (Истанбул). Занесох му всички изследвания и цветната снимка. Още като я видя, каза, че съм за операция, понеже имам сраствания (вероятно от махането на полипа) и няма как да износя. Показа ми как трябва да изглежда една матка и се видя ясната разлика с моята снимка. Много се обърках тогава, защото това противоречеше на мнението на Персенска. Събрах смелост и говорих с нея - разказах й случая, а тя се ядоса на турските си колеги, нарече ги "инвитраджии" и каза, че това, което той ми бил казал, не било вярно. Аргументира се с хубавата лигавица, която правя обикновено, и аз й повярвах. Решихме да направим инвитро на естествен цикъл. Стимуллираха ме с Фемара, извадиха 1 Я, оплоди се и след известно забавяне на 4ти ден, на 5ти ден стана чудо - превърна се в "страхотна бластоциста" (по думите на Персенска). Имах щастието да се имплантира, видя се сакче на ехограф, но нещата спряха някъде в 7 г.с., когато пулсът първо беше много слаб, а после съвсем спря, няколко дни след като почина дядо ми. Не исках да повярвам, мислех, че може да е грешка, отидох на още 2 доктора от различни клинки, които потвърдиха диагнозата. Предпочетох медикаментозен аборт пред кюретаж, защото уж е по-щадящо за тялото, но не бях пресметнала обаче невероятното страдание, през което трябваше да премина, неописумите физически болки (от окситоцина, който ми вливаха) и емоционални от загубата на дългоочакваната ни рожба. Все пак, не мога да отрека, че въпреки че докторката беше доста рязка с мен в началото, докато траеше процедурата, идваше да ме следи няколко пъти и вечерта ме пусна да си ходя, за да не се травмирам. След няколко месеца опитахме отново с Фемара, отново неуспешно, даже въобще нямаше имплантация. След това исках на напълно естествен цикъл. Този път обаче не беше таймирала добре прегнила и на пункцията се оказах със спукан фоликул. Направихме инсеминация, за да използваме момента - оказа се неуспешна. През септември 2017 исках отново да пробваме на ЕЦ, но отново се оказах със спукан фоликул след неправилно таймиран прегнил. Това ме наведе на мисълта, че вероятно става въпрос за лекарска грешка и спрях с Надежда. Отидох при Калчев, след това при Сигридов, и двамата, независимо един от друг, потвърдиха, че имам проблем с матката и че няма как да стане - нещо, което Тургут ми беше казал 2 години по-рано. През 2018 се подложих на хистероскопия при Калчев, наистина имаше сраствания, видях го и на диска с видеото, което ми дадоха от операцията. След това направих при него един стимулиран опит, извадиха доста яйцеклетки, с които опитах 2 пъти през 2018 и 2019 - за съжаление, неуспешно. Това, което исках да ви кажа, е да не се предоверявате на един лекар, колкото и симпатичен да ви е той/тя. Оказа се, че съм си загубила 2 години ей така, а е имало голям риск от загуба в по-късен месец заради неправилно разчетена снимка. А също и лошото таймиране на пункциите и загубените фоликули, породено от липсата на индивидуален подход. Не искам да настройвам никого, нека всеки си прецени и да се информира кое е най-удачно за неговия случай, но аз лично повече в Надежда не бих се върнала, нямам им доверие повече.
Само ще кажа, че е почти невъзможно да се таймира овулация на напълно ЕЦ.
А явно и при друг доктор не се е получило...
А явно и при друг доктор не се е получило...
Нандин, пункцията и двата пъти беше назначена над 40 часа след прегнила, при положение, че по принцип се пука след 36-40 ч.
а това с другия лекар няма общо, там е съвсем друг опитът и протоклът.
Искаш да кажеш, че прегнила ти не е слаган вечерта? (Щото пункцията със сигурност не е била след 10ч)
Аз съм имала пункция след 10 ч. и разбира се нищо не сме водили....
Колко след 10? Обикновено прегнила се слага в 22ч, до 10ч на по-следващия ден са 36ч. Та ако е в 10:30ч си е съвсем във времето.
Не искам да споря и стигам до уточняване. И аз съм една от недоволните от клиниката. Много неща не са така както трябва, и според мен не е от некадърност а от претовареност на лекарите. Пропуски има и никой не може да го отрече.
За съжаление това не е математика!аз съм жив пример за това-изпуснат първи опит на напълно ец на 12-ти ден,34-ти час след хориомона,последва инсеминация(първа и последна) и биохимична. Стимулация по дълъг протокол,хориомон и пак на 12 ден 8 от 8 яйцеклетки,всички перфектни и делящи се до 4-ти ден...до бластоцист-0. 3-ти опит на ец с клостил-2 яйцеклетки,намесих се,т.к.хориомона беше назначен на 14-ти ден и лх беше във висините,послуша ме(угоди ми за пункция на 13-ти)-резултат 2 яйцеклетки,едната с много ядра,др.не се оплоди...млъкнах!следващият цикъл на 2-ри ден-задържан фоликул,вика ме на 10 ден да видим дали се е спукал без лекарства,оказва се че го няма,а имам 3 фоликула от ляв яйчник(който до сега “спеше”), и така...пункция на 18-ти ден,2 яйцеклетки,които след толкова време борба стигняха до бластоцисти! Мисля,че всяквакви коментари вече са излишни..смених и аз друг д-р в Надежда,не хваля никой,но съм убедена,че ако и ние имаме мааааалко обща култура,вглеждаме се в тялото си и им споделяме-те ще ни чуят,говорят с нас и чудото ще се случи-когато Бог реши!
Лесно е да критикуваш без аргументи,трудно е да се аргументираш без намесата на др интереси....
Лесно е да критикуваш без аргументи,трудно е да се аргументираш без намесата на др интереси....
Пункциите бяха около 9 ч, което наистина не прави 40 часа, не съм го сметнала правилно (за което се извинявам), но не това е най-важното. Проблемът е, че втори пореден път не се прилагаше индивидуален подход след като вече уж беше ясно как реагира тялото ми. Другият, още по-болезнен за мен проблем беше, че не се вслуша в мнението на друг специалист (може би от ревност, че съм била при друг, може би от желание да изтъкне своята правота, не знам) - нещо, което ми костваше много изгубено време, пари, болка, нерви и сълзи.
Така или иначе всичко това е вече минало. Само исках да помогна на някое момиче с опита си. Нямам за цел да очерням никого, нито да омаловажавам професионалните качества на доказан специалист като Персенска, помогнала на много жени. Нека все пак момичетата, които сега започват, да имат едно наум, че не всичко е "цветя и рози" и че конвейерът ражда грешки, колкото и да си добър по принцип. Защото когато аз започвах и търсех информация, за нея открих само хвалебствия.
А колкото до това, че трябва да следим всичко, да четем много и да настояваме за някои неща, прави сте - напълно съм съгласна. Просто навремето не го направих, защото ми беше неудобно да уча някого как да си върши работата, за която е учил 8 години и е практикувал над 20 години...
Желая успех на всички и сбъдване на най-съкровената ни мечта - да станем мами на прекрасни деца!
Така или иначе всичко това е вече минало. Само исках да помогна на някое момиче с опита си. Нямам за цел да очерням никого, нито да омаловажавам професионалните качества на доказан специалист като Персенска, помогнала на много жени. Нека все пак момичетата, които сега започват, да имат едно наум, че не всичко е "цветя и рози" и че конвейерът ражда грешки, колкото и да си добър по принцип. Защото когато аз започвах и търсех информация, за нея открих само хвалебствия.
А колкото до това, че трябва да следим всичко, да четем много и да настояваме за някои неща, прави сте - напълно съм съгласна. Просто навремето не го направих, защото ми беше неудобно да уча някого как да си върши работата, за която е учил 8 години и е практикувал над 20 години...
Желая успех на всички и сбъдване на най-съкровената ни мечта - да станем мами на прекрасни деца!
Добро утро, дами! Днес ми е втори ден от цикъла и пътуваме към "Надежда" за започване на стимулация. Часът ми е в 13.40, като ми казаха да съм там час и половина по-рано за вземане на кръв за хормони, но не ми казаха да съм гладна и жадна. Бихте ли споделили при вас как беше, защото на нас ни е първо инвитро там?
Добро утро, дами! Днес ми е втори ден от цикъла и пътуваме към "Надежда" за започване на стимулация. Часът ми е в 13.40, като ми казаха да съм там час и половина по-рано за вземане на кръв за хормони, но не ми казаха да съм гладна и жадна. Бихте ли споделили при вас как беше, защото на нас ни е първо инвитро там?
Не е било необходимо, защото не са изследвали т.нар. биохимия (глюкоза, уреа, креатинин, холестерол и т.н.).
На мен мималия месец ми пуснаха ПКК в 17ч. не им беше необходимо да съм гладна и жадна