Тежко дишане и трудно поемане на дълбоко въздух. Моля за подкрепа!

Изследвай си щитовидната жлеза. Тя прави такива мизерии.

Не мисля че е от това. Първо, че съм мъж, много рядко ние имаме проблем с това, а и като четох симптоматиката на проблем с жлезата, нямам нито едно от изброените, а пък за задух не пишеше нищо...

Здравей...ще споделя моя случай...преди няколко години изживях тоя ужас,действително о е ужасно дискомфортно и напрягащо и...Абе ужасно беше.Ходих и аз на психолог,ПА...лекарства...знаех че няма нищо да помогне...вечерите ми бяха особенно тежки,на работа ми беше АД!!!! Дишането, потене,виене на свят...необясним страх...както и да е...една вечер ми попадна книга...П.Дънов ..промени живота ми,разбрах доста неща,четейки усетих едно спокойствие взех решения за живота ми, от оная вечер в която се зачетох в книгата спрях кафето,цигарите,месото,рибата,изчистих доста хора около себе си....алкохола също...но най важното ( сега,ще прозвучи странно и елементарно но...) Мента глог валериана таблетки по 3/4 на ден сутрин с ставането задължително плюс много чай от маточина...в чаша с по две пакетчета.идеята е да няма никакви кафета и алкохоли основно ..след време почнах пак да си пия кафе но не и алкохол.След време мой близък доби същите симптоми,започна и той в есто кафе да пие тоя чай по няколко пъти на ден но много важно сутрин и вечер и валерияна и се оправи...и друга моя близка започна тоя елементарен метод а СЪЩО!!!! От месец за задух и тия проблеми с дишането които сте описали- СОЛНА СТАЯ!!!!!! Вече няма дихателни проблеми

И аз в кюпа със същите симптоми! Колко доктори обиколих, колко пъти в спешни кабинети и нищо! Само розови хапчета ми предписват. Аз упорита - има нещо, но прегледа показва, че съм ок. Внуших си, че имам проблем с диафрагмата, след това реших, че може да е от подуване на стомаха заради хеликобактер (това доказано го имам). Но докторите ме убеждават, че всичко ми е в главата. Имам и проблеми с щитовидната жлеза, Хашимото, но пък възможно ли е този задух да е от това? При мен усещането е, че не мога напълно да си поема въздух и не ми достига кислород. В началото получавах и ПА, но свикнах и сега просто изпитвам дискомфорт. И така вече 2 години... Съвети приемам всякакви!

Здравейте,
това са симптоми на ПА /няма да го пиша, все едно е балетна стъпка 😃/. Чувството е ужасно и само, който  преживява това може да те разбере. Всички изследвания нормални, а ти се чувстваш зле. Ходи обеснявай, че не можеш да отидеш до магазина например, всички мислят, че се преструваш.
Страхът е в основата на това състояние. Страх и несигурност за себе си, за хората около теб, за това какво може да се случи /все мислиш негативно - най-вероятно/. Това е  обяснението, до което съм достигнала. Начина на мислене е разковничето, начина по който приемаш света. Не всичко е черно и бяло,има нюанси, не се вглеждай в симптомите. Забележи следващият път как идват, проявяват се и отминават - и ти си жив. Нищо лошо не ти се случило. Вярно оставаш без сили /приеми, че си изцеден от тренировка 😄/ и трябва да пребориш себе си до следващия път. Знам, че вероятно си се наслушал на всичко това, знам че е трудно, но не е невъзможно 🤗  Не мисли толкова много за каквото и да било. Ако има нещо да се случи, то ще се случи. Чети леки четива, гледай комедии и разговаряй с хора.
Не си луд, чувствителен си.

Много добре те разбирам за какво говориш. Купи си валидол, много помага за дишането. И чай също, освен маточина, аз много уважавам ментовия чай. Когато не можеш да дишаш трябва да го пиеш възможно най-топъл, защото от топлината ще се чувстваш по-добре. И си вземи мерки за паник атаките.

Проблемът е, че това е постоянно състояние, дори в спокойно положение, без дразнители. От година поне не съм имала ПА, а чувството за недостиг на въздух е перманентно. Нямам никакви обективни причини, нямам терзания някакви, позитивен човек съм, но това състояние ме влудява.
Допълвам, че преди година 1 месец пих деанксит сутрин и на обяд, резултат нямаше.

Опитай, когато усетиш, че започва задуха да дишаш максимално бавно, до изпълване на дробовете. Пий таблетки мента, глог, валериан, както те посъветваха и другите. Пушиш/пушил ли си?

Баналните розови хапчета, които така упорито не искате да пиете + магнезий и желязо. Деанксита 3 месеца, магнезия 5-6. От стрес е, дори да си мислите, че не е. 

Дааа, и като ви казват , че е психосоматично  или от стрес, това не означава, че като повярвате, че е така, усещането ще си отиде.
Проблем има и той е реален. Няма вариант да се задушите действително от това “задушаване”, ала нервната система се тормози напразно.
Погрижете се за себе си. Хранителните добавки като магнезий, Вит Д, желязо и цялата група Б витамини са чудесен помощник на НС, Деанкита също съдества, но той трябва да бъде предписан от ккомпетентно лице.

А като усетите това дишане като риба на сухо, направите следнот : сядате или лягате и съзнателно отпускате мускулите си на корема ( знам , че в този момент не е лесно, ала повярвайте ми връзката мозък- тяло е двупосочна : ако накарате тялото ви да се отпусне, мозъкът ще го последва ,  от там и цялата НС) та така : отпускат мускулите н акорема и поемата въздух докато броите до 4, задържаха пак до 4, след което издишате отново до 4 , задържате до 4 и повтаряте още няколко кръга.

Всеки стресиращ фактор спира процеса на дишане, насича го, прави го неравномерен. Мозъкът започва да изпитва нужда от кислород и започва да поема, да всмуква по-голямата част от кислорода в кръвообращението. Ритъмът на сърцето се ускорява, дишането се учестява. Започваме да усещаме страх. Поради липсата на кислород тялото става напрегнато, способността ни за свободно движение намалява. И колкото по-малко дишаме, толкова повече страхът започва да се превръща в паника. Това още повече намалява свободата на мускулите и тялото, а понякога предизвиква още по-големи трудности с дишането.

А натрупваният ежедневно стрес води до точно това усещане, което определяме “като риба на сухо” , без да се стига задължително да паника.
Но пък една паник атака разчиства пътя и след това дълго време няма да имате това задушаващо усещане.

Ако усетите гняв, паника или наистина усилено напрежение е добре издишането да продължи по - дълго от вдишването , оптималният вариант е двойно, например до 8..

Другата врата за самопомощ е спортът. Огромна част от енергията , която тялото генерира Ира под формата на тревожност и напрежение, се редуцира до минимум със спорт.
Ако мозъкът получава достатъчно от едното , няма сила да изпълни другото.

Khamul, здравей,

Надявам се вече си се успокоил, след като си прочел коментарите на другите потребители. Успокоил, първо, защото не си единственият с такива проблеми/симптоми, и второ, защото ти предлагат техники за тяхното овладяване и намаляване.

Напълно споделям доминиращото мнение, че проблемите ти са психическа основа. Не пречи, разбира се, да пуснеш изследвания за щитовидната жлеза, най-малко за твое успокоени. А ако има проблем там - да почнеш да го решаваш.

В допълнение на горните предложения за овладяване и редуциране проявленията на паник-атаки, ще споделя мой опит.

Преди години имах мечта (или поне си мислих, че е такава) - да замина и да работя в чужбина. Материализирах се там, учих. Намерих работа (стаж) в институция на ЕС. Мечтата почти се беше реализирала.
Една сутрин, след ставане, отивам в кухнята да си правя закуска - получавам силно сърцебиене, не мога да дишам, цялата съм в пот, мислих че получавам инфаркт. Едвам се дотътрих до леглото. Бях сама. Извиках линейка. Провериха всичко парамедиците, нямам видим проблем, но ме посъветваха да се консултирам с джи-пи (там си имах зачислено такова).

Лежах с часове, може би 5 - 6 (не смеех да стана от леглото, да си призная). Докато лежах си задавах въпроси и се опитвах да си отговарям честно. Един такъв въпрос беше "наистина ли искам да живея и работя в чужбина". Честно си отговорих с "не". Исках да се прибера, да живея в слънчевата ни страна, да съм на една ръка разстояние от близки и приятели, пък макар с много по-малка от 4000 евро заплата. Запитах се дали съм готова да се откажа от стажа в Евро-институцията - отговорих си "веднага". Запитах се дали съм готова да се откажа от ученето (имах вече завършена магистърска степен у нас) - отговорих си "веднага". След като бях честна със себе си и разбрах какво наистина искам, или по-точно от какво имам потребност, всички симптоми / следи от паник-атаката изчезнаха. Отказах се от стажа, но завърших ученето. Междувременно имах една-две ситуации на "пред-ПА", които бяха овладени. Разбира се, обсъдих усещанията и щенията си с терапевт. След като завърших се прибрах в България. От тогава ПА и предвещаващите ги симптоми изчезнаха.

Разказвам всичко това с идеята да видиш, че много често в основата на ПА са неща на подсъзнателно ниво, за които често не си даваме сметка. Помисли какъв е животът ти и такъв ли го искаш? Имаш ли приятелка и харесват ли ти отношенията ти с нея? Какви са отношенията с близките ти? Каква е и харесва ли ти работата ти и какви са отношенията ти с началството и колегите?

Някак си обстоятелствата вече ни карат да се държим все едно всичко ни е наред, да се усмихваме, да не се оплакваме, да сме успешни. Но вътрешно, всеки от нас си знае, че не всичко е така, както го представя, по една или друга причина. И това разминаване между реалност и действителност много често е източник на такова напрежение.

Помисли върху нещата, които споделих. Може и да не съм права.
ПС: и аз пия хапчета за "нерви", включително магнезий Не си единственият, въпросът е да управляваш, доколкото е възможно, твоята реакция на стреса.

Постовете ви са много искрени и се надявам, като споделяме минал или настоящ опит, да сме полезни. Сетих се за още нещо, което може да помогне - занимания с йога. Има няколко вида йогистко дишане, при което се диша с броене. Така човек се научава да контролира съзнателно процеса на дишането.

За дишането при мен помогна много спортът. За да издържам на по-големи и продължителни натоварвания, в началото си броях- до 3 дълбоко вдишване, на 4 рязко издишане. Постепенно стана автоматизъм.

Имах подобни симптоми преди да ми диагностицират астмата. Като си легнех имах чувството, че някой ми е стоварил една торба пясък на гърдите и не мога да си поема дъх както трябва. Моята астма се оказа на основата на алергия. Може би не е зле да отидете за да се изключи този вариант. А ако се окаже това, поне ще знаете.

Утре ще отида на алерголог, да ме видят за астма, алергия и т.н. Поне да видим и там какво е положението. Въпреки, че 3 от лекарите, дори този в спещното в Окръжна се съмнява да е това, по скоро нерви, както всички останали......ужас.

Разбира се , че е добре да ви види лекар, за да изключи астма или алергичен ринит, но по правило дори при леки прояви на астма има едно удължаване на издишването, което дори неспециализираните в областта лекари лесно разпознават.

Пишете утре какво са ви казали , как сте.
На линия сме и с радост ще даваме съвети. Който не е минал от там, той не знае какво е усещането

Типични ПА и тревожност. Сам казвате, че имате тревожност и хипохондрия. Това е.

 Най -доброто лечение за това е спортът, активното натоварване. Проблем не е вдишването, а издишването. Колкото повече си поемате въздух, толкова по-трудно ще усещате , че дишате, защото се хипервентилирате. Някои затова практикуват дишане в найлонова торба за няколко минути, за да мине хипервентилирането. И се набляга на издишването също. Като си поемате дълбоко въздух, трябва и да издишате по-продължително.
   Мъчително е , но от това не се умира. Получава се при паническо разстройство, неврози , проблеми с щитовидната жлеза, които всъщност водят  до горните състояния. Не се мре, но се страда , както се казва. Най-леко се преборва със спорт и физическо натоварване.

Чета в интернет за рефлукс. Но нямам гадене, нямам киселини, а класическо оригване след пиене-ядене иии леко подуване на стомаха. Ох, трябва да спра да чета в гугъл, че направо ще си докарам наистина болест.
(като се оригна, понякога, но много рядко, поемам въздух, нооооо наистина мисля, че вече ме избива на психоза и трябва да спра да го мисля....)

Според мен и хипохондрията ти се е засилила. Спри да го мислиш и да четеш. Не се вманиачавай.

Здравейте хора. Бях вчера на алерголог, не ми отчете алергия от тия пухчета и т.н., но ми отчете като непонусимост към Хистамин. Което реално предизвиква алергиите. Чуха ми пак дишането и беше ок. Вечерта отидох в окръжна при един познат лекар, чу ми дишането и ме закачи на апарат. Каза човек, нямаш никакви проблеми. Дори няма смисъл да те снимаме, само да те облъчваме. И това е сигурно 6-7 доктор, който ми казва това нещо.
Задуха си продължава, подпухналото лице сутрин и т.н. Предполагам е алергия от сезона. Като вали и т.н. се чувствам по-добре. Не дишам като риба на сухо и по-лесно си взимам въздух.
Извода, който лично си поставям е:
1. Психо-нервна основа. Адски много се притеснявам, мисля го, дори си докарвам ПА. Може и дихателна дистония да е, тя се обостря напролет.
2. Алергично нещо, пак от сезона, това е.

Но, не мисля, че вече имам причина да се притеснявам, че имам рак, или друга сериозна болест? Те последните 3 доктора (все различни) ми се смееха на състоянието, щото реално нищо уж ми няма.
Демек, няма да умра и ми няма нищо сериозно....
Вие как мислите ?

Здравей,
 със сигурност няма да умреш, но чувството е точно такова/ умираш и се съживяваш многократно/ ,ако не го мислиш, то изчезва. Започни да мечтаеш за хубави неща, чети и си представяй. Представяй си, че си здрав, не болен от нещо/силата на мисълта/, защото оказва се, това е омагьосания кръг. Казвам това от преживяно.
Не обръщай внимание на хората, които се присмиват на състоянието ти, те просто са друг тип 😄 Опитай се да се поставиш на тяхно място - всичко е ОК, а той не можел да диша, смешно е.
Не могат да те разберат, не се обяснявай.
Има много писания и за визуализацията, нещо,което все още ми се струва фантасмагория, необяснимо, но работи.
И не очаквай някой да ти даде точна рецепта/ 1 л. пепел от рога на еднорог, слюнка от папагал, косъм от жаба 🤣/ и всичко ще ти е наред. При всеки е различно.

Здравей, Khamul и всички в темата!
ПА е последното, за което се мисли при такива симптоми. Първо трябва да се изключат всички останали. От опит зная, че симптоматиката при белодробна тромбоемболия ( БТЕ - движението е абсолютно забранено!), при лек анафилактичен шок (алергия) и ПА могат да бъдат такива и в спешните кабинети им е най-лесно да кажат ПА и да те пратят да си ходиш. Но и при другите има елемент на паникосване в момента на пристъпа.
Без да съм лекар, това е висок % кислород - 99%. И аз съм имала такива показания, но след няколко минути пада. Някой сети ли се да ти направят кръвно-газов анализ на артериална кръв в този момент?  Защото при мен кислорода на пръста е ок ( като изключим, че показанията бързо се менят), а в кръвта ми не е.
Аз от няколко години съм в този водовъртеж. При пристъп ми казваха ПА, дори са ми били диазепам. После се оказа, че поне част от пристъпите са анафилактични и ме вадиха от тях с урбазон. Пулмолог имаше съмнение, че пръскам микротромби в белия дроб, но това не можа да се докаже. И накрая ме оперираха по спешност със сериозна тромбоза. След изписването, пак с пристъп, се оказа, че е БТЕ .

Така, че моят съвет е, не разчитай, че е ПА, а първо изключи категорично останалите.
Направи си кръвно-газов анализ на артериална кръв - само в Белодробната б-ца в Сф правят на артериална - цената е около 25 лв. Това ще даде много информация! Консултирай се с добрите лекари от тази болница - те са тесни специалисти и там се овладяват такива състояния. Може и с направление. В зависимост от резултата на кръвно-газовия анализ, може и Д Димер ( на кръв)- около 30 лв., пак там - дава информация за тромбоза.
Помоли ОПЛ да ти пусне специфичните изследвания за съсирване на кръвта - INR, тромбоцити и т.н. Няколко са. Те също ще дадат информация дали да се очаква проблем с тромби.

След като се изключат тромбите, провери за алергия и астма. Може да си изследваш IgE (на  кръв), високите стойности показват дали си много алергичен. Но дори и да са в норма, пак може да си алергичен и да правиш такива проблеми. Факта, че си реагирал на хистамина, говори за алергия, а това, че не си реагирал на другите - не се е уцелило в теста нещо, което ти е алерген. В ситуация като твоята, се изследват основните инхалаторни алергени. Добре е да се направят в Клиниката по алергология на Александровска.

Инфекция в дробовете, особено недолекувана, също може да даде такива пристъпи, особено ако е комбинирана с астма.

Сърцето също, но приемам, че си го изследвал. Все пак добре е да се види и на ехокардиография и с холтер. Само ЕКГ не е достатъчно понякога.

Гастроезофагиален рефлукс ( ГЕРБ) също може да предизвика такива пристъпи, особено ако стомаха ти се подува и притиска дробовете.

Изключваш ги по степен на спешност - тромби, сърце, алергия и т.н.

Не се сещам дали имаше и други, които дават тази симптоматика.

И не се успокоявай, че е ПА, докато не изключиш всичко останало. Аз така се бях успокоила и сега главата ми пати. И добре, че се консултирах с психиатър,  да ми предпише лекарства, че не можех да се справя сама с пристъпите, та той ме насочи кои други заболявания дават симптоматиката на ПА и къде да се търси причината за пристъпите.

Успех!

Диорела, защо го паникьосвате човека още повече? Всеки случай е различен. Той вече е ходил на куп доктори. Лекарят решава какви изследвания да се правят. Защо веднага да се мисли за най-лошото? Не мисля,че твоят пост ще се отрази добре на автора.

Как попаднах в тази тема, просто чудно нещо...
В момента се разправяме все още със сина за такива симптоми. Не може да диша, не може да си поеме въздух и това продължава почти през целия ден, като вечер се засилва.
Джипито обаче му даде да си направи рентген на бял дроб. ПКК и Д-Димер, за да изключи белодробна емболия.Всички кръвни са наред, но на рентгена видяха някакви петна по дробовете.Заключиха, че било хроничен бронхит ,който сега се е активирал. В момента е на антибиотик, вече трети ден и вика, че бил по-добре. Утре ще ходи на кардиолог за всеки случай, да му проверят и сърцето. Решихме после да си направи и спирометрия, там се виждали проблемите с белите дробове веднага.
П П .Той има алергии и то не една, но има непоносимост към лекарствата за алергия и не може да се лекува.

Авторе, виж си белия дроб на рентген, ако още не си.
Синът ми не е боледувал от нищо наскоро, тази година пропусна грипа, няма причина да е нещо недолекувано, но...факт.

Далеко съм от мисълта да паникьосвам когото и да било. Човекът е поискал мнение и съвети и аз споделих, от личен опит.
Защото аз съм ги преживявала в продължение на  2 години,  често всеки ден, понякога през 2-3 дни, много тежки, по над 12 часа. И на мене в спешните кабинети ми правеха ЕКГ, кислород на пръста и казваха ПА.
Аз бих се радвала, ако някой ми беше синтезирал преди 2 години да направя тези изследвания. Щях да си спестя много мъки, пари и ужаса, който преживях. И голямото чудене - мое и на няколко лекари, които наистина бяха загрижени за мен. Вероятно щях да си спестя и операция, след която вече не казват ПА.

Най-вероятно при Khamul наистина да се окаже банална ПА. До сега той не е повярвал на лекарите. Мисля, че конкретни насоки помагат в такива случаи, а не обратното и човекът поне ще се успокои, когато е изключил другите неща.
 Но с ЕКГ, ехокардиограма, спирометрия , кислород на пръста и преслушване няма как да се установят или изключат всички други неща, които могат да доведат до задух, сърцебиене, загуба на контрол и паника. Вярно е, че той споделя за минали проблеми с психиката и нервите, но казва и друго - че успокоителното не му е облекчило състоянието.
Най-лесно е да сподели това, което съм написала с познатия си лекар.

Допълнение:
Morphea, ментата блокира хистамините при алергичен проблем, а също помага и при рефлукс, успокоява стомаха, предизвиква оригване. Така, че бих се замислила за ПА, която се облекчава от валидол, топъл ментов чай и т.н.

Ън, при мен Д-Димер е все в норма, дори когато бях в болница с БТЕ, а тромбоцитите са малко високи.
Спирометрията  показва колко % е капацитетът на белия дроб  - ми обикновено си е ок, когато няма пристъп в момента. При астма е показателна, но  ако има спазъм. Изследвайте и храчка от белия дроб с антибиограма, но такава, която е от дълбоко, иначе няма смисъл. Да се види каква е инфекцията и какво я трепе. Дава се сутрин, на гладно, с добре изплакната уста и без да се мият зъбите, в стерилно шишенце.
Инфекциите на белия дроб понякога са толкова подмолни, по нищо не личи, че се е развила някоя голяма гадория. Аз станах като бройлер от антибиотици и вече се плаша, че ще спрат да ми действат.

Страшно е, колко много хора напоследък са с подобни уплаквания. Аз съм една от тях, но не знам защо си мислих, че просто на мен явно нещо ми се случва, защото аз също ходих на лекар и се оказах напълно здрава. Да обаче след като днес реших да вляза да потърся нещо по въпроса, защото вече от около година съм с точно такива уплаквания(които естествено се появяват за определено време и изчезват, и така отново и отново), за съжаление открих страшно много хора с този проблем. За момента това, което вие споделихте с нас ми звучи най-полезно и със сигурност ще приложа каквото мога при себе си, и дано да има резултати и то положителни. Благодаря ви, ще споделя ако имам напредък, ще се радвам и аз да бъда полезна на някого някой ден

Да повдигна темата малко. Нищо не се усеща в гърдите. Проблемът е само в недостигът на въздух. Имам същия проблем. Обостря го недоспиването, ядосването, стресът/притесненията, бързането и повечето движения. Най-добре ми помага бирата засега, но търся други начини, защото бира не мога да пия постоянно.

Здрасти,

Намери книга за йога дишане, почни да правиш разпъвания на тялото, било то йога, било то обикновенна физ зарядка, увеличи протеините в храната, т.е. повече яйца и млечни продукти, приемай пълна гама витамини и минерали, фитнес витамини за препоръчване, и магнезий отделно, за не повече от месец ще си нов човек.

Вервай ми!

Поздрави!

celika,  част от симптомите ти навеждат на мисълта за психологичен проблем и вероятно затова бирата ти действа - успокоява нервите.
Но 2 симптома - бързането и повече движение, това е при неалергична астма, както и при някой други неща, като микротромби. Така, че най-добре отиди при добър пулмолог.
Наскоро разбрах, че ако има дефицит на вит. В9 и В12, еритроцитите се уголемяват и не доставят достатъчно кислород на клетките. Задух може да има и по такава причина.
Вероятно пак ще ме обвини някой, че плаша хората, но на мене тези неща ми минаха през главата, година и нещо се успокоявах, че нервите са виновни за задуха, а после се оказа съвсем друго и загубих ценно време.

Е то това на мен ми се случва много рядко от много години насам. Сега беше покрай старта на училище. Недоспиване от вълнение и притеснение, няма кой да ми помага изобщо, а съм с две деца. Като се понаспах, нямам проблеми.

Здравейте, да повдигна малко темата... Изчетох коментарите на един дъх, защото личния опит е много ценен. И аз в кюпа на"недишащите"... Толкова е гадно, по дяволите!
Да започна от начало, пък дано на вас ви светне лампичката, ако на мен не, досега...
Началото на март 2020 големия син (6г.) се разболя, гадния грип тип Б, предполагам, но се оправи. 3-4 след него и аз паднах повалена от същото, 3-4 дни по-късно и малкият ми син (1.6 г). Абсолютно идентични симптоми и протичане - много висока темпеартура, отпадналост втрисане, 1 ден почивка и повтаря, но една идея по-ниска Т. Децата се разкашляха леко, аз не. Междувременно обявиха извънредното положение, дойде смотаната Корона! Около 17-18 март започнаха първите усещания за задух, все едно някой седи върху слънчевия ми сплит. Звъня на личната, не смея да ходя лично да не лепна короната. По телефона заключи стрес, пий алора. Времето минава положението е ежедневно, ежечасно без нормално дишане. Усещам аз обапе рано сутрин хрипове, като се изкашлям понякога излизат, но адски трудно. Дойде април месец, взе да ми свири левия дроб веднъж на 10 вдишвания.. Викам си не може така, отивам при личната, успя да чуе хрипа, изписа Изопринозин. Изпих го. Хрипа уж изчезна, но дишането пак мъчно. Отивам на пулмолог, снимка рентгенова, казват ми, нищо няма. Няма смисъл да казвам, че пак е зле положението. Дойде май месец, махнаха КПП-та, заминахме с децата към Сливен, на въздух, при нашите, в полите на балкана, катерихме се по пътеките, там се чувствах по-добре, имах и светли дни, но имах и дни, когато отново усещах лек задух или не възможност да си поема дъх с целия капацитет на дробовете си. Дойде края нА юни, тежък задух, отидох при втори пулмолог, гледа същия рентген от април, каза, че имам стари преболедувсния на крак, грапави очертания, чува грубо дишане, заключи недоизлекуван бронхит.. Забравих да спомена март си пусках тест и за Ковид, отрицателен. В момента съм 4 ден на антибиотика изписан от доктора. На втория ден се чувствах прекрасно, а на третия пред паник атака! Сутринта във Варна на този ден имаше ужасна влага и мъгла забулила в 5 часа всичко, отрази ми се зле...
Янури месец пък имах епизоди на високо кръвно 150/90,млада съм все още, с нормално тегло, непушач. Ходих на кардиолог, екг, ехокардиохрафия, всичко ок. Доктора заключи че съм луда!!!, защото съм кърмела още и затова вдигам кръвно... Та зарязала съм да диря кръвното от какво е. При личната юни месец, ЕКГ в норма, кръвното пак малко високо130/85, тя пък ме праща на йога...
Не мога да отрека, че не съм стресирана, отдава ми се като цяло... Сега съм се и филмирала ами ако ме докопа тая корона с тоя задух... Ще се мре сигурно. А най-странното е че, когато съм права или седнала задухът е по-осезам отколкото когато легнала и то на една страна или по корем. Като видя зора лягам по корем, подпряна на колене, а главата на леглото и дишам почти нормално....

kremi30, минавала съм по подобен път.  Открих няколко ключови моменти, които ми направиха впечатление.


Много ми прилича на астма.
 Но трудно ще я диагностицират, ако в момента на прегледа не си със спазъм. Тази попара я сърбах доста време - с пристъп, успявам да отида в спечен кабинет, едва когато положението се е подобрило, правят ми ЕКГ, преслушване и ми казват, че ми няма нищо и е ПА. Докато не можех да мина 20 метра без да спра да почивам.
Не снемат анамнеза като хората, не чуят ли в момента спазъм на слушалка, направо те отсвирват, че е ПА, защото е по-лесно да не се занимават.  

Неалергичната астма се активира от влага, от физическа активност, от мръсен въздух, инфекциите също провокират.  Алергичната се провокира от алергени. Често астмата е от смесен тип - т.е. провокират я и двата вида фактори.
Когато дробовете правят спазъм, се чува едно характерно свирене, малко като гайда, но не винаги може да го чуеш, понякога е твърде леко и усещаш само задуха (тежкото дишане),който може да е различен  - по-силен, по-лек.

За астматичния пристъп са характерни:
задух на пристъпи ( не е постоянен, а е във връзка с отключващи  фактори), стягане в в гърдите, в областта на дробовете, свирене на дробовете, дразнеща кашлица.  
Често при пристъпите се появява продуктивна кашлиша - с храчки, които се изкашлят много трудно. Това е, защото в белия дроб се секретира слуз и той се опитва да я изхвърли и да се освободи. ( Аз съм имала понякога задух и стягане и без кашлица)
Дори може да имаш и сърцебиене в такъв момент. Често се усеща по дълго и по-трудно издишане, отколкото вдишване.
Мисля, че сега виждаш колко от нещата, които си разказала, приличат на астма.
Тук е описано доста добре.  https://www.puls.bg/aktualno-c-6/astmata-szdava-pogreshno-vpecha … va-i-chast-n-7099

Разкажи тези неща, точно по този начин, както си ги написала, на пулмолога, кажи, че всичко е започнало след инфекция, обясни в какви случаи и при какви обстоятелства получаваш задух ( кое е провокирало задуха), как протича този задух, в какво се изразява, какво усещаш.  Това в голяма степен би ги насочило. Оказва се, че е важно как пациентът ще поднесе информацията на лекаря, за съжаление.
Добре е да отидеш на преглед при пулмолог в белодробна болница, защото там имат спирометри, могат да направят тест със салбутамол, могат да изследват кислорода в кръвта, ако се налага и като цяло са по-подготвени за този тип заболявания.
Най-добрият начин да засекат астмата е да те прегледат по време на пристъп ( задух).

Има и едни домашни спирометри (наричат ги -  пневмотахометър, Пийк Флоу метър, ВЕД-метър ).
Поемаш дълбоко въздух и рязко издухваш докрай в апаратчето, стрелкичката ( нагласена на 0 ) се измества и мери обема на въздуха. Повтаряш 2-3 пъти един след друг. Правиш процедурата по 3 - 4 пъти дневно и записваш стриктно всички данни по дати. Ако усещаш задух, също замерваш и записваш, че си имала задух при този запис. Като ти се натрупат 10 - 15 дни, замерване със задух и без задух, нещата веднага ще лъснат.
В някои болници дават  временно такива апарати на пациентите, за да замерят дишането за някакъв период. Но питай и в някоя аптека да си поръчаш.
https://evtimova.com/?page_id=97 - как се ползват

https://epharm.bg/catalogsearch/result/?q=%D0%BF%D0%BD%D0%B5%D0% … D1%82%D1%8A%D1%80

https://www.kbs.bg/default/45/pnevmotahometur/ - на Омрон, от вносител.

Чувала съм и един домашен метод, но не съм го пробвала. Пак се изследва обема на въздуха, както при пневмотахометъра. Поемаш дълбоко въздух и издухваш рязко и докрай в малък  балон.  Потапяш балона в съд, пълен догоре с вода, премерена предварително. После пак мериш обема на водата, като изчисляваш колко вода се е изляла от потапянето на балона.  И пак записваш данните.

Мисля, че най-вероятно при теб ще се окаже астма, от това, което си написала.
Но все пак, същите симптоми както при астмата се получават и ако пръскаш микро тромби в белия дроб и лекарите не могат да ги различат без изследвания. Не ми се вярва да е това, но все пак, за да го изключат лекарите, направи си изследвания как ти се съсирва кръвта - протромбиново време, INR, ПКК - за тромбоцитите, разни други - в лаборатория ще искаш да ти ги пуснат всичките  (без Д-Димер, защото той реагира, само на тромб в момента и е около 30 лв) Другите са по 2-4 лв всяко и не излиза скъпо, а ПКК може да ти пусне и личната лекарка, вместо да те лекува с йога. Тя може да ти пусне и тези за съсирване, но ако не иска, направи си ги срещу заплащане. Това доста ще улесни диагностицирането.  Пулмолозите лекуват както астма, така и белодробни емболии ( тромби).  
Ако имаш близки роднини - родители, баби, дядовци, които са имали исхемичен инсулт, инфаркт, БТЕ, тромбози, разширени вени, тогава е много важно да направиш такива изследвания.

Добре е да се консултираш и с алерголог, да ти направят тестове за алергени. Алерголозите също лекуват астма, повече алергичния и смесения тип. При теб повече прилича на неалергичен ( заради влагата, за която пишеш), но може и да е смесен - да има и провокиращи алергени. Наблюдавай внимателно кога получаваш задух.

След като се изключат тези заболявания, накрая се мисли за ПА, симптомите също са почти еднакви. Но при ПА  липсват провокиращите фактори, които са при астмата, пристъпът преминава доста по-бързо от астматичния и този от тромбче и при него няма никакви рискове, просто е неприятен.

И накрая още един съвет. Направо питай лекарите, дали не може да е астма или микро тромбчета, за да ги насочиш да мислят в тази посока. Кажи, имам приятелка, която има астма, имала е и немасивна БТЕ, пръскала е микро тромби в белия дроб и  ми разказа за същите симптоми и при двете. Мола Ви, пуснете ми изследвания, за да ги изключим. Искай от ОПЛ да ти пуска изследванията и да ти дава направления за тези специалисти. Йогата е чудесно занимание, но после, след като се установи причината за задуха.

ПС.
Ако имаш още въпроси, не се притеснявай да ме питаш и на ЛС. Всичко което ти написах, е от личен опит, придобит по трудния начин.

Диорела, благодаря ти за изчерпателния ти отговор! Даваш ми насоки за размисъл. Има нещо важно обаче, което съм изпуснала.
Правиха ми спирометрия, там доктора каза, че всичко е ок. Към антибиотика ми изписа и Ериус за 1месец. днес ми е  4 ден да го пия като снощи пропуснах, заспах с малкия. Та чакам да видя ефект или не.
Другото важно е, че при спорт, аз бягам понякога, нямам задух, а напротив, сякаш ми се отваря допълнително дишане и се чувствам по-добре. Не мога да кажа, че задухът е на ясно отчетливи пристъпи, а перманентно състояние, нспоследък просто се засили отново това усещане. Днес го чух отново при вдишване леко дА свири в ляво, но е толкова рядко, че при лекаря едва ли ще се прояви... Смятам тия дни при личната да поискам всякакви кръвни + хормони на щитовидната. Не може да няма причина.. Побърква ме просто!

Просто допълни картината. Лекарят ти е изписал антихистамин, който помага при алергиите. Тогава е вероятно да е смесен тип астма. За алергичните е характерно активиране в сезоните, според алергените. През пролетта цъфтят много алергени. Наблюдавай за алергени, може да не са само растителни, а и лекарства,  домашен прах, плесени, кучета, котки,  дори домашните животни - германските хлебарки са алерген.
Не винаги при движение се провокира астмата. Не е задължително.
Не зная при астмата дали е възможно да се чува свирене само от едната страна. То е общо, заради затрудненото излизане на въздуха, от свиването при спазмите.

Като са ти проверявали дишането на спирометър, може да не си била със спазъм и не са отчели разлика в обема. Или е бил слаб задух и не дава големи разлики, в рамките на статистическите. Все пак спирометъра се настройва по стандартите за обем въздух  в зависимост от възраст, пол и височина. Но все пак ние хората не сме чак толкова стандартни.
Затова ти казах за домашните пневмотахометри, там ще отчете по време на спазъм намален обем и се замерва за някакъв период.   А с пневмотахометъра ще мериш твоя обем въздух в различни моменти и ще се види има ли разлика и каква. Може би в твоя случай това ще бъде най-доброто изследване, за да се разбере какво се случва. За 30 лева,  къде не са отишли. На мен са ми давали от болницата, да замервам в къщи, в някои моменти не може да преместиш стрелката повече, ако ще да се съдереш от духане. Много е лесно и достоверно. И като мериш ежедневно по няколко пъти, веднага се вижда има ли намаляване на обема в някой момент.

Щитовидната също би могла да прави задух, но на твое място бих проверила първите варианти преди това. Ако се изключат белодробните и алергични причини, тогава ще гледат по-сериозно, ако има проблем с нея, а няма да ти кажат не е от щитовидната и пак да те хвърлят в чудене.

1. Нищо ти няма на дишането
2. Не се рови в интернет за болести. Може да стане многооо по-зле ( "Не питай старило, питай патило")
3. Успокой се. Ще живееш. Запълвай времето с приятни неща. И много занимания и ще мине от самосебе си.
4. Няколко лекари ти казвазват, че е на стресова основа.
5. Не прибягнай до АД. Аз бях на косъм, спасих се без тях, но с много мъки, не става от днес за утре. Отне ми около няколко месеца.
И аз бях цели седмици така. Белите дробове всеедно ми бяха спряли и много други неща. Успех !!!

Lqnipa, по леко с тези съвети. Хубаво е, че си се оправила. На както казваш, питай патило. И на мен ми казваха, при това доста лекари в спешни кабинети, че е паник атака, дори са ми били инжекция диазепам ( полза никаква). Докато не установиха,  че съм пръскала микротромби в белия дроб, . Но това след близо 2 години мъки. А понякога са алергични астматични пристъпи и няма разлика в симптомите.
Така, че най-добре е да се направят изследванията както трябва, за да се изключат наистина тези проблеми. За ПА се мисли едва накрая, когато няма друго, а в днешно време това е първото, което им идва на лекарите, че е по-лесно и няма отговорност.

Здравейте! Да побутна малко темата. И аз съм така от около два месеца.Трудно си взимам въздух дълбоко понякога на някалко пъти.Имам и една постоянна тежест в гърдите,т.е. гръдния кош. Дори не мога да се прозея наведнъж,а на няколко пъти. Ужасно неприятно е.Ходих на кардиолог,т.к. имам високо кръвно и на пулмолог.Нямала съм там проблеми,само кардиоложката каза-дихателна дистония. Сякаш дробовете ми не могат да работят с пълния си капацитет. Пия деанксит и клонарекс,но ефект-много слаб. Имам си проблеми с нервите от много години и вечно се тревожа за нещо.  Моля, да споделите- при вас така ли е- сякаш на пресекулки понякога си вземам въздух и при прозяване-пак така.

При мен е така. Помага ми хубавото наспиване. Спри кафето, ако пиеш. Аз скоро започнах пак по малко и вече се усеща върху нервната ми система.

Я погледнете и в темата за вит. В12, да не е някакъв дефицит.

Здравейте на всички казвам се Димитър и познайте - имам същите симптоми като тук описаните до момента. Ако има желаещи можем да раздвижим темата до постигане на по-добър резултат. Смятам че е възможно ако се решим да споделим точните процеси ще можем да ги осъзнаем и повлияем към успешното дишане

Лично аз нямам какво повече да споделя, от това, което съм написала до момента.
Но ще се радвам да прочета и други мнения.

Ще се опитам да разкажа моя случай.
Към края на януари започна всичко. По принцип до тогава бях пушач, сега вече не.
Основния задух ако може така да се нарече го получих в следната ситуация:
Една вечер след лягане аха да заспя и се разсъних /реално мислех за някакви случки) и станах  и изпуших една цигара Трева. Усетих нещо и си казах, че оставям цигарите и тревата до второ нареждане.
Вечерта си замина, минаха и още няколко дни без да пуша даже бях забравил и една сутрин тръгвам както обикновено за работа и бях зверски гладен, обаче изпуших няколко цигари (имах останали в буса). В този момент  нещо в мен се сви и оттогава си поемам въздух доста по бавно. Изчезна ми чувството за глад, в смисъл къркори ми стомаха, но мястото където се усеща чувството на глада не  е същото. Деня ми мина с доста усилия и много бавно. Всяка минута се точеше цяла вечност. Вечерта като се прибрах разбрах и какво е паник атака.
Имам си и нелеки преживявания и в детството, и в зрелия си живот /сега съм на 30/.
Завъртам го в себе си през няколко призми и в крайна сметка вниманието ми се връща към мястото където човек усеща чувството на глад /говоря само за моя случай/ и когато пия вода сякаш всичко е почти свършило, но неприятно побъркващото чувство, че нещо има си остава. Максимума, който съм постигал като успокоение/притъпяване като съм се поставял в ситуации, в проценти е 95.
Почти. Дето се вика "ей на толкова малко" ми трябва и всичко ще е ок.

П. П.
Бях в Германия като почна всичко, ходил съм няколко пъти до спешното. Изледване за инфаркт на миокарда, кръвни изследвания, газов анализ (още първия път като ходих) рентгенова снимка на гръдния кош - всичко това нормално като се има предвид, че дотогава пушех.



Надявам се да е разбираемо, тъй като до момента само съм чел без да съм коментирал нищо, с когото и да е.

На мен твоето не ми изглежда съвсем като моето, но е хубаво, ако си спрял всякакви цигари.

Ами общото е, че съм много подвижен човек, а при бързане просто имам като спирачка незнам как да го обясня. Просто отговора който получавам от тялото в такъв момент е, че всичко може да се случи бавно и спокойно. Ограничил съм си всички вълнения и ядосвания и каквото предизвиква някакъв стрес май.
Но при мен усещането е през повечето време. Но друго важно, е че примерно не свалям килограми, напротив даже съм качил. Наблюдавам си урината и изпражненията. Всичко ми изглежда наред. Казвам ги тези неща, защото смятам че ще се размина без лекар.
Мога ли да питам кога и в каква ситуация се получи задуха и примерно бихте ли могли да го свържете с гръначния стълб и нерв притиснат примерно. Имате ли необичайно изглеждаща отвън коремна област?

Идеята ми е ако може да споделяме наблюденията да може да се стигне до по-добър резултат. Не само при мен. Отворен съм да я разкостим темата докрай със всеки един дребен детайл, който е забелязан, от когото и да е. Смятам, че чрез съзнателно наблюдение от страна на страдащия и последващо анализиране тук и ще успеем. Да се прецени наистина има ли нещо общо, да успееем да систематизираме някакви критерии, които да използваме като отправна точка. И т.н., и т.н. Желание.


Ще допълня, че съм на уникална диета февруари месец - много вода, всякакви зеленчуци с ориз и картофи, само ориз, само картофи - всичко чисто без сол без гадни подправки /пикантини, бульони и т.н./, всякакви плодове и без режим. Ям когато ми се яде. Вчера бях на една препечена филийка  с масло от сутринта. И следва парадокса - завчера имах пак паник атака. За втори път. Изглежда необяснимо и въпреки това се случва.

Скоро четох, че задух се получава остеохондроза.  Симптомите могат да включват: субективно усещане за липса на кислород, изпотяване, увеличаване на сърдечната честота. Заслужава да се отбележи, че това дихателно разстройство е много подобно на симптомите на сърдечно-съдови заболявания.
Чуждо усещане в белите дробове, бронхите, трахеята или назофаринкса. В същото време чужд обект не може да стигне до там. Тази форма обикновено е придружена от болки в гърба с остър дъх.
Остра болка в ребрата при вдишване. Това може да бъде много точен индикатор за наличието на остеохондроза, защото този симптом - междуребрена невралгия - възниква заради него. Болката може да бъде такава, че за пациента е трудно да поеме редовен дъх, което може да причини липса на въздух при остеохондроза.
Няма болка или тя не е силна, няма и задух, но все още е трудно за пациента да диша. Това показва, че остеофитите предотвратяват движението на гръбначния стълб (както и на ребрата и гърдите).

Може и още:

Остеохондрозата и дишането могат да бъдат свързани с три причини: поради съдове, нерви и прешлени.

Всяка от тези причини заслужава отделно разглеждане.

Съдови проблеми
Усещането за липса на въздух при остеохондроза често се свързва с артериите, които достигат до мозъка през гръбначния стълб. Шийните или гръдните прешлени са изместени или водят до образуването на херния, поради което артерията е притисната и мозъкът получава недостатъчно количество кислород. Това се проявява с недостиг на въздух (медицинско име - диспнея). При остеохондроза, диспнея най-често приема формата на тахипнея - бързото плитко дишане, като при бягане или бързо катерене по стълбите. Отличителна черта: недостиг на въздух се появява в покой, без видима причина.

В тежки случаи, тахипнея може да се прояви дори при стационарен пациент.


Нервните проблеми
Неврологичните причини могат да се разделят на: болка при вдишване, усещане за чуждо тяло и някои форми на задух.

Болка в гръбначния стълб или гърдите при вдишване е свързана отново с херния или с изместен прешлен, но този път не е артерията, която е притисната, а нервът. При вдишване гърдите се разширяват, белите дробове, пълни с въздух, изместват останалите органи и ребра, движението на ребрата води до движение на прешлените, а прешлените притискат нерва. В резултат на това пациентът не може да диша нормално поради болка.

Чувството на чуждо тяло се дължи на факта, че увреденият нерв предава грешен импулс към мозъка. Всъщност, в белите дробове и дихателните пътища няма чуждо тяло, но нервът "мисли", че проблемът съществува и сигнализира за това.

При липса на лечение, такъв симптом първо води до неконтролирана кашлица, а след това до депресия на дихателната система.

Две форми на анормално дишане при остеохондроза - брадипнея и объркано дишане - също са причинени от увреждане на нервите. Bradypnea е много дълбоко и много рядко дишане, средна честота: 6-12 вдишвания в минута. Bradypnea се среща предимно през нощта, в най-лошия случай, пациентът може дори да се задуши. За щастие, тази форма на затруднено дишане възниква при изолирани и пренебрегвани случаи. Другото - объркано дишане - се появява по-често. Нейната същност е, че пациентът неочаквано взема "непланиран" дъх или не може да си поеме дъх, когато изглежда, че трябва. Това състояние трае много кратко време, не повече от секунда и се дължи на факта, че увреденият нерв предава изкривен сигнал на мускулите около белите дробове.

Като цяло, често се проявява само болката по време на вдишване, други проблеми са изключително редки.

Няма как да разкостиш причините за задух, при един са едни, при друг - други. Най-добре е лекар да уточни. То и за лекарите често е трудно.
Щом качваш килограми, провери си щитовидната, при проблеми с нея също може да има задух.

Мите, докато четях постовете ти, се сетих за нещо, което каза психиатъра ми преди горе-долу 15 години: когато човек не може да контролира живота си, започва да контролира тялото си.

Дай ми отправна точка тук, защото не го разбирам така.

Паник атаки и тревожно разстройство, плюс хипохондрия. Повече природа, медитации, връзка със себе си и по-малко вглеждане.

Дай ми отправна точка тук, защото не го разбирам така.
[/quote]

Ами, нямаш цел в живота, или пък е недостижима, или има разминаване между очаквания и реалност, разочарование, огорчение, тревожност... и понеже не можеш да коригираш / контролираш / преработиш негативните неща, се хващаш за нещо по-лесно, видимо, осезаемо - тялото си. Следиш го, контролираш го, експлоатираш го. Изместваш фокуса от истинския проблем.

Ами, нямаш цел в живота, или пък е недостижима, или има разминаване между очаквания и реалност, разочарование, огорчение, тревожност... и понеже не можеш да коригираш / контролираш / преработиш негативните неща, се хващаш за нещо по-лесно, видимо, осезаемо - тялото си. Следиш го, контролираш го, експлоатираш го. Изместваш фокуса от истинския проблем.
[/quote]

Направо не виждам почти нищо общо с казаното от мен дотук, знам какво съм споменал, но както се вижда наблягам на друго.
Добре е като четем да вникваме в смисъла, колкото и неясен да изглежда. Страничният поглед на нещата понякога е много важен и ще съм благодарен някой ако успее да ме разбере правилно. С ясната идея, че никой от нас не е доктор.
Благодаря

Ами, нямаш цел в живота, или пък е недостижима, или има разминаване между очаквания и реалност, разочарование, огорчение, тревожност... и понеже не можеш да коригираш / контролираш / преработиш негативните неща, се хващаш за нещо по-лесно, видимо, осезаемо - тялото си. Следиш го, контролираш го, експлоатираш го. Изместваш фокуса от истинския проблем.
[/quote]
Аз съм на същото мнение.
Хората с паническо разстройство и тревожно разстройство винаги имат проблем със себе си

Аз съм на същото мнение.
Хората с паническо разстройство и тревожно разстройство винаги имат проблем със себе си
[/quote]



ЕДНО ВРЕМЕ МЕН СА МЕ КАРАЛИ ДА МИСЛЯ.
Щом имате същото мнение - запазете си го! СмятаХ, че в този сайт се разсъждава, а не просто плямпа. Уау. Не съм очаквал хора, искащи да си помогнат да не могат да обелят дума или пък с крайни коментари. Напускам Кораба-Майка Язък за изгубеното време тук.

Пожелавам на всички здраве, успех късмет и т.н.

Тоест ако бяхме казали - да, вие сте тежко болен, дайте да си сравним симптомите - това е разсъждение.

А когато казваме, че проблемът е в главата ви и всъщност нищо ви няма - това е плямпане.

Сам си отговорете какво ви има

Щитовидна жлеза/Паническо разстройство

Аз от известно време имам това усещане за недостиг на въздух, през 10 минути или по-малко трябва да си поемам дълбоко въздух, понякога е удовлетворяващо, но повечето пъти не е, а пък понякога е обратното. Ходих на кардиолог преди две седмици той каза, че сърцето ми е много добре и от време на време да пия валериана и да се храня здравословно и спорт. Но няма резултат все още ми е такова положението. И се чудя дали да не си направя рентген на белите дробове, но все пак нямам никакви други симптоми, може ли да е на психическа основа, защото това затруднение с дишането се появи като си викам: Ами ако не мога да дишам и се започна недостига на въздух . Какво може да ми е?

Същото, което описахме за господина по-горе

При мен се получава като се ядосам и не мога да спя.

807177 date=1606175911]
Паник атаки и тревожно разстройство, плюс хипохондрия. Повече природа, медитации, връзка със себе си и по-малко вглеждане.
[/quote]

Простете, че не мога да се стърпя,  но какво ви позволява да посочвате диагнози на хората?

По някаква причина не мога да дишам и да ям едновременно. Трябва да спра и да дишам между ухапванията, в противен случай ми липсва нещо като дъх / въздушен глад.
Това някакво странно нещо, свързано с нервите?
Някой друг има ли това или знае какво го причинява?

Здравейте, не знам колко от вас са тук,но искам да споделя моята история. От миналото лято започнах да чувствам,че не мога да си поемам дълбоко въздух,нещо като задух... но толковаа силно,че на 3-4 пъти веднъж... започна се една паника сърцебиене и все повече задух. Както следва отидох на снимка на белите дробове. казаха ми ,че всичко е нормално след това на пулмолог там иследвания за астма,алергия,кардиограма на една машинка за духане по една скала..абе с една дума ми казаха,че е на нервна почва. Минаха се няколко месеца задуха отмина не знам от какво не съм пила кой знае какви лекарства само мента глог валериан и валидол. Ноо преди 1 месец отново се появи имах някой проблеми не знам дали това го отключи но се паникьосвам страшно много отново отидох на снимка но нямаше нищо..отидох на невролог и ми изписа Дормиплант и един магнезий.. та мисълта ми е има ли някой с подобен проблем и ако да как се справя защото аз вече не знам какво да правя,на моменти имам чувството,че в един даден момент въздуха ми ще свърши и няма да мога да си поема повече

Изместване на центъра на внимание от вас, към някой близък.

Едва ли ще помогне според мен..

Това е типична паник атака според мен.

В тази тема никой няма никакво заболяване, освен паник атаки, тревожност и хипохондрия в тежки или леки случаи

След като е обиколила достатъчно специалисти, стига рано или късно до невролог и/или психолог, а ако трябва и до психиатър. Заболяванията на психиката са като всички други заболявания и трябва да се лекуват.
Отделно задухът ѝ се появява при проблеми, тя сама го е споделила т.е. появява се проблем, натоварва се нервната с-ма и психиката и оплакванията ѝ се отключват. После отминават и пак се появяват при нервно напрежение. Нека си ходи по лекари и дано всичко да ѝ е наред. Друго няма какво да ѝ пожелая.

Паник атаките, тревожността и хипохондрията не са заболявания. Това е най-грешният начин на мислене, който задълбава тези състояния. Хората с такива състояния не са болни, а имат проблем със себе си и мястото, на което се намират в живота си и по този начин тялото им сигнализира.
Проблемите с дишането са свързани с болезнен страх или отказ да вдъхнеш живота с пълни гърди. Не признаваш правото си да заемаш пространството или да съществуваш. Сиреч ниско самочувствие, породено я от тираничен партньор, я от лош шеф, я от деспотичен родител.
Пишещите в тази тема да помислят върху горното и как могат да го поправят, за да спре тялото да им натяква, че е време нещо да се промени.
С ходене по доктори не става, положението се влошава и хипохондрията става още по-зле. Така че, не давайте съвети, които ще навредят.

Говоря като човек преминал през тези състояния и в момента занимаващ се активно с човешка психика, така че съм много наясно да какво става въпрос, още като прочета първото изречение

Именно това имах предвид под "ходенето по доктори". Колкото и да ходи по доктори, ако не вземе мерки, проблемът се задълбочава и понякога съвети като "стегни се", "намери мястото си в живота", "събери се", "горе главата" могат много повече да навредят, защото състоянието се влошава и вместо да се размине с леки мерки, директно се скача на тежката артилерия.

Ако става със "стегни се", чудесно, но не винаги се получава.

Аз разтълкувах думите ви като призив да ходи по доктори, за а се успокоява, че е наред.

Призивите "стегни се" не помагат никому. Всеки сам си достига в един момент до изводите. Е, някои не и затова цял живот са си с тревожности и депресии и съответно на тежки хапове.
Обаче , стига да има желание и да не се лигави, човек винаги може да се справи и то за по-малко от година.

Точно обратното. Не сме се разбрали. Трябва да се работи с психиката, постепенно и внимателно. Дано всички докарат нещата до успешен край.

Благодаря ви много! Ще помисля върху думите ви и ще опитам да се справя сама!

Дано помогна с моя опит с това страшно неприятно нещо.
Моите симптоми са точно, както ги е описала авторката на поста.
Периодично се появяват, и с различна продължителност във времето.
Ходила съм и аз на всякакви изледвания.
Осъзнах, че това е рефлексен тик, нещо като хълцането.
Тоест,дори не е свързано със самото дишане а се активира тика в който трябва да се прозяваш или да си надигаш гърдите за да дишаш.
При хълцането при мен помага старата техника, поемам и задържам въздух и броя до 30,и после през устата изспускам на струя въздуха.
Тоест по някакъв начин, трябва да се орекъсне този тик, да го наречем.
Опитвам се да не се шашкам, лягам си и като дойде момента в който тялото ми настоява да направя това ненужно вдишване, се опитвам да удължа момента и да дишам през другото време все едно не искам да си поемам въздух.
Колкото мога търпя.
Забелязах, че след тези паузи, успявам да поема дълбоко въздух.
Другото което е, витамин Д, също е добре да се види, липсата му прави такива проблеми.
Дано съм помогнала на някой, това е кошмарно, но когато го приемете кати тик, като хълцане, а не, че не можете да дишата, някак си изяснявате ситуацията.
Но аз минах през много доктори, на принципа на изключване и споделям моят опит.
Иначе е ужасно, открих нови балетни пируети в стремежа си да си поема въздух

И аз имах такъв проблем след прекаран КОВИД миналата година и престой в болница. Мислех, че е проблем с белите дробове, ходих на пулмолог. Снимката беше чиста, сартурацията - висока. Човекът каза, че за млади хора, особено след прекаран стрес, се проявява т.нар. хипервентилация. Тялото ти дава сигнали, че едва ли не не му достига въздух, но това реално не е така. Предписа ми да пия Алора (билков продукт, приема се преди ядене) и Валидол. Вземах ги известно време, нещата се нормализираха. Сега понякога пак имам такива състояния, най-често при стресови ситуации. Смуча си Валидол, дори Алора-та съм я спрял изцяло.

Здравейте.На 22 години съм и всякаш описахте мен.Споделям 1:1 това,което казахте.Симптомите са ми същите.Всичко започна след ПА,която имах.Отдавна се успокоих.Изчистих главата си,но това с дишането си остава.Ходих по лекари - сърце,кръв,дробове - перфектни.Но уви,това не ми дава мир.Имаше пауза от около 1 седмица в,която се чуствах добре,но това нещо се върна.Пречи ми да спортувам,задъхвам се доста повече от колкото би трябвало( цял живот спортувам) също и полувам сърцебиене.Мисълта ми е намерихте ли решение/алтернатива как се лекува или какъв точно беше проблема?

Искам да попитам всички труднодишащи като мен- поставил ли си е някой ваксина срещу Ковид и ако-да- как ви се отрази на и без това трудното дишане. Аз си сложих-1-ва доза и нямах никакви проблеми.т.е. дишането ми си е такова,каквото и преди ваксината- трудно поемам въздух надълбоко. Но утре ми предстои 2-ра доза и доста се плаша,  да не би пък този път да ми окаже негативно въздействие и да почна да се задушавам повече.

Здравейте, коя е книгата?

Здравейте на всички. Пак се включвам. След още една обиколка по лекари се замислих за следното нещо.
Реално какво участва в дишането? Стигнах до заключението, че в белия дроб се извършва дифузия, а ДИАФРАГМАТА е мускула, който спонтанно извършва ВДИШВАНЕТО.
(при мъжете - диафрагмално дишане, при жените - гръдно дишане)
При мен проблема е тук - не вдишвам спонтанно, а цялото ми внимание е насочено към това да вдишам. Другото ПРИ МЕН е, че при опит за дълбоко вдишване и когато успявам, всъщност корема ми не се издува от движението на диафрагмата, което движение при мен все едно го няма. Та аз се насочвам натам. Успех на всички

Все едно чета за себе си. Миналата година даже спрях да ходя на работа за една седмица. Деанксита не ми действаше и изкарах 1 година на золофт и флуанксол.  Спрях да получавам паник атаки около 2-3 дни след започване на золофта. Сега съм долу горе добре, рядко получавам задуха, може-би един път седмично и то за няколко минути. При мен голяма роля изигра това да разбера че ми няма нищо физически и сам си причинявам всичко което ми се случва. Елиминирай дразнителите (всеки си има нещо което го товари дори и на подсъзнателно ниво) и почни да спортуваш. Хапчетата също помагат, но колкото да спрат паник атаките и задуха. Останалото зависи от теб!

И аз съм със задух трудно поемам въздух,всичко започна 2016 год.,бяха паник атаки след развод,тази година започна да ми се подува корема и още по трудно си поемам въздух обиколих много доктори всеки вика нищо няма,какви ли не изследвания правих всичко наред,и заради това затруднено дишане паник атаките се върнаха и незнам вече към кой лекар да се обърна ,бая хапчета изпих за стомах за нерви,в момента в който усетя че немога да си поема въздух както трябва и изпадам  в шок ,че идва края ,докато стигна до болницата и се успокоявам и всичко отшумява,а и устата ми изсъхва много,Абе чудо

Четейки всички коментари в темата, намирам общо с моето състояние. Обикаляне по лекари ( кардиолог, пулмолог, ендокринолог, алерголог, невролог) и всички казват че при прегледа няма нищо и съм здрава, но това чувство че немога да си поема дълбоко въздух ще ме побърка. Пушач съм но след като при прегледа при пулмолога няма проблем, не мисля че е от това
 Как се справяте? Дайте съвети какво да направя

Eто тази книжка ми е била много полезна, в края има и дихателни упражнения. http://www.oxylife.bg/files/Dishane-ot%20d-r%20Hans%20Morshitski.pdf
За пръв път изпаднах в това състояние на 16 години, сега съм трийсетина напред Имало е случай с години да не се обади, в последната година за съжаление не е така по обективни причини.

Публикувам мнението си тук, защото постоянно имам запитвания на лично 😊 Доста време търсих конкретен здравословен проблем, но не откриха такъв. Оказа се, че “задухът” е на чисто психическа основа. Имам Хашимото и това допринася за увеличаване на усещането. Както и наличието на Хеликобактер, защото заради бактерията стомаха се пълни с газове и притиска диафрагмата.. Но причината за задуха не е в  белия дроб, диафрагмата или нещо свързано със самото дишане. Престанах да го мисля и проблемът почти изчезна. От време на време имам някаква тежест, но вече не се психясвам и не получавам паник атаки, защото знам, че не се задушавам. Веднъж докаро бях на преглед при еднокриноложката и получих пристъп. Тя ми премери кислорода и беше категорична, че е паник атака. Обясни ни, че в такъв момент ние се опитваме да поемем въздух с гърдите и имаме чувството, че не можем да ги изпълним докрай. Опитваме се инстинктивно да се прозяваме, защото тогава най- много пълним гръдния кош. Но реално, в нормално състояние, дишаме плитко и а диафрагмата. И затова няма как насила да поемем повече въздух. Опитайте се да игнорирате задуха за известно време, тогава ще разберете  дали проблемът е в главата или е обективен. По мои наблюдения, това е доста честа проява на стрес, който дори не осъзнаваме, нещо като физически отдушник. Стискам палци да няма нищо сериозно и да се справите бързо!

В крайна сметка главния писал темата, какво стана какво се оказа ?

Може ли някои от вас да се свърже с мен ,защото имам тези симптоми и не знам как да се справя вече дълго време

Здравейте!
Връщам темата, защото бих искала да проследя хората, които са писали в нея как се чувстват към днешна дата? Преминаха ли нещата? Стигнахте ли до отговори, изводи ..?
И аз писах подобна тема преди две години. След прекаран ковид тогава имах същите симптоми като на повечето от вас - недостиг на въздух, често прозяване и въздишки. Успокоителни не помагаха, спорт, хомеопатия и доктори - също. Сега, от две седмици насам е същата работа. Появи се внезапно, без предизвестие или индикация, в киното - просто не можех да дишам, дишам командно. Случва се и в покой, и в натоварване.. във всякакви ситуации. По принцип съм щастлив човек с пълноценен живот. Никога не можах да си обясня откъде идва подобен проблем.
Целта ми не е да разисквам състоянието си. Исках само да проверя хората, които вървят по моя път, как се справят... Да науча нещо ново.
Поздрави и здраве за всички! 🍀🙏🏼

Здравейте ,
Благодаря ,че повдигнахте темата.
Аз съм имала такива периоди  ( на задух, усещане,ч е не ми е дстатъчен въздухът, който поемам. Стереотипно прозяване) , но от години не бях страдала от това.

Ноо , сега ще копирам питането си от друга тема, в която не ми отговарят, та дано тукк някой ми пише


Хапвах си съвсем спокойно и изведнъж сякаш пропуснах да си поема въздухи се задъхах.
 Също така междувременно започна и едно усещане за иглички в горната част на тялото (усещането е точно каквото имах едно време като си увивахме ръцете един на друг, все едно изцеждаме кърпа) и невъзможност да си поема въздух.
Сякаш всичко ми блокира. Скочих , взех да обикалям из апартамента в опити дс си пирма въздух, но не стваше. Зная за коремното дишане , опитах се да си надуя корема, но просто не можех.
Само и единствено се задъхвах.
Мислех,че ще падна,че този път няма да оцелея.
И след като ме отпусна, отново на няколко пъти се получи така плитко да вдишам.
И явно много интензивно съм си стегнала горната част на гърба , защото болката сега там е много силна.(трапеца)
Лятото същото ми се беше случило и се надявах да е от недостиг на Б12 (заради игличкие) .

Имала съм преди години паник атаки, но тогава не бяха  толкова интензивни и успявах да си въздействам на дишането.
  
Моля споделете ми дали сте преминавали през подобно усещане. Ясно ми е , че е някаква вегетативна криза, но се чудя дали има смисъл да търгвам по невролози (изгладена ми е  лордозата на врата и леко сплескани два диска, та един колега лято подхвърли , че може от там да съм получила тези усещания: да нямам добро оросяване на малкия мозък)
  
Моля ви , дайте ми някаква информация, ако имате такава.

Та така. Толкова интензивно усещане много ме уплаши. Днес стоя и мисля. И се чудя накъде да се насоча и как да си помогна

Всичко това са психосоматични симптоми

Вижте дихателните упражнения, които съм пуснала преди 2 години, три поста над вашия. Вършат добра работа, разходки сред природата на чист въздух - също. Като цяло споделената книжка хвърля добра светлина над състоянието.
Но мен често ме мързи да ги правя, за 30+ години съм свикнала с проблема и често го игнорирам успешно.

Като цяло колкото по-ниско съдържание на кислород (затворено помещение, много хора, запарен въздух, климатици - обръщам внимание на това, защото сте писали за кино), толкова по-зле. Но през април например бях отседнала в един от онези хотели-небостъргачи без отварящи се прозорци в европейските и американските мегаполиси - за цяла седмица, и съвсем добре се справих.

А и аз съм с тежко дишане и проблем с въздуха. Доктора само предполага, че имам астма. Тищо не е доказано. След изкарана плевмония и бронхит на есен. Зимата си бях вкъщи. Тай накрая ме взеха на работа в олям стройтелен маркет, но явно от промишлената зона, притеснението, прахоляка, газовете от колите и вируса, който изкарах дишането вече ми е много зле. Но работа си търся от февруари, чак сега ме викнаха, зная че условията не са добри, но няма как да си седя вече вкъщи. Хората ми се подиграват и си  мислят, че приувеличавам, а и аз вече ни се чувствам полезна без работа, пък и сама тпябва да се издържам нямам мъж. Бившият ми се отърва от мен като разбра, че съм болна, както плиятел така и работодател. Надушиха, че ще отсъствам от работа чат пат...

разбрайте ли от какво бях апроблемите и оправихте ли се? Аз имам подобни оплаквания.