Високо кръвно и паника, което ми пречи на живота

  • 10 168
  • 59
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 054
Извинявай, но навсякъде пише в нета, а и ендокринологът потвърди, че инсулин до 25 е в норма. Къде видяхте, че 12 е много?

Следя темата  за инсулинова резистентност в диетичния и от съфорумки, които са минали през това знам, че тези референтни стойности са твърде завишени. Някои от тях четат доста инфо по темата. При такива стойности на инсулина при тях (над 7-8 на гладно) има проблем и се стремят да падне поне под 8 и тогава се чувстват много по-добре. Да не говорим, че повечето ендокринолози, ако отидеш при тях с проблем, изобщо не пускат изследване на инсулин, което не се поема от здравната каса. Т.е. изобщо не ги интересува нивото на инсулина поне на гладно. Гледат само кр.захар да е наред. А кр. захар може да е наред 10-тина години,  но през тези 10 години  високият инсулин може да направи големи поразии.
Копирам т.5 на  първи пост в тази тема в  "Как се поставя диагноза за инсулинова резистентност?"

Скрит текст:
При консултацията лекарят провежда задълбочена анамнеза на пациента, преглед и назначава лабораторни изследвания. В медицинката практика се използва тест с обременяване с глюкоза, при който се измерва инсулинът на гладно и на определени периоди след прием на чиста глюкоза. По нивата на инсулина лекарят се ориентира за отговора на организма към него и съответно определя дали има инсулинова резистентност.

Диагнозата инсулинова резистентност не може да се постави от едно изследване, тъй като нормално показателите на кръвта варират. За всеки нивата са различни. Но наличието на висок инсулин  на гладно се смята за абнормално явление. В практиката най-често се използва формула, включваща кръвната захар на гладно и нивото на инсулина на гладно. Стойности над определен предел говорят за резистентност. Друг белег е покачването на инсулина над 5 пъти от изходния в хода на обременяването с глюкоза или достигането на стойности над 100 U/l.

ОРАЛЕН ГЛЮКОЗО-ТОЛЕРАНТЕН ТЕСТ (ОГТТ) означава всъщност обремяняването с глюкоза.
Прави се с цел да се изследва как организма разгражда глюкозата под въздействие на инсулина. С този тест се поставя диагноза за диабет или за ИР.
Обременяването се извършзва с глюкоза. Купува се от аптека.
Не се приема храна поне 8 часа преди теста. Също така е нужно да се завишат 3-4 дни преди теста въглехидратите. По време на теста никакво движение, а също и храна. Дори и вода не бива да се пие.
Преди самия тест с глюкоза се взима венозна кръв за да се установи базисното ниво на кръвната захар и инсулина. След това веднага се изпива глюкозата. Тя се купува предварително от аптека. Може да се разтвари преди боцкането на гладно. След първото взимане на кръв, веднага се изпива и се чака да минат 60 минути. След което пак се взима венозна кръв. Седи се още час и се взима трети път кръв.
Има лаборатории не изследват инсулина, а само кръвната захар, което обезсмисля изследването.
Задължително се казва на лаборантката, че искате освен кръвна захар да ви се изследва задължително и инсулина с всяко взимане на кръв.
Референтните стойности на кръвната захар и инсулин при ОГТТ
Реф. стойностите трябва да ги пише на всяко изследване,  което правите. Тази стойност означава минимум и максимума на това, което изследвате . Всеки може по тези стойности да се ориентира дали има или не проблем. Ако реф. стойноста е над нормата, означава, че има проблем.

Стойностите на КЗ на гладно обикновено на гладно, 60-та и 120 минута е 6. Тоест ако надвишава, значи има проблем. Идеалните нива на гладно на кз е хубаво да е под 5.  Ако повече е предпоставка за ИР. КЗ над 6 на първи час корелира със сърдечно-съдови заболявания.

Реф. стойностите на инсулина и при трите взимания на кръв е максимум 25. Но идеалните нива на инсулина на гладно са под 5. На първи час при здрав човек трябва да е отново под референтната стойност – 25. А на втори час /тоест третото взимане на кръв/ да не е 3 пъти стойността на инсулина на гладно.
В точка 10 при НОМА индекса са дадени три примера с реални изследвания. Вижда се, че дори и при инсулин на гладно 6, отново показва на 1 и 2 час проблем.

И още нещо - ако инсулин на гладно 12 е нормален, в референтни стойности, защо тогава си диагностициран с инсулинова резистентност и пиеш метфоргама? Значи и твоят ендо е преценил, че инсулин на гладно 12 не е ОК и ти е изписал хапчета.



# 31
  • Мнения: X
Добре де, значи аз пия Метфогама, спазвам режим, ще вдигна даже метфогаммата. Но остава въпроса за връзката витамин Б12 и метфогаммата. Трябва да си го изследвам. И съответно ако имам проблем с Б12, как тогаз да продължа с метфогаммата, ако тя е причина за това. Иначе да погледнах повече статии за инсулина, наистина 12 е доста. Съжалявам, че се усъмних. Абе като цяло ми писна вече - няколко години се с тва се занимавам, слушам докторите и все не нацелвам точната рецепта. А и лошото, че от това кръвно и пулс ме е страх да спортувам активно и спортът ми е само разходки. Страх ме е, че ако тичам или ходя на фитнес, ще ми стане нещо на сърцето. Не знам и аз, объркан съм.

# 32
  • Мнения: 46 508
И съответно ако имам проблем с Б12, как тогаз да продължа с метфогаммата, ако тя е причина за това...
Просто приемаш заедно с Метфогаммата и Б12 Simple Smile
Каква ти е дозата в момента?

И още нещо - ако инсулин на гладно 12 е нормален, в референтни стойности, защо тогава си диагностициран с инсулинова резистентност и пиеш метфоргама? Значи и твоят ендо е преценил, че инсулин на гладно 12 не е ОК и ти е изписал хапчета.
Може това да е стойността на последното изследване, а диагнозата да е поставена при по-висока цифра.

# 33
  • Мнения: X
Взимам 850мг, но принципно докторът ми препоръча да взимам 1,5 от 850мг.

Абе общо взето май цялото това кръвно в основата си е паника. Ако беше от метфогаммата или нещо друго, щях да го вдигам много по-редовно може би и не за половин час, а за по-дълго време. Не знам де.

# 34
  • Мнения: 46 508
850 за цял ден или на прием? Ако е за цял ден, това е изключително ниска доза, затова няма подобрение.

# 35
  • Мнения: X
За цял ден. Добре де, хората диабет имат, па не вдигат кръвно и пулс, аз да речем имам проблем с кила, инсулин, захар, ама в крайна сметка са ми в що годе норма и вдигам 180 кръвно и пулс 160... как точно става това чрез инсулина и захарта ми не знам. И никой доктор досега не е казвал, че има чак такава връзка между тях. Айде ако си диабетик, има връзко с високото кръвно, ама не и чак така както при мен - вдигам 1 път на две седмици 180, тичам до бърза помощ, там вече е 120/80 и докторите ми викат - нищо ти няма. Нещо или моето е много странен случай, или просто наистина са паник атаки както казват всички.

# 36
  • София
  • Мнения: 11 482
И аз от доста време съм абсолютно по същия начин. Пия си лекарствата за кръвно, но от време на време пак го вдигам. Сърцебиене имам ако не всеки ден, то поне през ден. Може и по няколко пъти на ден.
Изследвания всякакви пусках, при трима кардиолози ходих, нищо. Мислех си да не са паник атаки, ама не ми се вярва, знам ли и аз.

Отделно от сърцебиенето (то ми е най-чест симптом) имам стягане в гърдите, бодежи от време на време, тежко дишане, замайване.

Инсулин не съм пускала. Имам 3 възела на щитовидната жлеза около сантиметър всеки. 165 висока, 58 кг, 41 години.

Та явно не си сам хаха

# 37
  • Мнения: X
Сигурно и при вас са паник атаки, ама щом имате нещо на щитовидната, изследвайте я да не е от там. Аз изследвах и щитовидната и надбъбречните и казаха, че са добре.

# 38
  • Мнения: 46 508
За цял ден. Добре де, хората диабет имат, па не вдигат кръвно и пулс, аз да речем имам проблем с кила, инсулин, захар, ама в крайна сметка са ми в що годе норма и вдигам 180 кръвно и пулс 160... как точно става това чрез инсулина и захарта ми не знам...
От страх. Поне аз съм така. Като ми станеше лошо и се панирах. А по принцип съм с ниско кръвно. Като вкарах в граници инсулина изчезнаха и тези симптоми, съответно не се шашкам и кръвното ми си е в старите граници. Пулсът ми също падна до нормалното. Преди и без да съм в криза беше към 100.

# 39
  • София
  • Мнения: 11 482
Ами изследвах я, имам възли, които трябва да се следят. Само това ми казаха.
Кардиолозите ми казаха - без нерви и притеснения, и диета - без никаква сол.

# 40
  • Мнения: X

Е това е основното. Значи в крайна сметка инсулинът може да влиея на страха, ама не чак толкоз. А и обикновено аз го вдигам сутрин като още не съм ял, а тогаз инсулинът май е най-нисък. Пък като се наям, ми се доспива и пада кръвното. Така че явно всичко е психическо и трябва да си пия метформина и така. И да изследвам тоя витамин.

# 41
  • Мнения: 46 508
Не казвам, че инсулинът влияе на страха, а че предизвиква тези симптоми. И хора, които са по-страхливи се шашкат. А като се уплаши човек, вдига кръвно.

# 42
  • London
  • Мнения: 6 732
Всичко идва от т.нар страх от смъртта....оттам са страхливи. Добре е да се чете подходяща литература в тези случаи, да се примири, че не е вечен дадения човек и да гледа по-лежерно на живота, на шега и да не го мисли много. Иначе какво.....и малкото живот дето имаме ще го живеем в страх да не пукнем, аз не виждам смисъл в това.

# 43
  • Мнения: X
Ла Картала,

това отдавна съм го разбрал, обмислял и дискутирал с психолога.

Но с две думи е много лесно да се напише, трудно е да се направи.

Всички живи съшества имат страх от смъртта, това ни е заложено от природата, тя затова е създала и болката - за да се пазим от опасните неща.

Ако не изпитвахме болка и неудобства, никой нямаше да го е страх от нищо. А ако не те е страх от нищо - ще настане повсеместна вакханлия - бас ловя че само ще ядем течен шоколад и ще правим секс.

Въпросът е доста сложен за да се напише в няколко изречения.

Но в крайна сметка природата е заложила този страх в нас. Защо когато някой се разболее от нелечима болест изпада в депресия - нали в крайна сметка никой не знае какво става след смъртта. Ами защото такъв ни е инстинкта.

На мен основният ми казус е да разбера - до колко нещата са психични и до колко физични. Е тоя казус реша ли го, и ако разбера до колко физичният проблем представлява реална опастност за мен - оттам ще имам и решението.

Така - след толкова лекари - всички казват, че няма опастност. За това ходя и на психотерапия. Но е много трудна промяната на психиката, когато през ден те стяга сърцето, пуслът бие яко и вдигаш кръвно. Последният кардиолог, на който бях, каза че може нервната ми система да реагира много бурно на всеки стимул и от там да правя такава бурна реакция в кръвното и пулса, но всичко ми е наред иначе.

Явно ще трябва да взема и някакъв по-силен успокояващ медикамент, защото само валидолът не бачка. Поздрави и мерси за съветите.

ПС : Има и нещо друго - аз непрекъснато очаквам да вдигна кръвното, меря го буквално по 30-40 пъти на ден и непрекъснато съм в очакване на нещо страшно свързано с кръвното и като вдигна - яко се уплашвам и панирам и тичам по лекари. Трябва някак да изкореня този страх.

# 44
  • София
  • Мнения: 11 482
По принцип не се ли усещаш по някакъв начин като вдигнеш кръвно? Аз примерно винаги се усещам, още на 140 имам главоболие. Та не го меря в други случаи. Според мен и това непрекъснато мерене задълбочава проблема.

Общи условия

Активация на акаунт