Говорим за нормални, човешки отношения! Кой би си оставил детето да плаща огромна ипотека, и да се шири сам в тристаен апартамент? От чист егоизъм. Ние сега търсим голям апартамент, 4стаен. Не мисля да продавам двустайния, точно, за да мога някой ден да си отида там, да не слугувам на 150 квадрата и детето ми да е свободно от ипотеки и глупости.
- Публикувана: 28 май 2019, 01:36 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2019, 12:15 ч.
Пазарът на недвижими имоти-какво се случва реално? - 37
Само да кажа, че имам много грижовни родители, които цял живот са давали и продължават да го правят. Същото беше и с бабите и дядовците ми, до последно се грижеха за нас, по всевъжможен начин. Заслужават уважение възрастните хора, пък ако ще и в замък да се ширят.
Времената са различни, аз сигурно също бих се преместила в по-малък апартамент след време. Едно е сам да поискаш, друго е да дуднеш на майка си, че е егоистка и е редно да иде да живее в Люлин в малко жилище и да ви отстъпи семейното.
Времената са различни, аз сигурно също бих се преместила в по-малък апартамент след време. Едно е сам да поискаш, друго е да дуднеш на майка си, че е егоистка и е редно да иде да живее в Люлин в малко жилище и да ви отстъпи семейното.
Пак не се разбрахме нещо.
Не казвам децата да гонят родителите си.А и,какво гонене би било,ако се преместят отново в техен апартамент,но по-малък...ама както и да е.
Мисълта ми е,че един нормален родител би предложил този вариант сам.
Не мисля,че това ще разглези един човек кой знае колко.Все пак това жилище има разходи,отделно за храна и тн.
А по отношение на "длъжността", да ,на практика никой не е длъжен.Но е едно нормално човешко отношение да помагаш на децата си,както и те на родителите си.
Не казвам децата да гонят родителите си.А и,какво гонене би било,ако се преместят отново в техен апартамент,но по-малък...ама както и да е.
Мисълта ми е,че един нормален родител би предложил този вариант сам.
Не мисля,че това ще разглези един човек кой знае колко.Все пак това жилище има разходи,отделно за храна и тн.
А по отношение на "длъжността", да ,на практика никой не е длъжен.Но е едно нормално човешко отношение да помагаш на децата си,както и те на родителите си.
Много добре те разбрах аз, само дето това, което описваш хич не ми е нормално и човешко. Както и да е, ваша си работа е какви отношения имате, аз на моите родители съм безкрайно благодарна за всичко, което са ми дали, както и на бабите и дядовците ми. Много съм получила и продължавам да получавам.
Защо да са длъжни, Вервам, млади прави люде, вместо да се напънат и да си плащат ипотеката, ще гонят баба си от апартамента? Той пак за тях ще остане, няма да го даде на комшията.
Купих не един, два , че и мъжа ми един... та и още имаме.. без помощ... ама за друго иде реч....
Въпроса е защо?
Цените сега са високи, съгласни ли сме? Съгласни сме.
Ипотеките често са непосилни за младите. които гледат и малки деца. И с това предполагам сме съгласни всички?
Е, за какво нашите баби и дядовци, да са ни живи и здрави, и двете двойки ( в нашият случай) живеят в по 120 квадрата, но обитавят само кухнята.
Тези панелки мен особено не ме топлят, честно... да са живи и здрави старите... но едва ли ще ида да живея след кончината им... И то това ще стане когато панелката е пред разпад, след години може да бъде
Сега ми е тежест да стигна до тях, че са далече, да ги обгрижвам старите, да поддържам жилищата им..... и по - зле ще става с годините. Но сакън да не се продаде бащиния имот. Щото съм "мързелива да си купя ли"?. За това иде реч
Апропо, аз като калкулирам лихви, ипотеки, апартаментите си ги изплащам 2 пъти всеки
И за какво? Да пълня гушата на банката и да не местя бабата.
Не е практично това мислене, и се мъчат всички.
Че има възрастни баби/дядовци - егоисти, има! Но такива са били и като млади! И познавам такива - свекървата живее с двамата си синове в собственото си жилище, единия е женен с 2 деца, другият-ерген. Тя нищо не правеше в къщи, освен да седне вечер с женения да си пийнат заедно. Цялата домакинска работа за цялата къща - пазаруване, готвене, пране, гледане на децата, падаше върху снахата. Която, на всичкото отгоре, работеше и в събота до обяд, включително. Но свекървата винаги си е била такава, и като млада, и като стара!
Преобладаващо обаче възрастните ни родители не са егоисти, просто възрастта ги прави такива.
Аз също като Лейди бих се преместила в по-малкия/по-малък апартамент и то в по-ранна възраст, че никой няма гаранция каква шайба ще го удари на стари години! По-големият или част от парите за него - за детето/децата. Също смятам, че младите трябва да се понапънат, но и не мисля, че преобладаващата част, дори с напъване, имат доходи, които да им позволят да си купят собствено жилище с кредит. А техният живот също тече, не искам да изгубят най-добрите си години в чакане да пукясам.
Преобладаващо обаче възрастните ни родители не са егоисти, просто възрастта ги прави такива.
Аз също като Лейди бих се преместила в по-малкия/по-малък апартамент и то в по-ранна възраст, че никой няма гаранция каква шайба ще го удари на стари години! По-големият или част от парите за него - за детето/децата. Също смятам, че младите трябва да се понапънат, но и не мисля, че преобладаващата част, дори с напъване, имат доходи, които да им позволят да си купят собствено жилище с кредит. А техният живот също тече, не искам да изгубят най-добрите си години в чакане да пукясам.
Да, ясно, Wooden Cuckoo Clocks, но тук вече става въпрос за особеност на характера и за как да кажа, възрастови изменения. Би следвало да се обсъдят подобни логистики, съчетани с грижи да се вземе решение, удобно и на двете страни. Реално ти няма какво да направиш, щом не срещаш разбиране. Този ситуация е доста по-различна от "младите няма къде да живеят, а бабата се шири в тристаен апартамент".
Високи са цените, но лихвите са малки. Не пречи като си млад и нямаш деца, да купиш малко жилище, в по-краен квартал, да си го изплащаш спокойно, пък после като наследиш нещо, да го продадеш или да идеш да живееш там. Изобщо, щом има имот в семейството, все някога ще е твой. Какво е това бързане и разпореждане с чуждото имущество, не знам.
Високи са цените, но лихвите са малки. Не пречи като си млад и нямаш деца, да купиш малко жилище, в по-краен квартал, да си го изплащаш спокойно, пък после като наследиш нещо, да го продадеш или да идеш да живееш там. Изобщо, щом има имот в семейството, все някога ще е твой. Какво е това бързане и разпореждане с чуждото имущество, не знам.
Оставете възрастните хора намира и кажете някой купувал ли е наскоро хубав голям апартамент, че съм в дилема.
Днес минах покрай нов строеж с доста дълбок изкоп и се загледах. Обявените апартаменти бяха до 3 спални и до 115 кв.м. Което директно ме отказа, защото не мога да си представя как са събрали три спални, хол и кухня на тази площ + всичките там стени, балкони и общи части.
Днес минах покрай нов строеж с доста дълбок изкоп и се загледах. Обявените апартаменти бяха до 3 спални и до 115 кв.м. Което директно ме отказа, защото не мога да си представя как са събрали три спални, хол и кухня на тази площ + всичките там стени, балкони и общи части.
И в противовес това: https://www.imot.bg/pcgi/imot.cgi?act=5&adv=1d15573137685412 … k=4rvd3n&f1=7 От кога килерите (сервизни помещения) се броят за стаи?
Цитат
4-СТАЕН, град София, Център Квадратура: 65 кв.м
Днес минах покрай нов строеж с доста дълбок изкоп и се загледах. Обявените апартаменти бяха до 3 спални и до 115 кв.м. Което директно ме отказа, защото не мога да си представя как са събрали три спални, хол и кухня на тази площ + всичките там стени, балкони и общи части.
А може би не си бил прав, при добро разположение може би си струват, хем няма да плащаш излишни пари.
Моят апартамент е 105 квадрата, а имам кухньохол 30, спалня 18 и спалня 14. Т.е. при нормален кухньохол спалните ми са общо 32 квадрата. Сложи още 8 отгоре (10 брутни, с 20% общи части) и се получават 40 квадрата, което е три спални по 13 квадрата и кухньохол 30. Не е толкова зле при добро разположение.