Бях избрана да разкажа за Нокиа 4.2.
Първо искам да кажа, че от 6 години и половина ползвам само Xiaomi (като за това време съм сменила 5 модела), последният ми, от миналото лято е Xiaomi Mi8SE.
Досега не съм имала съприкосновение със смартфон на Нокиа. Първото ми впечатление е много добро. Телефонът е със здрава сглобка, никъде няма луфтове, стои добре в ръката и няма ръбове. Както казах и в първия ми пост, зарежда се с микро юсб и е по-бавно от моето Шайоми. Това, което ми харесва е ,че има 3.5 мм жак отгоре и директно мога да си сложа слушалки. (за разлика от Нокиа, Шайоми няма 3.5 мм жак и използвам преходник, който се оказа консуматив и доста често, на месец някъде, го сменям).
Power бутонът е отляво и е много приятен за натискане. Усеща се осезаемо. Около него е и светлината за нотификации.
Дисплеят е по-малък от този на моя телефон, съотношението е 19:9, а на Xiaomi - 18,7:9 разлика има и се усеща. Дисплеят е с разделителна способност 1520 х 720 пиксела и въпреки, че др ми телефон е с 2244 x 1080, ралзиката не дразни окото.
Има пръстов отпечатък и лицево разпознаване. С пръстовия отпечатък си играх доста и ако не си предоставя пръста, от който са снети диометрични данни, не се отключва. Лицевото разпознаване работи бързо, разпознава ме и с диоптрични очила, но не и със слънчеви.
Ще се спра на камерата, понеже тя ми беше най-любопитна. Когато избирам телефон, гледам дисплей и камера. Занимавам се с фотография, но не винаги мога, а и имам желание да мъкна 10-килограмова раница с ДСЛР, затова търся задоволително качество.
Задната камера е двойна и има няколко режима на работа: видео, фото, професионален и боке ефекти live.
При фото е ясно: вадиш телефона и снимаш. Всъщност, това е основният режим включвайки камерата. Има възможност за самоснимачка (3 и 10 секунди), HDR (никога не съм ги харесвала и не съм тествала) и опция за светкавица.
Снимка с този режим: IMG_20190618_191316 by Galika_, on Flickr
Професионалният режим ме впечатли. При избирането му, отдясно се показва лента
която ни дава опции сами да си настроим белия баланс, режима на фокусиране, исо-то, скоростта на затвора и експонацията.
Тук се вижда как са огранизирани плъзгачите на различните настройки:
Другото, което ми стана любимо е, че при натискане на екрана върху обекта, който искам да е на фокус, се появява едно слънце и чрез плъзгане нагоре или надолу, мога моментално да сменя експонацията:
Снимка с този режим с автоматични настройки:
IMG_20190618_191330 by Galika_, on Flickr
Боке режимът е ясен: така модерният напоследък "размазан фон". Не ми е любим и не ми харесва резултатът, затова и не снимам на него. Интересното тук е, че чрез плъзгач може да се определи колко да е размазан фона:
Явно е, че това се постига софтуерно и го няма постепенния доф, както е при ДСЛР-ите, например.
Тук е добре
IMG_20190618_191341 by Galika_, on Flickr
При снимане на човек в цял ръст и фокусиране (натискане върху) лицето на човека, се получава дефокус и по тялото, което не е логично, ако той е застанал фронтално.
Сега видях, че телефонът поддържа и RAW файлове и утре ще видя какво може с тях.
Батерията ми изкарва ден и половина, като остана на 23% и я сложих да се зарежда. При същата употреба Шайомито ме изкарва от ден до вечерта.
Утре ще снимам и полета и ще кача снимки тук, както и ще пиша за гуууугъл функциите.