Не съм съгласна, защото аз самата преподавам в 73.СУ и знам аз и колегите колко сили и труд отдадохме през тези 5 години. Децата са страхотни, но е обидно да се твърди, че успехите им се дължат само на тях и на частни уроци.
- Публикувана: 26 май 2019, 17:44 ч.
- Последно мнение: 29 окт. 2019, 12:39 ч.
Студенти ~ набор 2000 ~ Тема 58
Не се обиждайте.Има и учители,които полагат доста усилия техните ученици да постигнат добри резултати .Но истината е,че като цяло елитните гимназии обират най-добрите деца от 7 клас.С тези деца и амбициозни родители е нормално да се постигнат и най-високи резултати.Помагат и частните уроци.Да,не всички ходят.Но като цяло надграждането в Математическите гимназии и Елитните езикови е по-лесно с такива деца.В това не виждам нищо обидно.
Добри резултати са постигнали децата, които ходят на частни уроци, на които родителите имат финансови възможности. Такива деца влизат и в елитните гимназии. Колкото и да си амбициозен, като родител и детето да полага много труд , просто няма шанс.
Истината за мен е в комбинация от трите неща, с различна тежест на отделните фактори за различни випуски - амбициозни деца без съществени пропуски до 7 клас, еднородна среда от ученици, с които добрите и мотивирани учители работят по-лесно и ефективно, но И наличие на уроци/курсове.
Елан, браво на детето ти и на учителя му. Но целият ли випуск се е справил като нея без уроци.. Тук става дума за училищата, в които средната оценка за цял един випуск от деца, между 200 и 250 (в Пловдив примерно) е над 5,50. Има си И уроци в картинката и няма място за обида. В тези училища масово децата се отправят за следване навън и заради искания за висока диплома се презастарховат с уроци, дори и да са при читав преподавателв училище.Отделно в някои столични гимназии едни класове са при един, други - при друг преподавател. А не всичките са непременно еднакво добри.
Елан, браво на детето ти и на учителя му. Но целият ли випуск се е справил като нея без уроци.. Тук става дума за училищата, в които средната оценка за цял един випуск от деца, между 200 и 250 (в Пловдив примерно) е над 5,50. Има си И уроци в картинката и няма място за обида. В тези училища масово децата се отправят за следване навън и заради искания за висока диплома се презастарховат с уроци, дори и да са при читав преподавателв училище.Отделно в някои столични гимназии едни класове са при един, други - при друг преподавател. А не всичките са непременно еднакво добри.
Аз горе написах, Ганис, мнението си кое ги прави "елитни" - деца (като цяло мотивирани и амбициозни), учители (като цяло добри и вършещи работата си с хъс), родители (като цяло заинтересовани и имащи представа какво се случва с децата им), управа (като цяло действаща за развитието на училището). Но във всичките тези неща има често и сериозни отклонения в отрицателна посока. И тогава са наред уроците, с които училищата пак остават "елитни", ама зад табелата 'елитност' има и негативни нюанси скрити. И няма значение за кое от училищата в челото става дума. Нито всички деца в тях са амбициозни и жадни за знания, нито всички учители са топ, нито всички родители са в час, нито управата им непременно е действаща единствено и само в името на децата.
Важно е да работи цялата комбинация: дете, родител, училище, учител. Какво ще стане с едно способно дете, което попада в неподходящо училище, където му се подиграват, че е "зубър"? Ако заради някой учител някое дете е намразило някакъв предмет, опитайте се да го накарате да ходи на частни уроци! В тазгодишната класация за втората матура една учителка по биология в с. Чепеларе е направила чудеса и с. Чепеларе е на трето място в цяла България. Т.е. всичко трябва да е на ниво. Моят, покрай тежък пубертет, в някакъв момент реши, че е пораснал, ако аз му предложа нещо, а той ми каже "Не!". Ако не беше средата, училището и учителите, всичко можеше да се случи с него.
Важно е да работи цялата комбинация: дете, родител, училище, учител. Какво ще стане с едно способно дете, което попада в неподходящо училище, където му се подиграват, че е "зубър"? Ако заради някой учител някое дете е намразило някакъв предмет, опитайте се да го накарате да ходи на частни уроци! В тазгодишната класация за втората матура една учителка по биология в с. Чепеларе е направила чудеса и с. Чепеларе е на трето място в цяла България. Т.е. всичко трябва да е на ниво. Моят, покрай тежък пубертет, в някакъв момент реши, че е пораснал, ако аз му кажа нещо, а той ми каже "Не!". Ако не беше средата, училището и учителите, всичко можеше да се случи с него.
pstoychev, само да вметна, че Чепеларе е град, а селото, за което говорите- Чепинци.
(
Благодаря, ако и аз бях имал навремето учители, каквито имаше моят в 73-то, нямаше да правя подобни грешки. Надявам се, че няма да се възприеме като спам, а на някои може и да е полезно, така че ще си позволя да споделя и друга малка част от моя горчив опит. Децата със сигурност са различни, способностите и качествата при моето диване в един дълъг период предизвикваха и утвърждаваха единствено мързел. Малко усилия му бяха достатъчни да покрива базовия, според него, материал, заради което след 7-ми клас го махнах от СМГ. Предмети по блокове, където научава необходимото му още в училище, балът не му стигна за немска паралелка и покрай това, че знае английски, за личностното му развитие щеше да бъде пагубно да го оставя там. Някъде към 6-ти клас се заинтересувах от годишните му оценки и гледам в бележника тройка по рисуване. "Защо бе, татиния, имаш 3-ка по рисуване?" Отговори ми: "Ами защото трябваше да се предават проекти!?!" С това проектът СМГ за него свърши. Разбира се аз и за СМГ няма как да кажа лоша дума и заради тези три години там моят нямаше впоследствие проблеми в 73-то по много от предметите, включително и математика.
Цялата тази база от предпоставки и взаимоотношения няма как да е свързана само с училището. Доколкото държах да се занимава със спорт, за който синът ми имаше и има уникални качества, всичко, което му се случи в училище, се повтори и там с една голяма разлика. В българския спорт отсъства адекватна система, а моят в някакви периоди не успя да попадне на треньор способен да го вдъхнови и увлече. За 7-8 години в баскетбола имаме 6 шампионски титли и един загубен финал. Всяка възрастова група в баскетбола обхваща по два набора, а в последната, при юношите, три. Там и една година разлика по отношение на качествата е много, какво да кажем за две. В БУБА, неговият отбор, от неговия набор оставиха само децата с по 2 метра, останалите пратиха временно в друг клуб и моят се отказа от баскетбола. Стана лекоатлет. След 5 месеца вече бяхме 3-ти на държавното първенство в зала на 60 метра за юноши младша, лятото втори на 100 и трети на 200. Следващата година на полуфинала на 100 метра в единия полифинал не сработи електронното мерене и в полуфинала на синковеца сътвориха чутовна глупост, паметник на малоумието царящо в българския спорт. По принцип при ръчното мерене се получава по-добър резултат с 2-3 десети, а в този полуфинал им съчиниха резултат с 3-4 десети по слаб от електронното време в сериите, заради което не попаднахме във финала и се отказахме и от леката атлетика, включително и заради това, че треньорката му не успя да му оправи техниката на бягане, а той не послуша моя съвет да я смени, защото бил лоялен.
Т.е. без адекватна система и без адекватни наставници не става, заради което и аз съм изключително благодарен и на 73-то, и на учителите там, една част от които успяха да го вдъхновят за сериозни занимания в определена област, а останалата част адекватно и с разбиране участваха в неговото развитие.
Що се отнася до извънучилищните уроци това е особена тема. В някакъв момент лично аз осъзнах, че моят е в състояние да учи единствено в група. Детска градина, после занималня, през цялото време и баскетболен отбор и децата, ако не всички, то поне моят, нямат създадени навици да работят индивидуално. В този случай и уроците са задължителни.
pstoychev, само да вметна, че Чепеларе е град, а селото, за което говорите- Чепинци.
Благодаря, ако и аз бях имал навремето учители, каквито имаше моят в 73-то, нямаше да правя подобни грешки. Надявам се, че няма да се възприеме като спам, а на някои може и да е полезно, така че ще си позволя да споделя и друга малка част от моя горчив опит. Децата със сигурност са различни, способностите и качествата при моето диване в един дълъг период предизвикваха и утвърждаваха единствено мързел. Малко усилия му бяха достатъчни да покрива базовия, според него, материал, заради което след 7-ми клас го махнах от СМГ. Предмети по блокове, където научава необходимото му още в училище, балът не му стигна за немска паралелка и покрай това, че знае английски, за личностното му развитие щеше да бъде пагубно да го оставя там. Някъде към 6-ти клас се заинтересувах от годишните му оценки и гледам в бележника тройка по рисуване. "Защо бе, татиния, имаш 3-ка по рисуване?" Отговори ми: "Ами защото трябваше да се предават проекти!?!" С това проектът СМГ за него свърши. Разбира се аз и за СМГ няма как да кажа лоша дума и заради тези три години там моят нямаше впоследствие проблеми в 73-то по много от предметите, включително и математика.
Цялата тази база от предпоставки и взаимоотношения няма как да е свързана само с училището. Доколкото държах да се занимава със спорт, за който синът ми имаше и има уникални качества, всичко, което му се случи в училище, се повтори и там с една голяма разлика. В българския спорт отсъства адекватна система, а моят в някакви периоди не успя да попадне на треньор способен да го вдъхнови и увлече. За 7-8 години в баскетбола имаме 6 шампионски титли и един загубен финал. Всяка възрастова група в баскетбола обхваща по два набора, а в последната, при юношите, три. Там и една година разлика по отношение на качествата е много, какво да кажем за две. В БУБА, неговият отбор, от неговия набор оставиха само децата с по 2 метра, останалите пратиха временно в друг клуб и моят се отказа от баскетбола. Стана лекоатлет. След 5 месеца вече бяхме 3-ти на държавното първенство в зала на 60 метра за юноши младша, лятото втори на 100 и трети на 200. Следващата година на полуфинала на 100 метра в единия полифинал не сработи електронното мерене и в полуфинала на синковеца сътвориха чутовна глупост, паметник на малоумието царящо в българския спорт. По принцип при ръчното мерене се получава по-добър резултат с 2-3 десети, а в този полуфинал им съчиниха резултат с 3-4 десети по слаб от електронното време в сериите, заради което не попаднахме във финала и се отказахме и от леката атлетика, включително и заради това, че треньорката му не успя да му оправи техниката на бягане, а той не послуша моя съвет да я смени, защото бил лоялен.
Т.е. без адекватна система и без адекватни наставници не става, заради което и аз съм изключително благодарен и на 73-то, и на учителите там, една част от които успяха да го вдъхновят за сериозни занимания в определена област, а останалата част адекватно и с разбиране участваха в неговото развитие.
Що се отнася до извънучилищните уроци това е особена тема. В някакъв момент лично аз осъзнах, че моят е в състояние да учи единствено в група. Детска градина, после занималня, през цялото време и баскетболен отбор и децата, ако не всички, то поне моят, нямат създадени навици да работят индивидуално. В този случай и уроците са задължителни.
