Скрит текст:
Невероятна красота, какви хора са ходели само по нашите земи...Като заговорихме за Варненската култура, за мен винаги са представлявали голям интерес и загадка старите неразгадани технологии, по които древните са правили разни предмети.
За мънистата от Варна съм чела или гледала по ТВ, не помня, а и не намерих сега, че са толкова фини, че изработката им е невъзможна дори от съвременните златари, с новите техники. Такива предмети имаше и в Александровската гробница.
Уникални технологии са и при направата на глинени съдове, покрити със златна боя. Нещо, отново трудно постижимо дори и в наше време, защото при печене, златото лесно се разтича.
Уникални за времето си са и филигранните изработки на тези бижута.
https://www.goldensands.bg/cultural/treasure-varna-bg.htm
http://trakite.info/drevni-civilizacii-bulgaria/varna.html
Невероятни са и двете фигурки на бик от Варна.
http://trakite.info/
Невероятен с изработката си е и древногръцкият печат "Ахатът с битката от Пилос", датиран на 3500 г.. Просто умът ми не побира как само на 3-4 см, върхо този толкова твърд камък - ахата, е постигнат такъв финес на изображението.
( Опитвала съм се с диамантена пила да направя улей върху ахат - не успях.)
https://impressio.dir.bg/lyubopitno/drevnogratski-pechat-na-3500 … ata-na-izkustvoto
Уникални са и няколкото открити в света диатрети - чаши ( вази, бокали) от двуслойно стъкло с ажурна украса. И една от тях, Ваза диатрета, отново е открита у нас - в София.
https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/izvadena-ot-sveta-na-my … ven-dyzhd-6064276
Технологията за изработка на диатретите също е неизвестна. Има само предположения как са правени. Но факт е, че това са уникални и от съвременна технологична гледна точка произведения. Красноречив пример за това е най-известната диатрета - купата на тракийския владетел Ликург. Нужни са големи знания и умения, за да използваш нанотехнологии още в древността, за да направиш тази купа да се оцветява, за да направиш тялото да се оцветява в по-силен червен цвят, за да се откроява.
https://en.wikipedia.org/wiki/Lycurgus_Cup
За мънистата от Варна съм чела или гледала по ТВ, не помня, а и не намерих сега, че са толкова фини, че изработката им е невъзможна дори от съвременните златари, с новите техники. Такива предмети имаше и в Александровската гробница.
Уникални технологии са и при направата на глинени съдове, покрити със златна боя. Нещо, отново трудно постижимо дори и в наше време, защото при печене, златото лесно се разтича.
Уникални за времето си са и филигранните изработки на тези бижута.
https://www.goldensands.bg/cultural/treasure-varna-bg.htm
http://trakite.info/drevni-civilizacii-bulgaria/varna.html
Невероятни са и двете фигурки на бик от Варна.
Скрит текст:
А у нас е наситено с такива уникални находки на древни култури - Варна, Панагюрище, Хотница, Александровска гробница, Дъбене и къде ли още не.Цитат
Комплектът от двете златни фигурки на бик е изключително ценен не само заради древността си, а и защото фигурките са еталон на мярка за дължина. Артефактите са удивителни заради кода на златното сечение в тях (по което векове по-късно е работил самият Леонардо да Винчи), и точното му съотношение с числото Пи. А то, умножено с известното число на Фибоначи (помните една от сюжетните линии в бестселъра на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“), дава ъгъла при основата на Хеопсовата пирамида. Свещената мярка на древния Египет е т.нар. царски лакът, а прототипът му, равен на 52 см, идва от древна Варна.
По външния периметър на Стоунхендж (един от най-древните мегалитни комплекси, издигнат около 2965 г. пр. Хр.) се намират 56 кръгли дупки, известни като „дупките на Орби”. Точно 56 са и „пъпките” по контура на по-големия златен бик от Варненското съкровище, днес – лого на Археологическия музей във Варна.
С помощта на определени алгоритми можем да видим, че върху някои от златните артефакти може да бъде конструиран правоъгълният триъгълник на Питагор. „Четири хиляди години преди раждането на гръцкия математик нашите прадеди са смятали с числото Пи, което носи божествена енергия.
https://brat-bg.com/bg/interesting/bg-incognita/on-sea/out-of-be … -06-04-07-23-32-1
По външния периметър на Стоунхендж (един от най-древните мегалитни комплекси, издигнат около 2965 г. пр. Хр.) се намират 56 кръгли дупки, известни като „дупките на Орби”. Точно 56 са и „пъпките” по контура на по-големия златен бик от Варненското съкровище, днес – лого на Археологическия музей във Варна.
С помощта на определени алгоритми можем да видим, че върху някои от златните артефакти може да бъде конструиран правоъгълният триъгълник на Питагор. „Четири хиляди години преди раждането на гръцкия математик нашите прадеди са смятали с числото Пи, което носи божествена енергия.
https://brat-bg.com/bg/interesting/bg-incognita/on-sea/out-of-be … -06-04-07-23-32-1
http://trakite.info/
Невероятен с изработката си е и древногръцкият печат "Ахатът с битката от Пилос", датиран на 3500 г.. Просто умът ми не побира как само на 3-4 см, върхо този толкова твърд камък - ахата, е постигнат такъв финес на изображението.
( Опитвала съм се с диамантена пила да направя улей върху ахат - не успях.)
https://impressio.dir.bg/lyubopitno/drevnogratski-pechat-na-3500 … ata-na-izkustvoto
Уникални са и няколкото открити в света диатрети - чаши ( вази, бокали) от двуслойно стъкло с ажурна украса. И една от тях, Ваза диатрета, отново е открита у нас - в София.
https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/izvadena-ot-sveta-na-my … ven-dyzhd-6064276
Технологията за изработка на диатретите също е неизвестна. Има само предположения как са правени. Но факт е, че това са уникални и от съвременна технологична гледна точка произведения. Красноречив пример за това е най-известната диатрета - купата на тракийския владетел Ликург. Нужни са големи знания и умения, за да използваш нанотехнологии още в древността, за да направиш тази купа да се оцветява, за да направиш тялото да се оцветява в по-силен червен цвят, за да се откроява.
https://en.wikipedia.org/wiki/Lycurgus_Cup
Скрит текст:
Линкът съдържа много красиви снимки.
А тук има снимки и на други красиви диатрети https://ok.ru/muzeydetsk/topic/62587816687030
Насладете се на това изящество.Цитат
В Британския музей се съхранява т.нар."Купа на Ликург", която има буквално магическо въздействие - гледана под светлина отпред е нефритено зелена, а отзад - кървавочервена.
Самата сцена върху бокала изобразява тракийския владетел Ликург. Оттам, и името. Ценният артефакт се съхранява в музея от 1958 г. насам.
През 1990 г. за пръв път фрагменти са подложени на съвременен анализ, който буквално втрещява учените - оказва се, че древните са познавали нанотехнологиите?...
По-конкретно, те са познавали ефекта от облъчването със светлина на парченца метал - това, което днес учените наричат "вибрация на електроните", и са използвали тези наночастици в приложното изкуство.
Доколкото купата е бокал, чаша, учените установили, че напълнена с течност, тя променя цвета на стъклото по същия начин, както от светлината. Благодарение на вибриращите електрони.
Най-любопитното е, че "Купата на Ликург" датира от 4 век н.е., а оптическите й свойства говорят, че майсторите й са имали завидни познания в областта на нанотехнологиите!
Купата е с размери: височина - 16.5 см,и диаметър - 13.2 см., а формата й е на диатретон - изработена е с двойни стени от метал и стъкло. Или в Рим, или в Александрия.
Скъп предмет, който е можело да притежават само богати хора.
Изобразява тракийския владетел Ликург
Как чашата попада в Британския музей? - За "Купата на Ликург" се знае, че е била притежание на римо-католическата църква. През 18-и век, незнайно как, попада в ръцете на парижки революционери.
През 1845 г. е закупена от банкера Ротшилд. 12 години по-късно я вижда в колекцията му един немски изкуствовед.
Поразен от красотата на бокала, той моли Ротшилд да я покаже на широката общественост.
През 1862 г. "Купата на Ликург" за пръв път е изложена в Музея на Виктория и Алберт в Лондон.
След това отново е прибрана в частната колекция, където преседява още столетие. Благодарение на Виктор Ротшилд, чашата е дадена на учени за изследвания.
Именно така се разбира, че не е изцяло метална, а в стените й има и стъкло, примесено с метални окиси.
През 1958 г. Ротшилд продава купата на Британския музей.
Изработена е от метални частици и стъкло с примес от метални окис
Тя променя цветовете си...
https://impressio.dir.bg/lyubopitno/rimski-bokal-dokazva-che-v-d … -nanotehnologiite
Самата сцена върху бокала изобразява тракийския владетел Ликург. Оттам, и името. Ценният артефакт се съхранява в музея от 1958 г. насам.
През 1990 г. за пръв път фрагменти са подложени на съвременен анализ, който буквално втрещява учените - оказва се, че древните са познавали нанотехнологиите?...
По-конкретно, те са познавали ефекта от облъчването със светлина на парченца метал - това, което днес учените наричат "вибрация на електроните", и са използвали тези наночастици в приложното изкуство.
Доколкото купата е бокал, чаша, учените установили, че напълнена с течност, тя променя цвета на стъклото по същия начин, както от светлината. Благодарение на вибриращите електрони.
Най-любопитното е, че "Купата на Ликург" датира от 4 век н.е., а оптическите й свойства говорят, че майсторите й са имали завидни познания в областта на нанотехнологиите!
Купата е с размери: височина - 16.5 см,и диаметър - 13.2 см., а формата й е на диатретон - изработена е с двойни стени от метал и стъкло. Или в Рим, или в Александрия.
Скъп предмет, който е можело да притежават само богати хора.
Изобразява тракийския владетел Ликург
Как чашата попада в Британския музей? - За "Купата на Ликург" се знае, че е била притежание на римо-католическата църква. През 18-и век, незнайно как, попада в ръцете на парижки революционери.
През 1845 г. е закупена от банкера Ротшилд. 12 години по-късно я вижда в колекцията му един немски изкуствовед.
Поразен от красотата на бокала, той моли Ротшилд да я покаже на широката общественост.
През 1862 г. "Купата на Ликург" за пръв път е изложена в Музея на Виктория и Алберт в Лондон.
След това отново е прибрана в частната колекция, където преседява още столетие. Благодарение на Виктор Ротшилд, чашата е дадена на учени за изследвания.
Именно така се разбира, че не е изцяло метална, а в стените й има и стъкло, примесено с метални окиси.
През 1958 г. Ротшилд продава купата на Британския музей.
Изработена е от метални частици и стъкло с примес от метални окис
Тя променя цветовете си...
https://impressio.dir.bg/lyubopitno/rimski-bokal-dokazva-che-v-d … -nanotehnologiite
Линкът съдържа много красиви снимки.
А тук има снимки и на други красиви диатрети https://ok.ru/muzeydetsk/topic/62587816687030
[/quote]
