Нощно напикаване от страх

  • 1 636
  • 29
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 405
Здравейте,
Детето ми е много емоционално. Напишкваше се от време на време вечер до към 3 г и половина. После спря.
Почти на 4 г се уплаши и се напишка две поредни вечери, после пак спря.
Преди 14 дни го стресна голям човек ... и от тогава за последните 2 седмици се е напишвало поне 10 пъти. Ако не всеки ден , то поне през ден. На 4 е в момента. Не му се карам , ставам преобличам го , сменям чаршафи и т.н.
Не знам какво да правя вече, очевидно че не е болестно състояние, защото с месеци не се беше случвало. Ако някой се е справил с подобен проблем нека сподели.

# 1
  • Мнения: 2 721
А гледали ли са му таза? При спина бефида се наблюдава нощно напикаване. Това е незатворен таз. Аз имам тази диагноза  и имах проблем с нощното напикаване до 7-8годишна.

Последна редакция: пн, 20 май 2019, 23:46 от __MM’s

# 2
  • Мнения: 1 073
Проблема според мен е на психическа основа, моля да си позволите личните съобщения ❤ Това, което е написала ММ, също е вариант. Успех

# 3
  • Мнения: 1 153
Заведи го да му леят куршум или восък.

# 4
  • Мнения: 405
Проблема според мен е на психическа основа, моля да си позволите личните съобщения ❤ Това, което е написала ММ, също е вариант. Успех

Писах Ви.
Не са гледали таза. Беше спряла да се напикава няколко месеца, затова сметнах,че не е здравословен проблем , но в деня в който се стресна всичко почна отначало

За леенето на куршум ми казаха, че не е подходящо за толкова малко дете.

# 5
  • София
  • Мнения: 7 997
Будете детето около 12-12.30, за да пишка. След като преди не се е напикавала, ако се изпишка около полунощ, би трябвало да издържи до сутринта.

# 6
  • Мнения: 107


За леенето на куршум ми казаха, че не е подходящо за толкова малко дете.
[/quote]
Защо да не е подходящо, мен като малка са ме водили, не съм имала точно като на твоето детенце проблема, но леенето но куршум помага, а дори да не помогне няма да навреди.

# 7
  • Мнения: 1 153
Дъщеря ми сме я водили и беше на две и нещо. Не се напикаваше, много ревеше и се оправи след това.

# 8
  • Мнения: 11 398
Ако е от стрес - капки на Бах и хомеопатия ще помогнат.

Идеята с изпишването е много добра.

# 9
  • Мнения: 405
Ако е от стрес - капки на Бах и хомеопатия ще помогнат.

Идеята с изпишването е много добра.

Прожвала съм да я будя, но не става. А сега е настинала малко и пишка преди да легне и след час се е напикала.

# 10
  • Мнения: 11 398
Много момиченца като понастинат и се напишкват. Убедена ли съм, че е от стрес, а не от настиване?
Щерката само да поседеше на земята по дупе и се напишкваше с дни.
Да пикае през час хич не е стрес, а настинка/възпаление или  др.здравословен проблем.

Как така не става? Не е нужнода се разбуди детето съвсем. То е поунесено, нормално е. Гърне до леглото - хоп долу - дремуца на гърнето докато го държите - стимулирате го да се изпиша с думи и полека лека се научават.

# 11
  • Мнения: 12 304
Направете консултация с психолог. От страх дори възрастен човек може да се изпусне и то в будно състояние, какво остава за спящо дете. Вероятно детето преработва на сън (преживява отново), това, което го е уплашило и губи контрол над пишкането.
Аз бих предложила на детето да върна памперса, като обясня, че понякога и големите ползват памперс, за да им е по-комфортно докато отзвучи проблемът. Напишкванито натоварва допълнително детето, кара го да се чувства неудобно. Също така бих взела детето да спи в моето легло. Близостта с майката действа успокояващо. Децата усещат дори само да ги погалите насън, когато са неспокойни.

# 12
  • Мнения: 405
Да взела съм я да спи при мен. Уж да и е по-спокойно.  А напикаването започна в деня , в който де уплаши, затова го свързвам с това. Настина една седмица след това и сякашмтова още повече влуши нещата.
Събуждала съм я , или леко в прсъница сяда в гърнето, почва да плаче, изобщо  не пишка, а спи.
Опитах се да обясня за памоерса , категорично отказва. Сложих и докато спи, за да не разбере, защото вече нямам сили да пера. Сутринта го махнах, без да разбере, начишкан беше пак. Иначе става рано и казва,че и се пишка и отиваме.

# 13
  • Мнения: 10 650
Аз не бих сложила памперс на 4-годишно. Точно в тая възраст се обиждат с "ти си бебе!". Слагай еднократни чаршафчета 60х90 или други подложки/протектори за матрак.
Може ли да попитам, от какво се е стреснала и ти как реагира в същия момент?
Може и да не е необходимо да ходите на психолог ами да отмине от самосебеси, като забрави.

# 14
  • Мнения: 405
Аз не бих сложила памперс на 4-годишно. Точно в тая възраст се обиждат с "ти си бебе!". Слагай еднократни чаршафчета 60х90 или други подложки/протектори за матрак.
Може ли да попитам, от какво се е стреснала и ти как реагира в същия момент?
Може и да не е необходимо да ходите на психолог ами да отмине от самосебеси, като забрави.

Да и аз не искамд а и слагам , затова го сложих след като заспа и го махнах преди да се събуди , за да не разбере че е имала изобщо.
Ами както си се разхождахме и един познат изкочи от някъде в гръб, сграбчи я и каза нещо от сорта сега ще те взема ... и аз не разбрах чак , стана много бързо, тя започна да плаче и да се стиска в мен. Абе ужас ... но хората понякога не им идва на акъла какво може да причинят.

# 15
  • Мнения: 10 650
Ами страхът от вземането е май най-големия страх сред 4-годишните. Моето дете доста време всяка вечер като си легнем ме питаше "мамо, някой да не ме вземе?" и ако не му отговоря, че не, че няма, започваше да плаче от притеснение. За сведение, веднъж докато се разправяхме по улицата за нещо и не ме слушаше, някаква женица наблюдател се обади с цел да помогне (хората странно се включват където не им е работа, когато видят плачещо дете и изнервена майка) и каза "не слуша ли това дете? аз сега ще го взема..." като някаква баба яга и тогава ми задаваше всяка вечер този въпрос. От около месец вече не го задава, но е наизустил, че никой няма да го вземе, щото аз не давам. Simple Smile

Така че, ще го забрави, но иска време. Момичетата се страхуват повече, особено от батковци, чичковци. Имай го предвид. Ти как реагира? Не му ли се скара на баткото/чичкото? Не й ли обясни, че тоя батко/чичко е постъпил неадекватно? Или с други думи, кажи й, че и теб те е стреснал и че ако още веднъж ви изплаши така ще го набиеш. Детето трябва да има някаква сигурност, че ти си по-силна от баткото/чичкото, който я е изплашил. И същевременно, да знае, че и ти си се почувствала като нея, за да знае, че е преодолимо.

 

# 16
  • Мнения: 405
Ами страхът от вземането е май най-големия страх сред 4-годишните. Моето дете доста време всяка вечер като си легнем ме питаше "мамо, някой да не ме вземе?" и ако не му отговоря, че не, че няма, започваше да плаче от притеснение. За сведение, веднъж докато се разправяхме по улицата за нещо и не ме слушаше, някаква женица наблюдател се обади с цел да помогне (хората странно се включват където не им е работа, когато видят плачещо дете и изнервена майка) и каза "не слуша ли това дете? аз сега ще го взема..." като някаква баба яга и тогава ми задаваше всяка вечер този въпрос. От около месец вече не го задава, но е наизустил, че никой няма да го вземе, щото аз не давам. Simple Smile

Така че, ще го забрави, но иска време. Момичетата се страхуват повече, особено от батковци, чичковци. Имай го предвид. Ти как реагира? Не му ли се скара на баткото/чичкото? Не й ли обясни, че тоя батко/чичко е постъпил неадекватно? Или с други думи, кажи й, че и теб те е стреснал и че ако още веднъж ви изплаши така ще го набиеш. Детето трябва да има някаква сигурност, че ти си по-силна от баткото/чичкото, който я е изплашил. И същевременно, да знае, че и ти си се почувствала като нея, за да знае, че е преодолимо.

 

Да обясних и, казах и че той няма да я вземе наистина. Повече не сме го коментирали, но минаха 2 седмици и не спира с напикаването, а за това не говори, явно го изжовява по нялалъв начин.
Хората постоянно говорят такива неща на децата. Ей сега ще те взема , ще взема майка ти, ше взема едиси какво... не мога да ги разбера. Постоянно съм на тръни някой да не й каже нещо. Вече ме е страх и мен от това кой какво говори.
Повече не съм повдигала темата за въпросното стряскане, но защото и тя нищо не е казала и си мисля,че ако не го споменавам ще го забрави.

# 17
  • Мнения: 367
Заведи го да му леят куршум или восък.

Охх, това все още ли се практикува... Като бях на около 6-7 баба ми ме заведе да ми леят куршум, защото си бях доста страхлива. Имам отвратителни спомени от този ден, по никакъв начин не ми помогна... Стресът, страховете и психиката не могат да се повлияят от подобен ''ритуал'' според мен...

# 18
  • Мнения: 10 650
Ами страхът от вземането е май най-големия страх сред 4-годишните. Моето дете доста време всяка вечер като си легнем ме питаше "мамо, някой да не ме вземе?" и ако не му отговоря, че не, че няма, започваше да плаче от притеснение. За сведение, веднъж докато се разправяхме по улицата за нещо и не ме слушаше, някаква женица наблюдател се обади с цел да помогне (хората странно се включват където не им е работа, когато видят плачещо дете и изнервена майка) и каза "не слуша ли това дете? аз сега ще го взема..." като някаква баба яга и тогава ми задаваше всяка вечер този въпрос. От около месец вече не го задава, но е наизустил, че никой няма да го вземе, щото аз не давам. Simple Smile

Така че, ще го забрави, но иска време. Момичетата се страхуват повече, особено от батковци, чичковци. Имай го предвид. Ти как реагира? Не му ли се скара на баткото/чичкото? Не й ли обясни, че тоя батко/чичко е постъпил неадекватно? Или с други думи, кажи й, че и теб те е стреснал и че ако още веднъж ви изплаши така ще го набиеш. Детето трябва да има някаква сигурност, че ти си по-силна от баткото/чичкото, който я е изплашил. И същевременно, да знае, че и ти си се почувствала като нея, за да знае, че е преодолимо.

 

Да обясних и, казах и че той няма да я вземе наистина. Повече не сме го коментирали, но минаха 2 седмици и не спира с напикаването, а за това не говори, явно го изжовява по нялалъв начин.
Хората постоянно говорят такива неща на децата. Ей сега ще те взема , ще взема майка ти, ше взема едиси какво... не мога да ги разбера. Постоянно съм на тръни някой да не й каже нещо. Вече ме е страх и мен от това кой какво говори.
Повече не съм повдигала темата за въпросното стряскане, но защото и тя нищо не е казала и си мисля,че ако не го споменавам ще го забрави.

Според мен е трябвало да я защитиш по някакъв начин. Дори едно заканване към баткото/чичкото заради постъпката щеше да й покаже, че си способна да я защитиш и че не одобряваш неговата постъпка. А така, без да говорите повече, тя си го е преживяла по някакъв начин и не го е споделила с теб. Аз нарочно разнищих темата с малкия, защото и мен ме притесни това питане всяка вечер "някой да не ме вземе?", което за мен означава, че детето дава знак за травма. Една вечер го питах "мамо, ти защо ме питаш някой да не те вземе?", заради онова, дето каза онази леля ли?" така той разбра, че аз съм разбрала че репликата на жената му е останала запаметена и се е изплашил, нищо че веднага не съм повдигнала въпроса. И след като ми потвърди, че да, аз заех позиция на негов защитник, унижавяйки постъпката на лелята. "Тя, лелята си няма друга работа, освен да говори глупости. Това са глупости! Каза така, за да спреш да плачеш, иначе хич не й трябва да те взима. Пък и аз не давам моето дете да го взима никой! Ако я видя тая леля пак ще й се скарам, задето говори глупости.". Покажи й, че си на нейна страна и че баткото нищо не може да й направи, защото ти няма да позволиш. Ако случката не се разнищи така че, тя да разбере, че няма нищо страшно в нея, според мен ще си остане като травма и един ден може да се отрази на психиката.

# 19
  • Мнения: 367
Възмутена съм от някои възрастни хора в България, казвам в България, защото съм живяла на други места и знам, че там едва ли някой ще се сети да се спре на улицата и да се намеси в разговор между теб и детето ти. Като бях малка, някаква съседка ми беше казала, че ако не слушам един дядо щял да дойде и да ме вземе... що за глупости.. и мен ме беше страх да заспивам сама, даже молих някой да ме придружава до тоалетната... Преди няколко месеца, беше още зима и имаше грипна епидемия, аз разхождах бебето си навън с количката,  малката си спинкаше и минава някаква жена по улицата, която виждам за пръв и сигурно последен път и се провиква ''Яяя да видя аз едно бебче''  и тръгна да се надвесва над количката, аз рязко завих и просто я изгледах и супер строго и казах НЕМОЖЕ!!! Малката беше тогава на 2 месеца...Това е пълно неуважение към личното пространство на човек и тотална липса на култура и усет! Предполага се, че тези по-възрастните хора са изгледали по няколко деца и следва да имат някакъв подход, но не...

# 20
  • Мнения: 405
Веднъж влизам в магазин и взимам нещо, докато ровя в чантата за портмонето си , детето ми стои до мен кротко и мирно ,без да плаче , държи си се нормално и чака. Мъжа на касата почва:
-Слушаш ли майка си, защото ако не слушаш аз имам едно куче, което ...
Аз: Айде ако обичате да не ми плашите детето, не мога да разбера какво е желанието Ви да го стряскате .
И той започна да се извинява и си тръгнах.

Това са ненормални хора , как може такова нещо, вече ми писна да си мълча и ще почна да се държа и аз като тях. Следващия, който каже подобна реплика ще си го отнесе.

# 21
  • Мнения: 10 650
Точно. Няма да си мълчиш, особено пред детето, дори и да ти е познат. По-важно е да защитиш интереса на детето, от колкото да уважиш познатия и да подцениш случката. Детето трябва да знае ясно и точно какво мислиш и каква позиция заемаш.

# 22
  • Мнения: 405
Мисля да не слагам памперс, по-добре да пера, така пишка в него и не се усеща ... съответно не се буди и си пика през вечер или всяка вечер.

# 23
  • Мнения: 558
Същото се случи и с малката ми дъщеря /беше на 5 г./, когато стана свидетел на сериозен инцидент с кака й. Тогава педиатърката ни каза, че има възможност за включване на леки успокоителни, но че ни съветва да изчакаме. Премина след няколко месеца - вече не си спомням колко.

# 24
  • Мнения: 405
Същото се случи и с малката ми дъщеря /беше на 5 г./, когато стана свидетел на сериозен инцидент с кака й. Тогава педиатърката ни каза, че има възможност за включване на леки успокоителни, но че ни съветва да изчакаме. Премина след няколко месеца - вече не си спомням колко.

Аз вече се чудя какво да правя ... 20 дни пера като ненормална. Слагах и памперс защото изнемогвам, но мисля че памперса е лоша идея и сега пак ще спра да слагам, но се напикава почти всеки ден и съответно трябва да пера постоянно и тя плаче като се напишка ...

# 25
  • Мнения: 12 304
Детето явно е много изплашено. А притеснението, че се изпуска увеличава тревожността и влошава състоянието й. Ако още не сте ходили потърсете спешно психолог. И, да детето ще се чувства по-комфортно с памперс докато отзвучи проблема. Ако можете оставете я вкъщи и бъдете до нея докато се успокои и се справите с проблема. Не реагирайте с раздразнение като се напишкванито. Гушкайте и успокоявайте , но не показвайте раздразнение. Детето трябва да чувства само любов и подкрепа.

# 26
  • Мнения: 516
Много добре си спомням как когато аз бях малка се разхождах с майка ми и баща ми и се тръшках за нещо и се показа от някъде някаква бабичка и каза нещо от сорта на “Ако не слушаш, да знаеш, че ще те взема, аз много непослушни деца като теб съм виждала и да знаеш-режа главата и я хвърлям на свинята!” Можете да си представите крехката детска психика как би понесла тези думи. Много време плаках и си спомням, че баща ми след много опити да ме успокои ми каза, че той има пушка и ако бабата дойде да ме вземе той ще я гръмне. Тогава вече се успокоих. Нагоре в коментарите някой ви каза, че трябва да покажете пред детето, че сте по-силна и няма да позволите някой да го вземе. Това е правилния ход, нямам деца, но тази случка си я спомням много добре и до сега, а съм била максимум 5-6 годишна.

# 27
  • Мнения: 10 650
Станислава, жално ми е и за двете ви... Много добра е идеята, таткото да се намеси и да помогне, в случая. Не смея да попитам дали сама си гледаш детенцето... Ако е възможно, таткото да покаже, че няма да позволи да й се случи нищо и че "как така баткото е казал и направил еди какво си. Сега ще го намеря аз тоя батко и ще го направя на кайма" - нещо от сорта, за да се почувства малката защитена. Да види, че ситуацията, която е пресъздадена в мозъка й, е разрешима и че страха на баткото може да е по-голям от нейния страх. Това е разковничето. Да разбере тя, че лошия се страхува колкото или дори повече от нея. Само така ще се успокои.

Може би трябва да отворим една тема за детските страхове. Може да извлечем идеи според това кой как е преодолял конкретен страх. Аз например се уча от моите страхове как да успокоявам детето си. Ако аз като малка съм се плашила от нещо, то гледам детето да няма моите страхове. Детската психика наистина е много крехка, и децата трябва винаги да се чувстват защитени, независимо колко самостоятелност показват.

# 28
  • Мнения: 12 304
Не всеки детски страх е разрешим. Дъщеря ми до скоро изпитваше ужас от гръмотевици, пиратки и фойерверки, дори от пукане на балони. Изпадаше в истерия и нищо не помагаше. Срещу природата нищо не можеш да направиш, срещу хорският идиотизъм - също.
Синът ми така се стресна по една Коледа от канонадата. Тъкмо го слагах в леглото когато затрещяха. Изскочи ужасен и повече от половин година не смееше да си влезе в леглото до и за малко и през деня. Просто свързваше леглото с канонадата. Беше на 1,9г.

# 29
  • Мнения: 405
С баща и сме и говорили, но тя е много емоционална, лесно се плаши, вече си мисля ,че няма да спре това напикаване.

Общи условия

Активация на акаунт