- Публикувана: 19 май 2019, 20:31 ч.
- Последно мнение: 26 май 2019, 21:46 ч.
GoT 39 ПОСЛЕДЕН СЕЗОН - Кралица на пепелища /19.05-26.05/
Гледам, че има сбогувания, ама нали я има темата за книгите? Защо пък да не се видим другаде.
Не знам дали е споменавано, ама НК актьорът обяснява какво му е казал Сапочник (или както там се казва:
https://www.purewow.com/news/game-of-thrones-season-8-night-king … edium=syndication
"In a recent interview with Vulture, Furdík said "The Long Night" episode director Miguel Sapochnik told him that in order to nail the haughty walk, the weird/murderous facial expression and completely embody his "I'm about to kill you and your human-hard-drive-like memory" attitude, he had to think about…cake."
Е, разбрахме - Бран е като торта за НК.
Не знам дали е споменавано, ама НК актьорът обяснява какво му е казал Сапочник (или както там се казва:
https://www.purewow.com/news/game-of-thrones-season-8-night-king … edium=syndication
"In a recent interview with Vulture, Furdík said "The Long Night" episode director Miguel Sapochnik told him that in order to nail the haughty walk, the weird/murderous facial expression and completely embody his "I'm about to kill you and your human-hard-drive-like memory" attitude, he had to think about…cake."
Е, разбрахме - Бран е като торта за НК.
Мен ме подразни как в целия последен епизод й сложиха в устата абсолютно несвойствени реплики и трябваше да гледа с един екзалтиран, оцъклен поглед, явно за да бъдем напълно убедени, че е превъртяла.
Сетне - потърсиха шокиращ край. И в името на изненадата пожертвха Денерис и Джон, и Варис. Че и този чудесен Тирион.
И последно – понеже Мартин създаде един (както го наричат) – иконичен женски образ във фентъзи света. Жена, създаваща дракони и променяща статуквото. Не можаха да я преглътнат и я подлудиха. Никой не обича освободителките на роби. Току-виж стане заразно. Луда требе да е, нема начин.
Но Джон, ах, Джонката, бе обезобразен най-много от всички.
След като не му позволиха да извърши нищо особено героично, оставиха го да се мота като упоен по време на битката с неживите, накрая благосклонно му позволиха да убие жената, която най-малко два пъти му спаси живота. За мен това е най-голямото падение, което може да понесе протагонистът.
Дори Джайм отиде, за да умре с Църси.
Джони просто закла Денерис. Като куче. Велик момент за образа на мъжкаря-герой ...
Всъщност единствената любовна история, удържала в полето на изпитанията и превратностите – и завършила със същата плътност и страст – бе любовта между Джайм и Церсей.
Любовта между брата и сестрата.
Това не ви ли безпокои? Мен – да.
Завършиха с един нов, ялов свят, в който няма естествена любов и липсва дори крал, който да остави поколение. Този крал дори не е способен на човешки чувства. Защото е нещо друго – както сам признава.
Мартин създаде една неописуемо интересна история за свят, където фантазията и историческата суровост съжителстват безупречно. Сценаристите не знаеха какво да правят с целия този колорит и сложност и разсякоха възела от герои, мистика, тайни - с ръждясал сатър. Спомням си сцената, където Джофри разсече книгата, която Тирион му подари.
Е така направиха и тук.
Така го почувствах.
Прегръдки на всички!
Есме, смях се като те видях, ти си Баба със Санса, аз съм Тифани Сболки с аватар Дани 😂
Да,дълги години бях с цялото име на английски,но като излезе новата мама го съкратих до А 😂
Аз моето го съкратих от нещо, за което Моарейн трябва да се сети. 
"Защо ми развалихте приказката?" - попитах тия дни. И гледам днес какво се паднало на матурата по БЕЛ:
Защо, ДиД, защо накрая едни същински дрипави гащи, съшити с бели конци ни показахте?
Цитат
— Това е приказка, разбираш ли — рече твърдо Благолажът и настави: — Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?
— Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? — отговори Лазо.
— Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш… И току виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.
— Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? — отговори Лазо.
— Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш… И току виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.
Защо, ДиД, защо накрая едни същински дрипави гащи, съшити с бели конци ни показахте?
Well-known, страхотен коментар 
С всичко написано от теб съм съгласна. Особено това: Защото като казвам приказка нямам предвид нещо обляно със захарен сироп. Обичам си аз страшни приказки. Имах си навремето една баба, като баба Нан. Една приказка нейна не мога да си спомня вече, нито докато що годе ги помнех съм ги откривала написани някъде. Предполагам е бил фолклор от уста на уста. Но помня, че винаги бяха много интересни и страшни, имаше най-разнообразни караконджули, зверове невиждани и нечувани и най-често приказката завършваше с някой "дзвер" , който изяжда девойката, а на нея ѝ изскачат "дзъркелите". Е това с дзъркелите най-вече съм го запомнила. 
И не ми е сега болката за липсата на хепи енд. За зле скълъпената история ми е.
С всичко написано от теб съм съгласна. Особено това:
Цитат
Мартин създаде една неописуемо интересна история за свят, където фантазията и историческата суровост съжителстват безупречно.
И не ми е сега болката за липсата на хепи енд. За зле скълъпената история ми е. Защо, ДиД, защо накрая едни същински дрипави гащи, съшити с бели конци ни показахте?
Well-known, страхотен коментар
С всичко написано от теб съм съгласна. Особено това: Защото като казвам приказка нямам предвид нещо обляно със захарен сироп. Обичам си аз страшни приказки. Имах си навремето една баба, като баба Нан. Една приказка нейна не мога да си спомня вече, нито докато що годе ги помнех съм ги откривала написани някъде. Предполагам е бил фолклор от уста на уста. Но помня, че винаги бяха много интересни и страшни, имаше най-разнообразни караконджули, зверове невиждани и нечувани и най-често приказката завършваше с някой "дзвер" , който изяжда девойката, а на нея ѝ изскачат "дзъркелите". Е това с дзъркелите най-вече съм го запомнила. И не ми е сега болката за липсата на хепи енд. За зле скълъпената история ми е.
С всичко написано от теб съм съгласна. Особено това:
Цитат
Мартин създаде една неописуемо интересна история за свят, където фантазията и историческата суровост съжителстват безупречно.
И не ми е сега болката за липсата на хепи енд. За зле скълъпената история ми е. 
