Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №15

Здравейте,
Благодаря за фрагмана!
Много интересни моменти, но как са свързани, ще видим. Шермин е в безсъзнание върху волана на кола...тя можеше ли да шофира?! Може би за това не е дошла да дава показания. Интересни са ми моментите със Зюлейха и Йълмаз. И двамата действат обратно на заявеното, ако тези моменти са истина.
Демир постоя малко в затвора и стана и той философ като Фекели .
Ясно е какво прави Хюнкяр - иска да настрои Демир и Зюлейха един срещу друг. Именно за това отиде в затвора уж да го успокои, а го "шамароса" с несигурни твърдения. Сега иска да изплаши Зюлейха, заплашвайки я с Демир.
Много объркано развитие на ситуацията. И отделно - леля Бехидже. Явно има и тя някакви тайни и истории, в които ясно ще се забърка Фекели, а оттам и Йълмаз и Мюжгян, предполагам.

Здравейте! 

Снимки и озет за 41 еп.

https://www.atv.com.tr/diziler/bir-zamanlar-cukurova/galeri/41-b … galeri-1571822358

Оборотите се ускориха и искам да спра за малко и да видя какво се случва, къде сме и какво гледаме в този момент.
Преди много време Демир каза на Йълмаз, че той си взел каквото е искал, и ако Йълмаз иска, да си вземе и той.



Но Йълмаз не направи това, изпусна началото, когато обстоятелствата бяха по-добри за двамата. Защо? Защото в бедното момче, което за една нощ се издигна до бей, съзнанието си оставаше съзнание на бедността и даде неправилна преценка на Зюлейха. Отказа се от нея. Защото наранената мъжка гордост виждаше само Демир и отмъщението към него. Любовта? Искаше да я изгони от себе си.
Писмото отвори темата за любовта и сега Йълмаз я развява като знаме, но движещата сила за него си остава отмъщението. С нея той завладява пространството на Демир постепенно и това, което гледаме в последните епизоди, е продължение на това, което вече сме гледали.
 
Началото:  конакът на Шермин, 24 еп.



„...Но не се притеснявай. Обещах на Зюлейха, че няма първи да натисна спусъка. Няма да оставя детето ти сирак. (сега Йълмаз не знае, че детето е негово; той ще остави сирак друго дете, когато разбере, че неговото си има баща и това е самият той) Затова натисни спусъка.../Не произнасяй името на жена ми. /Жена ли? Аз, за да защитя честта на жена ти, стрелях в човек, знаеш ли? Стрелях в човек, който говореше за жена ти каквото му падне. (в тази история мъжете говореха за честта на Йълмаз, а не за честта на жените; Йълмаз защити собствената си чест) Но не се притеснявай, темата за Зюлейха е затворена. Нямам повече работа с жена ти. (точно така; Йълмаз не иска да се изложи да се бори за жена, в чиято любов се съмнява и да се изложи, когато тя не го обича; той ще прави това, когато разбере, че и тя го обича) Моите проблеми са с теб.  Защото ти си шах на подлеците. /Демир, Демир, недей./ Ти предаде доверието. Въпреки че ти казах, че Зюлейха е моя жена, ти се ожени за нея...(и Зюлейха знаеше, че твоя жена, но не каза това) Страхуваш се, че ще стрелям в сина ти ли? Вие ще се махнете, защото това е моята земя. /Как е твоя?/ Аз купих и конака и тази част от земята. Това е моят имот. /Зю.: Йълмаз, моля те, махни се. / Не се притеснявай, Зюлейха. Няма да натисна първи спусъка. Човекът, заради чиято любов умираше, по-добре да беше останал в затвора, отколкото да умре.(упрек към Зюлейха; затворът не се е разминал, Йълмаз). Човекът, когото Фекели спаси от улицата, ще превърне всичко в ад за вас. Няма да ти позволя да живееш в твоя конак. Разбра ли ме? Ако не искате да ме виждате, вие ще се махнете оттук! Разбра ли ме?“(последните изречения са важните: настъпен по мазола е  човекът със съзнанието за бедност; с такова съзнание той „измери“ Зюлейха и чуваме много пъти как Йълмаз не иска пари за едно или друго, последно – за ремонта. Демир създаде на Йълмаз два мотива: отмъщението и този на бедния човек; за Демир това е изгодно, защото дълго време  държеше Йълмаз встрани от темата Зюлейха, сега за нея е късно).

Следва продължението към конака на Демир, втори сезон:
Действията на Йълмаз са към Зюлейха, но те са показни, тяхната насоченост е срещу Демир. Йълмаз обругава неговото пространство с прескачане на оградата – която е това, което дели пространството на такова на Демир и другите;  с хващане за ръка на жената на Демир пред очите им, отвеждане настрана и разговори с нея, със седене на оградата с поглед към Зюлейха. Нужно ли е това за любовта? Не. Това са демонстрации на един обиден мъж, който иска да покаже надмощие, завладяване и власт над това, „което ми принадлежи“. (За принадлежността на жената към един мъж като вещ четох преди няколко дни едно интервю с Бергюзар Корел, в което може да се види как изглежда мъжът Йълмаз, който смята, че Зюлейха му принадлежи.) Едно важно обстоятелство: стопанинът на мястото зад тази врата, ограничено от високия дувар, отсъства. Той е в затвора. Юначеството на Йълмаз е позор за Йълмаз!
Същото поведение видяхме и в затвора, когато Йълмаз крещеше как ще вземе Зюлейха и децата на Демир. Но най-добре нагласата на Йълмаз пролича, когато специално се отби и на прозорчето с ехидна усмивка каза на Демир, че когато излезе, ще отиде първо при Зюлейха.



Зюлейха е нужна на Йълмаз, за да натрие носа на Демир. Тя е част от трофеите на победата над Демир, която е в главата му. Героична поза, викове „Зюлейха е моя и винаги ще бъде моя, моята Зюлейха“ и какво от това? Когато трябва действие, свива платната, защото у дома го чака друга жена. Това не му пречи през деня да демонстрира голямата любов към Зюлейха пред хората на Демир. Съвестта - тя му е извинение, за да не прави крачки нататък. Развод с Мюжгян и искане за развод на Зюлейха не са изгодни за Йълмаз. Не и на този етап, когато може да използва още Зюлейха, за да дразни и продължава отмъщението към Демир. И също, защото не му стигат силите.

Голямата любов на Йълмаз.













Йълмаз едва ли ще промени своя път: отмъщение, което сега е съчетано с ренесанс на любовта към Зюлейха и „съзнание“ по отношение на Мюжгян. Това е сложно да бъде събрано в главата и сърцето на един човек. Според мен, на този етап Йълмаз трябва да направи твърд избор.

От самото начало винаги съм била на страната на Зюлейха, мисля я за смела жена и следваща един път: пътя на любовта. Тя попадна в ситуация, която не очакваше, когато взе решение да се омъжи за Демир: той я обича и се влюби в детето. Докато Зюлейха пазеше любовта си към Йълмаз само в сърцето, я разбирах. След писмото тя пусна тази любов навън. Вярно е, тя не е дала отговор на Йълмаз, нито е направила нещо лошо. Но минава граници, които не бива да минава. Тя не трябваше да ходи на тази среща през нощта и когато Йълмаз влезе в двора и я хвана за ръката, трябваше да откаже разговор при тези обстоятелства. Не само защото е омъжена, а защото мъжът и е в затвора и това става пред очите на селски хора, които мислят за всеки знак по съвсем различен от нея начин. Не само Йълмаз, тя също със своето съгласие вреди на честта на Демир.
Ако Зюлейха е смелата жена, за каквато аз я мисля, и след като видяхме поведението и още когато разбра за бременността и всичко последвало, Зюлейха трябваше да направи едно единствено нещо. Да отиде в съда, да подаде документи за развод и заедно с тях или както е необходимо да направи заявление, че детето е биологично дете на Йълмаз. Не е ли това, което най-много иска? Вместо свиждане с детето при Демир, можеше да направи това. Разбира се, ако това иска. Докъде ще стигне по този път, никой не знае. Но това е пътят на нейните желания. Всичко друго е нечестно и недостойно. Когато официално заяви тези неща, тя има закрилата на съда. Йълмаз ще разбере, че е баща, а Демир, че е баща, който отглежда детето, докато Зюлейха е с него. Това е истината за нещата. Нали е модерна жена от Истанбул? Ако Демир извади пистолета и ги застреля двамата, тримата или още сто човека, Зюлейха и Йълмаз ще умрат заедно. Не е ли това пък, за което тя беше готова, когато последва Йълмаз? В Чукурова това и чакат. Ще им направят паметник, ще пеят векове след това народни песни, ще създадат легенди и митове за голямата им любов. А какво прави тя сега? Държи се за топлата къща на Яман, ругае Хюнкяр, която търси как да защити сина си, докато Зюлейха демонстрира пред очите на всички стара любовна връзка. Аз разбирам, че не обича Демир, но тя сега пропусна възможността да се разведе с него и да бъде свободна. Обяснението, че не може да направи това, докато той е в затвора, мога да приема, но не мога да приема срещите с Йълмаз по същото време. Иначе, не е достатъчно това, че тя фактически отказа на Йълмаз в зимната градина,  Зюлейха не трябваше да се съгласи да отиде с него там. Никой не може да има всичко, затова и Зюлейха трябва да реши какво точно иска. Сега тя живее с любовта към Йълмаз, благодарност и страх към Демир и твърда линия на отмъщение към Хюнкяр. Това е също трудно съчетание за само едно сърце. Зюлейха също трябва да направи избор.



Чакам с нетърпение Демир да излезе от затвора.
Липсва ми разум в това, което гледам.


 

Здравейте ,
Благодаря за споделеното!
Наистина, действието се забърза, ситуацията е оплетена и сложна. Всеки от нас има своя прочит върху ситуацията до момента и е добре за дискусията и да има различни гледни точки.
Лично за мен, бумерангът започна да се завърта.
Йълмаз: Йълмаз се отказа от Зюлейха, когато тя многократно и лично му обясни, че с любовта им е свършено, че любовта им е в миналото и че Йълмаз трябва вече да се откаже. След като Зюлейха го посъветва да се откаже, нека да се запитаме...от какво да се откаже Йълмаз?! И от любовта си и от опитите си да научи повече за брака на Зюлейха. Защото Йълмаз не веднъж се опита. Но беше лъган и заблуждаван от много места. Йълмаз даде неправилна оценка на Зюлейха, защото тя лично му каза, че е много щастлива с мъжа и детето си. Омъжена само няколко седмици след ареста на Йълмаз и след клетвите в любов и твърденията, че "дори и султанът" да дойде, тя няма да се откаже от него, тя сменя статута си и вече е жена на друг...на "султанът" на Чукурова. Не мисля, че Йълмаз въобще би могъл да разгадае сложния двупластов план на Хюнкяр и Демир поотделно, както и жертвата на Зюлейха, която беше възможна само и единствено, поради наличето на бременност (и безполодност на Демир), за които Йълмаз дори и не подозира. Без детето в утробата си, Зюлейха нямаше да бъде изнудвана от Хюнкяр и съответно нямаше да приеме предложението на Демир за брак.
Йълмаз спря да се бори за Зюлейха, защото "разбра" от нея, че тя не го обича вече - сама му ги каза. Тук не става въпрос за излагане, а за наличие на смисъл за борба, когато при единия любовта вече е минало. Освен да се примири, какво можеше да направи Йълмаз, при условие, че Зюлейха твърди, че е омъжена по "собствено желание" и че е щастлива съпруга и майка?! Сега, вече ситуацията е различна - Йълмаз разбра, че Зюлейха не само не е омъжена по собствено желание -  не само не обича съпруга си, но е била заплашвана с живота на Йълмаз, била е изнудвана с детето, за да се подчинява и да има конкретно поведение. Сега този брак се оказва не съгласие между двама души, които се обичат, а насилие и насилствено задържане на Зюлейха против волята й. Йълмаз се опита да разговаря със Зюлейха, но не му беше позволено и за това Йълмаз "обруга" имота на Демир, с цел да види Зюлейха, но нима Демир не обруга имот на Йълмаз - изгори малкия конак, който беше вече собственост на Йълмаз. Нима Демир не даде заповед за навлизане в чужд имот - на Фекели и Йълмаз и за обругаване на труда на десетки хора и на плодовете на самата земя на Чукурова, с цел лична угода?!
Лично за мен, Йълмаз има право на своя гняв и на своите емоции, но трябваше да ги управлява много по-умело. Трябваше да се съобрази с много фактори и да подходи по много по-различен начин. Да, отмъщението върви паралелно с любовта му към Зюлейха, но аз лично правя разграничение. Не мисля, че любовта му към Зюлейха е част от отмъщението.
Не знам, защо отново се твърди с такава сигурност, че Йълмаз ще остави сирак друго дете...нещо аз ли съм пропуснала..
Демир: възползвайки се от безпомощността и драмата на Йълмаз и Зюлейха, възползвайки се от това, че Йълмаз е в затвора, а Зюлейха сама и стресирана, Демир се вмъкна между тях, използвайки нейното отчаяние - след разговора с Йълмаз, Демир вече знаеше, че тя е бременна. Приемайки Зюлейха бременна, въпреки нейното съгласие, Демир нямаше моралното право да отнеме дете от бащата, само по съгласие на майката...защото детето не е само нейно. И Хюнкяр и Демир се възползваха от безпомощността на Йълмаз в затвора, за да го лишат от бащинство. Умелото предложение за брак именно в онзи момент - когато Зюлейха е бременна, но не в напреднала бременност, когато е сама, уязвима и притеснена, беше точен момент за получаване на всичко - и на жената и на детето и на общественото одобрение. Майката Зюлейха по собствена воля искаше да съобщи на Йълмаз, че има дете, но Яман попречиха на този законен обмен на информация към един затворник. Мислейки единствено за собствената си угода, Яман отнеха от Йълмаз правото да знае, че ще става баща на син, който би трябвало да носи неговата фамилия и да пордължи рода му.
В стремежа си да запази насила жената, която обича, Демир стигна до прояви, като многократни опити за убийства, психологически тормоз и домашно насилие. За мен, лично, е изключително неприемливо поведението на Яман към Йълмаз в самото начало - майка и син се опитаха да убият човек, който не им беше сторил никакво зло, просто той беше спънка в плана им за лично щастие. Това е не само нечестно, но много подло и зло деяние. Оттам се тръгна. Много малко хора не биха искали отмъщение за такава подлост и такова незачитане на човешкия живот. Надявам се и майка и син да понесат своето справедливо наказание.
В последно време, Демир промени своето поведение към добро и под влияние на Зюлейха започна да се променя. Сега, обаче, след думите на Хюнкяр, ще видим какво ще последва. За мен, човек, който обича, трябва да има сили да пусне този, който не отговаря на чувствата му. Насила хубост не става. Демир трябва да намери сили в себе си и да проведе сериозен разговор със Зюлейха по този въпрс. Да я държи насила не става, нито да я заплашва с децата. Развод при наличието  на дечица е трудно нещо, но трябва ситуацията да бъде изговорена от тях двамата и Зюлейха да вземе решение. Мисля, че беше написано в един озет, че Зюлейха ще реши "съдбата" на връзката между Йълмаз и Мюжгян. Както Йълмаз, така и тя имат вина за скриване на истината пред Мюжгян.
Зюлейха: още от начало не разбирам, нито приемам нейната саможертва, честно казано. Тази саможертва й беше подсказана от Хюнкяр, която беше подготвила "капана" предварително. Саможертвата на Зюлейха беше наложена отвън, а не нейна инициатива. Нейната собствена инициатива би била в това лично да помогне на Йълмаз: да стои пред полицейското управление и да настоява да се срещне с прокурора по делото или с разследващия полицай, за да разкаже цялата история, да каже истината. Вместо да преплита ръце с Йълмаз през решетката и после да реве и да се осланя на Хюнкяр (която вече даде заявка за нея и на влюбения Демир), Зюлейха трябваше да се опита да обясни в полицията всичко и да свидетелства в полза на Йълмаз. Виждаме, че свидетелските показания са много важни. Липсата на такива от Зюлейха даде "място" на свидетелите на лихваря, които си измислиха как да представят Йълмаз - задлъжнял престъпник. И в краен случай, ако за нея Йълмаз значеше повече от собствения й живот, повече от всичко...то тя би излъгала, че тя е убила лихваря, при самозащита. Щеше да роди в затвора и после Йълмаз да изгледа детето им на свобода. Саможертва - нежелан брак за единия и доживотен затвор за другия, за мен честно казано, е повече от глупаво.
Впоследствие, вместо да лъже Йълмаз, Зюлейха трябваше да му каже истината за брака си, когато не беше заплашвана и да планира действия. Трябваше да каже истината за връзката им на Мюжгян..там на онзи бряг, когато никой не я шантажираше. Лично за мен, Зюлейха сама се остави на "течението". Йълмаз също направи грешка с неправилната преценка, но това на мен ми е логичн и разбираемо. Поведението на Зюлейха, за мен лично, винаги е било странно.
За сегашната ситуация: до момента, Зюлейха разговаря с Йълмаз и нищо повече. Какво като Демир е в затвора, тя има право да води разговори. Цялата ситуация с нощната среща и прескачането на стената от Йълмаз, беше защото Хюнкяр (под диктовката на Демир) не й позволяваше да разговаря с Йълмаз. Зюлейха затворничка ли е? Това, че един такъв разговор между Зюлейха и Йълмаз не е в угода на целите на Яман, не значи, че те нямат право на него. Не е ли нечестно и недостойно, насила да се налагат ограничения на един разговор, защото може да е в ущърб на едно лъжливо статукво?! Нима не беше по-добре, Яман да им позволят да поговорят и да се доверят на Зюлейха.
Сега, имайки предвид целия психологически и емоционален тормоз, през който премина, Зюлейха надали би се решила на развод, защото знае добре, какво ще последва. Ще й отнемат детето завинаги и тя няма повече да го види. Никой съд няма да я защити нея, защото по онова време и в онези региони, детето е на бащата и на неговото семейство. Ако Зюлейха беше поискала развод, Хюнкяр щеше да отведе Аднан. Зюлейха е с вързани ръце. Ако Демир извади пищова и стреля в нея, в Йълмаз и други...то Аднан ще остане сираче и няма да го "топлят" нито народните песни , нито митовете или легендите за родителите му. Така, че лично за мен, действия на Зюлейха по отношение на един развод са трудно приемливи, имайки предвид на какво я подложиха майка и син, само да я задържат.
Но, съгласна съм, че както Зюлейха, така и Йълмаз живеят под стреса на няколко линии в сърцето и душата си. Трябва да направят избор и двамата. Бягствотро не е решение.

"Имало едно време в Чукурова", 40 еп., бг. суб.

https://vk.com/club113691288?w=wall-113691288_184292

Благодарности за превода и субтитрите! 

Лучия, успокоихме се за болницата, сега се притеснявам за затвора.
И там често имаме наши хора.

Бягството на Зюлейха и Йълмаз сигурно е сън на Демир.
Защото той с тази рокля я знае от първото и бягство в Истанбул, а завивката на детето - от бягството през пустинята. Няма как това да си го спомня Йълмаз. А, сега се сещам, може и Зюлейха да го сънува. Но все пак по-вероятно е Демир, спомените му се преплитат.

Привет,
Благодаря за превода!
Съгласна съм, че бягството на Зюлейха и Йълмаз е по-скоро кошмар на Демир. Другата сцена, когато Зюлейха е облечена в червено и черно на квадрати, обаче май е действителност. Точно тогава става и случката със Сание и Хюнкяр и Гафур са в болницата...Йълмаз може да влезе незабелязан. Ако е така, може само Фадик да ги види.
Пак прегледах фрагмана, Шермин сякаш наистина е на шофьорското място, а нали искаше да я карат насам-натам и останах с впечатлението, че не е шофьор. Тръгнала за Париж...значи бяга, а дали Хатип не е саботирал спирачките. Според мен, предварителната уговорка с него е била тя да забегне.
За Бехидже - онзи изнудвач вече няма снимки, нито негативи...прибрал е доста пари от Бехзад и нещо не ми се вярва пак негови хора да тръгнат след сестра му. Но, кой знае?! Може да са те, може да са конкуренти купувачи на болницата или някаква стара история. Явно и Мюжгян е в някаква опасност.

 

Нова тема:
https://old.bg-mamma.com/?topic=1151651.msg39530238#msg39530238