Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №15

Само да се допълня: Хамине има много ясни спомени за много неща и Хюнкяр го знае. При състоянието на Хамине, тя може да не помни едно, но много добре да помни други неща - имена, случки, истории, дори и маршрут. Хюнкяр набързо навърза една невъзможна ситуация: от къде Зюлейха е намерила скорпион, при условие, че Сание й е като сянка. След идването на Йълмаз в конака, Сание беше охрана на Зюлейха, ходеше след нея, наблюдаваше я. Как така би пропуснала търсенето на скорпион от Зюлейха...те скорпионите не растат по дърветата. Или Йълмаз го е донесъл в бурканче в джобовете си . После как точно биха съгласували бягството от лятната къща, където няма телефони, а Зюлейха не би предположила кога и дали Хюнкяр въобще ще излезе този ден. Йълмаз също биха го търсили, ако го няма цел ден, зает да се крие близо до лятната къща в готовност за действие. Зюлейха ще бяга, но не беше взела чантата с багаж - нито за себе си, нито за Аднан. Ако наистина планираше да бяга, щеше да грабне чантата с дрешки за детето, храна и някоя дреха за себе си.
Съгласна съм, че Хюнкяр трябваше да успокои Демир - Зюлейха си е вкъщи, Аднан също, а после вече да си предприеме "разследване" и след като той излезе от затвора, да му разкаже нещата, които подозира. Очаквах, че тя ще поиска сметка от Хатип за това, че е ходил в затвора и е говорил неистини за снаха й. Хюнкяр трябваше да го постави на мястото му. После трябваше да разпита, кой е говорил с Хатип. Онзи с Гафур щеше да го издаде, със сигурност. Така Хюнкяр щеше да е наясно с някои неща.
П.П. при рускините четох, че Йълмаз е ходил да тегли пари от банката, но служителят му е казал, че няма наличност, защото парите им са преведени на Шермин, 500 000. Фекели не е дал парите на Хюнкяр, а директно ги е превел по сметката на Шермин. Така явно иска да избегне директна връзка между Хюнкяр и Шермин, ако обвинят Хюнкяр в опит за подкупване на Шермин, за да оттегли показанията си. Така излиза, че Хюнкяр няма нищо общо.
Сега, дали Шермин не идва в съда по предварителна уговорка с Хатип и споразумението им или защото Йълмаз се е усетил и е отишъл да говори с нея, ще видим.
Защото при всички положения - от гледната точка на Йълмаз: Демир е убил Дженго (има и други свидетели, че го е заплашвал с пистолет и му е казал "Мъртъв си. Ще те убия."), Шермин е видяла убийството, Хюнкяр иска да измъкне сина си и подкупва Шермин, Шермин се съгласява и Хюнкяр взема парите от Фекели, като той самият ги превежда по сметка на Шермин. Така Демир излиза от затвора с помощта на парите на Фекели....Става заплетено и мисля, че Йълмаз и Фекели ще влязат в сблъсък.

Здравейте!  

Фрагман, 41 еп.





https://instagram.fsof9-1.fna.fbcdn.net/v/t50.2886-16/74737904_1 … mp;_nc_ig_catcb=1



И за по-ясно , с рус. суб.:

https://vk.com/club171698810?w=wall-171698810_61398

  Олеййй, тези май наистина ще избягат? Или е поредната конушма? Един интересен фрагман, пък цял епизод локуми. Ха да видим! Аха само се обясняват и Йълмаз просто и обещава, до края на сезона може и да стане.

Благодаря за фрагмана и превода!
Според мен това е нечий сън, кошмар или блян - моментите между двамата . Иначе, момента с портата и Зюлейха на балкона, това е реалност.

Хубава събота! 

За мен най-важната сцена в 40 еп. е тази между Хюнкяр и Зюлейха преди тръгването за съда. Голямо удоволствие от играта на Хилял и Вахиде! По съдържание бих нарекла тази сцена „разтрогване на брачния договор“, сключен между двете жени в 3 еп. от сцената на мостчето. Зюлейха не може да направи това с Демир, защото от него тя е получила единствено предложение за любов без уговорки. „Договор“ тя има само с Хюнкяр. Но договор с нея, при който Зюлейха приема ръката и обещанията от Демир и на него дава детето от Йълмаз. Затова разтрогването на договора с Хюнкяр ще рефлектира върху Демир. Засега Зюлейха спира по средата: „Аднан...“, а в колата не доизрече истината за детето, първия път под влияние на обещанието към Демир след проваления опит за бягство зад граница, а втория – заради страха от Демир. Но тенденцията е отворена, истината за детето между двамата е изговорена и остава последната част: да стигне и до Йълмаз. Символично е мястото, където протича разговорът между двете жени сега: договорката за детето сега се отменя край детското креватче.
Интересно е да видим какво евентуално цели Зюлейха с „отмъщението“ към Хюнкяр. Зюлейха много ясно разбира в какво е точно капанът за нея: детето. Любовта им никой не е взимал е не може да вземе, защото това е нещо между двамата, раздялата им е решение на самата Зюлейха, но истинският капан за Зюлейха е в това, че тя се договори, когато нямаше представа какво ще означава детето за нея сега, когато вече е майка, осъзнала майчинството. Тогава договорът беше сключен между обичащо момиче и майка, а сега разговорът е между две майки; при това и двете са с отношение към Демир, като всяка има нередовна връзка с друг мъж, която засяга честта на Демир.

Зюлейха започна отдалечаването и еманципация от Хюнкяр още с изговарянето на истините след установяването на бременността. Така тя се опитва да компенсира новото обвързване с Демир с дете от него и сватбата на Йълмаз. Опита се да направи аборт, да се отдалечат от мястото, където е силата на Демир – Чукурова, докато се появи Йълмаз с писмото, който я накара силно да иска обратното - оставането в Чукурова при съпротивата за бягство. Зюлейха никога не се  е отказвала от Йълмаз и пътят към него сега, колкото и да е невъзможен за момента и с препятствия, минава през отдалечаване от Хюнкяр, което включва и признаване на истината за детето. Когато е само с Демир, тя има много повече свобода и възможности за действие, а препятствие остава само той, който последно и вярваше и значи може да бъде манипулиран. Да иска да остане сама с Демир за Зюлейха е водеща идея от началото на новия сезон. Тази тенденция и държи отворен пътя към Йълмаз и разкриване на истината за детето, но тя е същевременно полезна за самия Демир във времето  на промяна, защото ще го отдалечи от консерватизма на Хюнкяр, и затова Зюлейха не може да е сигурна в чия полза ще завърши. Да бъдат сами, може да даде предимство за нея самата, но може от това да спочели Демир.

Хюнкяр от самото начало е заинтересована само от детето и не иска самата Зюлейха. След психиатрията това е втори опит на Хюнкяр да я отстрани като жена на Демир. Хюнкяр разчита на това, че чие дете е Аднан знаят само двете жени, за второто е ясно. „Опитът за бягство“ има много слаби моменти и човек лесно може да разбере, че такъв не се е състоял. Но за Хюнкяр той е без съмнение, защото тръгва първо от нейния страх и комплекси за вина: тя знае цялата истина, знае своята роля, знае желанието на Зюлейха да бъде с Йълмаз, вижда и чува всички опити на двамата да говорят; само да говорят е вече само по себе си опасно, да се виждат и въобще нищо не може да ги спре. Затова бил или не бил, опит за бягство е възможен теоретично и обстоятелствата го правят реалистичен, и дори едва ли не желан от Хюнкяр, затова тя не пропуска да го използва за поставянето на Зюлейха отново в ограничения и за компромат пред Демир. Особено сред целия стрес от обвиненията срещу Демир и другите събития. Хюнкяр със сълзи на очи измоли от прокурорката достъпа до Демир, за да го „удари“ с потвърждение на казаното от Хатип. Тя можеше да направи това и по телефона, но личното „потвърждение“ е с по-голяма сила. Така Демир, изолиран и смазан, може болезнено, но в дълбочина да приеме истината и да заживее с нея. Демир „пусна“ Зюлейха, но тя му даде обещание и той разчита на нейната дума докато е в затвора. Той не страда от това, което знае, че между тях няма, Демир страда от това, че тя го е излъгала в това, за което тя самата е настоявала, че между тях има - доверие. Вероятно Хюнкяр преценява, че „втората“ линия, която тя подаде на Демир по негово желание с брака, а именно линията на любовта, е изчерпана и невъзможна повече. За нея самата не е проблем да се откаже и сега прави усилия да откаже от любовта и самия Демир. Така Хюнкяр мисли, че двамата ще продължат нататък с децата, а Зюлейха, след като роди, може да бъде освободена. За Хюнкяр детето/децата са най-важното и това е така от самото начало. (Между другото, много симпатично беше настояването на Сабахеттин Хюнкяр да благодари на Йълмаз за спасяването на Аднан и Зюлейха. Да благодари за спасяването на нещо негово, което преди това му е отнела, без да му каже. Кое е по-лицемерно?) Какво ще бъде поведението на Демир след излизането от затвора, не знаем. В този еп. беше интересно да наблюдаваме Хюнкяр не само по отношение на Зюлейха, но и по-широко като жена от предходното поколение и на своята класа: личното щастие е подчинено на това на семейството, Яман преди всичко, зависимост от  общественото мнение, никога да не се показва слабост, да са винаги „най-„.
Хюнкяр и Зюлейха са две поколения жени, но не само възрастово, а и две поколения в културата, на която принадлежат и чиито ценности споделят. Дотук Хюнкяр държеше Зюлейха в примка, направена със старите разбирания, но в нея Зюлейха влезе със своите разбирания за любовта и човешкия живот. Въпросът сега е: накъде ще тръгне Зюлейха, която нищо не може да удъръжа повече в тази примка. Ще може ли Демир, отделяйки се от Хюнкяр, на чиято поддръжка за Зюлейха той се опираше досега, да тръгне със Зюлейха по самостоятелен път? Ще може ли да постигне: „Оттук нататък всичко ще бъде както искаш ти“? Какво следва след „разтрогването на брачния договор“ между двете жени Яман? Каква ще е съдбата на брачния договор между Зюлейха и Демир?

От друга страна, вероятно ми изглежда изостряне на конфликта и между Йълмаз и Фекели. Съдействието на Фекели за освобождаването на Демир е проблем не само за страната на Демир, но и за тази на Йълмаз. Ако старото поколение се оттегли от пряко участие или поне мине на втора линия, Фекели каза, че иска вече покой, уморена е и Хюнкяр, и стопанският конфликт остане преди всичко между Йълмаз и Демир, а любовта е много възпрепятствана, този конфликт ще бъде много остър, ще бъде на живот и смърт. 
Един детайл от разговора между Зюлейха и Хюнкяр. Зюлейха смята, че тя може да избере подходящото време, за да каже за детето. Но тук я чака изненада. Тя най-вероятно ще бъде не само от самата истина, но от неочакваното и разкриване и от реакциите на двамата мъже. И едва след всичко, според мен, Зюлейха ще вземе окончателното си решение. 
На този етап Йълмаз иска Демир да остане в затвора. И когато разбере за съдействието на Фекели за освобождаването, той вероятно ще действа за това Шермин да не се яви пред съда. Да видим тогава какво  Шермин написа на празния лист под диктовката на Хюнкяр. Може то да свърши работа.

Във фрагмана за 41 еп. картината, която виждаме, променя своя смисъл от думите на Фекели. Те връщат вниманието към това, което следим в последните епизоди: люшкането на Йълмаз от едно към друго. От любовта като дар и начина, по който се отнасяме с нея, зависи нейната съдба.   

„Хубаво сте облечена, отивате в съда, защо и мен не ме вземете?/
С какво лице ще отидеш, дъще, какво ще кажеш на мъжа си?/
Много сте уверена, че Демир ще излезе./ Да, уверена съм. / Кого си купила, за да излезе, Шермин?/
Колко даде на Шермин, много ли иска? Демир е в затвора, състоянието на компанията не е наред, няма пари, ти откъде си намерила пари? /Ти до ден днешен не си наясно. Чукурова е наша./ Чукурова е само земя. Къде си намерила пари? Шермин взима само в брой. На кого си продала земята, на Фекели?/ Ела на себе си. / На Фекели си я продала, нали? А Демир знае ли за това? Демир никога не би ти позволил това, каквото и да става. /Какво ти става, лекарствата ли са ти сменили?/ Защо този човек се отнася така добре към теб? Заради сина ти той е стоял 20 години в затвора, изгубил е семейството си. Не е ли ваш враг? Но всеки път сладки разговори, беседи, или бившите влюбени отново...(шамар)./ Знаех, че съм права. Тази плесница доказа, че съм права. Между теб и Фекели има нещо. /Какво ще правиш, когато видиш Демир, веднага ще му кажеш ли?/ Не. Не днес, нека се върне, нека усети свободата, още и Йълмаз трябва да разбере, че Аднан е негов син. Както се казва, това, което говориш, трябва да е в подходящо време. Сега ще чакаш със страх. За това, което ти ми причини, за всичко ще си платиш. Така ще съжаляваш, че ще мислиш, че е по-добре да беше умряла и да не си си играла със съдбата на това момиче."

https://instagram.fsof9-1.fna.fbcdn.net/v/t50.16885-16/10000000_ … mp;_nc_ig_catcb=1
   

     

Лучия, този не знам дали е общодостъпен.

„Имало едно време в Чукурова“, 40 еп. рус. суб.

https://vk.com/cukurova_mavi?w=wall-135783830_31706

Мурат от доста време не беше публикувал в инстаграм.
Това сигурно е Демир след затвора.

Здравейте,
Благодаря за коментарите, превода и споделеното!
Само да поясня, че според мен, Саббахатин настоя Хюнкяр да благодари на Йълмаз за спасяването на Зюлейха и на детето на Демир, а не на Аднан. Не мисля, че някой беше казал на Саббахатин за инцидента с камиона. Саббахатин обясни, че ако не е бил Йълмаз и ако не е реагирал толкова бързо, Зюлейха е щяла да пометне. Дори, той май се изрази, че ако 5 минути са били закъснели, то детето е нямало да оцелее. Така че, да, Хюнкяр трябваше да благодари, каквото и да си е мислела в момента, защото благодарността е уважение към намесата на съдбата в образа на съответния човек или хора. Хюнкяр не е благодарна, тя е високомерна и мисля, че това е още един момент, за който тя ще си плати. Защото, реално погледнато, за Йълмаз като враг на Демир и като желаещ да бъде със Зюлейха и да бяга уж с нея, децата на Демир са пречка...те са пречка и по отношение на емоциите на Зюлейха и по отношение на един бъдещ развод. Така че, Йълмаз би бил заинтересован онова дете, което още не е на бял свят, да не се роди въобще. Но нещата са различни и именно врагът на Демир, спасява детето му. Зюлейха щеше да оцелее, но детето - не. И именно поради този акт на човечност, който Йълмаз можеше и да пропусне (ако беше друг тип човек или целеше само и единствено отмъщение), Хюнкяр трябваше да намери сили в себе си и да благодари.
Сега, както бях писала и преди, лично за мен договор между Хюнкяр и Зюлейха няма, има изнудване и шантаж. Договорът е доброволно съглашение между двама души, които получават еднаква облага от съответното действие по договор, както и имат еднакви механизми за въздействие върху другия и налагане на санкции при неизпълнение на договора. Както и да погледнем, отношенията между Зюлейха и Хюнкяр, не са договор, защото липсват елементите, характерни за него. Ако това се нарече договор, то договор би се нарекло и отношението Йълмаз - бащата на Мюжгян или онзи мъж, който искаше парите и бащата на Мюжгян.
Няма разлика между: "Ако не се омъжиш за Демир, Йълмаз ще умре. Ако си тръгнеш, то сама ще сложиш примката на врата на Йълмаз" и "Ако не дадеш парите, ще се видиш по вестниците". Зюлейха можеше да избира и бащата на Мюжгян можеше да избира. Зюлейха можеше да реши да си тръгне и да рискува живота на Йълмаз. Също така бащата на Мюжгян можеше да не плаща и да рискува да се види на първа страница на вестниците. И единият и другият можеха да изберат другото решение. Как точно, обаче, едното се характеризира като "договор", а другото като шантаж, лично аз не мога да разбера. Именно и в двата случая присъстват характеристиките на шантажа: човек е принуден да избере по-малкото зло от две неприемливи за него състояния.
И Зюлейха и бащата на Мюжгян се възприемат като жертви и обект на шантаж, защото са именно такива. Това не ги прави слаби хора, нито слаби характери, просто обстоятелствата са били срещу тях в един или друг момент. И дори да приемем отношенията между Хюнкяр и Зюлейха като "договор", то този "договор" беше нарушен от Хюнкяр още в самото начало, още след "да"-то на Зюлейха на сватбата. Така че, Зюлейха сега има пълно основание да ревизира всичко обещано и всяко свое съгласие.
И накрая: това, че Демир бил предлагал само любов и нищо друго вече е спорно, след като се изясни, че той не само е знаел за връзката й с Йълмаз, а също така и за бременността на Зюлейха. Подозирал е и за някакви действия от страна на Хюнкяр, защото тя иначе нямаше как да се съгласи и да одобри брак със слугиня.
Именно информираността на Демир прави действията му част от играта. Още повече, че той самият си призна, че би участвал в изнудването на Зюлейха, защото искал да я има на всяка цена. Това го прави и морален съучастник на Хюнкяр, защото той е щял да я подкрепи така или иначе и да се възползва от ситуацията съзнателно. Всичко това прави и Демир активна част от целия пъзел и съответно и логичен обект на действията на Зюлейха.

Хубав неделен ден утре!

Здравейте! 

Вчера за двете майки, днес - за бащите.
Всички главни герои в нашия сериал обичат деца. Няма такъв, който да иска смърт, аборт или нещастие за дете. В това отношение те са, както казваме, нормални хора.
 
Зюлейха се опитваше да махне детето в началото, но тя беше много млада и в много тежък момент. Сега с детето на Демир и се яви същата идея в главата, но знаем, тя стигна до стола и сама се е отказала. Нейното обяснение: „аз съм майка“. На сегашния етап Зюлейха е зряла жена, истинска майка, която пази живота на своите деца, независимо кой е бащата и какво е нейното отношение към него. Демир я оцени още в началото, когато по време на епидемията разбра, че е прекарала нощта при болното дете в лагера, през деня я видя в болницата с болно дете  на ръце и така за него Зюлейха стана „моята Мадона“.

И тримата главни герои мъже са добри бащи.
Фекели е загубил две деца, по които тъгува. Приел е Йълмаз като роден син, а заедно с него и Мюжгян като дъщеря. Нито за Йълмаз, нито за Мюжгян за Фекели има някакво значение какви са родителите, въпреки, че тези на Мюжгян са описани достатъчно негативно. Друго е отношението обаче към Демир. Той за Фекели е с едната си половина бащата Аднан, с другата половина – майката Хюнкяр. Фекели има  основание за такова мислене; Демир е възрастен човек и има дълга житейска биография, преплетена с тази на Фекели. Но това, че разпознава черти от бащата, не означава, че познава сина, че знае какво е специфичното съчетание от всичко, което прави личността на Демир. Продължавам да мисля, че оттук  ще дойде изненадата за Фекели, от предоверяването на мисленето за „детето на врага“. Въпреки, че той прави много за запазване на живота на Демир, за Фекели детето на врага си остава половин враг и това почива както на опит, така и на мислене за човека, изхождащо от кръвната връзка.



Същото мислене виждам и у Йълмаз:
„Едната твоя половина принадлежи на врага ми.
А другата - на моята любима...Ако баща ти не беше испортил живота на майка ти. Ако ти беше мой син. Ако те отглеждах аз. Щях да те нося на ръце. Но – съдба...И даже не съдба. А жестокост. Когато пораснеш, мама ще ти разкаже. Какъв жесток човек е баща ти. Дай Бог да ти разкаже. Но ти няма да си такъв като баща си, нали? Ти ще си като майка си добър...“
Йълмаз е герой, за когото никога не бих се усъмнила, че без да се замисли дори и с риск на своя собствен, ще спаси живота, на което и да е дете. Така той постъпи и с двете деца „на Демир“, т.е. децата на своя кръвен враг. Отношението към Аднан, обаче, е раздвоено: от любовта към майката и от враждата с бащата. Враждата е пренесена върху детето. Отрицателните качества на бащата Йълмаз допуска, че един ден биха могли да се прояват върху неговия син. Той  разчита в детето да се прояви добрата половина от майката. Това раздвояване в отношението към детето се проявява в двете посоки на действията му: любов към майката и отмъщение към „бащата“. На двете места Йълмаз говори едни и същи неща. Така децата са веднъж деца на любимата жена, които той приема, но другата тяхна половина са децата на Демир, които той иска по пътя на  отмъщението да отнеме от бащата. Веднъж пред Мюжгян и Фекели, когато каза за Демир, че е спасил само своето дете, докато всъщтост Демир спаси неговия биологичен син, а сега пред собствения си син, в когото заради предубеждения вижда две части: любов и вражда, Йълмаз изразява мислене, почиващо на кръвното и твърди неща за Демир, които не са верни. Това вреди на самия Йълмаз, защото го отдалечава от това да прогледне кой е Аднан. Истината е скрита в това, че Демир не е такъв, за какъвто го мисли Йълмаз. В разговора пред Мюжгян беше казано и още нещо важно, че с убийството на Дженго, Демир бил оставил сирак, който щял да ходи цял живот със сведена глава. Това знаем, че не е вярно, но ще следя внимателно кой от главните герои наистина ще остави дете сирак.
Всеки път, когато невинното дете е в ръцете му, въпреки „чуждата“ кръв и то „кръв на врага“, Йълмаз интуитивно усеща, че детето топли душата му. Странно, но тъкмо когато са един до друг и кръв до кръв, той усеща детето просто като дете, без значение кой е неговия баща и какъв е той на самия Йълмаз, разбирания които диктува идеологията на кръвните връзки.   
 


https://instagram.fsof9-1.fna.fbcdn.net/vp/9149544bcb27c45f1a969 … t&_nc_cat=101

Демир с риск за своя живот или за свободата си спасява дете, което не е негово биологично, а дете на неговия враг и Демир знае това. Това е същата ситуация, както тази с  Йълмаз, който спасява децата на Демир, мислен в този момент за биологичен баща,  и негов враг.  По време на бягството сценаристите дадоха възможност на Демир да покаже, че той не прави разлика между биологично свое и дете от друг баща и по-точно дете на неговия враг. Тези две деца за Демир са абсолютно еднакви, дори той даде предимство на детето от Йълмаз, когато е заплашен живота му. Предполагам, че ще ни показват още ситуации, за да дадат възможност и на Йълмаз да прояви себе си и своето разбиране в съпоставима ситуация като тази от бягството, когато трябва да се решава между биологично и небиологично. Засега Йълмаз каза само с думи своето мнение, когато с Фекели и Мюжгян обсъждаха поведението на Демир; сигурно ще има и друг случай, когато и Йълмаз има свое дете - а той си пожела от Мюжгян три, за да бъде казаното не само на думи, но и да го видим на практика.
Но една разлика между Демир, от една страна, и Фекели и Йълмаз, от друга, няма как вече да бъде преодоляна. Демир от самото начало знае, че детето, което носи неговата фамилия и той нарича свой син, е дете, биологично идващо от друг баща и този баща е неговият най-голям враг. Не просто с чужда кръв, а дете на врага. Но Демир никога дори не е намекнал за това. Той прие Аднан като дете на жената, която обича, като част от нея, и това е така до настоящия момент. Когато Хюнкяр отиде при Демир в затвора, той беше сразен от това, че Зюлейха си е тръгнала и е отвела Аднан. Разрешението за свиждане Хюнкяр измоли, за да успокоела Демир, че жена му не е пометнала. Но самият Демир  дори не се поинтересува от това свое още неродено дете. Защото независимо дали Аднан е син на Йълмаз или негов син, той е първият син в сърцето на Демир. От мъжете Демир единствен приема детето само чрез любовта, като дете на майката и като отделна личност, която ще има своя физиономия. По никакъв начин той не пренася отношенията си с Йълмаз върху детето. Това не е отричане на наследствеността, напротив; всеки започва от това кои са неговите родители. Но наследствеността не може да бъде обяснение за всичко в един човек и е опасно, когато чрез нея се създават предубеждения към него.
Това, което Йълмаз говори на Аднан в болницата характеризира колкото Йълмаз, в много по-голяма степен и Демир. Да приемеш детето на врага като изцяло свое дете, в което няма следа от враждата, това е още една степен по-нагоре  от това да приемеш като свое детето, чийто биологичен родител е друг. Демир върви по пътя на това истинско бащинство в целия му обем от самото начало, защото го води единствено любовта към Зюлейха. Фекели и Йълмаз са раздвоени от любовта и отмъщението, пренасят тази двойнственост и като отношение към детето  на любимата.
Отношението на Демир към Аднан има своята реална оценка, когато се измерва от това, от което Демир тръгва: господство на кръвните връзки в социалния ред и незачитане на любовта, а не от гледната точка на нашите разбирания в днешния ден. Нужно е още много обществено време, за да се довърши започнатото от Демир. Това не е път, който се изминава за едно поколение, той продължава и днес. 
Любовта и разклащането на стария ред, поддържан по кръвен път, са двете най-важни промени в духовната сфера от епохата на 70-те.  Промените не са само фабрики и нови пазари, променя се и духовният свят на хората.   
 
 

Здравейте ,

Лично за мен, връзките Фекели-Демир, Йълмаз- Аднан и Демир-Аднан няма как да бъдат сравнявани, защото са прекалено различни и върху тях влияят множество фактори. Не мисля, че Демир единствен приема детето само чрез любовта, като дете на майката и като отделна личност, това правят както Йълмаз, така и Фекели.
Фекели-Демир: Фекели обича Хюнкяр и именно заради Хюнкяр той пази живота на Демир, както сега, така и преди. Фекели няма как да има добро и позитивно впечатление за Демир, защото именно Демир е виновен за годините затвор на Фекели, именно Демир беше отговорен и за други неща срещу Фекели. Мисля, че няма човек, който след стореното от Демир на Фекели да има различно отношение и мнение, дори и да не го свързава пряко с бащата и стореното от него.
Аз се възхищавам на Фекели, защото той стори много в името на любовта си към Хюнкяр. Няма как Фекели да не свързва Демир с Аднан старши, в някои отношения, защото Демир е реагирал и реагира именно като него в общуването си с Фекели и той няма как да не прави паралел. Бащата е възпитал сина си, бащата предава конкретни принципи и идеали на сина си и синът копира поведение и действа според възпитанието си. Виждаме, че дори самата Хюнкяр е приела подхода на Аднан - и в управлението и като начин на мислене и постъпки, така че тя е поощрявала именно възпитанието дадено от Аднан-старши. Фекели възприема Демир според постъпките му към самия него, които, по стечение на обстоятелствата са подобни на тези на Аднан-старши...и тези обстоятелства се коренят във възпитанието. Фекели няма как да оцени любовните емоции на Демир, няма как да е свидетел на ежедневните му отношения с другите, за да даде там свое мнение. Фекели познава Демир по поведението му спрямо него и отсъжда за Демир спрямо реакциите, които е виждал и нещата, които са си казали.
Демир- Фекели: този, който приема даден човек изцяло на база на чужди впечатления е именно Демир. Демир не познава Фекели и го оценява и мисли за него изцяло повлиян от мнението на баща му за него още навремето - той е врагът и точка. Демир не приема и не анализира действията на Фекели обективно, а пречупва всичко според казаното му от Аднан-старши. Дори и отношението му е подобно - въпреки истината за събитията, въпреки знанието за собственото му незаконно поведение към Фекели, Демир ясно показа, че нито се разкайва, нито му пука за това, какво е причинил на Фекели.
Йълмаз-Аднан: Йълмаз не знае за бащинството си, той смята Аднан за син на Демир. Йълмаз няма нищо общо с Аднан по закон. Единственото общо е Зюлейха. Йълмаз още в началото предложи на Зюлейха да избяга с него и каза, че ще приеме сина й за свой син. При халюцинирането, след раняването му от Демир, той пита за сина на Зюлейха, каза й, че иска да стане негов син. Впоследствие, Йълмаз още веднъж каза, че приема и Аднан и нероденото й дете, като нито веднъж до тогава не е споменавал нито Демир, нито враждата. Естествено, че прекарвайки повече време с Аднан и впускайки се в размишления, Йълмаз допуска, че отрицателните качества на бащата един ден ще се проявят при сина - защото именно Демир ще възпитава Аднан и точно това има предвид Йълмаз. Няма как да не си го помисли човек, защото децата възприемат поведението на родителите си, именно родителите са тези, които "оформят" светогледа на рожбите си от ранна възраст. Дори и отделна личност, всеки един човек носи "отпечатъка" от възпитанието на родителите си и то в голяма степен, всяко дете носи завета на родителите си,  това, на което са го научили, това, което е видял вкъщи. И ето и желанието на Йълмаз: Аднан да е добър като Зюлейха, защото Йълмаз преценява Демир спрямо постъпките към самия него и това, което е видял - какво добро е направил Демир за Йълмаз, за да го познава Йълмаз в неговата позитивност?! Дори и да греши за някои неща - например, конкретно за убийството на Дженго, Йълмаз има много по-трезва преценка за Демир, отколкото Демир за Йълмаз - Йълмаз не се хвана на играта на Хатип с работниците, веднага усети, че Демир няма нищо общо; също така, когато Гафур се опита да го убие, Йълмаз не повярва, че е дадена заповед от Демир, за саботажа на спирачките и стрелбата по Фекели - беше убеден, че са дело на Демир и беше прав.
Йълмаз приема Аднан не само заради скритата кръвна връзка, но иманно и заради любовта към Зюлейха. Когато Аднан-младши изчезна, първата мисъл на Йълмаз беше за Зюлейха, за нея и за нея, в ролята на майка. Въпреки възможността за отмъщение на Демир чрез Аднан и въпреки удобния случай за неговото тотално съсипване, Йълмаз върна детето, а можеше и да не го стори - нали по пътя на отмъщението Йълмаз иска да отнеме децата от Демир. Защо Йълмаз тогава върна Аднан?! Както бях писала, ако беше този отмъстител, за какъвто винаги е бил представян, нищо не му костваше да скрие детето в чужбина и да отмъсти както на Демир, така и на Зюлейха, а също и да "изсуши" рода, защото надали Зюлейха щеше да е с ума си вече след всичко това, за да ражда други деца. Йълмаз иска децата на Демир, защото те вървят заедно със Зюлейха. Йълмаз приема децата на Демир именно поради тази причина - заради любовта си към Зюлейха, която им е майка.
Демир-Аднан: Демир знаеше за бременността на Зюлейха още преди да й предложи брак. Демир съвсем информирано и премислено, съвсем емоционално прие детето на Йълмаз. Аднан стана негов законен син. Ако не е искал, то Демир нямаше и да направи тази крачка. Демир осъзнато прие сина на Йълмаз като свое законно дете, заради любовта си към Зюлейха... и според мен и заради необходимостта от това да има наследник. Оттук нататък вече, всякаква мисъл за Аднан, като част от Йълмаз и като част от "кръвта" на врага му, би означавала несъответствие и разрив с предварително обмисленото и емоционално приетото решение. Същото се отнася и за Хюнкяр. Нейният план също включваше предварително емоционално и душевно съгласие и хармония по отношение на "кръвта" на Аднан. И Хюнкяр и Демир поемат детето след раждането, то е Яман и ще расте като Яман и ще бъде възпитавано като Яман. "Кръвта" за тях няма такова значение, при условие, че детето ще бъде под тяхна семейна опека и ще расте, възпитавано в семейните ценности и принципи.
Има огромна разлика между мисълта на Йълмаз към Аднан и тази на Демир към Аднан.
За Йълмаз - Аднан е детето на любимата му Зюлейха, но което дете си има свой баща и ще бъде възпитавано от Демир и впоследствие ще бъде съветвано от Демир когато възмъжее.
За Демир - Аднан е детето на любимата му Зюлейха, която му е законна съпруга и на Йълмаз, който е само един биологичен баща, който няма да знае за сина си или и да разбере, то няма да има никакво законово право. Това е наказанието им за лъжата. Нищо, че изказването на лъжата нямаше нищо общо с Демир и той това го знае, но му е угодно да вини тях за създалата се ситуация. Йълмаз няма да възпитава Аднан. Демир ще е бащата на Аднан, той ще бъде до него в живота му.
Именно близостта на съответния мъж до Аднан и бъдещето на детето характеризира и реакциите до момента. Няма нещо по-нормално от това, Демир да жертва себа си, заради Аднан, независимо, че не му е биологичен син...защото Демир го е приел за такъв по закон, освен, че обича майка му. Той знаеше за него още преди сватбата и даде името си на детето съвсем доброволно и с желание. Друго различно отношение би било ненормално и неприемливо, предвид случилото се до сега. Връзката между Демир и Аднан е не само Зюлейха, но и законното бащинство, както и непрекъснатото взаимодействие с малкото дете в ежедневието като едно семейство.
Йълмаз, от друга страна, няма никаква връзка с детето освен Зюлейха: Йълмаз нито знае, че му е баща, нито има някаква законна връзка с него, нито е прекарвал време с него, подобно на Демир. Така че освен повика на "кръвта" (който е подсъзнателен), Йълмаз е мотивиран съзнателно от любовта си към Зюлейха като майка на Аднан. Това показва и отношението му към нероденото дете, което си е на Демир.
И накрая: Демир също не познава Йълмаз. Едно от безумните му твърдения беше, че Йълмаз се жени за Мюжгян заради това, че тя е лекарка, образована и т.н. и така щял да му се вдигне имиджът. При един спор с Хюнкяр, Демир каза, че Фекели и Йълмаз не са баща и син, нямало как и да бъдат. Демир някак си не може да приеме некръвната връзка в тази й форма, така че не е толкова напредничав, той дори и не може да си представи как Фекели е приел Йълмаз и какво чувства с душата и сърцето си, нито отношението на Йълмаз към Фекели. Йълмаз го нарече "татко" още в затвора. Това, Демир няма как да го проумее, не го разбира дори...защото няма и идея, кои и какви в действителност са Фекели и Йълмаз. Всичко, което той знае са историите, казани му от Аднан-старши и омразата му към Йълмаз.
Отделно: Демир каза, че Йълмаз бил при Фекели заради пари, заради положението...което ние знаем, че не е вярно. Инициативите на Йълмаз, Демир ги отдаваше на идеите на Фекели, той не прие, че Йълмаз може да има свой начин на мислене и потенциал, Демир го подценява, неглижира го. За него Йълмаз е нещо много различно от действителния Йълмаз. Така че, лично за мен, Демир е в много по-голяма заблуда за Йълмаз, отколкото обратното.

Интересно ми е, какво мислите за Саббахатин?! Каза, че се извинява, че е пазил тайната за брака..."ако бях на този акъл тогава", но продължава да пази тайната за детето пак поради същата причина - "Да не се лее кръв".

Здравейте!  

Задава се нов сериал за един от най-войнствените султани Селим I Явуз, баща на Сюлейман Кануни.
Неговото име носи последният най-северен висящ мост над Босфора.
Да се готви следващият! 
 
„Телекомпания Es Film, известная по сериалам Право на престол: Абдулхамид и Кольцо, приступила к подготовке нового проекта для телеканала TRT1, посвященного жизни султана Селима Грозного, больше известного как отец султана Сулеймана Великолепного. Когда выйдет сериал пока не известно, проект находится на стадии препродакшн.“


 
От „Великолепният век“, спомен на Сюлейман:

https://vk.com/teammy?z=video183885008_170717581%2Fd52701bb7d04e … -58199741_1223428

Сабахеттин издирваше Шермин и е разбрал, че е при Хатип. Затова вероятно иска развод. Това може да е някаква стара история, а може просто да е ядосан от това, че жена му е в дома на друг мъж. Дали докторът не е причина за неявяването на Шермин на делото? По някаква причина, не знам каква: може напр. да я е срещнал, сега и двамата да имат работа в съда, и да и е казал, че е подал документи. Има различни възможности: тя да е заподозряла намеса на Хюнкяр; или разводът да има някакво отношение към написаното под диктовката на Хюнкяр; или Сабахаттин, който се палеше пред Йълмаз и искаше прошка за ненаправеното в миналото от него, да е решил със закъснение да накаже жестокия Демир като го остави в затвора, ако, разбира се, е повярвал, че Шермин е видяла убийството, но Хюнкяр я е накарала да си оттегли показанията; или нещо друго. Сабахеттин може и да не знае за парите, за тях разбра Йълмаз. Така и Йълмаз, и Сабахеттин може да са станали причина Шермин да не се яви в съда. Но на мен най-вероятно ми изглежда, че Хатип е скрил някъде Шермин, ако, разбира се, не я е  ликвидирал. Хатип свали цената на земята и беше взел мерки никой в Чукурова да не дава по-висока цена. Той искаше първо да купува земя от Хюнкяр на безценица и тя да е принудена да продава и още парцели, но същевременно така той отлага и сигурно иска да спре изобщо Шермин от това да даде показания. Нейните показания ще поставят следващия въпрос: кой тогава е убиецът? Хатип не е очаквал, че някой и то така бързо ще плати парите, най-малко това да е Фекели, който е враг на Яман. Хатип единствен като истинския убиец на Дженго е пряко заинтересован Шермин да не се яви на делото. Ако влезе в подозрение, сега Хатип може да започне историята с Ерджо - „сватбата на Ерджо“, за която заговори Азизе, гледайки след Гюлтен. А с нея ще започне разплитането и на историята в лятната къща. В едно интервю Ебру говори за израстване на нейната героиня Сехер и сега трябва да видим това.

Всички плачат, но тези вече са направили дует:  

https://vk.com/video-135783830_456240218

Здравейте ,
Съгласна съм със споделеното!
Саббахатин имаше възможност за действие преди, но разсъждаваше по друг начин, беше и в друго положение, а сега той не е в позиция да разкрива тайната за Аднан, защото няма това право. Несъмнено, обаче, можеше да разкрие истината за естеството на брака постепенно или пък да се довери на Фекели, който щеше да прецени как и кога това да достигне до Йълмаз и също така, щеше да си даде ясна сметка за действията на Хюнкяр. Не ми допадна това, че Саббахатин, който беше наясно с всичко, агитираше и подтикваше Мюжгян към връзката с Йълмаз и към обвързването с него. Йълмаз беше тотално заблуден, беше се примирил с "несподелената" си любов и залъгваше себе си, Фекели беше подлъган по него, но единствено Саббахатин имаше цялата информация, безпристрастността и ерудицията да действа правилно. Помня, обаче, че Саббахатин по това време имаше своите проблеми с Шермин, беше в някаква депресия и пиеше много. По онова време самосъжалението и примирението му със съдбата бяха явни и начинът му на мислене беше повлиян от това. Но, сега, далече от негативното влияние на Шермин, той вижда по-ясно нещата, което обаче не му дава право да издава тайната за Аднан, защото той нито е оторизиран за това от Зюлейха, нито е негова работа да прави това...и той го знае.
Видяхме, че Йълмаз отиде в банката, за да предупреди, че на другия ден ще иска да тегли пари за заплати на работниците, но му беше отговорено, че има налични пари, защото Шермин внесла около 500 000. Първо, за мен е странно, че служителят на банката си позволи да даде информация, кой точно е внесъл пари...можеше да се ограничи до там, че има наличност. Това е конфиденциална информация, но както и да е. Йълмаз разбира, че Шермин има пари, но дали Йълмаз знае, че тя е именно свидетелката срещу Демир. Нали адвокатът на Демир каза, че е стигнал до тази информация по друг начин, по неофициален, защото иначе информацията за свидетелите е засекретена. Но, ако обширното издирване на Шермин е стигнало до него, то той може да е направил връзката и да е реагирал по начин да попречи на Шермин да се яви в съда. Но, по време на издирването на Шермин, Йълмаз и Фекели бяха в Истанбул, поне за няколко дни, докато организират погребението. Шермин беше открита от Кенан (човека на Хюнкяр) скоро след като Йълмаз и Фекели се върнаха в Адана. Лично за мен, възможно е Йълмаз да е причината за неявяването на Шермин, но много по-голяма вероятност има това да е Хатип ага. Или по негов си план или по предварителното споразумение с Шермин. Ясно е, обаче, както вече беше казано, че ако Шермин оттегли показанията си, остава въпросът за истинския убиец на Дженго и така ситуацията става опасна за самия Хатип ага. Всички знаят, че той е натопил Дженго пред Демир за сигнала за проверките. Дженго със сигурност би искал да изясни тази клевета за себе си с виновника Хатип и ето...идва опасно положение за Хатип ага.
Сега, Хатип ага не знае нищо за ситуацията в лятната къща, освен приказките на Гафур. Но, той може да се свърже със Сехер и да се опита да измисли някаква история за случки в лятната къща. Това, обаче, не би навредило на Демир, защото Сехер вече призна, че е излъгала за изнасилването, за да може да препише детето на Гафур на Демир. Знае се, че детето е от Гафур и самото дете вече го няма. Не виждам това как би помогнало на самия Хатип ага, ако бъде заподозрян за убийството на Дженго. По-скоро, Хатип би използвал задължението на Гафур, за да поеме неговата вина или за нещо в тази връзка.
Отделно и случката със смъртта на Ерджо. От една страна, единствените хора, който биха "възкресили" ситуацията са Яман - (Хюнкяр като един от свидетелите)...за да си отмъстят на Йълмаз и да го вкарат в затвора, влияейки, да речем на Гюлтен и постигайки грешно обвинение, с което Йълмаз би получил тежка присъда. Подобно на първото му обвинение, когато го съдиха по съвсем други обвинения. Но, от друга страна, другият свидетел на случилото се - Гюлтен, е сестра на Гафур, който дължи на Хатип ага много пари. Тя може да бъде накарана отново да "играе по свирката" на други, за да запази живота и/или честта на енгето си Сание и на брат си. Показанията на Гюлтен могат да бъдат повлияни както от Хюнкяр, така и от Гафур, притискан от Хатип ага. И Хюнкяр и Хатип ага биха имали коз срещу Йълмаз. Положението е, че Хатип ага няма никаква представа за смъртта на Ерджо и само чрез друг би могъл да разбере. Този друг може да е Гафур, който пак може да сглупи и да даде информация, без да осъзнава (или да не му пука), че така поставя сестра си в много неприятна ситуация, свързана с честта й. Може да подочуе нещо от самата Гюлтен при нейн разговор, да речем.
Мисля, че историята в лятната къща би имала някакво временно и леко въздействие върху личния живот на Демир при отношенията му със Зюлейха. Но мисля, че никой няма да повярва на Сехер, защото вече ситуацията е изяснена в голяма степен.
Историята със смъртта на Ерджо ще е в ущърб на Йълмаз и Яман имат този контрола върху тази ситуация - Хюнкяр е свидетел, Гюлтен работи за тях, Фекели сглупи да върне пистолета, а Йълмаз си "вкара" автогол с решението да не ходят в болницата, мислейки за честта на Гюлтен. Ако случката беше придобила гласност, то Гюлтен щеше да бъде разпитана и щеше да свидетелства за станалото; Йълмаз щеше да бъде в болницата и щеше да е ясно, че и той е бил жертва и че е посегнал на Ерджо след насилие, за да запази живота на Гюлтен и своя собствен.
Но, тогава Гюлтен щеше да е вече "обезчестена" пред обществото и наред с психологическата травма, тя щеше да бъде обект на шушукания, подмятания и подигравки. Нямаше да може да се омъжи и най-вероятно щеше пак да се опита да се самоубие, следствие на случилото се. Лично за мен, доброто, сторено от Йълмаз, ще му изиграе лоша шега, а може и да го спаси точно това.
Интересно ще е, кой ще иска да раздуха историята със Серджо: Яман или Хатип ага. При излизане на историята на "светло" Яман също ще са в центъра на вниманието, защото Ерджо е роднина и също така, защото Хюнкяр не е била способна да защити работещо за тях момиче. Ще има скандал, свързан и стях, а знаем, колко чувствителна за това е Хюнкяр. Но може и цената да си струва за тях, така да се каже. Защото Йълмаз е основният им враг.
Хатип иска да си отмъсти и на Демир и на Йълмаз, иска да съсипе и семействата им и да се облагодетелства от парите и земите. Така че, може тази история да излезе наяве от Хатип, но той да постави за това Яман и така да нажежи още повече ситуацията между двете семейства.
Със сигурност и за двете истории, Сехер и Гюлтен ще играят основна роля.

Хубав следобед .

Йълмаз може да се досети откъде Шермин е получила такава голяма сума по хронологията на събитията: Демир е запалил конака – Йълмаз не знае истинската причина за това действие на Демир, след което Шермин изчезва, после Шермин получава голяма сума на сметката си и, ако Йълмаз е знаел или веднага след банката отиде в съда и разбере, че делото е в този ден, това е връзката, която може да направи: Шермин е получила парите, за да си оттегли показанията. Йълмаз не знае за аборта, не знае, че Шермин е изпратила ревизия във фирмата, за да свърже пожара с нещо от тези други обстоятелства. Делото в същия ден, това е което ще го насочи, за  да мисли Йълмаз, че причината за пожара са свидетелски показания на Шермин, за които сега са и платили, за да ги оттегли. Сумата е достатъчно сериозна, тя сама насочва към Яман. Ако така е станало, нищо чудно Шермин сега да се приюти под защитата на Йълмаз и да издаде Хатип. И това е възможно. Ако е така, Йълмаз ще е пред дилемата: да се знае кой е истинският убиец, но тогава Демир трябва да бъде освободен. Йълмаз е заинтересован Демир да стои в затвора и, ако скрие Шермин и Хюнкяр разбере това, може тя сама да реши да повдигне въпроса с убийството на Ерджо, пистолетът е в нея или поне да заплаши Йълмаз. В нея е още и написаното от Шермин, което не знаем какво съдържа. Войната сега е на живот и смърт. И като разбере Йълмаз, че парите са дадени от Фекели – пари за свободата на Демир! ще стане голяма история. Фактите знаем, но как сценаристите щи ги свържат в история?

Историята на Сехер е интересна и има много страни. Кой е бащата на детето вече не е актуално. Но това, че Гафур е бащата, не отменя това, че Демир може да е спал с нея, според казаното от Ерджо пред Гюлтен. Ако се задвижи историята в лятната къща, това може да доведе и до по-сериозно сътресение между Зюлейха и Демир. Много са обстоятелствата, които бяха представяни пред нас и които сега Зюлейха ще възстанови в съзнанието си. Освен съмнението за изневяра, тя ще се почувства излъгана от Демир и Хюнкяр, с които тогава заедно обсъждаха съдбата на Сехер.
Историята на Сехер се разви в три части: опит за измама – дете от Гафур да се припише на Демир; примири се Гафур да се разведе и да се ожени за нея заради детето; и третата – да продаде детето на Сание и Гафур. Втората и третата отпаднаха. Но всъщност най-интересната и най-опасната част сега е първата. Ако се заговори за нея и особено, ако тя стане известна на хората от страната на Фекели и Йълмаз, но дори и само на Сание и другите в конака на Яман, опитът на Сехер да стане от прислужница - господарка, използвайки детето на един баща, за да направи баща друг, пресъздава модела, по който Зюлейха се издигна. Като модел тази история издава историята, чийто автор е не Сехер, а Хюнкяр. В нея за околните има неизвестни, но самата история подсеща и провокира мисленето. А сега ще се знае, че Гафур е баща на детето, но ще се обсъжда, че Демир е имал отношения с нея. Затова историята на Сехер не смятам за изчерпана. Някой може да тръгне по нея, тя е много близо до съзнанието и до обстоятелството, че преди да се омъжи за Демир Зюлейха е била жена на Йълмаз, стига да има подсещащ момент.