Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №15

Добро утро!

Лучия, то е, защото сме във форум за майки.
Празникът на бащата вече се забрави, а бащи има във всеки сериал. Но в „Имало едно време...“ самото бащинство е поставено като проблем и ние искаме или не искаме, пак ще се връщаме към него.

Сблъскват ни с бащинството най-напред по негативен път: невъзможността за Демир да има деца. И това в едно консервативно патриархално общество, в което мъжественост означава плодовитост, много деца и първото да е момче. От всеки мъж се очаква да е баща. Не стане ли такъв, е непълноценен.(Друг е въпросът, че обикновено причината се търси в жената. Демир са го „хванали“ след около десетина години и след развода и забременяването на Филиз. Но той е знаел през цялото време.) Вътрешните преживявания на такива като Демир излизат навън едва във финалните епизоди в разговорите и многото пъти стиснат юмрук, устни, посягане към оръжиего само при споменаване на „мъж“, „баща“, „мъжественост“; една дълбоко скривана лична трагедия. Културата е белязала случая „Демир“ като нежелано изключение от правилото и всеки търси изход от ситуацията, посочен от самата култура, или в опит да я надхитри.


 
Прави впечатление също тежестта, с която в сериала присъства небиологичното бащинство като „протеза“ за бащинството - този най-съществен носещ елемент в патриархалната структура. Но преди всичко като идващо на мястото на липсващото бащинство като дълбока човешка потребност.
Небиологично бащинство присъства и в двете враждуващи страни.
Фекели е изгубил своите деца и на тяхно място поставя Йълмаз и Мюжгян.
Биологичният баща Йълмаз на детето на Демир е небиологично дете в своето собствено семейство. Предстои да видим биологичното бащинство на Йълмаз на децата им с Мюжгян.
Какво искат да ни кажат за двата начина на бащинство и родителство, ще разберем на финала. В отговора ще присъства и съдбата на извънбрачното дете на Гафур в неговото семейство със Сание, която може би не може да има деца.


 
Биологично и небиологично присъстват и в характеристиките на героите. Когато човек си задава въпроса: на кого приличат децата и кое е определящо.
Фекели тръгва от това, че Демир прилича на баща си, с когото Фекели е водил своята „война“ и която продължава със сина. Но Демир прилича и на майка си. Това е също отклонение от патриархалното мислене, когато една жена, видяла своето щастие не в мъжа, а в сина си, и поради дългото отсъствие на бащата, е заела неговото място във възпитанието, но е запазила авторитета му. Ще видим дали нататък Фекели няма да преоткрива в Йълмаз и Демир други характери от тези, към които тръгна в началото. И как ще се развият отношенията на двамата небиологични бащи Фекели и Демир с техните деца.
 

 
Показват ни и още едно бащинство - родителство, в което въпреки кръвната връзка и наследени качества, липсва връзка в цялостния облик между  родители и дъщеря.


 

Има бг превод на 35 епизод.

Здравейте,
Благодаря за споделеното!
Да, Демир прилича и на майка си, но Хюнкяр не е много по-различна от Аднан старши. Самият факт, че Хюнкяр е уважавала Аднан и е възпитавала сина си в принципите и идеалите, споделяни от него, означава, че и тя ги е споделяла и запазвайки авторитета на бащата е продължила линията на възпитание, без да се отклонява. Ако Хюнкяр е имала своите различни възприятия, то тя е щяла да ги наложи във възпитанието на сина си или поне да повлияе в тази насока след смъртта на Аднан. Лично аз виждам единствено това, че Хюнкяр е критикувала някои постъпки на Аднан и съответно е споделяла тази своя неудовлетвореност с Демир. От самият Демир знаем, че той ясно осъзнава грешките на баща си. НО, в основните принципи и идеали в живота и моралните норми, Хюнкяр запазва влиянието на Аднан и самата тя споделя тази линия, която прозира в поведението й. Аднан е получавал това което иска, с добро или с насилие - вадене на пистолет (при Фекели); заграбване на земите на по-бедни чукуровци или изкупуването им на безценица (по думи на местните и спомени на Фекели) като е увеличил своята земя. Хюнкяр не действа по-различно...освен да жертва себе си в миналото заради щастието на семейството си, тя жертва щастието на една влюбена двойка в безизходица, за да ощастливи и защити своя собствен син. Върху нещастието на нечии други деца, Хюнкяр иска да изгради щастието на своя собствен син. Така и прави. Линията на възпитанието и на вътрешната консервативна убеденост на Хюнкяр и Аднан, част от която е - "целта оправдава средствата" следва и самият Демир на много млада възраст. Демир плаща на свидетелите на убийството на баща си да излъжат властите и да твърдят, че той не е имал оръжие, като така напълно се прикрива и първият изстрел от страна на Аднан към Фекели, с цел да убие. Така Демир предначертава съдбата на Фекели и гибелта на семейството му. Целта на Демир е запазване на богатството на Яман и отърваване от враг. През годините, когато Демир е растял и слушал баща си, който определя Фекели като враг, Хюнкяр не е направила нищо, за да омекоти това впечатление у самия Демир или да се намеси индиректно. В резултат на възпитанието си и от страна на баща си и от страна на майка си, което е в една посока... след убийството на Аднан, Демир не търси справедливост и не търси истината, както е нормално и логично, не го интересува това, че баща му не само е имал пистолет, но и е стрелял първи, като е заплашил Фекели с убийство и на семейството му, ако не напуснат Чукурова. Демир търси реванш, въпреки истината и веднага реагира агресивно, с цел изграждане на империя върху нещастието на Фекели и семейството му. Подобно на Хюнкяр, която не се разкайва и твърди, че би постъпила пак така (по отношение на Зюлейха и Йълмаз), Демир не се разкайва и за стореното на Фекели. Целта оправдава средствата.
Лично за мен, Аднан и Хюнкяр са имали много общо като характери, като мироглед и ценностна система. Точно за това, Хюнкяр е уважавала Аднан и е продължила линията му на възпитание на Демир и след смъртта му. Майка, баща и син споделят общи цели, мироглед и това ясно се вижда в подобните им действия и реакции на отделни събития. Демир прилича и на Хюнкяр, но тя самата има много общо с Аднан, така че Демир няма откъде да възприеме позитивен модел на ценностна система, който модел включва някаква елементарна емпатия и/или разкаяние за сторено зло. Това липсва при семейство Яман. Всичко се оправдава с личните емоции или нужди на членовете на семейството.
Така че, Фекели е много прав в мнението си за Демир и много точно го е преценил до момента. Грешката на Фекели е, че подценява Хюнкяр и си мисли, че тя е онова невинно момиче, което е обикнал, но за съжаление това е голяма заблуда. В следствие на тази своя заблуда, Фекели промени и омекоти отношението си към Демир. Така че промяната е вече направена чрез чувствата към Хюнкяр. Фекели извърши много отстъпки от любов към Хюнкяр, които иначе не би направил...самият той ясно й го каза: че ако Демир не й е син и за да не вижда сълзи в очите й, той не реагира на много от агресивните действия на Демир към тях и към самия него. Точно заради миналото и спомените и заради все още живата любов към един спомен, Фекели "подмина" без ответен удар много от нещата, сторени от Демир. Да не забравяме, че самата Хюнкяр още не знае, че Демир е наел бившият служител на Фекели да стреля в него.
Та, с една дума...според мен, Демир не наследява добра ценностна система от родителите си и трябва сега с помощта на Зюлейха да си изгради нова такава. Фекели до момента няма повод да се "изненадва приятно" от Демир, но дано се намери такъв и то именно под въздействието на Зюлейха, защото иначе това няма откъде другаде да дойде, както се казва.
Единствено разминаване между Фекели и Йълмаз виждам по отношение на Хюнкяр. Йълмаз е напълно прав в преценката си за Хюнкяр и каза направо на Фекели, къде е проблемът. Надявам се Фекели да се вслуша и да се опомни . Лично за мен, възстановеният любовен трепет между Хюнкяр и Фекели ще се измени в хладна война. Двамата родители ще застанат зад децата си, защото тази обич е много по-силна и трайна.
За детенцето на Гафур - според мен, Сехер ще почине при раждането и детето ще бъде отгледано от Сание, ще има вътрешна борба и драма там. Но това са си мои предположения. Страданията на Сание ще насочат Гюлтен към осъзнаването, че всеки носи своя тежък проблем и че тя трябва да се справи със своя такъв, за който няма вина. Мисля, че двете със Сание паралелно ще преживяват своите трагедии, но Гюлтен ще види в Сание силата и волята за справяне.
Хубав ден и до скоро!

Здравейте!   

Тигаса, благодаря за превода.
Гледах още веднъж финалния епизод и сега ми хареса дори още повече.
Има в него още много неща за обсъждане.
 
Дана, аз се водя от думите на Фекели:

„Яман имат богатство, Фекели – сърце“.

Фекели има основание: той познава богатството като цел, идеология и методи за неговото натрупване и опазване, използвани от Аднан, продължени от Хюнкяр и Демир и през 70-те. С връщането на Фекели и Йълмаз обаче е променена цялостната стопанска картина. Демир още не е дал отговор на Хюнкяр на въпроса, който тя му постави на последния им разговор на терасата с поглед към земята: дали Демир ще продължи делото на своите предходници и ще пази необятните земи или ще вземе решение, воден от любовта? Как точно се мисли тази дилема в контекста на променената стопаска обстановка и какво ще направи Демир, стоящ пред много нерешени въпроси, ще видим в следващия сезон. Но е ясно, че неговата мегали идея – мечта на баща му, върви към историята, а заедно с нея и средствата за нейното постигане.
В същото време Йълмаз иска да притежава всичко от Демир и да заеме неговото първо място в Чукурова. Интересно е дали двамата ще се разминат по пътя: Йълмаз нагоре, а Демир надолу, единият печелещ все повече богатство, а другият – губещ, но същевременно – „нормализиращ се“, или двамата ще се бият на върха? Според мен, първото. И при кого ще намери място любовта тогава? Развитието на сюжета по този начин ми изглежда най-вълнуващо, но може и да няма нищо общо с това, което ще гледаме.

Фекели обаче е напълно ненаясно с втората част на своето разсъждение, където го чакат изненади. Той познава интимния свят на старите герои: намекна, че Аднан е имал нечисто сърце, знае себе си и донякъде е опознал Хюнкяр. Но Фекели до голяма степен живее само с представи. Не само защото е останал наблюдател отвън, но и поради дългото си отсъствие, той не може да знае какъв е бил действително животът вътре в това семейство, каква жена е станала Хюнкяр и особено – какъв е Демир. Фекели винаги е наблюдавал отвън, правил си е изводи и е останал до голяма степен теоретик философ.

В съждението на Фекели богатството не се съчетава със сърцето, двете си противоречат. Но това, което виждаме, напълно опровергава такова мислене. Сега двамата главни герои от 70-те са поставени при равни условия от гледна точка на богатство. Но виждаме съвсем различна „работа“ със сърцето. И Йълмаз, и Демир носят Зюлейха в сърцето си. Кулминация на това какво всеки от тях прави с тази любов е двойната сцена от финалния еп.: на моста и в гората. Докато Йълмаз иска да изтръгне Зюлейха от сърцето си, да я забрави, Демир е готов да сложи край на живота си, защото Демир не се отказва от нея, а Зюлейха не е спирала да му повтаря, че обича Йълмаз и ще го обича до смъртта си. Тук е казано в съкратен вид всичко за това кой как следва това, което е в сърцето му. На фона на тези две сцени звучат думите на Фекели за разбитото сърце, когато от болката човек или изгубва себе си, или си превързва раната и продължава. Аз така виждам двамата герои в този момент. Йълмаз е като изгубен, защото в сърцето му е Зюлейха, но той не следва това, а е насочен с отмъщение срещу Демир и се опитва да вкара трета тема в сърцето си – Мюжгян. Трите теми го разконцентрират. Затова е интересно по коя от трите той ще тълкува писмото: любовта към Зюлейха, отмъщението или ще се държи към любовта с Мюжгян. Винаги, а дори и сега след сключения брак, съм очаквала Йълмаз да поеме по темата „Зюлейха“. Това за мен означава да следваш сърцето си и да си начисто със себе си, защото в сърцето на Йълмаз е Зюлейха, а не Мюжгян. Но както и да реши, според мен, за него е още по-важно да избере само една от темите, нещо, което той не прави до този момент. Демир и този път, и след като се съвзе, „превърза раната си“, отиде на изследвания и продължава да следва сърцето си. Докъде той ще стигне по този единствен път – не знаем.
Тези вътрешни интимни преживявания на героите, според мен, ще изненадат Фекели. Той не познава този Демир, а за Йълмаз се досеща и много пъти се опитва да му бъде коректив, но Йълмаз отрича очевидното, което прави и пред самия себе си. Този различен Демир от онзи, който Фекели познава от битките за богатство, може да промени историята на Йълмаз като очакване да повтори тази на Фекели. Ако/когато Зюлейха се влюби в Демир, това, което не се е случило между Аднан и Хюнкяр. А отделно ние още не знаем докрай каква всъщност е историята между Хюнкяр и Фекели за всеки от двамата в днешния ден.

Няма принципна разлика в поведението на двете жени при договарянето на брака на Зюлейха с Демир. И Хюнкяр, и Зюлейха следват сърцата си; в сърцето на едната е любовта към Йълмаз, а на другата - към сина Демир. И двете са майки, без значение на тяхната възраст, нито възрастта на децата, едното дори още не е родено. Хюнкяр спасява своя син от социална смърт и иска да го направи щастлив, използва положението си, връзки и пари. Зюлейха иска да спаси физическия живот на своя любим, използва любовта на Демир към себе си и детето на Йълмаз. И двете в определен момент се отказват от договореното: Хюнкяр - когато се обяви бременността и тя оттегли покровителството си върху Йълмаз, а с връщането на Йълмаз на етапи Зюлейха започна разкриването на истината пред Демир и търсене на път за връщане с детето при Йълмаз. Разочарованието на Зюлейха е не само от съпротивата на Демир, но и от отказа на Йълмаз от нея.

В този брак всяка от страните носи страдание за другата, защото брачните партньори са от противникови страни. Хюнкяр разделя двамата влюбени, но тя не е първопричина за тази раздяла, първопричината е тяхната любов, която е накарала Йълмаз да се жертва, Хюнкяр само се възползва от това. Демир не е обещавал на Зюлейха само живот като на сън; в първата брачна нощ той и даде сърцето си. Той знае отначало, че тя не го обича, а обича Йълмаз, но Демир не знае, че Зюлейха си е заключила сърцето и участва в брака единствено с тяло. Така Демир няма никакъв шанс. Освен това,  детето на Йълмаз, което тя сама направи дете на Демир, спекулирайки с неговото нещастие, Зюлейха не е спирала да иска да върне на Йълмаз. Затова за мен втората бременност е справедливост. Демир е използвал единственото, което му е дадено. С промяната на обстановката около този брак от началото до финала на сезона всеки от двамата партньори плаща цената за своето участие в него, а страданието е част от тази разплата и за двете страни. Не съжалявам никого, възхищавам се от силата на всеки, който следва и прави възможното и невъзможното за това, което е в сърцето му.

Далече от Чукурова 

 
 

Здравейте,
Благодаря за споделеното!
Ваня тук не съм съгласна. Фекели е наясно с много неща за Демир от самите му действия и реакции на дадени ситуации. Още от незаконната проява на Демир от преди 20 години може да се направи извод за възпитанието му и целите му. През годините Фекели е получавал информация от първа ръка - най-вероятно от Саид какво се случва в Чукурова. След завръщането си, Фекели много добре прецени и анализира обстановката. В затвора той се е научил да преценява хората много бързо и точно, развива се това умение поради самата реалност там и необходимостта от адекватна реакция. Да, Фекели не знае за най-личните неща в живота на Демир, но те не са важни толкова за преценяване на характера и същността на даден човек. Лично за мен, Фекели много добре прецени какъв човек е Демир, защото сам изпита върху себе си доста неща, които ясно говорят за Демир като цяло.
Лесно е Демир да следва сърцето си, когато Зюлейха е законно негова жена и той използва именно този закон и бракът като институция, за да задържи Зюлейха до себе си. Какво като тя се кълне, че обича Йълмаз и ще го обича до края на живота си?! Нищо! Тя се кълне в това още от самото начало, но какъв е резултатът - никакъв. Тя беше изнудвана с детето, за да остане в този брак насила, беше изнудвана с детето, за да играе определени роли в обществото и да прави и говори това, което й беше наредено. При опити за някакво действие към Йълмаз, тя беше наказвана с отнемане на бебето й и заключвана вкъщи. Изключително лесно е да се използва силата на законния брак и това да се маскира с думите - "следва сърцето". Защо Демир не пусне Зюлейха и да се опита да я спечели на чиста основа следвайки сърцето си?! Как точно следва сърцето си Демир? Чрез заплахи, позоваване на брака като институция, чрез изнудване и чрез вадене на пистолет. Не мога да се възхищавам на подобно поведение. В последния епизод видяхме, че Демир дори би бил съгласен с изнудването на Зюлейха, ако беше в течение на ситуацията. Това е ужасно, честно казано. За своето егоистично "следване на сърцето" и да се спаси от социално унижение, Демир е щял да се съгласи да изнудва бременна жена, обичаща друг мъж. Ами, не ми е ОК това. Но това си е моето мнение.
За Йълмаз - неговата обърканост е много логична и съвсем разбираема. Как да следва сърцето си Йълмаз? Той го направи...търсеше отговори от всички, навсякъде и от самата Зюлейха, която го излъга неколкократно. Йълмаз няма механизъм да изкопчи от нея истината...дори и да следва сърцето си този път няма да го доведе до никъде, защото Зюлейха е: 1. Омъжена с дете; 2. Няма желание да бяга с Йълмаз от съпруга си Демир...каквото предложение Йълмаз й отправи още в началото; 3. Твърди, че е щастлива и обича мъжа си. Е, и...тогава? Как точно Йълмаз да следва сърцето си? Зюлейха е омъжена и няма намерение да променя статута си. Т.е. следвайки сърцето си Йълмаз трябва да остарее сам, без семейство до себе си, линеещ по омъжената Зюлейха, така ли?! Лично за мен, Йълмаз направи необходимото, което се изисква от него: разпита за брака на Зюлейха, разрови се, говори лично със Зюлейха многократно и накрая реши да продължи напред, защото бъдеще за любовта му няма, а и официално няма и взаимност вече. Така че, "следването на сърцето" е достойно за възхищение, но зависи много и от самото позициониране на човека в реалната ситуация и обстановка.
Йълмаз е начисто със себе си, лично за мен - той знае, че обича Зюлейха, но тази любов вече е минало и е несподелена (според него и информацията която има от самата Зюлейха), също така - Зюлейха е омъжена за друг мъж и има дете и друго на път от съпруга си. Това, което е нормално за този тип ситуация е мъжът да скъта любовта си дълбоко в сърцето си и да продължи пътя си с друга жена, която цени и уважава и да има семейство. Така както е сторил Фекели.
Не мисля, че Демир е различен и не мисля, че Фекели не е наясно с "този" Демир. Фекели ясно вижда силата на чувствата на Демир към Зюлейха, обособеността му към нея. А дори и Зюлейха да се влюби в Демир, историята ще бъде повторена за самия Йълмаз и донякъде като цяло, защото дори и Хюнкяр да не е била влюбена в Аднан и той в нея, уважението, привързаността, близостта са били налице. За Хюнкяр беше: "моят Аднан и онзи Фекели", което е показателно за брака им. За да бъде една история повторена, не е задължително абсолютно всички компоненти в нея да са едни и същи и с еднакъв заряд.
Зюлейха беше много наясно, защо Йълмаз се отказа от нея. Тя самата се погрижи за това по начин, по който много добре знаеше, че ще получи тези резултати. Беше принудена и познавайки Йълмаз, тя знаеше как да го отблъсне заради живота му и този на сина си. Зюлейха много добре знаеше, че в един момент всичко това ще се случи, защото няма как Йълмаз да остане сам цял живот. А, самата Зюлейха вече осъзна, че няма да избяга с Аднан, нито да получи развод...пътят й към Йълмаз е пресечен и невъзможен. Точно и за това тя излъга Мюжгян и даде "зелена" светлина за връзката им. Точно и за това Зюлейха се обърна към Демир и беше готова и самата тя се отказа от Йълмаз, но случайно разбра за саботажа на спирачките и че Демир я е лъгал и не е спазил даденото обещание. Ситуацията е ясна и за двамата. Зюлейха може да си обича Йълмаз колкото си иска, но спи в едно легло с Демир, изпълнява съпружеските си задължения и живее с Демир в конака...като лека по лека животът я "грабва" и ето виждаме - чака дете от Демир и това е началото на един естествен път - постепенно съвместният живот ще я обърне към Демир. Подобно и за Йълмаз - той може да си обича Зюлейха колкото иска, но никога няма да може да бъде с нея...има два пътя: да остарее сам в огромната къща, след като след време погребе баща си Фекели и отстрани да гледа увеличаващото се семейство на Яман или да създаде свое и да има свои деца с жена, която цени и уважава.
А, какво ще е наказанието за Демир, който също спекулираше с нещастието и на Фекели и Йълмаз? Това от една страна. От друга: Колкото Зюлейха лъга и премълчава пред Демир, заради своя план, толкова и той я лъга и премълчава пред нея за неговия си личен план - да получи брак по негова угода, на основа, на която той ще се чувства комфортно и сдобиване с наследник, както и спасение от социалното унижение от безплодието. Ако приемем, че втората бременност е справедливост за Демир, заради действията на Зюлейха...тогава такава справедливост трябва да има и по отношение на действията на Демир към Зюлейха. Приемаме, че тя си "плаща" за спекулирането с Демир, тогава и Демир трябва да си "плати" за спекулирането с нея. Отделно: Хюнкяр също е набъркана в уравнението, защото "играе в отбора" на Демир с нейния "план Хюнкяр" и изнудването на Зюлейха. Самият Демир лично каза, че би се съгласил с плана й и с изнудването и сделката, така че и Демир чисто морално се присъединява към "плана Хюнкяр". И оттам - къде ще справедливостта за Йълмаз, който е единственият невинен и измамен в тази ситуация? Хюнкяр и Демир трябва да платят с не сбъдването на една от своите мечти, които са общи (мечтите на сина са такива и на майката): или имотът и стопанското надмощие, които толкова искат да поддържат, или наследникът, когото искаха или щастието в любовта, за които Демир мечтае и майка му иска за него. И Демир и Хюнкяр отделно ще трябва да поемат своето наказание. Ще видим с какво ще се разделят майка и син Яман общо или поотделно...защото ако се "плаща" и има справедливост...те трябва да получат своето наказание, заради желанието да градят мечти върху нещастието на други хора и за сметка на други.
"Следването на сърцето" лично за мен е романтична и захаросана фраза, като това следване и силата за това следване е различна за различните хора и за ситуациите, в които се намират. Горе вече писах за това. Лично за мен, Демир е в много привилегирована ситуация точно от брачната институция и ясно се възползва от това и разчита именно на това. Бих се възхитила на Демир, ако "следваше сърцето си" на чисто, "пускайки" Зюлейха и борейки се за любовта й без налагане на принуда и без позоваване на институция и закони...защото така сега е много, много лесно. Бих се възхитила на Демир, ако беше оставил Зюлейха сама да се върне при него заради самия него и заради това, което той чувства и заради това, което прави, бих се възхитила на Демир, ако беше дал на Зюлейа истинско право на избор и да я остави дама да прецени, а не да я държи с подписа и с детето й над което има право като законен баща. Но той не направи нито едно от тези неща. "Следването на сърцето" чрез принуда над другия, позовавайки се на правото на брака и мъжката роля като основна фигура, не ми е повод за възхита, дори напротив. Лично за мен.
И последно: видяхме, какво последва, когато Зюлейха уж избяга при Йълмаз и Фекели, видяхме какво последва и когато плъзна клюката за истинската връзка между Зюлейха и Йълмаз...с насилие Яман се справиха с щетите и не жертваха нищо. Така че, Зюлейха не разполага нито с козове, нито със сила или възможности. Тя е губещият играч. Наказанието й е вече в сила отдавна, така че тази втора бременност не е за мен справедливост, а триумф за плана Яман. Хюнкяр унищожи едно бъдещо семейство заради сина си - той беше "реабилитиран" като мъж в обществото и именно това успокоение, че вече няма заплаха от социална изолация и линч, както и живителната сила на присъствието на една желана от него жена и дете доведе до излекуването на Демир. Но тази жена не е щастлива, а това дете не е негово по кръв и плът. Зюлейха и Аднан са причината Демир да се излекува и именно това изкупва вината на Зюлейха. Така че тази втора бременност е продължение на вече изкупен морален дълг към Демир. Във втори сезон се надявам да видя изкупването на моралния дълг от майка и син Яман.
Хубав ден!

          

И щастлив край на деня (за някои).
Кметът на Адана с новия/стар кмет на Истанбул!
„Очевидно разликата ще бъде повече от 500,000...“

Здравейте!

Преди Мехмед да стане Фатих османците 29 пъти са се опитвали да завладеят Константинопол.
А Константинопол завлядян ли е?
Крепостите са паднали, но духът на този град...
Преди 25 години Ердоган мислеше, че отново го  е завлядял.
Но духът и след 23 юни пак остава обърнат в другата посока.

Лучия, сега да видим как днешният ден ще се отрази на сериала за Осман.
 

 

 

 


 

Привет,
Благодаря ви, момичета!


Ваня много точно казано! Направо настръхнах...не знам...колкото и джамии да строят...този град е древен и основаването му, духът му, нареченото в него ще си остане завинаги обърнато в различна посока. Да видим как ще се развие ситуацията и за Св. София.
За Осман...оххх и аз нещо започнах да гледам скептично относно посланието на сериала и не знам, дали ще имам нерви, така да се каже. Онази епоха е много мъглява и турците нямат достатъчно извори и доказани факти, та имат тенденция да преиначават и възвеличават някои неща, които са резултат от чисти исторически късмет и възползване от тогавашната нестабилна ситуация на Балканите. Ще видим.

Хубав ден, момичета!
П.П. Стягате ли куфарите за плажа?

Здравейте!  

Ето кой е на плажа и даже без куфар.



Моят плаж ме чака чак през септември.
Но който се е отправил към плажа - блазе му! Хубаво да си прекара!

Дана, предпоследният ти пост ме вкара в дълбок размисъл. Още разсъждавам по него, но при тези температури и бури мозъкът ми протестира и работи бавно, даже всъщност въобще не му се работи.
Подсети ме за някои нови насоки на разсъждение. Ще продължа на бавни обороти да превъртам в главата си това, което гледахме дотук, и по-нататък ще ви кажа какво имам предвид.
 
Лучия, мислиш, че Демир може да бъде такъв намусен и страшен ли през следващия сезон? Защото аз очаквам обратно: лошите оттук нататък да стават добри, а добрите – лоши. Защото всеки от героите е добър в едно и лош - в друго. И ще видим кое ще е най-важното и ще изведе един от двамата напред.  

Какъв ще бъде „Осман“ ще разберем, когато го видим. Но ако се съди от „Ертуурул“, ще продължат забавата, възхвалението, нравоучителният тон, ще грабват очите прекрасният дизайн, костюми и умели бойни сцени.
Това е. Такъв е характерът на поредицата.
Епохата е много подходяща за фантазии, защото няма достатъчно извори, а са предвидили пет сезона, от какво ще ги направят?    
 

Здравейте! 

За „Имало едно време...“

http://www.todotvnews.com/news/Behind-the-Scenes-of-Bitter-Lands.html

и нещо от 21 в.,
става и за слънце и на сянка.
Хубав ден!