Благодаря за коментарите и новините!
Много е неверна публиката, гледа едно, после тича да гледа друго. И всеки чака да види на екрана това, което той има в главата си. Сериозните сериали имат замисъл от началото до финала, случващото се в тях не се влияее от фенски желания, нито от рейтинги. А да се изгледа един сериал докрай, трябва много търпение, време и коства усилия. Но как иначе може да бъде разбран? Мен ме вълнува само сериалът да продължи и, разбира се, да има превод.
За новия еп. ще чакам превода. Ще използвам времето да ви кажа докъде съм стигнала с начина, по който аз гледам този сериал.
Знаете, че според мен, „Чукурова“ се развива в два плана: една история, в която героите са обикновени хора, а зад нея стои друга история, тази на модернизацията в Чукурова. В единия случай виждам човешки същества, в другия – стоящи зад тях обществени групи, стопански и обществени процеси. Преценките в двата случая за случващото се са доста различни. Някои примери: детето в човешката история и от гледната точка на нас съвременните хора, трябва да познава и веднага да бъде свързано с биологичния си баща, но от гледна точка на това, което ни разказват във втория план, това не е точно така. Нататък ще обясня защо мисля така. На сценария трябва да се признае, че добре поддържа баланса между двата плана. Това се дължи и на добро познаване на научните постановки в културологията.
Още преди да започне втори сезон вече сме наясно, че ни разказват как е протекла модернизацията в Чукурова, с която се прави преход от традиционно към индустриално, т.е. към съвременно общество. Модернизация, която в „Days of Heaven“ протича за Америка в началните десетилетия на 20 в., а чрез използването на орнамента от ар нуво свързват процеса и с Европа от същото време. Така може да се прецени и закъснението на процесите в Чукурова в сравнителен план. Процесът на модернизация навсякъде е свързан в голяма степен с конфликти, такива, каквито ги виждаме в сериала.
Визуалният знак на индустриализацията е непрекъснато пред очите ни.
Главните герои противници представят две групи, които не е точно да бъдат определяни само като ново и старо.
Тук са важни още техните характеристики като: местно - чуждо, традиционно - носещо иновации.
Хюнкяр – Демир: представят местната традиционна култура. Но традиционна не означава само консервативна, още по-малко - умираща. Във всяка традиция непрекъснато се зараждат иновации, с всяко поколение тя се самообновява и това е непрекъснат процес. Тази група се състои от две части: Хюнкяр, здраво свързана с традицията, но в нея също има много неща, особено свързаните с мястото и ролята на жените, които я приближават към съвременното; и втората: Демир, закърмен в традицията и носи много от нейните белези, но той е ярък носител на иновации, външни – като образование, и такива, тръгващи от самия него, той е много по-близо до съвременен човек. Наскоро показах взаимодействието на традицията (Хюнкяр) и вътре в нея възникналата иновация (Демир) за брака на Зюлейха с Демир. Хюнкяр и Демир са двата „етажа“ на местната традиционна култура.
Реалистично е представена и лявата страна. Фекели и Йълмаз са обществените сили, носители на новото. Но тук също има два „етажа“. Авангардът е Йълмаз: той е млад, технически умел – важно за типа иновация като индустриализация, той идва „с влака“ от Истанбул, носи иновациите от външния свят, непознати в Чукурова, за него „земята навсякъде е земя“, той се движи с голяма скорост и във втори сезон вече виждаме, че е готов да помете всичко. Йълмаз е ударната сила на процеса. Фекели е от предходното поколение, той съчетава иновации, зародени в културата на Чукурова, но съчетани с познания отвън, той е местен и това, заедно с възрастта го прави различен от Йълмаз – Фекели работи за модернизация с умерена скорост, щадяща местното и неговите аксесоари: броеница, часовник и пръстен за принадлежност към Бог, говорят за обществена сила, която се придържа към умереност и мисъл за местното.
В първи сезон ни показаха модернизацията в макроплана на Чукурова: създаване на съвсем нови отрасли, нови структури и отваряне навън. Модернизацията не е възможна без големи промени в обществената сфера, показаха ни промените и в нея: разпад на традиционните начини на свързване – кръвни, приятелски, демократизиране, отваряне на обществото, нови и обновени институции. Докато в първи сезон „Демир“ още искаше да изгони „Йълмаз“ и „Фекели“ , да ги убие и имаше за основна грижа да задържи Зюлейха при себе си, още с началото на втори сезон модернизацията „Йълмаз“, е вече в неговия собствен двор. Съвсем буквално с ремонта и намеренията на Йълмаз към конака, а в преносен смисъл – пренесена е на територията на стопанската и личната сфера на Демир.
Модернизацията ни показват като война за една жена. Нейната ценност е в това да е другата половина от двойката с авангарда на процеса, свързана с него чрез най-модерната за времето връзка – тази на чувствата. Тази връзка трябва да издържи дотогава, докато завърши процеса на промяна и на едрото земеделие, защото, ако Зюлейха не обича Йълмаз, тя губи от това, което я прави ценна за Демир, а от друга страна, енергията на Демир да задържи и спечели Зюлейха ще е право пропорционална на енергията му да променя. Затова „битти“ няма. Ако може така да се каже, Йълмаз е материалната страна, а Зюлейха – духовната, на дошлата отвън промяна, към която Демир се стреми с всички сили.
Битката за Зюлейха, обаче, е и битка за бъдещето на това, което сега става в Чукурова. Докато в обществените отношения кръвната връзка като най-важна за патриархалния ред започва да се изживява (Демир - Аднан, Фекели - Йълмаз, Сание - Гафур - Сехер), „кръвната“ свързаност за културата, т.е. континюитетът в нея, е от първостепенно значение. Това означава приемственост без прекъсване. Промените в Чукурова не е важно само да се случат. Те трябва да устоят във времето, което означава „да се захванат“ за това, което е съществувало на това място от векове, иначе „ще ги отвее“ времето. Приемник на новото може да стане само местната традиционна култура. Особено когато иновациите са в такъв голям обем, е много важно да се направи стабилна връзка с местната традиционна култура, която да е в ролята на приемник.
В началото на втори сезон видяхме Зюлейха в борба за самостоятелност, съпротива на задържането и на страната на „Демир“: изяснен е произхода на Аднан, желание за аборт на детето от Демир, искане да останат в Истанбул, нежелание за бягство с Демир, еманципация от Хюнкяр и нейната сянка – Сание. След писмото Зюлейха е между Йълмаз и Демир както никога досега. Тя има деца от двамата – може да поеме във всяка една от страните, жива е връзката им с Йълмаз. Дали Демир ще успее да я „изтегли“ и привлече на своя страна със своята любов...и ако мислим за финала: чия любов ще се окаже по-голяма...
Засега е по-реално да погледнем към това как изглеждат двете страни от гледна точна на това да бъдат приемник на промените в Чукурова. Тук факторите са няколко: не трябва да има прекъсване в предаването на традицията - трябват синове; жените, които са съпоставими със земята, със самата Чукурова, може и да са дошли отвън – по принцип жената винаги идва отвън в дома на съпруга си, но тя трябва да е приела местното, и накрая, трябва да има деца, които да продължат линията. Когато в нашия сериал героите говорят за вкореняване, те понякога имат предвид различни неща. Местните хора: Фекели, Хюнкяр имат предвид континюитета в културата, последователното предаване от поколение на поколение на достиженията, подобно на кръвните връзки в рода. В този смисъл „пресушаването“ на корените“ на Яман означава, освен стопанското обезсилване, също пускане на корени през рода на Фекели, а не през този на Яман. В други случаи пресушаването на корените звучи буквално: да нямат Яман повече деца, да бъдат изгонени, да им бъдат присвоени децата. Войната в Чукурова не е само за това да има промени, а кой от родовете ще играе ролята на благодатната почва тези промени да останат трайно в Чукурова.
Кандидати за тази роля са, първо: Фекели. Образът, който той има за вкореняването на промените, е идеален: дървото, което чрез корените си черпи сили от миналото, живее днес със здрав дънер и младее чрез „ промените“ на зеленото в короната си. Неговата идея беше: той да се ожени за Хюнкяр, а Йълмаз да си върне Зюлейха. Тогава в техния род мъжката линия ще е без прекъсване: Фекели – осиновен син Йълмаз – Йълмаз младши. В такъв случай традиционното би присъствало само в поколението на Фекели с Хюнкяр, при това не само между бащата и сина няма да има пряка кръвна връзка, но и между майка и син, а детето на Йълмаз е плод само на новото: Зюлейха и Йълмаз. Бракът с Мюжгян е повторение на този план, защото тя също идва от Истанбул, както и Йълмаз като баща на нейните бъдещи деца. Друго би било, ако Зюлейха премине с двете деца при Йълмаз, което, разбира се, не е възможно, но тогава линията: Фекели – Йълмаз – дете от Демир би затвърдила по-стабилно местното. Но във всички случаи в страната на Фекели – Йълмаз преобладава новото и външното и има липсващи звена. Ако културните промени „акостират“ там, това е заплаха за стабилността на културата, където ще преобладават иновациите.
Хюнкяр при никакви обстоятелства не би се омъжила за Фекели. Тя самата от първия момент на сериала осигурява наследник на Яман. От нейното усилие започва Демир, като резултатът от всичко след неговото включване трябва да е осигуряване преди всичко на стабилен финал за промените като цяло, а не само на Яман. Тук вдясно няма прекъсване: Аднан – Демир – дете, но само заченато от новото, придружено нататък от местния Демир като линия на мъжете; Азизе, снаха от Истанбул, „прегърнала“ местното – Хюнкяр, местна жена, активно работеща за местното – Зюлейха, снаха от Истанбул, още не е проявила интерес към местното, дори в момента му се съпротивлява. Дясната страна, където преобладава традиционното и има континюитет, има повече шансове да стане приемник на промените.
Така теоретично изглеждат нещата и шансовете на „Демир“ и „Йълмаз“ за основна роля след финала на промените. Доколкото Зюлейха има деца от двамата противника, където и да отиде, новото и старото ще продължат живота си, децата са символ на това продължение. И особено детето Аднан/Йълмаз, в което присъстват и двете страни от биологично и прието дете, то е свещено дете – заченато пред Бог и така придава сакрален характер на самата промяна, която чрез това дете ще остане завинаги вписана в „ДНК“ на културата на това място. Затова битката за него е на живот и смърт. И смятам, че на финала сценарият ще бъде такъв, че Зюлейха сама ще реши на коя страна да остане, респ. с нея да останат децата.
Тук или тук?
Когато се гледа на сериала по този начин действията на героите имат съвсем друг смисъл и оценката за тях е различна. „Йълмаз“ е новото, но неговият живот е възможен само чрез старото. „Хюнкяр“ в ролята на вечната свекърва, отговорна за продължението на рода, сега – на културата, и „Демир“ като променящото се старо, са средата, в която могат да се срещнат двете крайности от старо и ново, за да продължат заедно за нов живот.
Трябва да призная, че за мен този план на гледане е първи, другия на човешката история стои зад него, той е втори за мен. Но оставам с повишено внимание в случай, че развоят не е какъвто го виждам на този етап.