Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №15

Здравейте!  
Благодаря за коментарите и новините!

Много е неверна публиката, гледа едно, после тича да гледа друго. И всеки чака да види на екрана това, което той има в главата си. Сериозните сериали имат замисъл от началото до финала, случващото се в тях не се влияее от фенски желания, нито от рейтинги. А да се изгледа един сериал докрай, трябва много търпение, време и коства усилия. Но как иначе може да бъде разбран? Мен ме вълнува само сериалът да продължи и, разбира се, да има превод.

За новия еп. ще чакам превода. Ще използвам времето да ви кажа докъде съм стигнала с начина, по който аз гледам този сериал.
Знаете, че според мен, „Чукурова“ се развива в два плана: една история, в която героите са обикновени хора, а зад нея стои друга история, тази на модернизацията в Чукурова. В единия случай виждам човешки същества, в другия – стоящи зад тях обществени групи, стопански и обществени процеси. Преценките в двата случая за случващото се са доста различни. Някои примери: детето в човешката история и от гледната точка на нас съвременните хора, трябва  да познава и веднага да бъде свързано с биологичния си баща, но от гледна точка на това, което ни разказват във втория план, това не е точно така. Нататък ще обясня защо мисля така. На сценария трябва да се признае, че добре поддържа баланса между двата плана. Това се дължи и на добро познаване на научните постановки в културологията.
Още преди да започне втори сезон вече сме наясно, че ни разказват как е протекла модернизацията в Чукурова, с която се прави преход от традиционно към индустриално, т.е. към съвременно общество. Модернизация, която в „Days of Heaven“ протича за Америка в началните десетилетия на 20 в., а чрез използването на орнамента от ар нуво свързват процеса и с Европа от същото време. Така може да се прецени и закъснението на процесите в Чукурова в сравнителен план. Процесът на модернизация навсякъде е свързан в голяма степен с конфликти, такива, каквито ги виждаме в сериала.

Визуалният знак на индустриализацията е непрекъснато пред очите ни.


 
Главните герои противници представят две групи, които не е точно да бъдат определяни само като ново и старо.
Тук са важни още техните характеристики като: местно - чуждо, традиционно - носещо иновации.



Хюнкяр – Демир: представят местната традиционна култура. Но традиционна не означава само консервативна, още по-малко -  умираща. Във всяка традиция непрекъснато се зараждат иновации, с всяко поколение  тя се самообновява и това е непрекъснат процес. Тази група се състои от две части: Хюнкяр, здраво свързана с традицията, но в нея също има много неща, особено свързаните с мястото и ролята на жените, които я приближават към съвременното; и втората: Демир, закърмен в традицията и носи много от нейните белези, но той е ярък носител на иновации, външни – като образование, и такива, тръгващи от самия него, той е много по-близо до съвременен човек. Наскоро показах взаимодействието на традицията (Хюнкяр) и вътре в нея възникналата иновация (Демир) за брака на Зюлейха с Демир. Хюнкяр и Демир са двата „етажа“ на местната традиционна култура.

Реалистично е представена и лявата страна. Фекели и Йълмаз са обществените сили, носители на новото. Но тук също има два „етажа“. Авангардът е Йълмаз: той е млад, технически умел – важно за типа иновация като индустриализация, той идва „с влака“ от Истанбул, носи иновациите от външния свят, непознати в Чукурова, за него „земята навсякъде е земя“, той се движи с голяма скорост и във втори сезон вече виждаме, че е готов да помете всичко. Йълмаз е ударната сила на процеса. Фекели е от предходното поколение, той съчетава иновации, зародени в културата на Чукурова, но съчетани с познания отвън, той е местен и това, заедно с възрастта го прави различен от Йълмаз – Фекели работи за модернизация с умерена скорост, щадяща местното и неговите аксесоари: броеница, часовник и пръстен за принадлежност към Бог, говорят за обществена сила, която се придържа към умереност и мисъл за местното.

В първи сезон ни показаха модернизацията в макроплана на Чукурова: създаване на съвсем нови отрасли, нови структури и отваряне навън. Модернизацията не е възможна без големи промени в обществената сфера, показаха ни промените и в нея: разпад на традиционните начини на свързване – кръвни, приятелски, демократизиране, отваряне на обществото, нови и обновени институции. Докато в първи сезон „Демир“ още искаше да изгони „Йълмаз“ и „Фекели“ , да ги убие и имаше за основна грижа да задържи Зюлейха при себе си, още с началото на втори сезон модернизацията „Йълмаз“, е вече в неговия собствен двор. Съвсем буквално с ремонта и намеренията на Йълмаз към конака, а в преносен смисъл – пренесена е на територията на стопанската и личната сфера на Демир.

Модернизацията ни показват като война за една жена. Нейната ценност е в това да е другата половина от двойката с авангарда на процеса, свързана с него чрез най-модерната за времето връзка – тази на чувствата. Тази връзка трябва да издържи дотогава, докато завърши процеса на промяна и на едрото земеделие, защото, ако Зюлейха не обича Йълмаз, тя губи от това, което я прави ценна за Демир, а от друга страна, енергията на Демир да задържи и спечели Зюлейха ще е право пропорционална на енергията му да променя. Затова „битти“ няма. Ако може така да се каже, Йълмаз е материалната страна, а Зюлейха – духовната, на дошлата отвън промяна, към която Демир се стреми с всички сили.
 
Битката за Зюлейха, обаче, е и битка за бъдещето на това, което сега става в Чукурова. Докато в обществените отношения кръвната връзка като най-важна за патриархалния ред започва да се изживява (Демир - Аднан, Фекели - Йълмаз, Сание - Гафур - Сехер), „кръвната“ свързаност за културата, т.е. континюитетът в нея, е от първостепенно значение. Това означава приемственост без прекъсване. Промените в Чукурова не е важно само да се случат. Те трябва да устоят във времето, което означава „да се захванат“ за това, което е съществувало на това място от векове, иначе „ще ги отвее“ времето. Приемник на новото може да стане само местната традиционна култура. Особено когато иновациите са в такъв голям обем, е много важно да се направи стабилна връзка с местната традиционна култура, която да е в ролята на приемник.

В началото на втори сезон видяхме Зюлейха в борба за самостоятелност, съпротива на задържането и на страната на „Демир“: изяснен е произхода на Аднан, желание за аборт на детето от Демир, искане да останат в Истанбул, нежелание за бягство с Демир, еманципация от Хюнкяр и нейната сянка – Сание. След писмото Зюлейха е между Йълмаз и Демир както никога досега. Тя има деца от двамата – може да поеме във всяка една от страните, жива е връзката им с Йълмаз. Дали Демир ще успее да я „изтегли“ и привлече на своя страна със своята любов...и ако мислим за финала: чия любов ще се окаже по-голяма...

Засега е по-реално да погледнем към това как изглеждат двете страни от гледна точна на това да бъдат приемник на промените в Чукурова. Тук факторите са няколко: не трябва да има прекъсване в предаването на традицията - трябват синове; жените, които са съпоставими със земята, със самата Чукурова, може и да са дошли отвън – по принцип жената винаги идва отвън в дома на съпруга си, но тя трябва да е приела местното, и накрая, трябва да има деца, които да продължат линията. Когато в нашия сериал героите говорят за вкореняване, те  понякога имат предвид различни неща. Местните хора: Фекели, Хюнкяр имат предвид континюитета в културата, последователното предаване от поколение на поколение на достиженията, подобно на кръвните връзки в рода. В този смисъл „пресушаването“ на корените“ на Яман означава, освен стопанското обезсилване, също пускане на корени през рода на Фекели, а не през този на Яман. В други случаи пресушаването на корените звучи буквално: да нямат Яман повече деца, да бъдат изгонени, да им бъдат присвоени децата. Войната в Чукурова не е само за това да има промени, а кой от родовете ще играе ролята на благодатната почва тези промени да останат трайно в Чукурова.  

Кандидати за тази роля са, първо: Фекели. Образът, който той има за вкореняването на промените, е идеален: дървото, което чрез корените си черпи сили от миналото, живее днес със здрав дънер и младее чрез „ промените“ на зеленото в короната си. Неговата идея беше: той да се ожени  за Хюнкяр, а Йълмаз да си върне Зюлейха. Тогава в техния род мъжката линия ще е без прекъсване: Фекели – осиновен син Йълмаз – Йълмаз младши. В такъв случай традиционното би присъствало само в поколението на Фекели с Хюнкяр, при това не само между бащата и сина няма да има пряка кръвна връзка, но и между майка и син, а детето на Йълмаз е плод само на новото: Зюлейха и Йълмаз. Бракът с Мюжгян е повторение на този план, защото тя също идва от Истанбул, както и Йълмаз като баща на нейните бъдещи деца. Друго би било, ако Зюлейха премине с двете деца при Йълмаз, което, разбира се, не е възможно, но тогава линията: Фекели – Йълмаз – дете от Демир би затвърдила по-стабилно местното. Но във всички случаи в страната на Фекели – Йълмаз преобладава новото и външното и има липсващи звена. Ако културните промени „акостират“ там, това е заплаха за стабилността на културата, където ще преобладават иновациите.

Хюнкяр при никакви обстоятелства не би се омъжила за Фекели. Тя самата от първия момент на сериала осигурява наследник на Яман. От нейното усилие започва Демир, като резултатът от всичко след неговото включване трябва да е осигуряване преди всичко на  стабилен финал за промените като цяло, а не само на Яман. Тук вдясно няма прекъсване: Аднан – Демир – дете, но само заченато от новото, придружено нататък от местния Демир като линия на мъжете; Азизе, снаха от Истанбул, „прегърнала“ местното – Хюнкяр, местна жена, активно работеща за местното – Зюлейха, снаха от Истанбул, още не е проявила интерес към местното, дори в момента му се съпротивлява. Дясната страна, където преобладава традиционното и има континюитет, има повече шансове да стане приемник на промените.



Така теоретично изглеждат нещата и шансовете на „Демир“ и „Йълмаз“ за основна роля след финала на промените. Доколкото Зюлейха има деца от двамата противника, където и да отиде, новото и старото ще продължат живота си, децата са символ на това продължение. И особено детето Аднан/Йълмаз, в което присъстват и двете страни от биологично и прието дете, то е свещено дете – заченато пред Бог и така придава сакрален характер на самата промяна, която чрез това дете ще остане завинаги вписана в „ДНК“ на културата на това място. Затова битката за него е на живот и смърт. И смятам, че на финала сценарият ще бъде такъв, че Зюлейха сама ще реши на коя страна да остане, респ. с нея да останат децата.  
 
Тук или тук?
 


Когато се гледа на сериала по този начин действията на героите имат съвсем друг смисъл и оценката за тях е различна. „Йълмаз“ е новото, но неговият живот е възможен само чрез старото. „Хюнкяр“ в ролята на вечната свекърва, отговорна за продължението на рода, сега – на културата, и „Демир“ като променящото се старо, са средата, в която могат да се срещнат двете крайности от старо и ново, за да продължат заедно за нов живот.
Трябва да призная, че за мен този план на гледане е първи, другия на човешката история стои зад него, той е втори за мен. Но оставам с повишено внимание в случай, че развоят не е какъвто го виждам на този етап.

Сценаристите ме шокират с развитието на нещата. Честно ли ще оставят двойката Демир и Зюлейха? Тоя сериал верно си замира заедно с рейтинга. Сами си копаят гроба с тия скандални решения, нямам думи. Много съм разочарован.

Привет!

Благодаря за всичко споделено!

Оле, въобще не се бях замислила, че това може да се случи... Дано не! Представям си какъв удар ще бъде това за Демир, тотално ще го смаже, имайки се предвид и неговото нерозово положение.

Много харесвам тази песен. Харесвам и начина, по който Демир за първи път видя Зюлейха, после как хукна да я търси... Въообще целия откъс е толкова добре сниман.

Хубав ден!

Хубава събота вечер!

Лучия, Ира, нямам идея за бебето, всичко могат да направят. 

Не ми стана жал за Зюлейха в последния, изпълнен с драматични преживявания за нея епизод. Виждам я като силна жена още от Истанбул. Но ако наистина е такава, тя трябва да е отговорна и за последиците от силните си действия. Не може веднъж да сключи брак с Демир заради живота на Йълмаз, а след това да си играе с живота на Демир заради любовта си към Йълмаз.

Най-важното в този еп. за мен беше клетвата на Зюлейха към Хюнкяр при раздялата. Пророчески думи. Майчините клетви, особено направени в лош час,  се сбъдват:
„Пусни го. Ти не си му баба. Виж какво е раздяла с дете, г-жо Хюнкяр. Вие знаете колко пъти ме карахте да преживея същото. Наскоро пак ме заплашвахте със сина ми. Неизвестно е къде отиваме. Неизвестно е какво ще стане с нас. Дай, Аллах, и ти да преживееш същата болка! Дай Аллах през целия ти живот да ти липсва синът!“
И това в присъствието на Демир, неговата реакция: „Какво говориш, Зюлейха?“...Зюлейха е свързана с този син, клетвата може да стигне утре нея самата.
Непростимо поведение на Зюлейха, с което написа бъдещето.

Какво накара Зюлейха да спре до „Аднан...“ в разговора с Йълмаз?
Думите на Демир:
„Няма да видиш повече Аднан!“ – забраната при развалините,
или
„Аднан е мой син!
Направих това, което трябваше, аз съм негов баща.“ – казано в болницата?
Досега Зюлейха винаги е искала преди всичко да каже на Йълмаз, че Аднан е негов син. Според мен, нито мерките на Хюнкяр, нито високия дувар, имат значение, всичко може да бъде преодоляно. Но Зюлейха е сложила граница вътре в себе си, която тя няма да може да премине: тя разбира, че сама направи Демир баща на Аднан и това няма връщане назад. Тя няма да има сили да вземе обратно това от Демир.

Нелепо прозвучаха разсъжденията на Йълмаз за „чуждото дете“ и Демир на фона на събитията при връщането от проваленото бягство. Нелепи са и останалите прояви на супергероя в този еп., Йълмаз губи човешкия си облик.

Счетоводителят пропусна да каже, че Хатип даде съвета за подкупа, на който Хюнкяр се хвана. Добре, че прокурорката има диабет и Хюнкяр бързо реагира.

Какво ли разказа Хюнкяр на прокурорката за Йълмаз?

Дори и да не одобрявам всичките и действия, възхищавам се на Хюнкяр Яман.

Много хубави бяха сцените Сание – Сехер. Особено тази, когато изгубилата надеждата за дете Сание припадна край родилата житна нива.

Не ми е съвсем ясна историята с бащата на Мюжгян. Изглежда това, че Йълмаз го шантажира с историята за това момиче и е бил във връзка с тези, които сега го изнудват за пари, не е известно на Фекели. Фекели дойде да купува болницата, а даде съвет на бащата да си изчисти съвестта. Но Фекели май не знаеше каква е историята, която го измъчва. И, ако той се е самоубил, вина имат както Йълмаз, така и Фекели, но той по-скоро случайно.


 

Здравейте,
Благодаря за превода на фрагмана и за превода на епизода!
Благодаря за коментарите!
Съгласна съм до голяма степен с написаното за двата плана - историята, в която героите са обикновени хора и другата история за модернизацията в Чукурова. На по-различно мнение съм за потенциала на двете страни от гледна точна на това да бъдат приемник и проводник на промените в Чукурова.
Първо, мисля, че не само Зюлейха е носителка на новото в чувствата или духът на новото. Тази роля може да се въплъти и в Мюжгян. Не само един човек може да е носител на дадени идеи или идеали. Мюжгян е свързана изцяло с новото и във времето и по отношение на възприятията. Тя не е отгледана в традиционно семейство, а е оставена в интернат от съвсем малка; става лекар, което навремето е много рядко срещано; тя не иска да бъде под закрилата на баща си, както е характерно за повечето неомъжени жени, а иска да е самостоятелна и да помага на бедните, да лекува бедните; в Чукурова тя идва като полъх на новото - тя е единственият лекар-жена, другите жени са медицински сестри, тя отдавна шофира кола, свикнала е да се грижи за себе си от малка, а не е зависела от баща, брат или друг мъж с роднинска връзка. Мюжгян идва в Адана по собствено желание и иска да бъде близо до народа. Бидейки всеки ден в болницата и лекувайки хората в Чукурова, тя има достъп и досег с културата, попива я, възприема я, става част от нея. Докато Зюлейха е все още чужда на тези земи, на тези нрави и хора. Зюлейха е носителка на новото, но все още страни от местното и традиционното.
Хюнкяр- Демир: те са представители на традиционното, но у тях много силно е заложено консервативното. Особено у Хюнкяр. Аз не я виждам като носителка на съвременното, а по-скоро като осъзнаваща значимостта на труда на жените. Хюнкяр е възприела консервативния подход на Аднан-старши: тя не вярва в любовта, смята, че всичко може да се подтисне; тя не иска да променя нищо, не иска модернизация на производството, не иска внасяне на машини, иска всички сгодени да се женят възможно по-бързо и прави общи сватби, както и предшествениците Яман. Тя заповядва и очаква подчинение от всички, заплашва и смята, че това е в правото й. Прие некръвното единствено поради принуда и с цел изпълнение на повелите на традицията и в угода на  старите нрави: господарят да даде поколение и наследник. Използва похвати стари като света именно в угода на традиционното и консервативно мислене. Хюнкяр не е готова за промени, тя не е готова за новото и се съпротивлява вътрешно и негодува срещу нововъведенията във всеки един сектор. Демир е възпитан по същия начин, трудно се противопоставя на майка си, няма баланс при тях. Той е носител на новото с образованието си, но същността му е отдадена на традиционното и в някои отношения на консервативното и първичното. Той започна да се променя с пристигането на Зюлейха и борбата за нейната любов, както и при конкуренцията с Йълмаз. Но, промените достигат до него бавно, трудно, с усилие, той трябва да ги защитава пред майка си, която се противопоставя и това го изморява, обърква, връща назад. При Хюнкяр-Демир, лично аз не виждам вътрешно осмисляне на необходимостта от промени и промените идват при тях сякаш неканени и натрапени. Прекалено бавни са процесите при тях, а новото се е запътило с бързи темпове и Хюнкяр-Демир могат да се окажат неадекватни и неподготвени за тях. Към Яман хората изпитват страхопочитание и много по-трудно биха възприели промените при този вид отношения.
Фекели-Йълмаз: Фекели е носител на традиционното, местното, носител е на културата на Чукурова, но същността му е новаторска. Още като млад той е бил носител на новите идеи, които той е успял да съчетае с обичта към традиционното. Фекели има много различно отношение за любовта от това на Хюнкяр, за него любовта е всичко, важна е, ценна е, тя дава сила, носи и слабост. Фекели приветства нововъведенията в производството, осъзнавайки ползите за традиционното и за обикновенния селянин. Фекели не заповядва, той моли, не се счита за нещо повече или за по-ценен от другите. Той приема некръвното не по принуда, а в душата си. Именно Фекели е много по-гъвкав от Хюнкяр и много по способен да осъзнае, да приеме и да осъществи промените, защото му идва отвътре, същността му е такава, мисленето също. Авангардът на промените е Йълмаз, но той започна да се съобразява с местното, има досег с него всеки ден във фабриката и в градините. Между него и Фекели има баланс, няма изморително убеждаване в смисъла на новото, защото и двамата го носят в тях... и именно този баланс способства за възприемане и добро отреагиране на бързите стъпки на идващото ново в синхрон с местното и традиционното. Те са адекватни на промените.

Така че, лично за мен Фекели-Йълмаз-Мюжгян са много по-благодатна "почва" за промените, защото помежду си те са в хармония по отношение на мисленето. Към тях хората изпитват уважение, а не консервативното страхопочитание към господаря и именно това уважение е много по-благоприятен път към възприемане на новото. Фекели е коренът на дъврото, където е местното и той винаги ще защитава традициите, а младите са носители на новото, но с досега си в ежедневието с традиционното, те се научават да го уважават и зачитат при въвеждане на нововъведенията.

Хюнкяр-Демир-Зюлейха: те са в борба помежду си. Хюнкяр и Зюлейха са на двата полюса, а Демир е по средата...има вътрешно напрежение по отношение на новото, съвременното иконсервативното са в ежедневно противоборство. Хюнкяр и Демир са в превес и за това като семейство те са много по-наклонени към традиционното и консервативното. Хюнкяр играе основна роля, тя е стожерът, нейната дума се слуша, тя дава насоката, а Демир я следва в много оътношения и това забавя и пречи на неговото осъзнаване и на адекватността му към настъпващите промени. Хюнкяр ще се бунтува и ще пречи, това още повече ще спъва и вреди на младите, както и на самата Зюлейха като носител на новото в отношенията.

Хубава вечер!

Допълвам се: за бащата на Мюжгян. Защо да имат вина Йълмаз и Фекели? Ако Йълмаз не е накарал тези, които изнудваха бащата за пари, да го правят, къде е вината му? Той му даде снимките и го изнуди да дойде на сватбата и до там, това е информацията ни до момента. Това, че и други са го изнудвали със същите снимки и ако Йълмаз няма пръст в това, то няма и вина. Те и без него са щяли да го изнудват. Фекели пък въобще няма нищо общо.
Аз си припомних разговора между Йълмаз и бащата. Йълмаз каза, че е наел хора да го проучат и Йълмаз е взел снимките от приятели на бащата, които са го предали. Бащата каза, че това е клопка на конкуренти. Т.е. онези приятели най-вероятно са колеги на бащата, негови конкуренти в даден момент.
Моето предположение: те са дали снимките на Йълмаз срещу пари, Йълмаз целеше присъствието на бащата на сватбата, заради Мюжгян, даде му снимките и не ги задържа. Но онези хора разполагат с негативите и са решили да изнудват бащата, за да продаде болницата на тях, да речем или да им даде много пари и да е принуден да продаде болницата на други или да фалира. Ако Йълмаз не е свързан с това изнудване, то той няма вина.
Но, може и да е свързан, защото каза на бащата: "как да те накажа за това момиче, ти си потулил случая, на кого плати?..." Може Йълмаз да е искал бащата да си плати за този потулен случай и за мъртвото момиче.
Ако това с момичето е вярно и бащата на Мюжгян я е изнасилил или е имал връзка с нея и после я е изнудвал и тя за това да се е самоубила, то не ми е жал за него, ама никак. Бащата се държеше като гузен човек, имало е нещо. Ако е бил невинен, нямаше да се самоубие, а щеше да докаже невинността си и да се бори за нея. Самоубийството на бащата говори за евентуална вина и невъзможност на съзнанието да понесе последиците от разкриването на случая. В какъв капан е попаднал, както той твърди? Да, може да е имал връзка с това момиче, но тя защо се е самоубила? Дали той е прекрачил някои граници или тя не е искала повече да имат връзка и той я е шантажирал, била е много млада. Във всеки случай, съвестта му не е чиста, има нещо, така че той е решил как да свърши неговата история. Вина за това си носи основно той. Много хора преживяват много по-страшни трагедии и не отнемат живота си. Така че, изборът си е бил негов и никой не му е виновен.

Хубава неделя, момичета! 

Сега е точно време за Адана, но сме много далече.
Не за бране на памук, има си комбайни, но за вкусотиите...
 
Е-е-х, Фекели! Пропуснал си твоето време. Сега стоиш пред празната веранда.
Философията:
„Любовта е половината рай, другата половина - смелост.“
Затова не питай:
„Добре, а ако Демир знаеше, че Зюлейха и Йълмаз се обичат, би ли направил същото?“
Да.
И двамата със сина ти имате какво да учите от Демир.



https://instagram.fsof9-1.fna.fbcdn.net/v/t50.16885-16/10000000_ … 0aeb8c75581dc629b

Здравейте ,
За вкусотиите на Адана...аз вече съм фенка на шалгам, но аданския кебап ми е много лют . Иначе прекрасни сладкиши...но трябва да се внимава с тях .
Не съм гледала подробно серията, но да напиша няколко думи по повод на споделеното.
Лично за мен, всяка една ситуация има няколко страни. Както каза Фекели, няма една истина, може да има 100. Всеки интерпретира истината и ситуацията от своята гледна точка, от своите преживявания и емоции. Можем ли да твърдим със сигурност, че дори Фекели да е споделил любовта си на Хюнкяр, то тя би се противопоставила на семейството си и на тяхното щастие, което явно е зависело от добрия й брак?! Дали тя би разярила баща си, искайки онзи Фекели, който е "никакъв" за тях?! А, дали Хюнкяр не е знаела за чувствата на Фекели?! Съмнявам се, той сега е "прозрачен", предполагам, че и тогава си е личало и за сляп, че обича Хюнкяр. Така че, дори и да е бил смел, може би резултатът е щял да бъде същият. За съжаление, човешката психика е настроена винаги да мисли за "ако" в най-оптималния му случай. Ако Фекели бил казал на Хюнкяр за любовта си към нея, тя нямало да се омъжи за Аднан. Кой казва? Кой е сигурен? Дали това щеше да е така? И друго: Фекели се е осмелил да й признае любовта си....отишъл е онази вечер да я чака на тяхното място, но тя не дошла. Той е отишъл с намерението да й каже, престрашил се е, но просто обстоятелствата са били срещу него. Всеки за себе си решава кога да признае любовта си. Това, че Фекели се е престрашил именно в деня, когато Хюнкяр я затворили, за да я дадат на Аднан, не е вина на Фекели. Така е станало. Ако Демир беше предложил брак на Зюлейха, тогава когато й каза: "Остани тук с мен", дали нещата щяха да са такива, каквито ги виждаме сега - не. Ако Демир беше решил да поиска разрешение от "брата" и му беше споделил чувствата си, така ли щяха да стоят нещата в момента - не. Така че, дадено действие на човек винаги е свързано и с обстоятелствата, които не зависят от него.
Сега Фекели тъгува по онова момиче, което е изгубил, по онова момиче, което се е променило и се е превърнало в човек, който Фекели нито разбира, нито одобрява. Фекели е влюбен в онази млада Хюнкяр, я сегашната няма общо с нея, само физически е тя. Именно това обърква Фекели и го измъчва.
Фекели може да задава въпроса, дали Демир е щял да направи същото, ако е знаел, че Йълмаз и Зюлейха се обичат, но в действителност той знаеше - разбра го от Йълмаз, още в онзи арест Демир разбра, че Зюлейха и Йълмаз се обичат и имат връзка и то физическа. Така че този въпрос на Фекели е безпредметен, защото отговорът е ясен. Ако не беше Хюнкяр с нейния план, Демир щеше да "увисне" с въпроса си за живот като на сън и Зюлейха никога нямаше да се съгласи да се омъжи за него.
Всеки има какво да учи един от друг. Демир има много какво да учи и от тях двамата, особено от Фекели. Никой не е безгрешен, никой не е и идеален, всеки има силни и слаби черти и може да се поучава от другите.
Всеки понякога губи човешкия си облик, дори само с мисли. Ако мога да се изразя грубо:  Демир извърши куп незаконни дела и опити за убийства, защото искаше да запази това, което му принадлежи по закон. Сега Йълмаз също с агресивно поведение иска да си върне това, което му принадлежеше по съгласие и по морално право.

Сега, възприемането на началната ситуация с брака е много важна за по-нататъшното възприемане на действията на героите в сериала. Всеки сам решава за себе си. За мен, отношенията на Зюлейха и Хюнкяр в онзи момент не са нито сделка, нито партньорство, а шантаж. Партньорството и сделката имат различни характеристики: всяка една от страните получава, печели или се облагодетелства в равен мащаб и има равни като тежест механизми за влияние върху неизпълнението на условията на сделката или партньорското споразумение. И двете страни имат еднакъв поглед върху ситуацията и сила и възможност за реагиране при некоректно поведение. И двете страни имат равни механизми за налагане на компенсации при некоректна реакция. Тези характеристики липсват при отношенията Зюлейха-Хюнкяр. Зюлейха нямаше нито поглед върху цялата ситуация, нито адекватни механизми за контрол на поведението и реакцията на Хюнкяр. Хюнкяр имаше цялостен контрол над всичко. Това не е нито сделка, нито партньорство. Дали може да се нарече предложение? За мен - не. Предложението би следвало да звучи така: "Ако се омъжиш за Демир, аз ще помогна на Йълмаз."
Но думите бяха: "Ако не се омъжиш за Демир, Йълмаз ще умре, ще увисне на въжето. Ако решиш да си ходиш, ти сама ще наденеш примката на врата на Йълмаз". Това си е чист шантаж и мисля, че всяко обективно мнение би го приело за такъв. Зюлейха каза "да" на сватбата обърната към Хюнкяр и гледаща Хюнкяр в очите. Тя не каза "да" на Демир и на неговото предложение, а отвърна на шантажа на Хюнкяр. Това е много важно. Оттук аз лично разглеждам брака на Зюлейха и Демир по друг начин. Демир вече е наясно с това, той самият се присъедини към плана на Хюнкяр и потвърди, че и той би участвал в изнудването, защото иска Зюлейха на всяка цена. Тоест, вече всички са наясно, че Зюлейха е казла "да" не от отчаяние, а за да спаси живота на Йълмаз.
Ако хипотетично приемем, че ситуацията е вид съглашение между Зюлейха и Хюнкяр и че всяка една има механизъм да "накаже" неизпълнението на дадената дума от другата, то Зюлейха има право да разтрогне съглашението, защото Хюнкяр не спази нито една дадена дума. Припомних си ситуацията - Хюнкяр изначално застраши живота на Йълмаз с назначаване на адвокат, който не оспори грешно обвинение и така се получи доживотната присъда. После,  по случайност, с неявяването на адвоката беше наложена смъртна такава и Хюнкяр не даде нареждания в същия момент, тя остана пасивна и щеше да остане такава, ако Гюлтен случайно не беше чула разговора и не беше информирала Зюлейха, която се включи с единствения "механизъм", с който можеше да влияе - да каже гласно истината и за нея и за детето. Така че, Хюнкяр се опита да наруши едната дума - живота на Йълмаз. Впоследствие тя наруши и другата си дума - да се "погрижи" за Йълмаз в затвора. Хюнкяр още след сватбата отказа и оттегли всякаква подкрепа за Йълмаз, която обещаваше.
Какъв е механизмът на Зюлейха да разтрогне съглашението - искане на развод и тя го поиска, но не й го дадоха. Значи, Хюнкяр има всякаква възможност за неизпълнение на дадена дума, а когато Зюлейха реши да реагира с механизъм за налагане на наказание за некоректно поведение и неспазване на дума, то този механизъм не действа. Това погледнато схематично, противоречи на всякакво определение както за партньорство, така и за сделка, същото се отнася за определения като договор и съглашение. Във всеки един от тях, механизмът за налагане на наказание за некоректно поведение, различно от обещаното и договореното е активен и адекватен. А тук - не е. Така че, лично моето възприемане няма как да е в полза на споменатите договорености, а си е чист шантаж. Така го възприе и тогава Зюлейха, така го възприема и сега. Това, обаче е по отношение на брака. Зюлейха, обаче, направи една фатална грешка, въпреки информацията която имаше и подозренията, за това, за какво я гласи Хюнкяр. Тя каза истината пред Хюнкяр, че Йълмаз не знае за детето. Не трябваше. Зюлейха има цялото право да разполага със своя живот, защото си е нейн, но няма право да взема решение за съдбата на детето, което е решила вече да роди, без да се допита до бащата на това дете. То не е само нейно, колкото е нейно, толкова е и на Йълмаз. Зюлейха нямаше право еднолично да взема решение за живота на Йълмаз с цената на общото им дете.
И пак да се върна на отношенията Зюлейха-Хюнкяр и да сравня ситуацията с тази между Йълмаз и бащата на Мюжгян (имам предвид случая от първата серия на втори сезон а не този с новата ситуация от последната серия, за който случай още нищо не се знае). Твърди се, че Зюлейха се е съгласила с брака при сделка с Хюнкяр (всяка получава желаното) и че Зюлейха не е жертва, а страна по договор. Но се твърди също така, че Йълмаз шантажира бащата на Мюжгян и той е жертва.... при два напълно подобни и сходни случая. Как става тази работа?! Защо не се разглежда положението Йълмаз - бащата на Мюжгян като сделка или предложение, подобно на това Зюлейха - Хюнкяр?
Йълмаз иска бащата на Мюжгян да присъства на сватбата и му прави "предложение": или присъства на сватбата или снимките ще видят "бял свят". Бащата на Мюжгян е страна по сделката, съгласява се, отива на сватбата и си получава снимките, които не виждат "бял сват". Още тогава и в онзи епизод действията на Йълмаз бяха определени като шантаж, а бащата като жертва, странно защо? Не е ли и бащата на Мюжгян също като Зюлейха - страна по сделка, която страна има своя легитимен избор. И съответно както брака на Зюлейха, така и присъствието на бащата на Мюжгян на сватбата става по тяхно желание и с тяхно съгласие. Т.е. ако се приеме едното, то се приема и другото по логика и ако погледът е обективен. Не е логично в единия случай отношенията да се приемат за сделка и впоследствие резултатът като съгласие на страна по договор, а в другия случай отношенията да се приемат като шантаж и виновник и съответно жертва. Така на лице е двоен стандарт обслужващ предпочитан герои.
Аз лично съм на мнение, че и двата случая са шантаж, независимо от симпатиите ми към Йълмаз.

 По фрагмана: Хюнкяр каза, че най-важното за нея са майка й и синът й. И тя "ходи по трупове" за благото на сина си, а за живота на майка си хвърли едни пари на Йълмаз и го съсипа, предавайки го на полицията. Това е "благодарността" за живота на Хамине...а животът й тя дължи на Йълмаз, никой друг не посмя да спаси старата жена. Не разбирам Хюнкяр като човек, защото тя причиняваше на друга майка невъобразими неща без мисъл за малкото й бебе, а с единствена мисъл за вече 40 годишния си син. Това не е нормално, не е човешко, не е хуманно. Хюнкяр неколкократно отдели малко плачещо кърмаче от майчината прегръдка, за да запази лъжливо статукво. Нима не губи човешки облик? Хюнкяр прекрачи морални граници, които не биваше да прави и ще плати за това. Много правилно й каза Зюлейха и Хюнкяр е наясно с това, като реакцията й беше очевидна - тя знае и осъзнава какво е сторила. Знае и че ще плати за това скъпо. Ще ми е интересно в този сезон да видя как.
Не одобрявам поведението на Йълмаз, но всеки човек има своите спадове и грешни решения, още повече в такава объркана ситуация. Не ми харесва това, че Зюлейха говори едно - "битти", а се надява на друго - "не знаеш Йълмаз на какво е способен заради мен". Това още повече обърква и заплита положението. Тя трябва да реши и то твърдо.
Не мисля, че Зюлейха ще загуби бебето, няма да повторят ситуацията със Сехер. Може би Йълмаз ще спаси Зюлейха, която може да е катастрофирала (или да й е станало лошо) и така ще спаси и бебето, ще видим.
Жалко, че СЦ изпуснаха интересна възможност за интрига с детето на Сехер. Ние така се бяхме развихрили с предложения .

Хубав неделен ден!

Добро утро!
Човешкият облик зависи от присъствието/отсъствието на съвест у човека. Тя е тази, която го свързва с другите хора, с човешкото (в модерен смисъл).
В първата сцена реакцията на Демир: Остани с Йълмаз, но ще ти взема Аднан - това е нечовешко отношение, при това изпробвано вече с предвидим резултат. И е израз на безсилие да задържи Зюлейха, дори когато знае, че носи и негово дете. Връщането  заради болестта на детето, жертвата на собствената свобода го реабилитира в очите на Зюлейха. Само че ... това лутане в крайностите си има самото Демирово обяснение - Зюлейха е негова с всичко, което има, вкл. и Аднан. И още не е пробуждане на съвестта му, защото грешката, която извърши в началото, е грешка по отношение на любовта между З.и Й.
Йълмаз е агресивен към Демир и Хюнкяр и има защо. Едва разбрал истината за Зюлейха, той няма как да се смири пред предателството на Демир, лъжите на Хюнкяр и собствената си заблуда по отношение на З.(той е не по-малко емоционален от Демир). Но още не е загубил човешкия си облик. Виждаме, че се измъчва по отношение на Мюжгян. Иска да й каже истината за себе си и Зюлейха. Извини се на З., моли я да бъде с него. А по отношение на отмъщението все още Фекели го въздържа.
Според мен, човекът, който е загубил трайно човешкия си облик, е Хюнкяр. Никаква майчина обич не може да оправдае лъжите, шантажа с детето на З., интригата, която завъртя пред прокурорката по отношение на Йълмаз. Е затова светът ще се срине върху нея - бавно и мъчително.
Що се отнася до Зюлейха, решението й да остане с Демир, беше обосновано от самата нея - благодарност за спасения Аднан и собственото достойнство. Така я видях на постера в началото на сезона и ... не ме разочарова. Действа обмислено и достойно, и наистина измести Хюнкяр от централното място в картинката на Чукурова като жена и майка.
Как ще се развият нататък събитията,... само сценаристите знаят. Но определено на Демир и Хюнкяр им предстои да изживеят много страдания. По Златното правило: "Не прави на другите това, което не желаеш за себе си и постъпвай с другите така, както би желал да постъпват с теб".

Здравейте!  

Баща и син трябва да внимават повече по ъглите.
При всяка среща там ги чака или голямата любов, или друга изненада.
Ако не се бяха сблъскали с Фекели, може би Бехидже щеше да стигне навреме до брат си.
Но съдба, да видим какъв късмет се е паднал сега.
Интересно ми е и очаквам да ни покажат как са се развили събитията, след като Йълмаз е потърсил и открил компроматите за доктора. Понеже това беше много важно и много съвестно: първо, да се намесиш между дъщеря и родители; след това, да доведеш бащата на сватба, която той не иска, а ти много искаш, защото това е любовта на живота ти, и то да го доведеш с компромат. Ето това е, да направиш всичко за любовта си!  И след като си го компрометирал, да искаш да му купиш болницата. И на върха: да искаш да се отървеш от дъщерята, защото всъщност...твоята любов била друга. Дано разкрият тази последователност. Всяко едно от тези действия е показателно за човека, който го предприема.
Йълмаз смята, че Зюлейха е омъжена насила и не зачита нейния брак. Извод, направен както много други негови – без информация и повърхностно.  А неговият брак, този, заради който беше готов да тръгне за Америка с още незараснала рана от нощта, когато Зюлейха с детето дойде на вратата му, за да попречела на неговото щастие... Този брак, който Йълмаз с такава настървеност защитаваше пред Фекели и искаше на всяка цена, за какъв човек говори всичко това, което прави Йълмаз? За каква съвест може да става дума. И любовта, и съвестта при него са постфактум. Ако Зюлейха можеше да види Йълмаз сред това, което ние видяхме в историята с Мюжгян, ако можеше да чуе какво той и говори, как се отричаше от любовта си към Зюлейха, докато даваше сърцето си на Мюжгян. Това Зюлейха няма как да види,  сега на нея „ще говорят“ последиците. Сега не само Хюнкяр, и Зюлейха ще види на какво наистина е способен за нея Йълмаз. На нищо. Защото жалък е всеки супергерой, който не следва сърцето си и така е пропуснал своя момент.  Зюлейха: „Ние закъсняхме, много закъсняхме!“ Да оставим настрана Фекели, който се е провалил в любовта още на старта.
Бехидже познава всички в болницата, интересува се от тях, може да се очаква, че познава и отношенията зад завесата, това, което остава скрито за другите.  Пътят до кабинета на брат и е дълъг, спира се, говори, интересува се от хора, които познава...Тази сестра не е само сестра.
 
https://instagram.fsof9-1.fna.fbcdn.net/v/t50.2886-16/72557113_1 … 7f11068f7912a7a72


 
            
 
В последния еп. имаше няколко доказателства за това, че Фекели няма представа за истинския Демир. За Йълмаз няма смисъл да се прави такъв извод, защото той просто следва отмъщение, въпреки, че дори и за отмъщението е добре да познаваш врага си. Грешните представи за Демир носят изненади и това беше ясно още от самото начало: Фекели пренася пряко това, което знае за Аднан, върху Демир.
От историята с бащата на Мюжгян очаквам да разбера: знаел ли е Фекели за шантажа? Одобрил ли е това. Ако не е знаел, какво ще направи сега, защото е очевидно, че по някакъв начин – засега не знаем как, намесата на Йълмаз е задействала други хора.

Прокурорката сигурно ще си спомни за бонбоните и като види, че са изчезнали, ще се сети, че не са били обикновени, а с двойно дъно.
Няма да има как да го докаже, но ще има предвид две неща: парче шоколад можеше да я спаси, но такова вече нямаше; ще има едно наум за Хюнкяр и твърдението и, че в тяхното семейство не използват методи извън закона. Разбира се, Хюнкяр ще си направи също изводи и ще внимава. Дано говори още веднъж със счетоводителя и да види най-сетне Хатип зад Шермин.
Сега ми идва наум, дали Хюнкяр няма да помисли, че счетоводителят нарочно и е казал това. И да го заподозре, че има някаква връзка със сигнала за ревизията. 

            
 

Здравейте ,
Катя
Дали вече не е време да ни дадат информация за новия персонаж, който ще се появи в 40 епизод?! Ще е интересно той как ще се впише в картината.
Гледах серията. Лично за мен, поведението на Хюнкяр е неприемливо и крайно неприятно, тя вече съвсем "затъва" морално, бидейки притисната. Със сигурност, както винаги, при разговора с прокурорката е лъгала и изопачавала истината за Йълмаз, за да го инкриминира или да го дискредитира, предполагам и премълчава други, които не й отърват. Радвам се, че прокурорката се усети или поне ще й стане ясно каква в действителност е Хюнкяр.
Дори не искам да коментирам ситуацията в началото, защото вече ми писна да се използва това малко детенце, за да се изнудва майка му. Детето плачеше неудържимо, това е стрес, който му бива причиняван безсъвестно. Прав беше Йълмаз с въпроса, дали и детето ще подложат на живота в бягство. Жалки са хората, които използват малко дете като оръжие за шантаж. Вярвам, че Демир обича Аднан-младши, но ме смущава лекотата, с която той вреди на детето, като непрекъснато го използва, за да изнудва Зюлейха и да постига желани реакции. Добре направи като се върна заради Аднан, но това би направил всеки баща. Не му вярвам, обаче, че пуска Зюлейха и че е осъзнал ситуацията. Вече писах за това - той й каза едно, уж повярва в думите й, а после даде на майка си традиционните нареждания, след които Зюлейха отново беше под домашен арест, затворница в собствения си дом.
Йълмаз-Мюжгян: Съгласна съм с критиките към Йълмаз, по отношение на Мюжгян. Напълно некоректно поведение на Йълмаз към Мюжгян. Той тук оправдание няма. Той трябваше да си даде сметка за истинските си чувства и да я остави да си тръгне след годежа и след посещението на Зюлейха или сега трябваше да реагира по много по-различен начин.
Според мен, обаче, Йълмаз не се е намесил между дъщеря и родители. Бащата сам дойде в Адана и вдигна скандал в ресторанта пред много хора, обвинявайки, обиждайки и крещейки като човек на който му липсва както елементарно възпитание, така и дори и капка благоприличие. Той искаше да унижи...по подобен начин се държа и с Фекели. Това е недопустимо за човек с претенции, които той има. Впоследствие, след като майката на Мюжгян отказа да я даде при искането за годеж, Фекели и Йълмаз си отидоха, като ясно казаха, че оставят нещата така и решението е на Мюжгян. Тя направи своя избор, никой нищо не я карал насила. Тя можеше и да откаже на Йълмаз, когато дойде да я търси при майка й.
Йълмаз - бащата на Мюжгян: Действията на Йълмаз не са по-различни от някои действия на Хюнкяр и на Демир. Когато човек е притиснат или гневен или объркан, върши неприемливи и осъдителни неща, спор няма.
Странно ми е, че шантажът към бащата на Мюжгян, който е прелюбодеец и най-вероятно изнасилвач, виновен пряко или косвено за смъртта на младо момиче, се приема като нещо много по-голямо, ужасено и осъдителено от недопустимите действия към една майка, която беше докарана за втори път до самоубийство от многократното отнемане на рожбата й и заплахата да не види никога повече детето си.
Може би трябва да съжаляваме бащата на Мюжгян и да леем сълзи по него каква жертва е, че присъствал на сватба, на която не искал и която не одобрявал, а Зюлейха не се приема като такава, защото не е била изнудвана и съответно, като страна по сделка, с одобрение и съгласие е казала "да" на сватбата си... след като опита да се самоубие.... разбира се.
В единият случай имаме едни "много добри и благородни" Яман и една жена, без подкрепа, която уж си е заслужила, чрез съгласие, всичко сполетяло я, защото е страна по договор...,а в другият случай имаме един безсъвестен и лош Йълмаз и един богат, властен, известен и арогантен възрастен мъж, който прекалено удобно е приеман за жертва, въпреки статута си и възможността си за ответна реакция.
В единият случай имаме "невинни" Яман за два опита на Зюлейха за самоубийство, а в другия случай един много виновен Йълмаз, който с непреки действия (до момента) е отговорен и много виновен за самоубийството (евентуалното) на бащата на Мюжгян, който е бил замесен в история с младо момиче и нейната смърт.
Всеки вижда нещата по различен начин. Но лично за мен, и двата случая са неприемливи и би трябвало да са обект на обективна критика.
Зюлейха - Йълмаз: лично за мен, Зюлейха е напълно наясно с това, какво е обещавал Йълмаз на Мюжгян. Не го е видяла и чула, но е ясно и логично, при условие, че те се сгодиха и после се ожениха. Йълмаз си призна, за това, какво е мислел и какво е приемал, в какво е грешал и поиска прошка и извинение, не се опита дори и да се оправдае с лъжите на Зюлейха. На Зюлейха й е ясно всичко, защото и тя самата излъга Мюжгян, поощрявайки я към връзка с Йълмаз. Зюлейха много добре разбира ситуацията, защото тя нямаше смелостта да каже истината на Йълмаз, дори и когато не беше пряко заплашвана и шантажирана от Яман.
Колкото повече се отдалечаваме от началото, толкова повече се забравя това, което Йълмаз е направил за Зюлейха - спаси й живота и честта, жертвайки своя собствен. Но, разбира се, вече може това да е нищо, може да е жалко. Същото "нищо" , като спасяването на живота на Хамине. Нищо работа.
Фекели - Йълмаз: Жал ми е за Фекели, защото той се опитва да покаже на Йълмаз правилния път, но Йълмаз сега е "оглушал" от гняв и вина. Йълмаз се опитва се да поправи нещата, но още повече вреди и задълбочава проблемите.
Според мен, Фекели не знае за изнудването от страна на Йълмаз спрямо бащата на Мюжгян със снимките. Но, дори и да разбере за това, ако Йълмаз няма пряка връзка, то той няма какво да каже, защото случаите са различни. Дори намесата на Йълмаз да е задействала други хора, ако той не е пряко свързан с тях или не ги е наел или нещо подобно, то няма как да се обвържат нещата, просто така се е получило.
Допълвам се по въпроса:
Сега прегледах отново разговора на бащата на Мюжгян с онзи по телефона. Ако се проследи по-внимателно разговорът се вижда, че бащата на Мюжгян казва: "Обявих болницата за продажба. Когато я продам, ще ви върна парите." Наред с шантажа той говори за това, че го карат да плаща за грешката си. Не става ясно, какво се случва , но бащата на Мюжгян явно е имал проблемите много по-рано от сватбата и намесата на Йълмаз - той каза, че са започнали с малки суми и са увеличавали натиска...за това трябва време. Той може да се е забъркал с някакви некоректни хора, на които дължи пари и които имат изгода да го "цедят". Самият той каза за конкуренти, а в тази среда конкуренцията е голяма и залозите също. И ситуацията с Йълмаз и онази с мъжете, на които той да дължи пари да са различни, но и онези да са докопали снимките от бившите му колеги - конкуренти. А може и роднините на момичето да са намесени.
Ще видим...дано да не спестят подробности.
Според мен, Бехидже е интересчийка и ще ламти за пари, най-вероятно не е читав човек. Тя познава добре брат си, съгласна съм, че е наясно с нещата в болницата, познава хората...дали тя има информация за мъртвото момиче?! Интересно ще е да видим как ще се развият нещата там.
Жалко за Мюжгян, с такива роднини...ясно само баба й е била добра жена. Може би Мюжгян е извадила късмет, че е израснала в интернат, с такива роднини и влиянието им, тя нямаше да е такива каквато е сега.

Хубав и весел ден!

 Хубав ден, момичета! 

„Ти си нищо на пътя на нашата любов...“


 
Какво всъщност е Демир на пътя на любовта между Зюлейха и Йълмаз?
Нищо не е.
Но какво е?
Демир е това, което не може да дойде от града, нито от далечни земи.
Демир е местният човек, приспан в тежък сън преди векове от култура, която признава само кръвното и е заклеймила любовта.
Превърнала го е в не-човек.
Демир е чудовище, събудило се, за да сложи край на този не-човешки живот на хората по тези места.
Всичко може да бъде донесено от далече, но какво е в душите на местните хора, знаят само тези от Чукурова.
Йълмаз носи иновации в широк кръг, но те са все извън душата на човека; те обновяват живота технически и като общество.
На местния Демир е поставена задача не да донесе отнякъде, а да събуди, да възроди това, което е отнето на хората тук.
Демир е героят на новото време, който ще освободи заключените чувства на местните хора.
Идващите отвън няма как да знаят и няма как да променят това.
Демир ще продължи предходното:
Фекели, един смел във всичко, но не и в любовта мъж, е натрупал теоретичния, философски опит на поколенията страдали мъже; неговият принос в новото време ще е да пази живота на Демир, за да претвори той философията за любовта в живота;
Хюнкяр е била по-смела в любовта, поне се е бунтувала, предала е своята голяма нереализирана любов на сина си; сега с всички сили и като  използва целия арсенал на старата култура, подкрепя сина си в нещо, което не е само за него, то е за всички.
Майка и син – много силна и любима двойка.
Демир – културен герой, който ще върне на хората от Чукурова отнетата от незапомнени времена свобода на чувствата.
Ако Гюлтен досега беше дала писмото, Демир можеше вече и да не е жив. Държейки писмото в сандъка, тя дава своя принос за успеха  на Демир като му осигурява време.  Подкрепа, която е за бъдещето на всички, за да не  страдат като нея.
„Последният дъх“ на Демир ще го свърже със Зюлейха завинаги и животът му ще свърши.
Но  любовта и некръвното ще продължат да живеят в Чукурова с децата.
Задачата на Демир по условие трябва – и тя наистина е такава, да е много трудна: да привлече на своя страна жена, която лудо обича друг.
Колкото по-трудна е неговата задача, толкова по-убедителен герой ще бъде той.
Това е като теглене на въже: Демир не само трябва да обича много силно, но сякаш в него се е вселила и неизживяната любов на другите преди него, с която те му помагат, за да „изтегли“ Зюлейха.   
Всички трябва да искат Демир да успее.
Йълмаз, Зюлейха и Демир са герои на новото време. Всички страдат, но със страданието си ще изведат Чукурова напред.
Фекели и Хюнкяр, активното все още предходно поколение – всички работят за модерна Чукурова.
Всеки със своя мисия.



https://instagram.fsof9-1.fna.fbcdn.net/v/t50.2886-16/50846181_2 … 5768f7df3b606ff78

Здравейте
Осъзнах, че има противоречие в превода на български и руски по отношение на ситуацията с бащата на Мюжгян. В руския превод не става въпрос за изнасилване. Консултирах се и се оказа, че на турски е нещо от рода (това, което казва Йълмаз на бащата, че е научил за него): че бащата на Мюжгян се домогнал до непълнолетно момиче, работещо в болницата и се възползвал от нея/злоупотребил с нея и тя скочила от прозорец в болницата. Какво точно се има предвид под злоупотреба или възползване не става конкретно ясно.
Сега, какви си мисля аз: Тези снимки са на тях двамата на маса в ресторант. Т.е. ако наистина бащата е невинен, то той нямаше да реагира така бурно...тъй като сами по себе си снимките не показват някакви компрометиращи сцени, още повече, че тя е работила в неговата болница и в този дух може да се обяснят и снимките в ресторанта. Но, ако той наистина е злоупотребил и тези снимки са само една част от други по-злепоставящи или пък тези снимки заедно с друга информация биха разкрили една неприятна картина, то тогава ситуацията е различна.
Спомних си за историята на Вели и Шермин...когато Хюнкяр я обвини в прелюбодейство на база на видяна снимка, но Шермин каза, че тези снимки никак не могат да докажат това - просто приятели, обядващи в ресторант. Хюнкяр повярва на интуицията си и блъфира, че има по-компрометиращи такива. Шермин тогава се върза и сама се издаде.
Т.е. ако историята с бащата на Мюжгян се основава само и единствено на тези няколко снимки на двамата, седящи на маса, то изнудването не би било успешно. Сигурно има и друго, защото иначе няма как изнудвачите да залагат само на това, което може да бъде оборено от лекаря съвсем лесно и квалифицирано като клевета на конкуренти. И отделно, самите му думи, че е направил грешка, че се е подвел по Дявола, надали значат само покана за обяд. Отначало той отричаше пред Йълмаз, че познава момичето, не искаше да гледа снимките и отричаше, че въобще е направил каквото и да е било, после каза, че е капан и че са го оклеветили конкуренти, а на Фекели после призна, че направил грешка и т.н. Какво точно се е случило с Фидан, дано разберем, както и това, кой е изнудвал бащата за пари или пък парите са били повод да го разорят и той да продаде болницата на безценица, тъй като няма време да преговаря и му трябва бърза продажба, за да осигури пари за поредната вноска.