Моя мъж има една хубава реплика... не помня откъде я знае. "От много работа - само гърбав и сакат, никога богат!" 
Ами, вярна е...
Ами, вярна е... - Публикувана: 16 май 2019, 20:24 ч.
- Последно мнение: 17 юли 2019, 23:21 ч.
Бихте ли изтърпяли мъж работохолик ?
О, не, не бих. Преди година-две мъжът ми имаше едно такова залитване, говорихме си доста тогава по въпроса. Да се прибира след като детето си е легнало, да не може да излезе един път в годината за тържество, да отложи отпуската, да гледа постоянно мейли и проекти, докато е у дома - не, не беше окей. И двамата изкарваме достатъчно пари, за да живеем добре, няма нужда от такива, заради които да изчезне от картинката той.
То в крайна сметка и така стана, че си запази доходите, без да се налага тези крайности да се повтарят, просто имаше нужда от малко пренастройка на начина на работа. Ако обаче не се бях възпротивила твърдо, нямаше да е такова положението.
Като цяло работохолизмът за мен е отрицателна черта. Да си работлив, съвестен и отговорен - да, категорично. Другото обаче си е обсесия някаква.
То в крайна сметка и така стана, че си запази доходите, без да се налага тези крайности да се повтарят, просто имаше нужда от малко пренастройка на начина на работа. Ако обаче не се бях възпротивила твърдо, нямаше да е такова положението.
Като цяло работохолизмът за мен е отрицателна черта. Да си работлив, съвестен и отговорен - да, категорично. Другото обаче си е обсесия някаква.
Не мисля, тук повечето го разбираме еднакво.
Заповядайте:
https://www.puls.bg/vzaimootnosheniia-c-32/rabotokholizmt-biagst … ealnostta-n-22177
Работохолизмът в негативен план се свързва с пренебрегване на семейството, социалните контакти и дори собствените си потребности за сметка на времето, прекарано в работа.
Заповядайте:
https://www.puls.bg/vzaimootnosheniia-c-32/rabotokholizmt-biagst … ealnostta-n-22177
Работохолизмът в негативен план се свързва с пренебрегване на семейството, социалните контакти и дори собствените си потребности за сметка на времето, прекарано в работа.
И аз не видях разлики.
Работохолизмът за някои женици може да е приемлив, щото нали миуото се трепе за нас, та и да го виждам два пъти годишно, е все тая, но за мен е болест. Навремето, когато посещавах психоаналитик, имаше нейни пациенти, които бяха работохолици и си бяха изгубили семействата. Те поне си бяха осъзнали проблема, и се бореха.
Съвсем, съвсем постижимо е мъжът да работи, да е съвестен и отговорен, без да изпада в крайности. Важи и за жените.
Само пристрастен към своята работа не е достатъчно за определяне на негативното значение на това понятие. Може би свръх пристрастеност или някаква подобна крайност. Иначе за мен значими резултати стават само ако една работа се върши с любов и пристрастяването към подобна любима работа е неизбежно. В баланса с всичко останало е разликата в доколко това може да се счита за положително или отрицателно.
Хора на службица от 9 до 5 няма да разберат. Който е работил по нощите поради собствено чувство за мисия, отговорност, лоялност към екипа и към проектите си, и просто вълнение от това, което правиш - ще разбере и риска от психическо отклонение, и от бърнаут, и останалото. Основната движеща сила рядко са парите (почти никога), въпреки че на 30 г., когато нямах семейство и работех на 5 места (пет, да) бях богата като вълшебник. И определено решенията колко да работиш не ги взима шефът ти, поне не в познатите ми случаи.
Аз доста намалих темпото, де, това е вече 12 години, но все още ми се случва да свърша нещо през нощта или през отпуската.
Мъжът ми, за съжаление, има периоди с огромен интензитет на работата, буквално 20 часа на денонощие (повечето време я върши от къщи, не е да е литнал по чуждо), което не значи, че не отдава сили и време на семейството. Например аз съм с ненормиран работен ден и спя до 10, той вече 5 години приготвя и води детето ни на училище всяка божа сутрин. Та ставам рано, с триста зора, само когато е в командировка. И т.н. примери бол.
Почиваме задължително на море поне 30 дни в годината, не накуп, разбира се - на 2-3-4 пъти. Ако не ги докараме до толкова - вината е в моята професионална ангажираност (малко са ми хората и това налага физическо присъствие). Той си носи работа и на морето често. Но не е за сметка на общуването с нас.
Единствено се притеснявам за здравето му, защото вече сме и на години.
Аз доста намалих темпото, де, това е вече 12 години, но все още ми се случва да свърша нещо през нощта или през отпуската.
Мъжът ми, за съжаление, има периоди с огромен интензитет на работата, буквално 20 часа на денонощие (повечето време я върши от къщи, не е да е литнал по чуждо
), което не значи, че не отдава сили и време на семейството. Например аз съм с ненормиран работен ден и спя до 10, той вече 5 години приготвя и води детето ни на училище всяка божа сутрин. Та ставам рано, с триста зора, само когато е в командировка. И т.н. примери бол.Почиваме задължително на море поне 30 дни в годината, не накуп, разбира се - на 2-3-4 пъти. Ако не ги докараме до толкова - вината е в моята професионална ангажираност (малко са ми хората и това налага физическо присъствие). Той си носи работа и на морето често. Но не е за сметка на общуването с нас.
Единствено се притеснявам за здравето му, защото вече сме и на години.
Хора на службица от 9 до 5 няма да разберат. Който е работил по нощите поради собствено чувство за мисия, отговорност, лоялност към екипа и към проектите си - ще разбере и риска от психическо отклонение, и от бърнаут, и останалото. Основната движеща сила рядко са парите (почти никога), въпреки че на 30 г., когато нямах семейство и работех на 5 места (пет, да) бях богата като вълшебник. И определено решенията колко да работиш не ги взима шефът ти, поне не в познатите ми случаи.
.....
.....
Именно затуй някои знаем и, че иде момент в който е добре човек да вземе решения как ще я кара в остатъка от живота си. В бърнаут и лоялност или малко по-иначе.
Така е, аз за себе си съм го взела криво-ляво. Ама то и пристрастяването към интернет е болест, да кажа на тук присъстващите, та и по-разпространена, пък и приход не носи 
С отказването на цигарите, работата и други пороци не съм имала никакви затруднения, виж с интернет - не е баш така. Та , виждам - не ви е работохолизъм проблемът
Тънката ми мисъл бе, че човек среща разбиране, когато се събира със себеподобни.
С отказването на цигарите, работата и други пороци не съм имала никакви затруднения, виж с интернет - не е баш така. Та , виждам - не ви е работохолизъм проблемът
Тънката ми мисъл бе, че човек среща разбиране, когато се събира със себеподобни.