Бихте ли изтърпяли мъж работохолик ?

  • 8 570
  • 145
  •   1
Отговори
  • Мнения: 909
Бихте ли изтърпяли мъж свръх работохолик ? Той няма да ви помага за нищо в домакинството, ще отсъства редовно по празници и важни събития, ще се прибира късно вечер. Всичко в неговия живот ще е бизнес и работа, преди вас, преди всичко. Често ще бъде изнервен от случили се събития от работа и най-честите разговори между вас ще са пак на тема работата му.
Това е историята на моя приятелка, която има връзка с такъв човек и е много объркана, пиша тук от нейно име с идеята, че и тя ще чете мненията тук.
До колко бихте би ли търпеливи ?
Работохолик, носещ добри доходи, но седейки сама и пренебрегната от всичко ....

# 1
  • Мнения: X
Моя мъж е точно такъв, но не се чувствам пренебрегната нито аз нито детето ни. Винаги има време за нас. За работа вкъщи не говорим освен ако има нещо, което да обсъдим или ако имам въпроси относно мои неща, за които искам неговото мнение.
Преди години нямаше много време за почивки и ходех сама с детето но от 1-2г. почивните дни и ваканции прекарваме пълноценно тримата.
Общо взето въобще не ми пречи, че е ралотохолик, точно това ме привлече у него, не бих търпяла другата крайност- търтей.

# 2
  • Мнения: 17 402
Бихте ли изтърпяли мъж свръх работохолик ? Той няма да ви помага за нищо в домакинството, ще отсъства редовно по празници и важни събития, ще се прибира късно вечер. Всичко в неговия живот ще е бизнес и работа, преди вас, преди всичко. Често ще бъде изнервен от случили се събития от работа и най-честите разговори между вас ще са пак на тема работата му.
Това е историята на моя приятелка, която има връзка с такъв човек и е много объркана, пиша тук от нейно име с идеята, че и тя ще чете мненията тук.
До колко бихте би ли търпеливи ?
Работохолик, носещ добри доходи, но седейки сама и пренебрегната от всичко ....

Няма ще, уважаема. Ти вече си с нагласа да не търпиш, така че неясно е защо питаш.
Аз не изтърпях, но не заради работохолизма само, обратното на което не е търтей Simple Smile

# 3
  • Мнения: 121
Моят е същият. Две деца отгледах сама. Ами какво да кажа, свиква се. И аз си мисля често, че другата крайност ми е по-неприемлива и има мъже с по-тежки пороци.Много се дразнех преди, че винаги съм сама през почивните дни. Но с годините свикнах, а и последно време поне повече на почивки ходим семейно.

# 4
  • Мнения: 9 583
Описаното абсолютно покрива работата на мениджър във всяка верига магазини например. Ранни или късни смени, работа по график без значение на делници и празници, хиляди мейли, обаждания, обучения, съпорти в други магазини, одити, инвентаризации (нощни или много рано сутрин) и прочие неща.
Или на лекар със сериозна заетост или на стотици хиляди хора с различни професии, което обаче не е пречка да имат семейства, деца, пълноценно прекарано време.
Бил Гейтс казва "Busy is new stupid"

# 5
  • Мнения: 46 437
Не. Нито тоталният мързел, нито пристрастяването са ми приемлив вариант при създаване на семейство. В това отношение не правя компромис, или имам истинско семейство, в което всички активно участват в семейните празници и делници, или не искам никакво. Подчертавам участват, не помагат. Ако ще се оправям сама, по-добре наистина да съм сама. Държа и детето ми да израсне с баща, който наистина е до него, а не само формално. Разбира се не говоря за здравословни причини или моментна ситуация.
 
Иначе се говорим за всичко, включително за работа, и моята, и неговата, намирам го за нормално.

# 6
  • Бургас
  • Мнения: 3 559
Моят бивш мъж беше работохолик, всъщност беше роб на фирмата си. Причината да се разведем е донякъде производна на това -просто с повечето пари, често идват и повече жени. А като добавим и нарцистичните му патологии...Присъствие и ангажираност вкъщи - нулева. Освен, че отсъстваше много, времето прекарано вкъщи, му минаваше предимно в спане или говорене по телефона, за работа естествено. Буквално през десет минути му се звънеше. Ужасно, ужасно дразнещо. Бизнесът му беше преди всичко и всички. Без почивен ден, без отпуск. Почти всички почивки сама с детето. Парадоксално след развода, времето прекарано със сина му е по-често, отколкото когато беше уж с нас. Просто му се наложи да "отдели" време за това. И да не мислите, че го води в парка да се шлаят безцелно - води го при него "на стаж". Да го учел на труд.  Наскоро разбрах , че започнал да почива веднъж в месеца. Остарява... Laughing Не бих си  причинила отново подобно нещо.

# 7
  • Мнения: 5 819
    Нито искам мъж търтей, нито мъж работохолик! За какво тогава да създавам семейство с такъв мъж, щом той няма да бъде с мен! Затова двама души се събират, за да бъдат заедно и да си помагат във всичко! По-добре да бъда сама, отколкото да мисля, че имам мъж, а в действителност той да не присъства в абсолютно нищо!

# 8
  • Варна
  • Мнения: 25 212
Не, не бих. И аз като НСЧ не разбирам защо трябва да избираме между двете крайности. Тва, че мъж търтей е лошо не значи, че другото е по-добро. Предпочитам златната среда.

# 9
  • Мнения: 1 004
Златната среда е най-доброто, разбира се. И все пак, ако трябва да избирам между плужек и работохолик, по-добре второто.

# 10
  • Варна
  • Мнения: 25 212
Аз не мога да разсъждавам така. Не виждам смисъл да избирам точно между тези две злини. Все пак не е като да има само мъже от двете разновидности на тоя свят и да съм длъжна да избера някого. Има достатъчно златни (пък дори и да не са чак толкова златни, но все пак) среди.

# 11
  • Мнения: 1 004
Напълно съм съгласна с теб. Имах предвид, ако си представя избора чисто теоретично.

# 12
  • Мнения: 46 437
Не намирам никаква логична причина, която да налага такъв избор, дори само на теория.

# 13
  • Мнения: 1 004
Теорията обикновено служи за мозъчна гимнастика. Не е избор, който се налага.

# 14
  • Мнения: 17 402
Каква гимнастика, като ти сама си избираш полярност, че да ти е по-лесно, да залитнеш  към единия край.

# 15
  • Мнения: 1 004
Между полярностите има много опции. Мога да си позволя да разсъждавам върху всяка от тях, докато ти куцаш или залиташ.

# 16
  • Мнения: 909
Не става въпрос за това да избираш между търтей и работохолик. А дали бихте изтърпели да сте все едно сами,до като той е отдал живота си на работа и вие сте не на второ,а на 102 място.
За търтей изобщо не искам и да питам даже.

# 17
  • Мнения: 1 004
За да си все едно сама и да си на амнайсто място в класацията, проблемът не е в това, че той е работохолик, а че ти си му на амнайсто място в класацията. Той и безработен да стане, няма да отидеш напред в класацията му. А ако си му приоритет, и най-големият работохолик да е, ще се чувстваш като номер едно в неговата класация.

# 18
  • Мнения: X
Има жени, чиито мъже не са работохолици, а с определено работно време, след което се прибират и вкъщи нищо не правят лежат на дивана и  не се интересуват от нищо покрай тях.
 Няма гаранция за това дали ще е отдадено времето му  на семейството, когато е вкъщи дори и да не  мисли нон стоп за работа.
Предпочитам си моя работохолик. Нашите почивни дни са за семейството, празници също.

# 19
  • Бургас
  • Мнения: 3 559
А ако си му приоритет, и най-големият работохолик да е, ще се чувстваш като номер едно в неговата класация.
Не става, работохоликът е "женен" за работата си. Той Е работата си. Дори самият той може да не си е приоритет. Важно е бизнесът да върви. Проспива празници, ходи болен на работа, бълнува насън за работа...Не знам хора несблъсквали се с това дали могат да го разберат.

# 20
  • Мнения: 5 225
От работохолик до работохолик има разлика. Зависи с каква цел го прави. Ако са само и единствено лични облаги не бих търпяла. Но ако е в името на семейството сигурно. Зависи много с каква страст го прави.

# 21
  • Мнения: 1 004
Роси81, да, отстрани изглежда друго.

# 22
  • Мнения: 2
Драга Орхидея,
Няма идеално заводолена жена. Ако мъжът е работохолик, то най-вероятно го прави за да може Вие (и евентуално децата Ви) да се чувствате добре и нищо да не Ви липсва. Да не мислите че му се седи до късно вечер да работи и да се връща гроги!
Ако пък е обратното- носи малко пари (въпреки работата си) той за Вас е неудачник. Както казва един мой приятел: Не може хуя си хуй и в гъза да има пет шест

# 23
  • Мнения: 46 437
Има жени, чиито мъже не са работохолици, а с определено работно време, след което се прибират и вкъщи нищо не правят лежат на дивана и  не се интересуват от нищо покрай тях.
 Няма гаранция за това дали ще е отдадено времето му  на семейството, когато е вкъщи дори и да не  мисли нон стоп за работа.
Това не става за една нощ. Достатъчно е да поживееш с него преди по-сериозните стъпки и се вижда какъв тип човек е и вкъщи, и на работа, и в хубавите дни, и в по-трудните.

Драга Орхидея,
Няма идеално заводолена жена...
Не е вярно. Аз например нямам никакви забележки към мъжа ми.
Това, което пишеш е измислено от мъж, който е в някоя от крайностите.

# 24
  • Мнения: 2
Скрит текст:
Има жени, чиито мъже не са работохолици, а с определено работно време, след което се прибират и вкъщи нищо не правят лежат на дивана и  не се интересуват от нищо покрай тях.
 Няма гаранция за това дали ще е отдадено времето му  на семейството, когато е вкъщи дори и да не  мисли нон стоп за работа.
Това не става за една нощ. Достатъчно е да поживееш с него преди по-сериозните стъпки и се вижда какъв тип човек е и вкъщи, и на работа, и в хубавите дни, и в по-трудните.

Драга Орхидея,
Няма идеално заводолена жена...
Не е вярно. Аз например нямам никакви забележки към мъжа ми.
Това, което пишеш е измислено от мъж, който е в някоя от крайностите.
Да, мъж съм, но не спадам към някоя от крайностите. Просто от житейски опит го казвам.

Последна редакция: чт, 16 май 2019, 23:00 от Не се сърди, човече

# 25
  • Мнения: X
Има жени, чиито мъже не са работохолици, а с определено работно време, след което се прибират и вкъщи нищо не правят лежат на дивана и  не се интересуват от нищо покрай тях.
 Няма гаранция за това дали ще е отдадено времето му  на семейството, когато е вкъщи дори и да не  мисли нон стоп за работа.
Това не става за една нощ. Достатъчно е да поживееш с него преди по-сериозните стъпки и се вижда какъв тип човек е и вкъщи, и на работа, и в хубавите дни, и в по-трудните.

Скрит текст:
Драга Орхидея,
Няма идеално заводолена жена...
Не е вярно. Аз например нямам никакви забележки към мъжа ми.
Това, което пишеш е измислено от мъж, който е в някоя от крайностите.
Напълно съм съгласна.

Последна редакция: чт, 16 май 2019, 22:36 от Анонимен

# 26
  • Мнения: 17 402
Да, мъж съм, но не спадам към някоя от крайностите. Просто от житейски опит го казвам.

Или нямаш достатъчно житейски опит, или не познаваш смисъла на понятието работохолизъм, ама  май е и двете.

Последна редакция: чт, 16 май 2019, 23:00 от Не се сърди, човече

# 27
  • Мнения: 46 437
Да, мъж съм, но не спадам към някоя от крайностите. Просто от житейски опит го казвам.
А от моя житейски опит ти казвам да не се връзваш много на мрънкащите си приятели. Най-сбъркалите имат най-перфектните оправдания, те са перфектни, но видиш ли, другият е недоволен. А причината за това недоволство е толкова гигантска, че ако ти си на мястото на жените им няма само да мрънкаш, а директно ще се изнесеш.

П.П. Познавам повече доволни хора, отколкото недоволни. Така че приказките как всички никога не са ок, ги слагам в графа градска легенда.

# 28
  • Мнения: 7 172
Не, не бих изтърпяла мъж работохолик. А и в едно семейство само единият може да е работохолик. Та тази роля ми се е паднала на мен и ми е станала начин на живот. Няма недоволни обаче.

# 29
  • София
  • Мнения: 7 980
Не бих го изтърпяла в дългосрочен план. До 2-3-4 години с цел напредване в кариерата, натрупване на пари за нещо си - да, но години наред и детето да го гледа само в 2D измерение, съвсем не е приемливо. Още повече, когато и аз имам работна натовареност и се доказвам като професионалист, трябва и втори родител.

# 30
  • Мнения: 18 228
Познавам такъв човек, който е сингъл. Не е да е работохолик по душа, но много го товарят в работата и той постоянно работи извънредно. Като майка на малко дете му казах, че ако ще създава семейство, няма да може да издържа с такова темпо на работа. Но човекът не е на такава вълна, макар на 40+. Иска семейство, но явно първо да спечели пари. Ама времето си върви...

# 31
  • Мнения: 17 402
Ама да работиш много и извънредно невинаги е работохолизъм. Simple Smile
Има и друго. В един момент хората почват да запълват липси с работа. И става малко трудно да се категоризират нещата.

# 32
  • Мнения: 909
Според моята приятелка, rosi81 описва най-точно това, което тя иска да каже.
Работата му е всичко на този свят, той дори го заявява на приятелката ми, че няма нищо по-важно от бизнеса му. Поради тази причина дори не отиде на раждането на детето им.
Тя става все по-объркана и изнервена от цялата ситуация и се чувства все едно е самотна майка. Въприсният мъж си е със собствен бизнес и все може според мен да си отдели малко време за важни неща.
(Надявам се да не ми се разсърди, че пиша тези неща. Ако се наложи ще изтрия поста)

# 33
  • София
  • Мнения: 38 209
Търпя го вече 15 г. Права е Дренка. В един момент си беше чиста депресия, за която упорито не признаваше.

# 34
  • София
  • Мнения: 4 262
Поради тази причина дори не отиде на раждането на детето им.


Ама не е отишъл с нея, или не е отишъл да види бебето. Има рязлика

# 35
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
На определен етап от живота си и при определени условия бих го изтърпяла. Ако сме женени от поне 10 год, ако имам поне 2-3 деца, с които да се занимавам, достатъчно пари, ако моята работа ми доставя достатъчно удоволствие, ако съм такъв човек, който може да се забавлява сам, ако имам достатъчно приятели и т.н. При всички тези условия бих търпяла.
Ако обаче съм на 30 и без деца едва ли. Така че много зависи от конкретната ситуация.

# 36
  • Мнения: X
Работата му е всичко на този свят, той дори го заявява на приятелката ми, че няма нищо по-важно от бизнеса му. Поради тази причина дори не отиде на раждането на детето им.
Тя става все по-объркана и изнервена от цялата ситуация и се чувства все едно е самотна майка. Въприсният мъж си е със собствен бизнес и все може според мен да си отдели малко време за важни неща.
Заради такива и подобни проблеми, НЕ, не искам мъж проформа, само на документ.
Ако ще живея сама, ако ще карам отпуски сама, ако ще ходя по почивки сама, ако ще гледам дете сама, то защо изобщо ми е мъж?
За малко секс отвреме-навреме винаги се намират мераклии....щото то друга причина да търпиш (ама как само звучи...да търпиш нещо, което всъщност го няма   Smiley  ) подобен мъж за мен не остана.

# 37
  • Мнения: X
Такива мъже са за самостоятелни жени,които не обичат да са следвани от партньора на навсякъде,които държат на собственото си свободно време и пространство.
Като не й харесва на приятелката ти да скъса с него,след като се чувства толкова пренебрегната и не на място.

# 38
  • Мнения: X
Такива мъже са за самостоятелни жени,които не обичат да са следвани от партньора на навсякъде,които държат на собственото си свободно време и пространство.
Ами аз именно защото имам свободното време и пространство по 7-8 часа 5 дни в седмицата, искам да имам и мъж в останалото време, след 18.00 часа вечер, уикендите, отпуските.....  Ако ще съм самостоятелна 24/7/365, по-добре да е така и официално.
Да се водя обвързана само по документи/за пред хората, не ми е оферта.

# 39
  • София
  • Мнения: 12 374
Дали бих търпяла работохолик?
Ако съм без дете - да, няма проблем. Нямам нужда някой да ми прави весело и да ми върви по петите, умея и сама да се чувствам прекрасно.
Ако имаме дете - не. Детето освен майка, има нужда и от баща. ММ има много силна връзка с дъщеря ни, виждам колко са близки и колко им е хубаво заедно.

Когато изначално става дума за самотен родител - мъж, жена, е друго.

# 40
  • Мнения: 46 437
Такива мъже са за самостоятелни жени,които не обичат да са следвани от партньора на навсякъде,които държат на собственото си свободно време и пространство.
Не. Тук не става дума за друга крайност, а за баланс. Никой не е казал да спрат да работят, за да си седят заедно на дивана. Хората имат различни роли, съвсем спокойно могат и да работят, и да бъдат родители, и съпрузи, и домакини, и деца на родителите, и приятели, и т.н. Когато се наруши баланса и се забие само в една посока, друг се налага да поеме ролята. А това е невъзможно. Няма как някой друг да те замести в отношенията с родителите ти, нито като родител на товето дете.
Т.е. няма нищо общо с това, че жена му също си има професия, приятели и хоби, това не значи, че разбиранията ѝ за семейство  не включват нормален контакт за 3-4 часа дневно, участие в живота на детето, в нещата, които съпътстват живота и т.н.

# 41
  • София
  • Мнения: 38 209
Е, ако е чак такава крайност - да не се прибира от работа, да работи уикенди, празници и т.н. наистина не се търпи. Още повече с дете/деца.
То в един момент започваш да се чудиш за какво точно ти е този човек.

# 42
  • Мнения: 46 437
Е, нали точно за такива случаи е темата Simple Smile
...няма да ви помага за нищо в домакинството, ще отсъства редовно по празници и важни събития, ще се прибира късно вечер.

# 43
  • Мнения: X
Бихте ли изтърпяли мъж свръх работохолик ? Той няма да ви помага за нищо в домакинството, ще отсъства редовно по празници и важни събития, ще се прибира късно вечер. Всичко в неговия живот ще е бизнес и работа, преди вас, преди всичко. Често ще бъде изнервен от случили се събития от работа и най-честите разговори между вас ще са пак на тема работата му.
....
До колко бихте би ли търпеливи ?
Работохолик, носещ добри доходи, но седейки сама и пренебрегната от всичко ....
Абсурд.
Не бих търпяла никаква форма на пренебрегване на семейството - а именно Аз и двете деца, поддръжката на дома. Зависи от човека. Аз съм семеен тип човек и съм търсила такъв за съпруг. Работохолик, алкохолик и всякакви -ици, чиито основни потребности са извън семейството, не са за мен. За някоя може да са супер. Търкулнало се гърнето, пък си намерило похлупака.
Доходите да си ги прави каквото си иска, да си купува друга някоя.

# 44
  • София
  • Мнения: 12 374
Е, нали точно за такива случаи е темата Simple Smile
...няма да ви помага за нищо в домакинството, ще отсъства редовно по празници и важни събития, ще се прибира късно вечер.
В тази ситуация, единствената причина поради която някоя жена би търпяла, е финансова. Иначе за чий ти е да си уж с някой, който постоянно отсъства?

# 45
  • Мнения: 17 402
Социално приемливо поведение, или “с него и без него, по-добре с него”. Причините са повече от една - финансовата.

# 46
  • София
  • Мнения: 16 105
Бихте ли изтърпяли мъж свръх работохолик ? Той няма да ви помага за нищо в домакинството, ще отсъства редовно по празници и важни събития, ще се прибира късно вечер. Всичко в неговия живот ще е бизнес и работа, преди вас, преди всичко. Често ще бъде изнервен от случили се събития от работа и най-честите разговори между вас ще са пак на тема работата му.
Това е историята на моя приятелка, която има връзка с такъв човек и е много объркана, пиша тук от нейно име с идеята, че и тя ще чете мненията тук.
До колко бихте би ли търпеливи ?
Работохолик, носещ добри доходи, но седейки сама и пренебрегната от всичко ....

Аз в описаното не виждам т.нар. свръх-работохолизъм. Виждам човек, на когото съзнателно не му се прибира вкъщи и който няма общи теми със съпругата си.

Какво е човек да им прекалено много работа знам от собствения си гръб. Гореописаното не се припокрива с него.

# 47
  • Мнения: X
Социално приемливо поведение, или “с него и без него, по-добре с него”. Причините са повече от една - финансовата.
Точно така. Не бих била с мъж, който има по- малко пари от мен отгоре на всичко да се задоволява със заплатята си и да не иска да постигне повече.
Такъв няма шанс да ми е съпруг.
По-добре да съм сама имам достатъчно доходи, за да се справям и без мъж.

# 48
  • Мнения: 5 819
Според моята приятелка, rosi81 описва най-точно това, което тя иска да каже.
Работата му е всичко на този свят, той дори го заявява на приятелката ми, че няма нищо по-важно от бизнеса му. Поради тази причина дори не отиде на раждането на детето им.
Тя става все по-объркана и изнервена от цялата ситуация и се чувства все едно е самотна майка. Въприсният мъж си е със собствен бизнес и все може според мен да си отдели малко време за важни неща.
(Надявам се да не ми се разсърди, че пиша тези неща. Ако се наложи ще изтрия поста)

   Искам да Ви предупредя, че приятелката Ви може да се разсърди, ако дадете съвет на нея да прекрати всякакви отношения с този мъж! Няма да разбере, че мислите за нейното добро и искате тя да бъде щастлива! Може да прекрати приятелството между вас двете! Тогава се разбира наистина колко държи на приятелството Ви.

   Моят съвет е да не казвате, че сте искали помощ за нейния проблем във форум! Няма да го приеме добре, че развявате нейните проблеми, където ви попадне! Няма да разбере, че го правите за нейно добро! Един път казах на приятелката си, че съм писала в един форум за един нейн проблем и тя ме попита кой ми дава право да разнасям нейните проблеми! Разсърди се!

# 49
  • Мнения: X
А ако си му приоритет, и най-големият работохолик да е, ще се чувстваш като номер едно в неговата класация.
Тук не се съгласявам. На работохолика работата му е приоритет, не жена/семейство.

# 50
  • Мнения: 46 437
Точно така. Не бих била с мъж, който има по- малко пари от мен отгоре на всичко да се задоволява със заплатята си и да не иска да постигне повече.
Такъв няма шанс да ми е съпруг.
По-добре да съм сама имам достатъчно доходи, за да се справям и без мъж.
И отново да уточним - не разглеждаме другата крайност - човек, който не е финансово стабилен.
За себе си мога да избирам сама или не сама, но когато планирам деца, не мисля, че имам право съзнателно да избера човек, който ще ги игнорира.

# 51
  • Мнения: 232
Ами.. Сега ще представя и другата страна.
Повечето от вас имат ли някаква представа, колко е трудно да добиеш нужната квалификация, или да развиеш собствен бизнес, за да можеш да подсигуриш бъдещето на децата си и да имаш нормален начин на живот.
Приятелят ми е мениджър в средно голяма фирма. Започнал е като помощник. Повишили са го точно, заради отдаденост и допълнителните смени. Да, винаги е имал почивни дни и отпуски, но често ходи по командировки или работи от вкъщи, понеже фирмата не е българска.
Сега развива и собствен бизнес, докато работи.
И това е с цел "Нас". Семейство, деца и така на там.
Аз съм барман. До скоро бях бар мениджър, а там си на работа 24/7. Исках да се развивам и влагах много в работата си.
Сега ще отварям бар. И се започва едно- Стоки, заеми, наеми. Пак докато работя. И енергията ми главно отива там. Нямам сили да дишам по някога.
Но това не означава, че нямаме време един за друг. Напротив, излизаме, ходим по почивки, по някой път си казваме: "Майната му" и седим цял ден вкъщи, гледайки филми, без да си поглеждаме телефоните дори.
Но пак казва, ние го правим, защото искаме да постигнем нещо двамата, всички знаем как стоят нещата в България и колко много хора отглеждат децата си със заплати от по 800 лв. и то я шефа им я даде, я не.
Мисълта ми е, че за всичко има начин. Важното е хората да гледат в една посока и да открият баланса.
Има хора, за които парите са на първо място и това е болест, понеже е егоистично спрямо околните. Те не са хора, които са подходящи за създаване на семейство, освен ако не си търсиш провайдър.
Но има и такива, които искат да се развиват и да постигнат нещо, заради семейството си.
Разликата е огромна.
Човек винаги може да намери начин, стига да има желание. Според мен приятелят на приятелката ти просто не иска, понеже тя не му е приоритет и изкарва парите си за него, не за тях.
Но това е лично мое мнение. 😃😃

# 52
  • Мнения: X
Ами.. Сега ще представя и другата страна.
Повечето от вас имат ли някаква представа, колко е трудно да добиеш нужната квалификация, или да развиеш собствен бизнес, за да можеш да подсигуриш бъдещето на децата си и да имаш нормален начин на живот.
За повече от нас не знам, знам само за себе си.
Имаме представа, да, за твоя изненада сме се подсигурили, преди да раждаме деца. Точно от позицията на имащи представа говорим.
Никаква друга страна не представяш, представяш пак същото.

# 53
  • Мнения: 46 437
Ами.. Сега ще представя и другата страна...
Водила съм този разговор с работохолици. Съвсем чистосърдечно си признават, че избират онова, което им е интересно. Другото го стоварват на човек до тях, без да се интересуват той има ли интереси и дали има сили и време да живее живота си.
Само се огледай - еднакви позиции, еднакви задължения, еднакви, дори по-добри резултати при друг, който обаче намира време И за семейството си. Всичко е въпрос на желание и най-вече - възпитание и характер.

# 54
  • Мнения: 232
Ами.. Сега ще представя и другата страна.
Повечето от вас имат ли някаква представа, колко е трудно да добиеш нужната квалификация, или да развиеш собствен бизнес, за да можеш да подсигуриш бъдещето на децата си и да имаш нормален начин на живот.
За повече от нас не знам, знам само за себе си.
Имаме представа, да, за твоя изненада сме се подсигурили, преди да раждаме деца. Точно от позицията на имащи представа говорим.
Никаква друга страна не представяш, представяш пак същото.
Е то преди децата се прави. Говорех за хората, които не го разбират. Защото те са доста.
Хайде без да се нападаме, ако може.

# 55
  • София
  • Мнения: 12 374
Мъжът ми работи на две места, за да изкарва наистина добри пари. Да, втората му работа е само хоум офис и не всеки ден, но си е умствено натоварваща. И все пак успява да съчетае работа с грижи за дете по абсолютно адекватен начин. Той е изключително организиран и енергичен човек, аз съм в пъти по-лежерна. Всичко е въпрос на желание, лично за мен. За вас какво е, си е ваша работа. Гледам, че с Човечето мислим еднакво Simple Smile

# 56
  • София
  • Мнения: 38 209
Не знам защо някои хора си мислят, че като се утрепват от работа, ще им се повиши качеството на живота.
Нищо такова!
Умората се натрупва и дава отражение на всичко и всички. Почивките два пъти по 5-7 дни годишно не могат да компенсират останалите 350.

# 57
  • София
  • Мнения: 12 374
Почивките два пъти по 5-7 дни годишно не могат да компенсират останалите 350.
Това ми е крепостно робство, а не желан начин на живот. Нито аз, нито мъжът ми можем да караме така.

# 58
  • Мнения: 5 225
От работа файда няма. Аз като съм работохоличка единствено на себе си вредя. Ето вчера вчера паднах и сега съм с изкълчен крак не мога да мърдам и не мога да свърша нищичко.

# 59
  • Мнения: X
+ 1 с Човечето и Таис, втора работа при нужда - почасово, по малко и в свободното от деца време
Ние сме с две деца, в момента такова време няма, даже единият е седмокласник, пускаме неплатени. Като порастнат, т.е. мине 10 г. по-малкото /горе-долу тогава си го представям/, ще се отвори време за малко допълнително поработване, на този етап абсурд, без грижите за децата и времето, прекарано с тях, да пострада. Няколко дни от седмицата работя от вкъщи при това.

# 60
  • Мнения: X
Моя мъж има една хубава реплика... не помня откъде я знае.   "От много работа - само гърбав и сакат, никога богат!"  Simple Smile  Ами, вярна е...

# 61
  • София
  • Мнения: 17 142
О, не, не бих. Преди година-две мъжът ми имаше едно такова залитване, говорихме си доста тогава по въпроса. Да се прибира след като детето си е легнало, да не може да излезе един път в годината за тържество, да отложи отпуската, да гледа постоянно мейли и проекти, докато е у дома - не, не беше окей. И двамата изкарваме достатъчно пари, за да живеем добре, няма нужда от такива, заради които да изчезне от картинката той.
То в крайна сметка и така стана, че си запази доходите, без да се налага тези крайности да се повтарят, просто имаше нужда от малко пренастройка на начина на работа. Ако обаче не се бях възпротивила твърдо, нямаше да е такова положението.
Като цяло работохолизмът за мен е отрицателна черта. Да си работлив, съвестен и отговорен - да, категорично. Другото обаче си е обсесия някаква.

# 62
  • Мнения: 7 172
Явно всеки разбира понятието работохолизъм различно.

# 63
  • Мнения: X
Не мисля, тук повечето го разбираме еднакво.

Заповядайте:
https://www.puls.bg/vzaimootnosheniia-c-32/rabotokholizmt-biagst … ealnostta-n-22177

Работохолизмът в негативен план се свързва с пренебрегване на семейството, социалните контакти и дори собствените си потребности за сметка на времето, прекарано в работа.

# 64
  • София
  • Мнения: 17 142
И аз не видях разлики.

# 65
  • Мнения: X
Точно описаното от Черна Орхидея в пост номер 1.

# 66
  • София
  • Мнения: 12 374
И аз не видях разлики.
Подкрепям.

Работохолизмът за някои женици може да е приемлив, щото нали миуото се трепе за нас, та и да го виждам два пъти годишно, е все тая, но за мен е болест. Навремето, когато посещавах психоаналитик, имаше нейни пациенти, които бяха работохолици и си бяха изгубили семействата. Те поне си бяха осъзнали проблема, и се бореха.

Съвсем, съвсем постижимо е мъжът да работи, да е съвестен и отговорен, без да изпада в крайности. Важи и за жените.

# 67
  • Мнения: 19 673
Цитат
Бихте ли изтърпяли мъж свръх работохолик ?
НЕ.
Не ми импонира на характера.
Нямам нужда от мъж да ми носи пари.
Имам нужда от мъж, човек, с когото да си прекарваме добре живота.
Не харесвам хора (и мъже, и жени) вкопчени в материалното до крайност. Страхливци са.

# 68
  • Мнения: 2 937
Само пристрастен към своята работа не е достатъчно за определяне на негативното значение на това понятие. Може би свръх пристрастеност или някаква подобна крайност. Иначе за мен значими резултати стават само ако една работа се върши с любов и пристрастяването към подобна любима работа е неизбежно. В баланса с всичко останало е разликата в доколко това може да се счита за положително или отрицателно.

# 69
  • Мнения: 10 967
Хора на службица от 9 до 5 няма да разберат. Който е работил по нощите поради собствено чувство за мисия, отговорност, лоялност към екипа и към проектите си, и просто вълнение от това, което правиш - ще разбере и риска от психическо отклонение, и от бърнаут, и останалото. Основната движеща сила рядко са парите (почти никога), въпреки че на 30 г., когато нямах семейство и работех на 5 места (пет, да) бях богата като вълшебник. И определено решенията колко да работиш не ги взима шефът ти, поне не в познатите ми случаи.
Аз доста намалих темпото, де, това е вече 12 години, но все още ми се случва да свърша нещо през нощта или през отпуската.
Мъжът ми, за съжаление, има периоди с огромен интензитет на работата, буквално 20 часа на денонощие (повечето време я върши от къщи, не е да е литнал по чуждо Simple Smile), което не значи, че не отдава сили и време на семейството. Например аз съм с ненормиран работен ден и спя до 10, той вече 5 години приготвя и води детето ни на училище всяка божа сутрин. Та ставам рано, с триста зора, само когато е в командировка. И т.н. примери бол.
Почиваме задължително на море поне 30 дни в годината, не накуп, разбира се - на 2-3-4 пъти. Ако не ги докараме до толкова - вината е в моята професионална ангажираност (малко са ми хората и това налага физическо присъствие). Той си носи работа и на морето често. Но не е за сметка на общуването с нас.
Единствено се притеснявам за здравето му, защото вече сме и на години.

Последна редакция: пт, 17 май 2019, 20:50 от Параход

# 70
  • Мнения: 17 402
Хора на службица от 9 до 5 няма да разберат. Който е работил по нощите поради собствено чувство за мисия, отговорност, лоялност към екипа и към проектите си - ще разбере и риска от психическо отклонение, и от бърнаут, и останалото. Основната движеща сила рядко са парите (почти никога), въпреки че на 30 г., когато нямах семейство и работех на 5 места (пет, да) бях богата като вълшебник. И определено решенията колко да работиш не ги взима шефът ти, поне не в познатите ми случаи.
.....

Именно затуй някои знаем и, че иде момент в който е добре човек да вземе решения как ще я кара в остатъка от живота си. В бърнаут и лоялност или малко по-иначе.

# 71
  • Мнения: 10 967
Така е, аз за себе си съм го взела криво-ляво. Ама то и пристрастяването към интернет е болест, да кажа на тук присъстващите, та и по-разпространена, пък и приход не носи Stuck Out Tongue
С отказването на цигарите, работата и други пороци не съм имала никакви затруднения, виж с интернет - не е баш така. Та , виждам - не ви е работохолизъм проблемът Simple Smile

Тънката ми мисъл бе, че човек среща разбиране, когато се събира със себеподобни.

# 72
  • Мнения: 19 673
Поантата не е зависимостите, а в това да сте заедно. Някои са заедно и в зависимостите си и са ок, други се примиряват със зависимостите на другите заради някаква прагматична полза. Трети се дразнят от всичко.

# 73
  • Мнения: 10 967
Точно така го виждам и аз, Базила.
Пък и хората разбират качеството на живот различно.

Последна редакция: пт, 17 май 2019, 21:20 от Параход

# 74
  • Мнения: 17 402
Идеята на темата е кой как и дали понася липсата на другия в семейството, а не качеството на живот на работещия по осем часа, от 9 до 17:)

# 75
  • Мнения: 10 967
Е, нали на това отговорих вече. Не се понасяме. Грижим се един за друг и за детето, доколкото ни остава време от работа Stuck Out Tongue
По-големият работохолик например прави чудесни палачинки и е единственият водач на МПС в семейството, та го играе и шофьор на принцесите Simple Smile

# 76
# 77
  • София
  • Мнения: 12 374
Кратко, точно и ясно Simple Smile

Харесвам работата си, от 9 до 18 съм, но изляза ли от офиса, край. Винаги съм поставяла личния си живот пред и над професионалния, без значение дали съм превеждала, преподавала и прочие. За работа тиквен медал не ща - искам свободно време, за да си клатя краката, да се занимавам с дете, куче и котки, да чета, да пиша разкази, да пътувам, да пия лежерно бира с приятели. Няма професия на тоя свят, която да ми измести изброеното. Мъжът ми, за щастие, успява да съчетае две работи, и все пак да присъства - не винаги, разбира се, не е робот, но достатъчно, за да не усети липсата му детето. Най-вече тя, аз съм ОК и повечко време сама, имам достатъчно начини да си уплътнявам времето. По-малко работа - на половин работен ден не ме влече, щото се чувствам странно: хем работя, хем не съвсем. Играла съм го тоя филм, не е за мен. Повече работа обаче със сигурност не искам и не бих склонила да поема.

# 78
  • София
  • Мнения: 861
Откровено казано, ако изкарва наистина добри пари след цялото това работене и въпреки всичко и не ми изневерява (звучи като да няма време да го прави), аз ще съм напълно окей с работохолизма му. Имам си своя кариера и много хобита, лични интереси и приятелки, които да ми запълват времето. То и сега с ММ се виждаме за по 1-2 часа вечер предимно в делничните дни, много рядко по уикендите и това специално не ни създава проблеми. Но аз и не съм особено емоционална или романтична. Може би трябва и двамата партньори да са с по-ниски емоционални нужди, за да проработи една такава връзка. Но не е невъзможно да е упешна.

# 79
  • Мнения: 3 901
Такива мъже са за самостоятелни жени,които не обичат да са следвани от партньора на навсякъде,които държат на собственото си свободно време и пространство.
Като не й харесва на приятелката ти да скъса с него,след като се чувства толкова пренебрегната и не на място.


Не, такива мъже са за жени на които не им трябва мъж...а за какво им трябва вече е отделен въпрос.

# 80
  • София
  • Мнения: 17 142
И аз като Таис, искам да има достатъчно време за децата, аз мога и сама да се забавлявам, не ми е толкова драма. Simple Smile

# 81
  • София
  • Мнения: 38 209
И аз. Работя към 15 ч седмично, уча, занимавам се с децата, обожавам да се шматкам сама. Освен това, тези месеци ми се струпаха разни документи за уреждане, та съвсем няма време да мисля за глупости.

# 82
  • Мнения: 3 901
Аз съм от "изтърпялите" 30 години такъв, но..си признавам, че хал хабер си нямах що е то семейство и има ли то почва у нас...та много ценях качествата на моя - работлив, с чувство за хумор, отдаден на работата си, верен на приятелите си...само ми убягваше факта, че всичките му личностни качества и достойнства обслужваха лично него, но нямаха никакво отношение към семейството. Т.е. имаха, ама с обратен знак. Все пак трябваше някой да влачи каруцата...барабар с децата вътре. Та в крайна сметка разтурихме катуна...и той, като един много прагматичен човек се хвана с 25 г по-млада от него амбициозна мацка, която му е колежка и така неговият работохолизъм става супер изгоден за нея в кариерно отношение...двамата ще са в пълен синхрон - работа и секс, секс и работа...кво му е лошото? 

# 83
  • София
  • Мнения: 7 980
Обикновено "препъни камък" се явява  именно появата на детето. И ние, преди да се сдобием с дете, работехме на доволно интензивен ритъм - и уикендите, и нощем и пр. С дете става невъзможно или поне единият от двамата трябва да се откаже в името на общото благо. Но пак перманентното отсъствие не води до добър резултат.
В случая не визирам семейства, където по стечение на обстоятелствата единият родител отглежда сам дете/деца.

# 84
  • Мнения: 18 228
Големите пари рядко вървят с малко работа. Simple Smile Нещо като да си на 25 години с 10 години стаж. Значи ако мъжът не е от богато семейство, ще трябва да работи много, за да имате много пари. Как иначе?

# 85
  • Мнения: 2 219
Моя мъж е точно същия работохолик. Изключение се прави само на празници. На почивка ходим веднъж годишно, на море. В началото като се оженихме не беше такъв, но го хванаха амбициите да расте във фирмата, където работеше и почна да остава извънредно. Резултата не закъсня, повишиха го и оттам още повече го ангажираха - командировки, обучения... Аз доста мрънках, дори е имало скандали, но след толкова години вече свикнах Дори сега ми е странно като се заседи вкъщи повече.

# 86
  • Мнения: 2 214
Бих. В момента съм с точно такъв човек. Прави го, за да се чувства финансово стабилен, а и характера на работата му е такава. Виждаме се само в неделя, мен ме устройва, защото в събота и аз работя. А и така нямаме време да си омръзнем.

# 87
  • Мнения: 55
Баща ми беше вечно на работа, но винаги сме знаели, че ни обича и не ни е липсвало нищо в емоционално отношение (нито материално). На почивки ходехме с мама, която компенсираше, а пък веднъж годишно всички семейно - малко, но качествено време.
Сега аз съм така - тотален работохолик, вечно на работа и на линия по мейл и телефон, но вярвам че компенсирам в отношенията си с детето по други начини и отново с малко, но качествено време. В същото време пък мъжа ми прекарва повече време с нея и са много по-близки и често заедно от стандартните баща-дъщеря. Таткото е другата крайност - служебният телефон е изключен извън работа и бие ли часовника край на работния ден - всичко свършва. Семейно се напаснахме и ме търпят Simple Smile

# 88
  • Мнения: 1 004
вярвам че компенсирам в отношенията си с детето по други начини и отново с малко, но качествено време.
Би ли дала пример за качествено прекарано време, което компенсира липсата ти?

# 89
  • Мнения: 607
Мъжете трябва да са работохолици, изобщо не си представям да си седи пред телевизора половин ден и да поработва 6 часа примерно. Всичко е ужасно скъпо пък и жените не винаги изкарват добри заплати. Аз работя на половин ден, имаме проблемно дете и ако не е работохолик какво става................глад.

# 90
  • Мнения: 8 785
Да.
Аз също работя доста, но просто не приемам работата си като работа в смисъла на тежест. Случва се да съм ангажирана почивните дни, случва се да преглеждам мейли и документи след работно време. Но това не ми пречи да имам хобита и да намирам време за приятеля ми. Той е по същия начин, така че сме се намерили. Просто аз не мога да разделя работа от личен живот - на мен все ми е личен живот.

# 91
  • Горна Оряховица
  • Мнения: 1 248
Не,не бих.Имах такава връзка и се разделихме,точно защото не отделяше достатъчно време за нас.Винаги работата беше с предимство.И добре,че стана така,за да мога да срещна мъжа ми,който е пълна противоположност на работохолик.Да,трябва да е работлив един мъж,но не е хубаво да се стига до крайности.

# 92
  • Мнения: 4 577
Да.
Аз също работя доста, но просто не приемам работата си като работа в смисъла на тежест. Случва се да съм ангажирана почивните дни, случва се да преглеждам мейли и документи след работно време. Но това не ми пречи да имам хобита и да намирам време за приятеля ми. Той е по същия начин, така че сме се намерили. Просто аз не мога да разделя работа от личен живот - на мен все ми е личен живот.
Like-smoke и аз бях така, но появата на дете рязко променя приоритетите. Ако нямаш до себе си човек, с който да си поделите новите ангажименти , особено когато и ти  държиш на професионалното си развитие, нещата стават много тегави.

# 93
  • София
  • Мнения: 12 374
Моля ви се, с дете/деца картинката рязко се променя, така че уточнявайте дали ги има или не. Без дете и аз бих могла, писах вече. Само че аз съм завършена, самостоятелна личност, а не тепърва порасващо малко човече, което има съвсем различни нужди.

Лайк_Смоук няма деца, беше писала преди време, че не иска, така че няма нищо странно да е ОК с работохолик. И моят беше такъв преди да се появи дъщеря ни, но после му се наложи да си пререди приоритетите. И на мен ми се наложи, че бях егоист.

# 94
  • София
  • Мнения: 38 209
Аз даже като бях с едно дете и свеки, не обръщах толкова внимание.
Но като останахме двамата с две деца, трябваше да променим ... всичко. И тъпото е, че той се промени малко и бавно.
И пак трудно си взема отпуск.

# 95
  • Пловдив
  • Мнения: 14 208
Аз не разбрах какво според Параход хората на службИЦА от 9 до 5 няма да разберем - колко е страхотно мъжът да отсъства редовно от къщи заради работа, да няма време за домашни задачи и дете и почти да няма теми за разговор извън неговата работа, както е зададена темата, или целта беше да се похвалим как горим в работата, не като онези със службиците. Дето разхождат костюмчета, по думите на друга потребителка (макар че там наистина ударението беше на полезността от работата ни, не на пламъка в нея).

По темата, както е ясно - и аз съм "не". И мъж до себе си искам да имам, но най-вече - не искам и не мога да "компенсирам" децата, почивките им, вниманието към тях, а и домакинството също. Иначе няма да ми остане време за службицата. Wink

Последна редакция: вт, 21 май 2019, 12:46 от Магдена

# 96
  • Мнения: X
Много зависи и каква е възрастта на двамата и на децата. На едни по-улегнали години, след дълга връзка и пораснали деца, ами не съм видяла жена да се оплаква от това, че мъжа и е работохолик и няма време за нея. При млади хора, особено с малки деца е различно и май оцеляват само връзките, при които жената по принцип предпочита тоя мъж да и е по-далече от главата.

# 97
  • Мнения: 17 402
Понеже бракът е на години, децата - големи, връзката - умряла, от какво точно да се оплаче? Все е тая. С него/без него, други ползи има.

# 98
  • Мнения: 4 577
Много зависи и каква е възрастта на двамата и на децата. На едни по-улегнали години, след дълга връзка и пораснали деца, ами не съм видяла жена да се оплаква от това, че мъжа и е работохолик и няма време за нея. При млади хора, особено с малки деца е различно и май оцеляват само връзките, при които жената по принцип предпочита тоя мъж да и е по-далече от главата.
Аз не съм виждала мъж, който примерно до 40-45 да отделя достатъчно време за кемейството си и изведнъж после да стане работохолик. Това е начин на мислене, който е налице още в началото на кариерата. Иначе е пълно и с пишман работохолици, които  просто клинчат от домашни ангажименти и се правят на много претоварени и уморени.

# 99
  • Мнения: 10 967
колко е страхотно мъжът да отсъства редовно от къщи заради работа, да няма време за домашни задачи и дете и почти да няма теми за разговор извън неговата работа
Понеже цитираш мен, не знам в постовете си къде споменавам някое от тези неща. Напротив - обяснила съм как почиваме заедно поне 1 месец годишно и как всяка сутрин води детето на училище.
Пък за отсъствието ще го подмина - това работещите на кораби и други пътуващи с месеци явно трябва цял живот сами да си стоят, деца да нямат и да разчитат на пристанищните труженички за един бърз Simple Smile Просто приеми, че светът е шарен и не всичко се изчерпва с гледната точка от твоето бюро.

# 100
  • Пловдив
  • Мнения: 14 208
Оказа се, че освен нещото, което не е много ясно какво е, но не го разбираме тези със службиците, сега пък аз не съм можела да разбера и че светът е шарен, в частност - че има жени, съгласни да се омъжат за моряци.
От моето бюро и службица не става ясно как се стигна до този извънредно логичен извод, но нейсе.

# 101
  • Мнения: X
Аз не съм виждала мъж, който примерно до 40-45 да отделя достатъчно време за кемейството си и изведнъж после да стане работохолик. Това е начин на мислене, който е налице още в началото на кариерата. Иначе е пълно и с пишман работохолици, които  просто клинчат от домашни ангажименти и се правят на много претоварени и уморени.

Аз имам няколко такива примера около себе си. Хора, има и жени, които чак след 40+ години правят частен бизнес или започват да съвместяват работата на заплата с частен бизнес и тогава човек ще не ще се превръща в работохолик или ще фалира.

# 102
  • Мнения: 10 967
Оказа се, че освен нещото, което не е много ясно какво е, но не го разбираме тези със службиците, сега пък аз не съм можела да разбера и че светът е шарен, в частност - че има жени, съгласни да се омъжат за моряци.
От моето бюро и службица не става ясно как се стигна до този извънредно логичен извод, но нейсе.
Но поне става ясно, че обичаш изобилието от подчинени изречения.

Иначе - има двойки без деца, с едно дете, с три, с пораснали деца, с помощ от кръжащи наоколо баби и дядовци, без баби и дядовци, с баби и дядовци на легло, които също изискват грижи и т.н. Освен това има жени, които искат мъжът да им се държи за полата през цялото време и да ги забавлява, както и жени, които предпочитат повече независимост. Има семейства от средната класа, бедни и богати такива. Та, желащите да обобщават - на кой точно от тези случаи как се отразява повечкото работа на един/двама от семейството?

# 103
  • Мнения: 1 463
Категорично не, имайки предвид, че нито ще помага, нито по празници ще присъства.
Личен опит. При мен не се получи. Ако някой се настройва с идеята да си мълчи, да си празнува и гледа сама децата, ок. Не е за всяка жена, обаче.

# 104
  • Мнения: 1 454
Да, имам такъв, нека си работи , щом му харесва.Напълно го разбирам, в етап на най-висока компетентност е, няколко години преди пенсия, влага всички умения натрупани през годините.Срещали сме негови подчинени на улицата, гледат с респект, изчакват да го поздравят.И аз съм имала периоди на работохолизъм, нова работа, по-висока позиция, ами сладко е , адреналин, очакване на успеха, успех😂.И това минава.Ако планираш правилно, финансово и житейски, идва етап на собствен бизнес, свободна професия, хобита, няма нужда от драма.Дето се казва "Няма да е все така", имаше притча фейсбукова😂😂😂

# 105
  • Мнения: X
Темата е станала много интересна ... и еднообразна, ако може двете неща да съжителстват заедно със съюза и между тях.

# 106
  • Мнения: 2 937
Еднообразна в смисъл на разделение основно в двете крайности. Отрицание или приемане. Понякога е възможно да се намери и златната среда между предимствата и недостатъците на работохолизма за да се получи приемлив вариант дори и с партньор, който не би търпял работохолик в къщата си. Например високодоходна работа от вкъщи с плаващо работно време при което почти винаги работохолика би имал възможност да бъде на разположение за важните за семейството моменти, а да наваксва с работата когато може. Ако доходите от такава оптимизирана дейност са достатъчни за да може и партньора му да не се налага да работи нежелана работа (иначе и той щеше да се превърне в работохолик, ако си я обичаше) тогава би трябвало да се получи по-голямо разбирателство по въпроса. Не винаги е задължително работохолизма да е синоним на вечно отсъстващ от къщи.

# 107
  • Мнения: 607
Имам приятелка, мъжа й работи в чужбина, идва в месеца веднъж за по 5 дни. Тя  е много доволна, обикаля с приятелки по чужбина има си и баби за детето, казва  - не мога да си представя да живеем нон стоп заедно, ще се изпокараме  и тн. Имат си пари и така си живеят , но тя от малка си е бохем и не я виждам  в картинката - мама , татко и аз за ръчичка в парка всеки ден след работа. Просто хората са различни.

# 108
  • Сф
  • Мнения: 10 583
Не. А пък единия в чужбина,другия тук и да се виждат на 30,40 дни- хептен .То няма сем.отношения реално.
И най - големият бизнесмен може да отдели време за с- вото,стига да има желание.Видяла съм го с очите си.Промяната.Просто въпросният смени жената и да видиш как започна да отделя време Simple Smile.

# 109
  • Мнения: 326
Според мен въпросът не е зададен правилно. Няма значение какъв е мъжът - единственото, което има значение е дали жената е щастлива с него, дали е доволна от личните им отношения. От начина по който разговарят например. Ако не е - винаги ще има причина за оплакване. С мъжа от конкретния пример някоя друга жена би се чувствала идеално - работи, носи пари, не ѝ се пречка. И е влюбена в него, и е щастлива че е с него. По-добре е приятелката да се изясни дали наистина само това я смущава, или има и други неща.

# 110
  • Мнения: 211
Бихте ли изтърпяли мъж свръх работохолик ? Той няма да ви помага за нищо в домакинството, ще отсъства редовно по празници и важни събития, ще се прибира късно вечер. Всичко в неговия живот ще е бизнес и работа, преди вас, преди всичко. Често ще бъде изнервен от случили се събития от работа и най-честите разговори между вас ще са пак на тема работата му.
Това е историята на моя приятелка, която има връзка с такъв човек и е много объркана, пиша тук от нейно име с идеята, че и тя ще чете мненията тук.
До колко бихте би ли търпеливи ?
Работохолик, носещ добри доходи, но седейки сама и пренебрегната от всичко ....
Моят съпруг е работохолик, не ми помага в домакинството......понякога е изнервен и темата е работата му.Старае се да не отсъства на празници.
 Бизнес и работа му е за семейството ни и носи добри доходи.
Работя и не се чувствам сама и пренебрегната......търпелива съм.
Само аз пазарувам...... и за цената питам, когато плащам.


 

# 111
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Имам приятелка, мъжа й работи в чужбина, идва в месеца веднъж за по 5 дни. Тя  е много доволна, обикаля с приятелки по чужбина има си и баби за детето, казва  - не мога да си представя да живеем нон стоп заедно, ще се изпокараме  и тн. Имат си пари и така си живеят , но тя от малка си е бохем и не я виждам  в картинката - мама , татко и аз за ръчичка в парка всеки ден след работа. Просто хората са различни.
Аз съм по подобен начин, само че идва по-често. Аз се нагаждам много лесно, добре ми е така. По-скоро не бих търпяла някой мързел, който се пуска само по допирателната, сакън да не си наруши комфорта или да се понапрегне. Обичам мъжът да е деен, работлив, умен и да стои отгоре във финансово отношение. Да храня и тегля семейство, само за да седнем вечер на дивана заедно - не, мерси.
Нито се чувствам пренебрегната, нито изоставена. Чуваме се постоянно, всеки празник е с нас. Оценявам времето, което имам само за себе си и за децата си.

# 112
  • Мнения: X
Скрит текст:
Имам приятелка, мъжа й работи в чужбина, идва в месеца веднъж за по 5 дни. Тя  е много доволна, обикаля с приятелки по чужбина има си и баби за детето, казва  - не мога да си представя да живеем нон стоп заедно, ще се изпокараме  и тн. Имат си пари и така си живеят , но тя от малка си е бохем и не я виждам  в картинката - мама , татко и аз за ръчичка в парка всеки ден след работа. Просто хората са различни.
Аз съм по подобен начин, само че идва по-често. Аз се нагаждам много лесно, добре ми е така. По-скоро не бих търпяла някой мързел, който се пуска само по допирателната, сакън да не си наруши комфорта или да се понапрегне.
Обичам мъжът да е деен, работлив, умен и да стои отгоре във финансово отношение. Да храня и тегля семейство, само за да седнем вечер на дивана заедно - не, мерси.
Защо контрапункта на отсъстващия работохолик  е присъстващия, но Мързелив  мъж?  Smiley
Не допускате ли, че е напълно възможно един мъж и да работи, и да присъства?!

# 113
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Не ги противопоставям, а казвам, че по-скоро не бих изтърпяла другата крайност. Тоест работохолик мъж ще изтърпя и даже ще ме привлича повече. А мързелът ще е натирен много скоро, със сигурност. Присъствието му само ще ме дразни ужасно, няма да ми харесва. За златната среда е ясно, че се предпочита. Стига да не върви с някакви други отклонения. То не е само - работохолик - лошо, мързел - лошо, по средата - идеално. Може да е по средата, ама да е ужасен досадник и мърморко. Примерно. Затова говорим за двете крайности сами по себе си.

# 114
  • Мнения: 5 262
зависи колко и е добър льбовника ...
ако си има суперска друга компания какво и пречи мъжа и да си работи колкото си иска?

# 115
  • Мнения: X
Защо контрапункта на отсъстващия работохолик  е присъстващия, но Мързелив  мъж?  Smiley
Не допускате ли, че е напълно възможно един мъж и да работи, и да присъства?!
Явно не, не спирам да се изненадвам аз.

# 116
  • Мнения: 2 937
Защо контрапункта на отсъстващия работохолик  е присъстващия, но Мързелив  мъж?  Smiley
Не допускате ли, че е напълно възможно един мъж и да работи, и да присъства?!
Явно не, не спирам да се изненадвам аз.
Кое да не е възможно? Нали дадох пример, че ако човек си работи от вкъщи може и да присъства и да работи колкото иска и когато може. Отделно спестеното време в трафика ще се превърне в работно. При мен е точно така и никой не се е оплакал за последните 20г.

# 117
  • Мнения: 2 204
Дядо ми, едно време ми казваше. "Синко, запомни едно нещо от мен - мъжът винаги трябва да излиза от вкъщи преди изгрев слънце и да се прибира след залез слънце. През деня, мъжът няма работа вкъщи, има си жени за това.

# 118
  • Мнения: 2 937
Не спирам никого да робува на стари стереотипи. Всеки преценя кое и как ще е най-добре когато може да избира. Едно време стоенето на мъж в къщи се е водело за мързелуване или някаква недъгавост, а истинската работа е била на нивата или в завода. Сега нещата са доста по-различни за много професии и това откъде работиш не винаги е толкова съществено.

# 119
  • София
  • Мнения: 38 209
8 часовият работен ден е въведен преди около 100 години. Има си причини да се въведе тази норма.

# 120
  • Мнения: X
Дядо ми, едно време ми казваше. "Синко, запомни едно нещо от мен - мъжът винаги трябва да излиза от вкъщи преди изгрев слънце и да се прибира след залез слънце. През деня, мъжът няма работа вкъщи, има си жени за това.
То това супер, ама кВо праИм, като жените и те излизат за работа преди изгрев и се прибират от работа след залез? Simple Smile

# 121
  • Мнения: 2 937
8 часовият работен ден е въведен преди около 100 години. Има си причини да се въведе тази норма.
А загубеното време до работа и обратно, което в големите градове по света с трафика може да достигне 1-2 часа, стреса да не закъснееш, нуждата от симулацията на работа за да изглежда, че не се шляеш когато си много по-ефективен от работното ти време, неудобството когато се налагат лични ангажименти в работно време... мога да изреждам доста още недостатъци, които ме тормозеха през единствените 5г. през живота ми в които съм ходил на 8ч. работен ден. Сега с по-големия ми опит е средно само 2ч. макс 10ч. за в пъти по-високи доходи.

# 122
  • Мнения: 1 945
Винаги съм завиждала на жените, на които мъжът им влиза в 5 ч вечер в къщи .
При нас не е така , той заминава за 10, 15, понякога и 20 дни от месеца в чужбина .
В началото се чувствах много зле, плачех когато виждах двойки хванати за ръце и с децата си, а аз бях сама ...
Чувствах се когато заминава, че все едно някой ми е изтръгнал сърцето...Питах се защо точно аз трябва да съм сама ...После живота така завъртя нещата, че свикнах, даже след първия ден от заминаването бързо преболедувах и  си следвах свой си ритъм,  и когато дойдеше все едно че ми го нарушаваше . Сега ми е претръпнало , не знам дали ще понеса някой постоянно до мен , че свикнах да не се съобразявам с кефа на някой ..било то какво иска да гледа по тв или какво да сготвя , какво да кажа ...Grin Всичко си има и плюсове и минуси .

# 123
  • Мнения: X
Имам приятелка, мъжа й работи в чужбина, идва в месеца веднъж за по 5 дни. Тя  е много доволна, обикаля с приятелки по чужбина има си и баби за детето, казва  - не мога да си представя да живеем нон стоп заедно, ще се изпокараме  и тн.
Аз съм по подобен начин, само че идва по-често. Аз се нагаждам много лесно, добре ми е така.

А любовниците ви къде са в картинката Rolling Eyes

Дядо ми, едно време ми казваше. "Синко, запомни едно нещо от мен - мъжът винаги трябва да излиза от вкъщи преди изгрев слънце и да се прибира след залез слънце. През деня, мъжът няма работа вкъщи, има си жени за това.

Един така се прибрал по-рано и се развел Smile

# 124
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Мен ли питаш къде ми е любовникът? На мен такова чудо не ми е нужно изобщо. Само да ми губи времето и да създава проблеми. Не, мерси.

# 125
  • Мнения: 2 937
Един така се прибрал по-рано и се развел Smile
Не знаеш колко си прав/а. Когато единия се претрепва от работа някъде навън, а другия бездейства в къщи нещата между тях толкова се разминават с времето (особено при наличието на интернет), че резултата ще е очевиден. В природата няма празно. Всяка дупка първо се запълва с въздух, а после с нещо друго. Да си скапан от работа и изнервен от стрес, докато оправиш нещата вкъщи вечер и изчакаш децата да заспят, как с последни сили да се сетиш по нощите, че имаш съпруг/а. Ще е от уикенд на празник. За този период не искам и да се сещам.

# 126
  • гр.София
  • Мнения: 4 148
Парадоксално след развода, времето прекарано със сина му е по-често, отколкото когато беше уж с нас. Просто му се наложи да "отдели" време за това. И да не мислите, че го води в парка да се шлаят безцелно - води го при него "на стаж". Да го учел на труд.  Наскоро разбрах , че започнал да почива веднъж в месеца. Остарява... Laughing Не бих си  причинила отново подобно нещо.
 Напуши ме смях и не се сдържАх. После ще дочитам темата. Едно към едно.

Това,което харесвах  в него ми изяде главата после. Аз съм си от сем-во работохолици и с такъв се събрах.
Имаше и екстра-искаше аз да си сменя работата ,която обичам /и аз си падам работохолик/ ,и да работя рамо до рамо с него. Да "градим" първия милион.
Освободих го да лети.

 
 

# 127
  • Бургас
  • Мнения: 6 174
Изтърпях и изтърпявам.В някаква степен свикнах, но отношението ми към него се промени необратимо. Не го пожелавам на никого.Работохолици са хората, които не искат да допуснат по-голяма близост, затова винаги поставят нещо между вас и тях.За съжаление хората, които се обвързват с такива също имат проблем.Ако са от тези, които лесно си намират любовник ще си спестят много горчивина, но пък ако е така едва ли ще се обвържат задълго с работохолик.

# 128
  • Мнения: 3 901
Изтърпях и изтърпявам.В някаква степен свикнах, но отношението ми към него се промени необратимо. Не го пожелавам на никого.Работохолици са хората, които не искат да допуснат по-голяма близост, затова винаги поставят нещо между вас и тях.За съжаление хората, които се обвързват с такива също имат проблем.Ако са от тези, които лесно си намират любовник ще си спестят много горчивина, но пък ако е така едва ли ще се обвържат задълго с работохолик.

Така е. И двамата в една такава двойка имат проблем с близостта.

# 129
  • Мнения: 17 402
Изтърпях и изтърпявам.В някаква степен свикнах, но отношението ми към него се промени необратимо. Не го пожелавам на никого.Работохолици са хората, които не искат да допуснат по-голяма близост, затова винаги поставят нещо между вас и тях.За съжаление хората, които се обвързват с такива също имат проблем.Ако са от тези, които лесно си намират любовник ще си спестят много горчивина, но пък ако е така едва ли ще се обвържат задълго с работохолик.

Щом ти търпиш, и само това са ти вариантите, не е нужно да поставяш всички в категория жертва на работохолика. Това не пожелавам на никого защо го отправяш към света, и любовник ли мислиш, че е спасението?

# 130
  • Мнения: 2 937
Ако не е някой съвсем смахнат да работи залудо би трябвало да осигурява достатъчни доходи за да може половинката му при желание дори и да не работи и да живее доста добре. Кой би се лишил лесно от охолен безгрижен живот и естествено ще търси само каквото му/й липсва - любовник. Много некоректно отношение и е само въпрос на време такава връзка лишена от смисъл да приключи.

# 131
  • Бургас
  • Мнения: 6 174
Изтърпях и изтърпявам.В някаква степен свикнах, но отношението ми към него се промени необратимо. Не го пожелавам на никого.Работохолици са хората, които не искат да допуснат по-голяма близост, затова винаги поставят нещо между вас и тях.За съжаление хората, които се обвързват с такива също имат проблем.Ако са от тези, които лесно си намират любовник ще си спестят много горчивина, но пък ако е така едва ли ще се обвържат задълго с работохолик.

Щом ти търпиш, и само това са ти вариантите, не е нужно да поставяш всички в категория жертва на работохолика. Това не пожелавам на никого защо го отправяш към света, и любовник ли мислиш, че е спасението?

Не виждам някъде, някого да съм поставила в категория, говоря за себе си.Не пожелавам на никого да му се налага по една или друга причина да е в такава връзка,  защото носи много самота.Не мисля, че любовник е спасението, но би облекчило доста самотата стига да си от хората, които могат да участват в триъгълници и дори в такъв случай не смятам, че е толкова "грешно". Ако повечето хора знаеха какво ги очаква, хич нямаше да се обвързват.Понякога докато прогледнеш и те най-хубавите ти години минали.

# 132
  • Мнения: 1 463
Интересно ми е защо търпиш?
Аз лично не успях и не го смятам за нормално, редно, здравословно

# 133
  • Мнения: 18 228
Има жени търпят и алкохолици, и пр., вие сега за един работохолик! Smiley Ако е в кръчмата пак ще го няма. При работохолизма поне има доход. Някога ме ухажваше един доста пиещ мъж. Не проявих никакъв интерес, но една позната ме разкритикува - аре сега, те всички мъже пият! Да бе... Simple Smile

# 134
  • Мнения: 17 402
Няма значение защо търпи, щом търпи, но вече за пореден път го срещам, и все от търпеливите.  Аз си знам какво съм изтърпяла, или не пожелавам на никого.
Жертвите.
Що да не пък любовница, че мъжете само разочарования носят.

# 135
  • Мнения: 3 901
Изобщо не е задължително да има доход от работохолизма му. В нашия случай дори семейния бюджет беше ощетяван заради работохолизма и хобизма му. Всички придобивки - морални и всякакви си бяха лично за него.

# 136
  • Бургас
  • Мнения: 6 174
Интересно ми е защо търпиш?
Аз лично не успях и не го смятам за нормално, редно, здравословно
Харесвам мъже, който работят и печелят, считах го за положително качество,  докато не осъзнах, че това няма да свърши.Все си мислех, че е само докато потръгнат нещата, да потърпя.Както казах обаче смятам, че проблем има и в мен, затова не мога  да захвърля всичко, както повелява форумното решение на проблемите.

Дренка, не разбирам злобата ти, но сигурно си имаш причина.Ако ти си работохолика по-добре се замисли какво причиняваш на близките си.Не одобрявам и не участвам в триъгълници ако това ще те успокои, но в такива случаи ги оправдавам.И да, жертва съм на възпитанието си, незнанието си, характера си ако щеш...

Последна редакция: пн, 10 юни 2019, 07:42 от Галчудо

# 137
  • Мнения: 17 402
В началото на темата  си изразих позицията, и решенията по проблема мъжовия работихолизъм.
Може да ти се чини злоба, може би просто не си прочела Simple Smile
Ясно е, че проблемът е в теб, щом си решила да я караш търпеливо и черногледо, като че ли иде реч за най-страшната болест, ама айде нямаме нужда да не го пожелаваш никому.

# 138
  • Раковски
  • Мнения: 2 165
Тук може би много хора не са наясно какво е да създадеш собствен бизнес, да си създадеш име и да си на ниво в работата си.

# 139
  • Мнения: 18 522
Никога не се знае какво точно седи зад супер многото работа, която те откъсва от близките ти. Може да е само работа, може и да не е. (Наясно съм поне донякъде какво е да създадеш собствен бизнес)

# 140
  • Мнения: X
Тук може би много хора не са наясно какво е да създадеш собствен бизнес, да си създадеш име и да си на ниво в работата си.
Знаем, знаем....от 1994 г. мъжа ми работи за себе си, до ден днешен.Събота и неделя НЕ работи, на празници НЕ работи, активно се е занимавал и с децата.
Та, за мен работохолизма е чиста проба оправдание да не седиш в къщи.
С уточнение, че ние/той НЕ гони милиони.Вече, ако някой иска да е милионер до 30-та си година, това е друга "бира".

# 141
  • Мнения: 10 967
Тук може би много хора не са наясно какво е да създадеш собствен бизнес, да си създадеш име и да си на ниво в работата си.
И аз се чудих много пъти в течение на темата, но на няколко пъти си трих постове, за да не обидя някого и да бъда разбрана погрешно.
И пак да кажа, че в България работохолици в патологичния случай на думата няма. Тук дори преработването ни е доста лежерно на фона на световния стандарт (в случая - слава богу).

# 142
  • Бургас
  • Мнения: 6 174
В началото на темата  си изразих позицията, и решенията по проблема мъжовия работихолизъм.
Може да ти се чини злоба, може би просто не си прочела Simple Smile
Ясно е, че проблемът е в теб, щом си решила да я караш търпеливо и черногледо, като че ли иде реч за най-страшната болест, ама айде нямаме нужда да не го пожелаваш никому.

Добре, върнах се да видя.Радвам се, че ти нямаш вече този проблем, но недей да определяш кое е правилно и дали има нужда аз да го казвам.Нито аз знам твоите подробности, нито ти моите.

Наясно съм как се гради бизнес, затова и съм била толерантна.



# 143
  • София
  • Мнения: 17 711
В България не само преработването е в други измшрения, а и така нареченият "собствен бизнес". Далавераджийството на някои места го наричат байганьовщина, на други- собствен бизнес. Нямаме мащабите за такова нещо в истинския смисъл на думата. Поне не и средностатистическият човек, чаткащ в бгмамата.

Май бих изтърпяла работохолик. Макар да съм се разделяла индиректно заради това. Но бях малка/млада?. Понякога зад това се крие неистово желание да осигуриш семейството си, невинаги е бариера, служеща за дистанция. Аз поне така смятам.

# 144
  • Мнения: 160
Колкото и да ровиш Румен винаги съм те... И ще те държа много далеч от мен. Нищо и никога няма да има между нас именно защото те. Така трябва Заслужаваш нещо по добро

# 145
  • Раковски
  • Мнения: 2 165
ok

Общи условия

Активация на акаунт