Клюки,слухове и интриги по ваш адрес.

Rebel1, вярвам ти и те разбирам. Съчувствам ти много. 
Преди две години с ушите си чух няколко пъти как най- близкият ми човек говори лоши неща за мен, доукрасява истории и правейки си погрешки изводи съчинява съвсем нови на база някакви си предположения. 
Мисля, че почти полудях. Загубих съня си, станах параноична, беше ужасно. Ходих на психиатър, защото не можех да преживея това. И той ми каза да не обръщам внимание. Не мога да не обръщам вниание. Не може най-бизкият ми човек да се съюзи с моите врагове и да им докладва всяка моя стъпка, действие и дума и да ми се подиграват заедно. На работа по същия начин, там положеието също е страшно. Самият шеф обича да се събира с някои колеги и заедно се подиграват на някого, избират си жертва и почват да го обсъждат съответно се украсява някоя история или му лепват етикет. Наблюдавам ги, това им носи огромно удоволствие, настървено обсъждат и обиждат, сякаш се възбуждат, може смешно да ви звучи, но само ако можехте да видите с очите си....
Така самите му подчинени знаят, че няма проблем да разнасят клюки, очевидно това не само, че не е забранено, но и се толерира като поведение. Лепват се етикети на някого, обикновено че въпросният човек е некадърен, прост, нищо не знае и това нещо се разнася и разнася. Може да не ви звучи сериозно, но е придобило огромни размери и нанася щети. И други истории се разнасят, не само това, но да не влизам в подробности.
Това разбира се е несравнимо с това, което ти казваш, че се говори за теб. Напълно ти вярвам и съжалявам, че минаваш през това. Консултация с адвокат и ако можеш да намериш добър психотерапевт, с когото да говориш, за да намерите заедно начин как да преодолееш това и да не се измъчваш, доколкото изобщо е възможно. Не подценявай последното, което ти казвам, явно си чувствителен човек, ще се погубиш ако не вземеш мерки. Не мога да намеря емотикона с прегръдка

И аз в момента съм стигнала до психиатър.Но не мисля че ще има ефект.Сега от една страна съм спокойна,защото напуснах работа и съм в къщи,но веднага щом се върна на работа ке започне всичко отначало.А за адвокат-не знам дали ще ме вземе насериозно,може и той да реши, че съм луда.А и не мога да намеря свидетел,който да потвърди че се говорят тези неща.Знам че се говорят и чувам подигравките,но никой не ми казва направо "ей,татка и така се говори".Искам да сме ня града или да си намеря работа отвкъщи.Защо някой изпитват такова удоволствие от това да съсипят някой и да гледат със кеф и задоволство как се живота му се разпада.Tease-me, и твоето не е приятно,моите проблеми започнаха така.

Здравейте!
Аз също имам подобен проблем в офиса и се чудя, кой е най-удачният вариант за реакция.
Колеги, които аз дори не познавам и сме си казали няколко пъти "здравей", разпространяват слухове, че преследвам друг колега и му въртят бъзици по темата. Чувам как ме обсъждат буквално зад гърба ми, пред него. Колко странна и невъзпитана съм била.
Всичко това много ми влияе на работата, комуникацията и отношенията с част от другите колеги, както и на тези с въпросния човек.
Истината е, че наистина изпитвам симпатии към момчето-имаме общи възгледи по отношение на работата, света (горе-долу), както и много общи интереси.
Поради една нелепа ситуация около организацията за неговия РД, той затвърди за себе си тези слухове и от тогава ме гледа на лошо.
Колегите, които не познавам, не ме вълнуват. Факт е, че той прие клюките за преследването за вярни, чак след горе-споменатата ситуация.
Чудя се, кой е най-добрия подход в случая, защото искам да запазим добрите си отношения и чудесна комуникация, както с него, така и с другите ми по-близки колеги от екипа в който е той.
Може би, директен разговор, колкото и трудно да ми бъде?

Последното звучи сякаш не говориш за колега , а за другарче от детската градина. На по колко години сте и двамата.
Ако е така първо се сдуши с разнасящите клюките за да спрат те и после като спрат ако все още има проблем се обяснявай . Явно му е важнда групата и не му са приятни приказки в групата. Когато престанат ще си дийде всичко на мястоот

На по 30, но май и двамата си падаме наивинитети 😀.
Благодаря за предложението! На мен инстинкта всякаш ми подсказва, че трябва директно с него да си говоря (може би, защото само него познавам), но ще го обмисля.

Аз пък бих постъпила обратното. Не бих се сдушвала с хора, плетящи интриги на чужд гръб. Нито бих целяла да спечеля на всяка цена нечие внимание и уважение / имам предвид нито на въпросните колеги, нито на господинчо/.
В ежедневието бих поздравявала сдържано според етикета и толкова. Нито ще се изяснявам с някого по моя инициатива, напротив бих се дистанцирала. Който има на раменете си глава, може да оцени кое му е по-важно: какво казват, или щели да кажат хората, или аз самата като личност и човек. Ако някой ме потърси без интригантстване и ирония за изясняване, тогава - да.

Подкрепям последния пост. Как пък няма да падна до нивото на някакви олигофрени, че и да се старая да им харесам. Нито пък бих полагала усилия за човек, влияещ се от тъпотиите на група клюкари.

Съгласна съм и с вас.

Направо съм в недоумение...Кому навредих чак толкова и с какво...Вече съм и алкохолик и наркоман. Разправят че съм се напила и съм си загубила обувките и някой си там ми купил обувки. Питаха ме дали пия и вярно ли е. Абе що за долен изрод трябва да си,че да ти доставят удоволствие подобни неща.Колко време и енергия трябва да хаби някой за такива неща... Недоумявам.
Толкова ли съм лоша наистина,че да заслужавам да ме чернят така? Изобщо някой заслужава ли го? До манталитет ли е, до що ли? В мен ли е причината...

Не сте попаднала в добър колектив.

няма дим без огън. т.е. за да се случи това е било провокирано някак. може би не с описаните действия ... но някой е бил провокиран , за да реагира.  ако искаш да го избегнеш, то си помисли какво става и защо.
по мое мнение.

Ами, настъпила си някого... Не мога да си представя, че някой ще си избере произволна жертва, за да я тормози...

Bella, не си ли виждала в училище например да тормозят някой защото е различен с нещо или свит?
И мен са ме настъпвали, но никога не ми е минавало през ума да си отмъщавам с такива методи.
 Не съм конфликтна, даже почти не говоря, но са ми казвали, че изглеждам надута и антипатична. Може ли с това да предизвиквам чак такава омраза?

Можеш разбира се. За какво ти е да изглеждаш така ?
Все пак има някои етикети в обществото ... ами не са измислени просто така.
Дръж се като себе си, но без да се отцепваш излишно и готово. Колкото и да си себе си пак не си от друга планета ?

Белла, не съм съгласна, има си мръсни хора. Няма да забравя как преди години една съседка ме срещна в поликлиниката и още същия ден пуснала слух, че съм правила аборт. А аз бях там за изследване на бъбреците, дори не се срещнахме на етажа на гинекологията. Приемам ги с насмешка такива и вървя с високо вдигната глава, даже понякога обичам да ги провокирам.