Аз не съм общителна, но мъжът ми е. Детето - средна работа. Трябва и малко време да се отпусне. С родителите на приятелките и от ДГ се познавам, понякога седим заедно по площадките извън ДГ, говорим неща свързани с градината, но често се случва да седя сама, а децата да играят. Имаме и няколко приятелски семейства с деца на близка възраст, с тях излизаме често и децата ни се търсят.
- Публикувана: 12 май 2019, 10:28 ч.
- Последно мнение: 24 май 2019, 03:58 ч.
Родителите и приятелствата на детето
Аз съм пълен екстроверт, въпреки това не се сприятелявам с родителите на приятелите на моите деца, само защото се засичаме по площадките, децата учат в едно училище или играят заедно. По същия начин и не държа децата да са приятели с децата на моите приятели, достатъчно е да се търпят и да играят заедно, когато се виждаме, пък ако се харесват и търсят, чудесно, ако не - пак добре.
Дали общителността на родителят влияе на детето, вероятно зафиси от твърде много фактори, за да може да се отговори еднозначно на въпроса. Вероятно в някои случаи влияе, а в други не.
На въпроса какво бих направила ако детето търси приятелство с дете на хора, които не понасям мога да отговоря теоретично, че не бих се месила, но на практика как бих реагирала в такава ситуация не знам, тъй като не ми се е случвало.
Дали общителността на родителят влияе на детето, вероятно зафиси от твърде много фактори, за да може да се отговори еднозначно на въпроса. Вероятно в някои случаи влияе, а в други не.
На въпроса какво бих направила ако детето търси приятелство с дете на хора, които не понасям мога да отговоря теоретично, че не бих се месила, но на практика как бих реагирала в такава ситуация не знам, тъй като не ми се е случвало.
Сприятелявам се с тези родители, които ми пасват и са ми приятни. Заради себе си, защото на мен ми е приятно да общувам с тях. Иначе не се меся в това с кого децата ми да играят и с кого не. Случва се с деца на близки приятели да не играят и да не се разбират, не ги насилвам. Както имаме майка от нашия клас и площадка, преди това и от детската градина, с която не говоря от години, но моите деца си играят с нейното чудесно.
Моята е на такава възраст, че за нея има значение как се държи чуждият родител и това определя отношението й към детето. Съответно децата на нейната възраст определят отношението си към нея според моето към тях. Така че постепенно сме се оформили компания от хора, които се разбират и имат добро отношение към чуждите деца, съответно и децата се разбират, въртят си играчките, играят си.
Предпочитам да познавам родителите на децата, с които ще играе и ще бъде в градината, а след това и в училище поне до 4. клас.
Предпочитам да познавам родителите на децата, с които ще играе и ще бъде в градината, а след това и в училище поне до 4. клас.
Винаги е добре да познаваш родителите на децата, с които детето ти играе и общува. Най-малкото за да имаш хабер за какви хора иде реч и дали детето ти няма да попива кофти поведение/език. Изобщо не става въпрос да ставате първи дружки, но едно работно ниво на отношенията е желателно. Ако се харесате добре, ако не, не е драма. Даже мисля, че след определена възраст(10-12г) е по-важно, да познаваш приятелите на детето и техните родители, отколкото в яслата и/или градината.