Планиране на бебе, въпроси и страхове

  • 2 398
  • 47
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 3 782
Деган се изписва на бременни при гадене и повръщане. И други хапчета също. Това да ти е проблема като цяло..

# 16
  • Мнения: 207
Мамите са прави... всички изпитваме някакви страхове и теразния. Аз лично от много преди да забременея изпадах в тих ужас дали ще се справя психически с бременност, след това раждане, отглеждане, болести, възпитание.... Наистина край няма. И до ден днешен прехвърлям в главата си най-разнообразни мисли. Не мислех, че ще бъда готова и убедена на 100%, че е дошъл момента, за това с моя мъж решихме, когато тогава... Въпросното "когато, тогава" дойде доста скоро Laughing, НО когато видях двете чертички ... Relaxed огромно вълнение...
И така вече 7 месеца радост и паника. Да гледаш как с всеки следващ преглед малкото чудо в коремчето ти се превръща в истински човек Yellow Heart, да усещаш как се закача, когато си подпреш ръката на корема... Абе заслужава си всичко.
Относно гаденето...аз си страдах доста, не повръщах, ама ми беше безкрайно лошо и не можех да се храня. Всичко отшумя. Щом майките ни, бабите и мнооооого други жени са се справили, защо не и ние?

# 17
  • Мнения: X
Мен ме беше страх дали ще мога да износя бебе тъй като бях със серклаж поради конизация. Лежах почти цялата бременност , броях седмица след седмица.Дори никой лекар не ми беше казал,че трябва да лежа ама аз като си го навих на главата. Накрая изкарах супер безпроблемната бременност. И за кво беше цялата работа вместо да се радвам на тези моменти. Сега опитваме за 2-ро и съм още по-развълнувана. Определено няма да си го слагам и ше го карам по-спокойно.  Никога не съм се съмнявала дали ще съм добра майка. То си е просто инстинкт...нещата се случват. Е , има си и някой тъпи моменти.....

# 18
  • Мнения: 989
А на колко години сте?

# 19
  • Мнения: 163
А на колко години сте?
Аз съм на 22, а той на 29

# 20
  • Мнения: 989
Понеже споменаваш, че пишеш, за да добиеш кураж, аз ти желая кураж!
А повръщането е по-вероятно да ти се размине, отколкото да ти се случи.

# 21
  • Мнения: 163
Понеже споменаваш, че пишеш, за да добиеш кураж, аз ти желая кураж!
А повръщането е по-вероятно да ти се размине, отколкото да ти се случи.

Как така е по-вероятно да се размине? Нали уж процента на "сутрешното гадене" е по-голям?
Аа и сега пак имам притеснение понеже дата на очакваната М наближава и се чудя дали ще стане нещо, по календар би трябвало днес да съм в ову, но на мен ми е толкова нередовен цикъла, че не знам вече. Никога не съм мислила, че покрай бебеправенето може да има такова напрежение. Този месец ми се струва толкова дълъг. Close

# 22
  • София
  • Мнения: 46
Единственото,за което да мислиш е дали е желано...(Аз като видях двете черти цаподскачах...после като сметнах термина -мамка му изгоря ни концерта на Металика в Букурещ 😂😂😂)
Кога,как,защо,болнични,работа и  друго само ще те притесни и панира допълнително.Правете любов,ако искате бебе -то ще дойде когато му е времето и ще оцелее,ако е здраво.
Аз не съм повръщала,гадеше ми се около 2 седмици дъвсем малко.После стана само сутрин,но като хапна минаваше.Послео стана само като огладнея.Отшумя след края на 3тия месец...

# 23
  • Мнения: X
Единственото,за което да мислиш е дали е желано...(Аз като видях двете черти цаподскачах...после като сметнах термина -мамка му изгоря ни концерта на Металика в Букурещ 😂😂😂)
Кога,как,защо,болнични,работа и  друго само ще те притесни и панира допълнително.Правете любов,ако искате бебе -то ще дойде когато му е времето и ще оцелее,ако е здраво.
Аз не съм повръщала,гадеше ми се около 2 седмици дъвсем малко.После стана само сутрин,но като хапна минаваше.Послео стана само като огладнея.Отшумя след края на 3тия месец...



Ахахахаха искрено ме разсмя. Аз в 3м с адското гадене бях на концерта на Форинърс..... еееех спомени...

Мен сега пък ме гложди една тема... Въпрос към раждалите 2 пъти секцио. Бебеправим за второ и много ме притеснява втората бременност.Усеща ли се некомфортност на мястото при растежа на коремчето. Все пак е рязано...
Второто секцио по-болезнено ли е? Всякакви глупости са ми разказвали и въпреки ,че знам какво е си ме е шубе. 🙄

# 24
  • Sofia
  • Мнения: 5 903
През втората ми бременност нищо не усещах на мястото на разреза от първото секцио (но постоянно го мислех).

Самото секцио естествено не болеше, нали си под упойка, но часовете след това, свиването на матката определено болеше повече. Раздвижването беше същият ад като предния път. Но като че ли по-бързо се окопитих, може би защото вече бях минала през това и знаех какво да правя.

Последна редакция: пн, 27 май 2019, 14:43 от brin de muguet

# 25
  • Мнения: 811
На нас ни предстои сватба след месец и едтествено бебето след това. Бъдещият ми мъж страшно много иска бебе, аз също го искам, но съм страшно уплашена от бременността, раждането най-вече. Дали всичко ще бъде наред здравословно, финансово и кано зяла как ще се грижа за това малко човече и от къде ще научавам всички неща и ще се справям с тях. Умирам от паника и все още не се решавам да започнем с опитите, а то времето си тече. ..

# 26
  • Мнения: X
На нас ни предстои сватба след месец и едтествено бебето след това. Бъдещият ми мъж страшно много иска бебе, аз също го искам, но съм страшно уплашена от бременността, раждането най-вече. Дали всичко ще бъде наред здравословно, финансово и кано зяла как ще се грижа за това малко човече и от къде ще научавам всички неща и ще се справям с тях. Умирам от паника и все още не се решавам да започнем с опитите, а то времето си тече. ..

Милата... само ще ти кажа,че като забременееш всичко ти сгава едно толкова розово и красиво 🌷❤🌺.
А за грижите бъди спокойна майчинския инстинкт си казва думата ,а има и педиатри ,книги,интернет... информацията е супер достъпна.

# 27
  • Мнения: 811
В мен постоянно изникват разни проблеми и си мисля ами ако това стане, ами ако онова. Напоследък напълнях едни 10кг отгоре и сега се чудя при една бременност как ще успея да сваля всичко. Преди бях 59, а сега 73 без да съм бременна.. това също ме мъчи напоследък...

# 28
  • Мнения: 3 726
В мен постоянно изникват разни проблеми и си мисля ами ако това стане, ами ако онова. Напоследък напълнях едни 10кг отгоре и сега се чудя при една бременност как ще успея да сваля всичко. Преди бях 59, а сега 73 без да съм бременна.. това също ме мъчи напоследък...
Защо изобщо ги мислиш тези неща?Гледаш много черногледо на нещата.А килограмите за мен е най-голямата глупост ,за която да се притесняваш.И аз цял живот съм била 50 кг (дори по-малко).Зимата станах 58 кг.Еми сега съм в 5 месец и съм доста над тези 50 кг и изобщо не ми пука.С кеф си гледам вече порасналото коремче.Чувствам се  добре и си хапвам.Не мисля ,че нещо лошо може да се случи с детето.Гледам си позитивно,ходя си редовно на прегледи.Началото ми беше тежко-много повръщане,проблеми с кръвното,но всичко се оправи след 4-5 седмици.А преди да забременея изобщо не съм си и помисляла как ще бъде,ще надебелея ли,ще мога ли да се справям,не съм мислила и за раждането,камо ли за болнични и майчинство (видях,че си питала в друга тема и затова).Това са все неща ,които ще си дойдат с времето.Никой не се е родил научен-аз лично ще разчитам на майка ми,на свекито,на леля ми за съвети и помощ за бебето.Все ще се изгледа едно дете .Ти още не си забременяла и се натоварваш психически с какви ли не въпроси.

# 29
  • Мнения: 811
В мен постоянно изникват разни проблеми и си мисля ами ако това стане, ами ако онова. Напоследък напълнях едни 10кг отгоре и сега се чудя при една бременност как ще успея да сваля всичко. Преди бях 59, а сега 73 без да съм бременна.. това също ме мъчи напоследък...
Защо изобщо ги мислиш тези неща?Гледаш много черногледо на нещата.А килограмите за мен е най-голямата глупост ,за която да се притесняваш.И аз цял живот съм била 50 кг (дори по-малко).Зимата станах 58 кг.Еми сега съм в 5 месец и съм доста над тези 50 кг и изобщо не ми пука.С кеф си гледам вече порасналото коремче.Чувствам се  добре и си хапвам.Не мисля ,че нещо лошо може да се случи с детето.Гледам си позитивно,ходя си редовно на прегледи.Началото ми беше тежко-много повръщане,проблеми с кръвното,но всичко се оправи след 4-5 седмици.А преди да забременея изобщо не съм си и помисляла как ще бъде,ще надебелея ли,ще мога ли да се справям,не съм мислила и за раждането,камо ли за болнични и майчинство (видях,че си питала в друга тема и затова).Това са все неща ,които ще си дойдат с времето.Никой не се е родил научен-аз лично ще разчитам на майка ми,на свекито,на леля ми за съвети и помощ за бебето.Все ще се изгледа едно дете .Ти още не си забременяла и се натоварваш психически с какви ли не въпроси.

Така е права си, но съм от хората, които премислят , обмислят, разпитват , проучват и т.н може би от зодията ми(дева) . Знам че това ме натжварва психически, но отвътре ме кара да искам да имам решение още преди да е дошло детето... моя грешка, но наистина се тормозя..

Общи условия

Активация на акаунт