Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 15

  • 26 860
  • 743
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 1 684
Кристиана, започни с тренировки за 10 мин. Няколко мин разгряване и няколко клека или планк. + 10 мин вечер. След месец ги направи 15 мин, след месец 20. Аз също не спортувам много в момента , сутрин по вечер по 20мин.  Събота правя по един фитнес.

# 61
  • Мнения: 790
Момичета, от месец започнах да пия добавки и витамини, като приемам витамин С 600 мг дневно. Цикълът ми този е месец е много слаб. Дали е възможно да е от него. Преди не пиех никакви добавки .

# 62
  • Plovdiv, Bulgaria
  • Мнения: 1 634
А кога вечеряте? Аз понеже гледам да приключа с вечерята до към 19ч и после докато ми слегне храната.. Другия вариант е да е преди вечеря, но така вечерята ми би станала доста късно, а не ми се иска. Събота и неделя ми е ок сутрин като стана, следобед пък караме колела.. Ама ми се ще поне 4-5 пъти в седмицата да имам нещо друго, освен вървене. Иначе сутрин и вечер вървя пеша. Около 5км общо е.  В обедната вървя още доста, като взема детето от ДГ пак докато се приберем, обикаляме.. та едни 8-10км горе долу всеки ден имам във вървене. Но то ми помага единствено да не кача още кг. През майчинството вървях ежедневно по над 10-15км всеки ден и не свалих и грам. Явно още тогава съм имала проблем, но не съм го знаела. Иначе то тренировките ми не са някакви тежки.. Базови упражнения в серии по около 12-15 повторения. Имам там няколко варианта и си ги въртя. Ще започвам и повече с колелото скоро, само да спре да е такова смотано времето. Пробвах фитнес - обаче ситуацията беше сходна - 5и30 ставане, от 6и30-7и30 тренировка и после оправяне и айде на работа, вечерта труп. Изкарах 2 седмици така. Не мога да се наспивам, да си почивам, изнервям се.. не е моето. Мъжа ми работи доста често до 21-22ч, та няма и как да ходя след работа примерно. Та затова се опитвам поне малко вкъщи, но явно ще трябва повече да организирам нещата. Нося си закуска и обяд на работа, остава и вечеря да почна да си нося,че да ям рано и ще се гръмна..
Ще ги нагодя нещата рано или късно.. но явно съм в труден период, отново. Но наистина се затормозявам да мисля само какво и кога да ям. Както казах и мъжа ми често е до късно на работа, та с бая неща жонглирам вкъщи. Но няма да се отказвам де. То едно, че искам да изглеждам по-добре, но най-вече искам да си вкарам здравето в някви норми. Лекаря ми каза, че като отслабна всичко щяло да се оправи.. Ама ей на, не е толкова лесно.

# 63
  • Мнения: 27 276
Кристиана, разбирам те, затормозяващо е да мислиш постоянно какво да сготвиш...И да готвиш по няколко неща също. На мен ми помага планирането- така съм спокойна. Записвам какво ще ям на другия ден, какво ще правя дори Joy А за спорта поне 4-5 пъти- ами, имам познат който не тренираше, защото задължително искаше да тренира поне по 5 пъти седмично.... Stuck Out Tongue Winking Eye Не си поставяй твърде високи цели!

# 64
  • Мнения: X
Скрит текст:
Не съм била вегетарианка, но и не съм любител на месото като цяло. Ям свинско и пилешко само, риба рядко също ям, че не обичам. Дроб почти не вкусвам. Яйца едно време ядох само по великден, сега съм започнала да кудкудякам направо. Гъбите са ми тежки, ям но не ги обичам. Правих и режимни хлябове..ми то по добре без хляб, не са по моя вкус.
И просто въртенето на едно и също за мен, за мъжете друго готвене ме измарят,
Скрит текст:
писва ми и захвърлям с лека ръка дори и малък напредък да имам.. И със спорта ми е трудно. Искам да правя сутрин на гладно упражнения,защото ми е най леко така, само че издържам 2 дни със ставане в 5и30 и съм до там... вечер съм изморена. Поне имам доста вървене. И това постоянно мислене сега какво да ям, кога да го ям за да пия лекарствата, дали да закусвам, дали не..И мислите ми се въртят се в тая посока и някак не мога да се отпусна и се лутам ли, лутам..И това ме съсипва психически. От там айде да оправим емоционалното състояние с някое картофче, пица, нещо сладко..и отначало. Знам че всичко е в главата ми, но ми е трудно явно много. Иначе се самообвинявам, че не изглеждам добре, че не мога да си взема дънките които искам, защото не ми стават, че ям неща, които много добре знам, че не трябва..  Като чета някой от вас какви успехи имат, от много по лоши резултати от моите.. Еми викам си и аз мога, ама явно не мога,или поне няма да е толкова лесно.
Това изобщо не е задължително.
Месо/пиле с тиквички/грах/зелен боб става за всички, ти просто можеш да ядеш по-малко количество грах/зелен боб, а да наблегнеш на месото.
Пиле с ориз-просто не ядеш ориза.Същото с месо/пиле с картофи, оставяш картофите на тях, ти ядеш само месото.+ салати.
Кюфтета-със сос, по чирпански, също.Ядене, което става за всички.
Супи-не слагаш картофи, заместваш с тиквички.или слагаш 1-2 картофа, на 5-6 порции супа не е проблем, че си хапнала в купичката няколко парченца.
Мусака правя с 1-2 картофа само, останалото замествам с тиквички.Моите мъже дори не разбират.
Задушено/печено месо със зеленчуци-картофи, моркови, тиквички, патладжани, пека заедно с подправки и доматен сос на фурна, просто аз не ям картофите.
Та, изобщо не губя време да готвя различни работи.   Smiley  А и така, лека-полека, "вкарвам" и съпруга и сина в полезния начин на хранене.
Днес ще правя стандартна мусака, защото на мен не ми се яде.За тях.Правя я с около 200 гр кайма.Останалото количество, около 800 гр., ще направя на руло Стефани, за мен.И ако някой от тях иска....пека ги заедно във фурната, на две нива.
Когато им правя ризото с гъби (аз го правя на фурна), отделно слагам да се пече и свински врат/пилешки пържолки/дроб....
Не готвя повече от час на ден, в най-лошия случай.

# 65
  • Мнения: 4 042
Не готвим различно за всеки (пиша в множ.число, защото и тримата готвим). Не виждам смисъл да го правя, след като мъжа ми напоследък отпра шкембе като бременна в 7ми месец, а детето от малко е склонно към напълняване, т.е. очевидно има същите гени и толерантност към въглехидрати като мен. Все пак му купувам на него ориз, паста и има възможност да си ги прави (готвенето му е нещо като хоби напоследък, с голям мерак го прави), ама ето оня ден му се прияде паста и си направи от тиквички, не от тесто. На никой не му липсват картофите, така че изобщо не купуваме. Всеки случай и семейство са различни, но като цяло ако може да се премахнат рафинираните храни за всички, не виждам какъв е проблемът. Вместо това да се набляга на зеленчуците - там поне спор няма, че съвременният човек ги консумира твърде малко. Не вярвам дори някой лекар от старата школа да не се съгласи. Впрочем даже не сега, а преди готвехме различно - аз като готвех нещо постно, мъжът ми само презрително поглеждаше към тенджерата и си готвеше за себе си друго. Ама той пък много хляб яде, на него това му е проблемът.

# 66
  • София
  • Мнения: 11 457
Скрит текст:
Извинявам се за спама, някой може ли да припомни рецептата за кето хляб, и да ми каже - може ли да се приготвя в машина за хляб или задължително и само във фурна?
Благодаря!

# 67
  • Plovdiv, Bulgaria
  • Мнения: 1 634
Ами моя мъж не яде зелен фасул, грах, не готви също ( освен препечени филии, пържени картофи и варени яйца Grinning ).. Детето не яде месо освен на кайма и евентуално пиле в супа. Както казах аз не ям и много месо, ама явно това ми е варианта.. Иначе знам как стават нещата, но когато един е с едни претенции, друг с други, а трети трябва да внимава какво яде.. Еми трудно си е. Абсурд да накарам детето да яде толкова яйца/месо. Яде салата, но гледам да има винаги супа за него за вечеря, понеже в градината ядат доста сухотии. Мъжа ми пък супа не яде, почти. Те си искат и ориза, и картофите. Правих мусака с тиквички.. еми не им хареса. Пробвах да правя кокосови палачинки, да ядем всички - еми не, не се харесаха. Правих разни други НВХ "сладкиши", пица с блат от карфиол. Не одобриха. Поне мъжа ми не държи да готвя всеки ден де.. има моменти когато си взимат нещо готово готвено. Но когато се съберат повече дни вкъщи да седим и се почва едно голямо мислене какво и що.. Иначе ето днес ще правя картофи на фурна с наденици. Но не всеки път мога да комбинирам нещата просто.
Ще се стягам, няма къде да ходя.. само на 27 съм, не мога да се отпусна. Всичко ми е в главата и се надявам да преодолея по-скоро това състояние в което съм. Трябват ми постоянство и воля, това е истината.

# 68
  • Мнения: 18 542
christiana, ще ти кажа, с най-добри чувства, че много мрънкаш. Като осъзнаеш, че ИР и диабет са сериозни заболявания и освен в естетиката те ударят и в качеството на живот, ще се стегнеш, но още май не си в тази фаза.
Ходенето и спортуването няма да неутрализират лошото хранене, така че се стягай. Много си млада все още, като чукнеш 40-50-60г с високо кръвно, болки в ставите, загуба на зрение, недай си боже някои инсулт какво ще правиш? Сигурно изглежда далечна такава възраст, обаче времето лети, а ти не си 100% здрава, че да отлагаш.

# 69
  • София
  • Мнения: 19 143
Правиха ми щитовидни хормони, обременяване и инсулин и според ендокриноложката качвам и свалям КЗ добре, обаче цитирам - инсулинът скачал от 4 до над 100. Но ми го каза набързо, още не бяха готови половите хормони,  другата седмица ще си взема епикризата и ще ми каже нещо по-конкретно.

Та според вас какво означават такива стойности на инсулина?

И нещо офтопик:
Скрит текст:
Когато ме приемаха, в кабинета беше същата овца, която преди 2 години не ми е обърна внимание нито на холестерола, нито  на гликирания хемоглобин. Сега, може би засегната, защото я прескочих, взе да мърмори, че ме приемат с грешна клинична пътека, ама то си било моя работа, ама това, ама онова

christiana, аз реших да направя така: Пека си за мен 1-1,5 кг месо/бутчета, карантия и имам храна за 3-4 пъти. За останалите правя нещо друго и забранявам да пипат моето. Иначе познай кой ще яде напр. мусака, ако има печено месо? Обаче аз нямам намерение да готвя всеки ден, ММ готви, така че ще се справят. Малко здравословен егоизъм не е излишен. Синът ми обича и може да кара само на дюнери и пици (не го допускам, но си е такъв), а останалите двама са достатъчно големи да ги мисля. Но у нас всички обичат зелен боб, прясно зеле (без мен), ММ много задобря с баниците и въобще не се притеснявам.
С козунаци, пити, сладки - бях дотук. Евентуално някакъв хляб от овесени ядки и семена за мен.
Извинявай, но в ДГ се яде готвено, за какви сухотии говориш, та детето да има нужда вечер от супа? Аз самата много обичам супи, но малкия дзвер ги недолюбва и хич не мъча него и себе си.

Последна редакция: пт, 10 май 2019, 11:45 от Cuckoo

# 70
  • Мнения: X
Правиха ми щитовидни хормони, обременяване и инсулин и според ендокриноложката качвам и свалям КЗ добре, обаче цитирам - инсулинът скачал от 4 до над 100. Но ми го каза набързо, още не бяха готови половите хормони,  другата седмица ще си взема епикризата и ще ми каже нещо по-конкретно.

Та според вас какво означават такива стойности на инсулина?

Скрит текст:
И нещо офтопик:
Скрит текст:
Когато ме приемаха, в кабинета беше същата овца, която преди 2 години не ми е обърна внимание нито на холестерола, нито  на гликирания хемоглобин. Сега, може би засегната, защото я прескочих, взе да мърмори, че ме приемат с грешна клинична пътека, ама то си било моя работа, ама това, ама онова

christiana, аз реших да направя така: Пека си за мен 1-1,5 кг месо/бутчета, карантия и имам храна за 3-4 пъти. За останалите правя нещо друго и забранявам да пипат моето. Иначе познай кой ще яде напр. мусака, ако има печено месо? Обаче аз нямам намерение да готвя всеки ден, ММ също готви, така че ще се справят. Малко здравословен егоизъм не е излишен
Ако това означава, че инсулина от 4 на гладно скача на 100 на 1-2 час, означава, че си с ИР.
"..качваш и сваляш КЗ добре"-най-вероятно означава, че инсулина все още, макар и свръх висок, успява да вкарва КЗ в норма.

# 71
  • Plovdiv, Bulgaria
  • Мнения: 1 634
christiana, ще ти кажа, с най-добри чувства, че много мрънкаш. Като осъзнаеш, че ИР и диабет са сериозни заболявания и освен в естетиката те ударят и в качеството на живот, ще се стегнеш, но още май не си в тази фаза.
Ходенето и спортуването няма да неутрализират лошото хранене, така че се стягай. Много си млада все още, като чукнеш 40-50-60г с високо кръвно, болки в ставите, загуба на зрение, недай си боже някои инсулт какво ще правиш? Сигурно изглежда далечна такава възраст, обаче времето лети, а ти не си 100% здрава, че да отлагаш.


Наясно съм с това. Търся си и оправдания. Не знам защо го правя, но го правя. А съм оправна и с малко организация бих се улеснила и с хранене, и с някакви упражнения, дори и да не са толкова често колкото ми се иска. Нещата си зависят от мен и много добре го разбирам. Да,  може би все още приемам ИР за нещо, което ще мине..

Благодаря на всички за мненията. Ще трябва цялостна промяна, не само в храната, а и в мисленето явно..

# 72
  • Мнения: 27 276
Трудно е когато някой вкъщи не яде нещо- аз като си спомня как беше при нас, хем и ММ готви често. По-лошо е, че докато я има схемата да се готвят по няколко неща примерно детето ще си "избира" какво да яде от наличното. Затова е добре възможно най-често да се готви нещо общо за всички. Иначе си е натоварващо психически и физически.
А осъзнаването на това, че ИР е преддиабет е друго нещо. На мен лично ми беше просветляващо да разбера за високия инсулин, имах тежка анемия и си мислех, че проблемите с трудно сваляне на кг са от това. При това, разбрах за инсулина след като бях от месеци на малко вгх. Осъзнах, че не искам диабет- тук не става толкова въпрос за воля, а да осъзнаеш, че това ти се случва на теб и това как ще се чувстна тялото ти след 10-20 г ще е следствие от това как си се грижил за него. Даваш ли му ненужно много вгх е ясно накъде вървят нещата....

# 73
  • Sofia
  • Мнения: 26 188
Кога се приема пробиотик,преди или след хранене?

# 74
  • Мнения: 995
Искам от сърце да благодаря на всички, които се включиха по моя казус!  smile3525 Темата е изключително полезна и ще я чета във всяка свободна минута. Отвреме-навреме ще питам Simple Smile Успех и здраве на всички!

Общи условия

Активация на акаунт