- Публикувана: 7 май 2019, 19:10 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2019, 22:35 ч.
Фентъзи и фантастика - 17
Петя, писал съм в темата за Луцифер, а Стрелата след 3-4 сезон спрях да го следя активно. Отвреме навреме гледам 10-12 серии, но не знам кога какво дават по това време, другите са много напред.
Готъм съм го изгледал целия, много ми е интересен, но не е фантастика, а екшън. Иначе всички филми за Батман си ги следя. Супергърл повече заради Кети Макграт го изгледах (Мерлин свърши още преди години), и съвсем не бих го коментирал, а единственият сай-фай сериал който ми достави голямо удоволствие напоследък (освен Луцифер) бе Колония, но и тя свърши.
За Уестъ Уърлд съм с доста смесени чувства, там Ед Харис направи страхотна роля, но главната героиня (забравих как й бе името на блондинката) хич не я харесвах, а и ролята на А.Хопкинс не ми допадна. Освен това не обичам времето да се мести напред-назад.
Иначе Ако има някаква тема обща за сериали сай-фай - не я знам.
п.с. прочетох първа книга от Драконите на Перн и определено не ми хареса. Ф'лаер или както му е там името ми се стори прекалено властен надменен. Първо уби Господар, който го дразнеше. После му се сопаше как е потушил бунт, а в същото време самият той прибегна до извънредни мерки когато потушаваше бунта срещу Уейра - нападна хранилищата на Господарите и отвлече жените им, а хранилищата са свети места. Отвличането на съпругите, под претекст че го прави за доброто на Господарите ми стана много смешно, и определено не можех да видях Ф'лаер по никакъв начин освен като самовластен диктатор. Така и не разбрах какво им е толкова ценното да драконите - Госсподарите могат да се защитават сами от огнените нишки с огнехвъргачки, без да плащат данък.
Едва ли ще продължа с другите книги.
Готъм съм го изгледал целия, много ми е интересен, но не е фантастика, а екшън. Иначе всички филми за Батман си ги следя. Супергърл повече заради Кети Макграт го изгледах (Мерлин свърши още преди години), и съвсем не бих го коментирал, а единственият сай-фай сериал който ми достави голямо удоволствие напоследък (освен Луцифер) бе Колония, но и тя свърши.
За Уестъ Уърлд съм с доста смесени чувства, там Ед Харис направи страхотна роля, но главната героиня (забравих как й бе името на блондинката) хич не я харесвах, а и ролята на А.Хопкинс не ми допадна. Освен това не обичам времето да се мести напред-назад.
Иначе Ако има някаква тема обща за сериали сай-фай - не я знам.
п.с. прочетох първа книга от Драконите на Перн и определено не ми хареса. Ф'лаер или както му е там името ми се стори прекалено властен надменен. Първо уби Господар, който го дразнеше. После му се сопаше как е потушил бунт, а в същото време самият той прибегна до извънредни мерки когато потушаваше бунта срещу Уейра - нападна хранилищата на Господарите и отвлече жените им, а хранилищата са свети места. Отвличането на съпругите, под претекст че го прави за доброто на Господарите ми стана много смешно, и определено не можех да видях Ф'лаер по никакъв начин освен като самовластен диктатор. Така и не разбрах какво им е толкова ценното да драконите - Госсподарите могат да се защитават сами от огнените нишки с огнехвъргачки, без да плащат данък.
Едва ли ще продължа с другите книги.
Аз имах предвид тази тема: https://www.bg-mamma.com/?topic=1129056
Последно обсъждахме въпроса за приятелите андроиди (аз съм За, като цяло).
Последно обсъждахме въпроса за приятелите андроиди (аз съм За, като цяло).
Имате ли любима фраза, мисъл, сентенция от някое фентъзи или фантастика 
?
?
Кога за първи път разбрахте, че харесвате фантастика и фентъзи?
Аз бях много малка - още когато ми четяха приказки забелязах, че харесвам магическият елемент повече от самия сюжет. Примерно имаше една приказка за вълшебната покривчица - сигурно съм карала родителите ми да ми я разказват стотици пъти
И това е било много преди да тръгна на училище...
Аз бях много малка - още когато ми четяха приказки забелязах, че харесвам магическият елемент повече от самия сюжет. Примерно имаше една приказка за вълшебната покривчица - сигурно съм карала родителите ми да ми я разказват стотици пъти
И това е било много преди да тръгна на училище...
https://spisanie8.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BD … %D1%82%D0%B0.html - искам да се извиня . Прасето било чак на пето място по умнотия. Обаче вътрешният му организъм най-много наподобява човешкият.
Кога за първи път разбрахте, че харесвате фантастика и фентъзи?
Аз бях много малка - още когато ми четяха приказки забелязах, че харесвам магическият елемент повече от самия сюжет. Примерно имаше една приказка за вълшебната покривчица - сигурно съм карала родителите ми да ми я разказват стотици пъти И това е било много преди да тръгна на училище...
Аз бях много малка - още когато ми четяха приказки забелязах, че харесвам магическият елемент повече от самия сюжет. Примерно имаше една приказка за вълшебната покривчица - сигурно съм карала родителите ми да ми я разказват стотици пъти
И това е било много преди да тръгна на училище...С Фентъзито до към 30+ годишна възраст бях скарана, ако не се брои задължителния минимум - Властелинът на пръстените.
Аз никога не съм мислела съзнателно за това, че харесвам фентъзи и фантастика.
Някакси винаги съм го приемала за нормално да ти е интересно.
Но, Петя, аз съм по-голяма от теб, и си спомням "Бенджи, Закс и Звездния Принц", а също така помня едно ГДР-ско филмче, в което имаше един робот, който на мястото на корема си имаше една кутия.
А в къщи дядо ми получаваше, като бях много малка, списание Космос. И ги пазехме тия списания. И аз, като се научих да чета, ги разглеждах, защото ми беше скучно (тогава само някои деца имаха компютри). И един ден прочетох за 2-мерния свят. И толкова ме беше впечатлило това чудо, че години наред се опитвах да си го представя - какъв е тоя свят, в който хората са като квадрати и кръгове. Как се движат тия хора по земята, при положение, че трябва да са поне 1 мм високи. Защото дори от хартия биха имали някаква височина.
Ей такива детски фантазии. После започнах да си представям, че земята е клетка в на някой великан тялото, а великанът живее на планета, която е клетка на друг великан.
Явно от малка ми е имало нещо.
Някакси винаги съм го приемала за нормално да ти е интересно.
Но, Петя, аз съм по-голяма от теб, и си спомням "Бенджи, Закс и Звездния Принц", а също така помня едно ГДР-ско филмче, в което имаше един робот, който на мястото на корема си имаше една кутия.
А в къщи дядо ми получаваше, като бях много малка, списание Космос. И ги пазехме тия списания. И аз, като се научих да чета, ги разглеждах, защото ми беше скучно (тогава само някои деца имаха компютри). И един ден прочетох за 2-мерния свят. И толкова ме беше впечатлило това чудо, че години наред се опитвах да си го представя - какъв е тоя свят, в който хората са като квадрати и кръгове. Как се движат тия хора по земята, при положение, че трябва да са поне 1 мм високи. Защото дори от хартия биха имали някаква височина.
Ей такива детски фантазии. После започнах да си представям, че земята е клетка в на някой великан тялото, а великанът живее на планета, която е клетка на друг великан.
Явно от малка ми е имало нещо.
Кога за първи път разбрахте, че харесвате фантастика и фентъзи?
Аз бях много малка - още когато ми четяха приказки забелязах, че харесвам магическият елемент повече от самия сюжет. Примерно имаше една приказка за вълшебната покривчица - сигурно съм карала родителите ми да ми я разказват стотици пъти И това е било много преди да тръгна на училище...
Аз бях много малка - още когато ми четяха приказки забелязах, че харесвам магическият елемент повече от самия сюжет. Примерно имаше една приказка за вълшебната покривчица - сигурно съм карала родителите ми да ми я разказват стотици пъти
И това е било много преди да тръгна на училище...А най-първата с фантастични елементи е "Пипи Дългото чорапче".
Четох я преди първи клас.
Аз никога не съм мислела съзнателно за това, че харесвам фентъзи и фантастика.
Някакси винаги съм го приемала за нормално да ти е интересно.
Но, Петя, аз съм по-голяма от теб, и си спомням "Бенджи, Закс и Звездния Принц", а също така помня едно ГДР-ско филмче, в което имаше един робот, който на мястото на корема си имаше една кутия.
А в къщи дядо ми получаваше, като бях много малка, списание Космос. И ги пазехме тия списания. И аз, като се научих да чета, ги разглеждах, защото ми беше скучно (тогава само някои деца имаха компютри). И един ден прочетох за 2-мерния свят. И толкова ме беше впечатлило това чудо, че години наред се опитвах да си го представя - какъв е тоя свят, в който хората са като квадрати и кръгове. Как се движат тия хора по земята, при положение, че трябва да са поне 1 мм високи. Защото дори от хартия биха имали някаква височина.
Ей такива детски фантазии. После започнах да си представям, че земята е клетка в на някой великан тялото, а великанът живее на планета, която е клетка на друг великан.
Явно от малка ми е имало нещо.
Някакси винаги съм го приемала за нормално да ти е интересно.
Но, Петя, аз съм по-голяма от теб, и си спомням "Бенджи, Закс и Звездния Принц", а също така помня едно ГДР-ско филмче, в което имаше един робот, който на мястото на корема си имаше една кутия.
А в къщи дядо ми получаваше, като бях много малка, списание Космос. И ги пазехме тия списания. И аз, като се научих да чета, ги разглеждах, защото ми беше скучно (тогава само някои деца имаха компютри). И един ден прочетох за 2-мерния свят. И толкова ме беше впечатлило това чудо, че години наред се опитвах да си го представя - какъв е тоя свят, в който хората са като квадрати и кръгове. Как се движат тия хора по земята, при положение, че трябва да са поне 1 мм високи. Защото дори от хартия биха имали някаква височина.
Ей такива детски фантазии. После започнах да си представям, че земята е клетка в на някой великан тялото, а великанът живее на планета, която е клетка на друг великан.
Явно от малка ми е имало нещо.
И ние имахме доста броеве на Космос. Веднъж изрязах някои неща от тях и родителите ми се разсърдиха. Не е било случайно, беше някакво творчество (обичах да творя с ножица), но все едно...
Бенджи, Закс и Звездния принц си го спомням много смътно. На мен също винаги нещата с фантастични и фентъзи елементи са ми харесвали повече от всички други сюжети, но познавам хора, които изобщо не могат да ги понасят. Нещо като леля Петуния и вуйчо Върнън - такива хора съществуват и изобщо не са преувеличени))
Чудя се дали да не препрочета скоро Хари Потър - напоследък нещо съм се присетила за него. Чела съм книгите 3-4 пъти (и в нито един момент не съм била малка), но поне от 10 години не съм ги препрочитала - дали все още ще ми харесват?...
Бенджи, Закс и Звездния принц си го спомням много смътно. На мен също винаги нещата с фантастични и фентъзи елементи са ми харесвали повече от всички други сюжети, но познавам хора, които изобщо не могат да ги понасят. Нещо като леля Петуния и вуйчо Върнън - такива хора съществуват и изобщо не са преувеличени))
Чудя се дали да не препрочета скоро Хари Потър - напоследък нещо съм се присетила за него. Чела съм книгите 3-4 пъти (и в нито един момент не съм била малка), но поне от 10 години не съм ги препрочитала - дали все още ще ми харесват?...
Не гледах филмите за Хари Потър, но май ще се пробвам с книгите.
"Гейтуей" нещо ми се опъва.
А списание "Космос" имам купувани още от майка. И си ги пазя.
Първото, което имам е преди 1970г, но не помня от коя точно година.
Има по някоя и друга рисунка от мен, но не съм минала с ножиците точно оттам
.
"Гейтуей" нещо ми се опъва.
А списание "Космос" имам купувани още от майка. И си ги пазя.
Първото, което имам е преди 1970г, но не помня от коя точно година.
Има по някоя и друга рисунка от мен, но не съм минала с ножиците точно оттам
. Препоръчани теми