Рим - 22 тема

Много ще съм ти благодарна, правя програмата на един приятел, който за първи път отива някъде изобщо, та да съм подготвена. Да не го запратя на Ватикана още с пристигането.

Момичета, тези от вас, които говорят италиянски и живеят в Италия могат ли да ми препоръчат какви капки за нос да си взема, че това “прекрасно” време в Рим ме разболя и втора вечер не мога да спя от запушен нос.

Трябва да сте задължително с подходящо облекло, защото на опашката пред нас върнаха една двойка. Като влязохме в асансьора за купола на базиликата, служителят, стоящ вътре, помоли една девойка да си покрие раменете.

Антигона, зависи какво търсиш-Vicks  има примерно капки, има и тип ‘физиологичен разтвор’. Аз ползвам aqua di Sirmione за запушен нос на мен и детето-това е термална вода или капки с прополис. Отиваш в някоя аптека и питаш и избираш.

Здравейте,

Искам да ви попитам дали метростанция Чинечита не е затворена или нещо подобно, защото като дам упътване от ленището до Трастевере не ми излиза вариант с прекачване на метрото на тази спирка, а преди като съм гледала ми даваше такъв вариант?
Също така да попитам за Колизеума, Палатин и Римския форум горе долу 4ч. дали биха ни стигнали, понеже не знам колко време отнема разглеждането им?
Благодаря предварително за отговора.

Да, биха ви стигнали.

Благодаря, Алекса!

Имам въпрос. Полетът ни от Рим е на 24.05, като излитаме рано сутринта в 6:30.
Двоумя се дали да рискувам със Ситбус, който тръгва от Термини в 4:30 и ще е на летище Чампино в 5, при което ни остава едва час да се чекираме преди да затворят или да ползваме такси, което ще ни излезе 40 евро. Някой със съвети или информация за по-ранен транспорт?

Lady, до спирка Термини са 100 метра, а аз продължавам да се чудя и нямам отговор, кому е нужно две спирки на метрото да са в такава близост

До Чампино вземат 25евро,до Фиумичино е 40. Ние си взехме такси, за да не си причиняваме ранни емоции 😊

Благодаря ти, беба! С какво такси бяхте и откъде го извикахте?

Имай предвид, че покрай вашия полет има още 6 излитащи(от 6:20 до 7:10ч.), така че ще има много пътници и по-бавно ще се минават проверки, още повече, ако имате багаж за чекиране.

Моят Рим!
Не съм предполагала, че ще изпитам тези емоции.
Случайно купихме билетиза Рим, бях си избрала други дестинации. Избрах хотел и започнах да се ориентерам какво искам да видя. Кацнахме на Чампино в 7,20ч До хотела стигнахме с градски транспорт много бързо за 40мин. Оставихме си багажа и въоръжени с апарат и телефони тръгнахме към Санта скала. По път пихме кафе и лека закуска от нещо като хлебарница срещу сан джовани ин латерано. Така се захласнахме, че подминахме стъпалата. Веднага назад и влязохме, оказахме се сред първите посетители. Минали сме,когато не е работела залата, но затова пък вече имаше 100 човека. Изкачването беше необикновенно предизвикателство! Знаех, че качването е на колена, не очаквах, че са вдлъбнати и че на всяко стъпало се стой.. Много е трудно, имаш време да помислеш и да се изнервиш на азиядската група пред нас, която на всяко стъпало шепнеше нещо с големината на 3-4 стиха. В средата има издълбани форми, хората се бутаха да ги докоснат. Успяхме! Няма да издавам всички емоции които изпитвах. Следващата цел беше гроба на свети Кирил в сан Клементе. На входа забелязах българска група и седнахме до тях, за да послушаме лекцията на водача им. После влязохме в подземията. Картата е малко сложна, но историята която четеш там смразява. Емоции! Излизайки обратно горе се изненадахме от силен дъжд. Спазарихме два дъждобрана от услужливи черни мъже на входа и продължихме към устата на истината. Е, никак не е лесно да видиш колизеума отпред и да го обиколиш, защото вали и не ти е програмен точно сега...стигнахме до устата и нямаше повече от 30тина души, опашката беше бърза и дори се снемахме без дъждобраните. Църквата вътре също има интересни олтари. Кратка спирка пред форум Боариум.Продължихме към Трастевере. Първо посетихме острова, малко се забавлявахме с катинарчетет по моста, даже заснех един ценен модел. Не навлязохме в квартала, а се върнахме по моста на Гарибалди кам едни изоставени руини, по известни със стотиците си котки. Там обядвахме пица и спагети с чаша вино и решихме да се върнем до хотела, за да се настаним и преобуем. Минахме през фонтана с костенурките и някакси се оказахме на площад Венеция, пред виторио емануеле и в хотела... Оказа се, че в стаятя има парно, на което много се зарадвахме, защото не бяхме подготвени за студа навън. Починахме,стоплихме се и отново излязохме към Санта Мария Маджоре. Решихме да се разхождаме без цел, виж тук виж там, преследвани от облаци дъжд и слънце. Снимахме дъгата и пелената от дъжд. Така обиколихме още няколко църкви и площади с обелиски, На връщане един младеж ни покани в семеиня си ресторан, майката готви, синовете сервират. Беше фкусно, приятоно и топло, но и скъпо. Насладихме се и обсъдихме деня.
Втория ден бях избрала за Ватикана. След закуска с метрото стигнахме до Отавияно. Насочихме се към музейте пресрещани през 2м от всевъзможни предложения за гидове. Оказе се, че не подходихме стратегически, големите опашки ни замъглиха и се включихме в един тур на английски. Влязохме във Ватикана буквално за 12 мин. Проверка и пред касите ни раздадоха гидове. Останах много доволна от обиколката, малко по-бързо от колкото ми се искаше, но все пак там и цял ден не е достатъчен. Стигнахме до Св Петър ЛАЛ!!! Не бях виждал толкова голяма катедрала. Влязохме с водача, после влязохме сами, Пак имаше неща които не бях виждала. Отправихме се към върха. Това приключение си изисква отделен разказ. Вече беше обяд, малко огладнели решаваме, че ще изкачим стълбите без асансьор.В началото нищо особенно широко, спираловидно стълбище. Стигнахме до голямата тераса преди купола Страхотна гледка, но нямах търпени и поехме нагоре до като се озовем под купола от вътрешната страна. Гледката към вътрешността на катедралата, всички хора разхождащи се долу, рисунките, статуите.... Сърцето ми биеше учестено, но не беше от стълбите. Любопитството ме дърпаше нагоре. Тръгнахме под самия купол, има лек наклон и по-висок човек незнам как ще мине. Вече ми трепереха краката. Започна голямото изкачване, пред нас имаше деца, клоната се движеше бавно, но не заради тях.Изчаквахме търпеливо, но и имах усещането, че немога да дишам. Когато видях площада отгоре всичко си заслужаваше! Тук да обобщя, на всяко стъпало се сещах за съфорумката, която иска да се качва в 6м. Не съм специялист, но какъв е вариянта за евакуация от там!!! Моето мнение е, че не е разумно,Честно ще има и друга възможност! Да се върна на върха! Гледаш Рим във всички посоки с цялата му прелест. На тази малка тераса имаше стотици хора, но никой не ми пречеше, беше уникално! Снимахме, гледахме и ми се зави свях, буквално! Падна ми кръвната захар, пречерня ми. Как съм слязла незнам! Имах упора само на двете си ръце, само по тях се ориентирах и треперех...Спирах няколко пъти, повече от на горе. На терасата открих, че има санитарен възел, наплисках се с вода, а мъж ми купи черен шоколад и вода. Съживихме се. Точно тогава си пожелах да видим Ватикана и по тъмно, всички статуи имат светещ ореол и сигурно е много красиво. Моля, ако някой ходи и има възможност да качи снимки по тъмно! Ние неможахме. Слизаики долу влязохме в катедралата за пореден път и открихме един музей е вохда за подземията. На изхода вече нямах сили, но като видях колоритните швецарски стражи ми дойдоха още сили. От вън се чувствах като обезумяла, всичко ми изглеждаше толкова мащабно, толкова невероятно и толкова поглъщащо. Тук и голямата ми грешка, вече не бяхме гладни, но стремейки се да се отдалечим напред и да погледнем/снимаме цялостно площада, забравих за пощата... Така й не си пуснах картичка, за което съжалявам.  Напред към моста с ангелите и към двореца. Да си призная не ми хареса, за толкова много неща е бил използван, че се е обезличил. Крайно е, но така се почувствах, но след Ватиканските музей не можеше нищо да ме трогне.  Така в тълпана почти стигнахме до площад Навона, малко преди него намерихме Магазинче за Тирамису. От пред на екран се показва как се пробива кора от щоколад и крема потича надолу към бисквитите, а на мен пак ми потичат ... Седнахме в едно ресторантче в което нищо не ми хареса, а сервитьора /не местен/ се опита да ни излъже със сметката. Бързо отидохме да си оправим настроението с тирамису. Решихме да се отправим по виа Тритоне, и след тава по улицата с четирите фонтана, по пън поснимафме още няколко обелиска, фонтана и катедрали. Улиците там се пренаселват след 17ч  Не мога да обясня как успяхме да се срещнем и едно семейство от България, които бяха в Рим само за 2 дни и не сме се уговаряли предварително.. Вече се съмнявах, че ще стигна до хотела на собствен ход, но убодрително влязох да напазарувам сувенири и спокойна вече можех да мисля за вечеря. Хапнахме набързо и се насочихме към хотела за почивка.
Трети ден. Това беше моят ден, въпреки прогнозата за дъжд. След закуска се отправихме с метрото към фонтана Ди Треви. В метрото се сетих, че четох за затворени станции тук, но ми изплува тази мисъл едва след като подминахме цели две спирки. Риших да приема нещата без да се ядосвам.Слязохме на пяца дел Пополо и пак потънахме в опиянение, влязохме в музея на Леонардо, снимахме се на площада, качихме се на терасата горе, страхотна гледка! Не исках да влизаме в парка, защото целта на този ден беше фонтана и испанските стълби, а после Трастевере, но вече споменах, че не ми се получи. Запътихме се по много интересна улица към Испанските стъпала виа Бабуино. Толкова се забавлявах по пътя , че неусетно стигнах до стъпалата, Няколко карети ми скриха гледката преди да осъзная, че съм там!!!  Найстина се насладих на площада, на цветята, на стълбите на емоцията си! Качихме се до горе и  си мисля, че успях да се снимам на всяко стъпало! Така ми се замъгли съзнанието, че тръгвайки към фонтана да треви, минахме по-неописуемо сложен път до Тревито, както ММ го прекръсти. Имаше хора, много хора, многоооо хора, но като стигнахме в средата сякаш ни направих път, веднага стигнахме отпред, снимахме се без да ни се пречка никой, нямаше претенции.Малко по-късно разбрах, че са ми влажни панталоните, явно точно там фонтана пръска. Това не беше беда, преместихме се отдясно на фонтана, там има едни пръскалки, на които се редяха да пият вода. Поседнахме отсреща и се насладихме на гледката. Сякаш имах тапи в ушите, нищо не чувах освен водата, точно както когато преди и сега включа камерата от там. Вече спокойно се насочихме към Пияца Куиринале, До кулата Милицер и Траяновия пазар. Тук трябваше да направим фото пауза, защото имаше толкова много азиатски двойки със собствен фотограф, че мъжат ми се зарази и имах усещането, че засне всеки камък в околността. Уличен музикант създаваше толкова много настроени, че приближаващите облаци не успяха да ни притеснят. Следваше поредното изкачване Виторио Емануеле 2. На асансьора имаше сериозна опашка, която вървеше доста бавно в началото. Гледката отгоре вече не ме екзалтира както тази от Ватикана. Поехме към Трастевере. Основната ми цел беше да намерим паметника на капитан Петко Войвода. Седнахме да обядваме в много приятен местен ресторант. За храната и обстановката само мога да ги похваля, като едни от най-добрите за нашия престой в Рим. Отпочинали, но вече в дъждовна обстановка се качихме до хълма Джанколо.  Трябва да се отбележи, че Кап. Петко е на най-хубавото място! Гледа към града от тераса. Снимахме се и аз си намерих четирилистна детелина! Слязохме в старата част на квартала, до малките улички с малки магазинчета и куп улични музиканти и всякакви факири. Вече се свечеряваше и се отправихме кам нашия район за вечеря. Когато стигнахме до Цирко Масимо започна отново страхотен дъжд. Как сме стигнали до Виа Мерулана ми се губи, но там до едно ъглово кино и до театър Бранкацио имаше разкошни ресторантчета. Харесахме си едно и се настанихме, беше вкусно и приятно! Предложиха ни към вечерята месно вино и ни се отрази добре на умората.
Ден четвърти. Имахме билети за Колизеума за 17,30ч . Планът беше от площат Попоро да тръгнем към площад Навона и да разглеждам района там. Но тръгнахме към парка Боргезе и  водния часовник, стигнахме до вила Боргезе, докато почти подтичвахме след 4 немски баби. Пак през парка се върнахме до испанските стълби където отново исках да се насладя на мястото, защото аз го свързвам с романтичен филм и ми беше голяма тръпка да съм там. После до мавзолея АУгусто, ларго сан роко, през реката до съдебната палата. Отпред има парк, който беше изключително спокоен заради липсата на туристи. Върнахме Се обратно в туристическата част, за да обядваме и се насочихме към римския форум, взехме си билетите и влязохме да разглеждаме. Отдадохме се на четене и разходки, така неусетно стана време за Колизеума. Намерихме си правилната опашка и влязохме. Не знаех, че има надпис на български и не съм си разваляла настроенито да го търся. Качихме се на горния етаж и започнахме да обикаляме и направим поредните 555 снимки. Така ни застигна една група с водач на английски, но се държеше като шут и ние се постарахме да го избегнем. Във вътрешната част  ставаше течение, но успяхме да разгледаме със стиснати зъби малко. Когато принудително напуснахме обекта в 19ч не ми се тръгваше. Знаех, че е последна вечер и ми беше криво. Преситих се! Всъщност ми е по-лесно да кажа какво НЕ направихме и каво НЕ видяхме от предварително изчетените програми. Не стигнахме до Кампо де фиори, не намерих фонтана със слона, не влязохме в Джезу със статуята на Моисей, не влязохме в Боргезе, не си пуснахме картичка от Ватикана. Не съм описвала за влизането в Пантеона и за всички площади,фонтани, църкви и обелиски които видяхме, за галерии и музей. Една неангажираща почивка с много усещане на атмосферата на града. Естествено имаме желание отново да сме в Рим и да направим всичко, което този път не се случи! Пожелах си го,когато намерих четирилистната детелинка!

Онзи ден Република и Барберини бяха затворени още.

Вчера се върнах, препоръчвам тези, които ще ходят тези дни да предвидят не само летни дрехи, става си доста хладно и вали. Става и горещо малко след това, така че трябват пластове за събличане Аз съм във Варна и тук е значително по-топло, отколкото беше там.

Ето малко нощни снимки от Ватикана

Хотелът ни беше на входа на Термини и на пиацата имаше поне 20 коли. На летището минахме бързо, защото бяхме с ръчен багаж. За чекиране опашката беше огромна. Но поне час по рано трябва да сте там, а пътя с такси е около половин час.