GoT 35 ПОСЛЕДЕН СЕЗОН - Кой казва, че ще има после... (24.04 - 28.04)

Първото което направил Егон, било да арестува Бриндън Реки, Ръката на краля, за убийството на Енис Блекфир. Кървивя гарван, не отрекъл, че е подмамил претендента, ала настоял, че е пожертвал собствената си чест за доброто на кралството.
Макар мнозина да се съгласили и с радост да го приели подобна победа срещу претендента Блекфир, крал Егон решил, че няма избор и трябва да осъди Ръката, за да запази тежестта на думата на Железния трон. Ала след смъртната присъда крал Егон предложил на Кървавия гарван, да облече черното за да се присъедини към Нощния страж . Кървавия гарван приел. Сър Бриндън Реки отплавал за Вала, късно през 233 г през З . (Никой не заловил кораба му) С него отпътували още 200 души, мнозина от тях – стрелци от личната му гвардия- С тях бил и братът на краля майстер ЕМон.
Царуването на Егон било предизвикателство, започнало насред върлуваща зима трета година, без изгледи да свърши. В севера имало глад и страдания, както и сто години по-рано, в дългата зима от 130-135 г след З. Крал ЕГон, винаги загрижен за добруването на бедните и слабите, направил каквото може, за да увеличи доставките на зърно и друга храна към Севера, но някои смятали, че се е престарал.
Онези, в чиито дела се бъркал често, като принц, опитвайки се да намали правата и привилегиите, също изпитали властта му. А заплахата от Блекфир оттатък морето не свършила с Енис. Печално известното предателство на Кървавия Гарван само подсилило омразата на изгнаниците. През 236 г когато жестоката шестгодишна зима била към края си, започнал Четвъртият бунт на Блекфир. Самопровъзгласилият се Демон Блекфир Трети, син на Хегот и внук на Демон Първи, прекосил Тясното море, редом  с Горчива  Стомана и Златната Дружина, в пореден опит да завземе Железния трон.
Нашествениците хвърлили котва при Куката на Маси, южно от залива на Черна вода, но малцина се събрали под знамената им. Самият крал Егон ги посрещнал, съпроводен от тримата си синове. В битката при моста на Отприщена вода Блекфир понесли съкрушително поражения, а Демон Трети, бил убит от рицаря в Кралската гвардия, Сър Дънкан Високия, Странстващия рицар на когото Ег бил скуайър. Горчива стомана избягал за пореден път, само за да се покаже за пореден път в Оспорваните земи с наемниците, в една от важните битки между Тирош  и Мир. Сър Егор Реки бил на 69 години, когато паднал сразен и се твърди че умрял, както и живял с меч в ръка и предизвикателство на уста. Ала заветът му останал в лицето на Златната дружина и на рода Блекфир, на който служил и който закрилял.
По времето на Крал Егон Пети имало и още сражения – Невероятния крал бил принуден да прекара много от царуването си в броня, потушавайки това или онова въстание. Макар и простолюдието да го обичало, крал Егот си спечелил доста врагове сред лордовете, чиито правомощия се опитал да ограничи. Извършил много промени и дал права на обикновените хора, каквито не познавали дотогава, ала всяка от мерките срещнала яростен отпор у лордовете, понякога открито неподчинение. Най-гласовитите му противници стигнали дотам, да се отрекат от него,определяйки го като „кървав тиранин, който ни лишава от права и свободи, дадени ни от боговете”
Добре е известна, че съпротивата срещу него насилвала търпението на Егон – особено след всички компромиси, който правел, виждал мечтите си все по-далеч в бъдещето. Неподчинението не спирало и не спирало и Негово Величество се принуждавал да угажда на неотстъпчиви лордове, по-често отколкото му се искало.  Познавач на историята и страстен читател Егон Пети често казвал, че ако имал дракони като първия си съименник, щял да изкове наново царството с мир, благоденствие и справедливост за всички.
Дори синовете на добросърдечния крал по-често му причинявали трудности, отколкото му били опора. Егон Пети се оженил по любовта за лейди Бета Блекууд Одухотворената (някои я наричат своенравна) дъщеря на лорда на Гарваново гнездо. Станала известна като Черната Бета – заради тъмните й очи и тъмната и коса-. Когато се венчали през 220 г. невястата била на деветнайсет, а женихът – на двайсет, и при това толкова далеч от линията на наследяване, че съюзът не предизвикал никаква съпротива- В годините след точа Черната Бета дала на Егон трима синов (Дънкан, Джеерис, и Дерон) и две дъщери –Шера и Раел.

Отдавна било привично дом Таргариен да венчава брат за сестра, за да е чиста кръвта на дракона, но по някаква причина Егон Пети бил убеден, че кръвосмешението повече вреди, отколкото помага. Вместо да следва традицията, решил да ожени децата си, за тези на някои от най-големите лордове в Седемте кралства, с надеждите да спечели одобрението им за реформите си и да укрепи властта си.
С помощта на Черната бета, двамата постигнали няколко изгодни годежа през 237 г., когато децата на Егон били още малки. Ако браковете се били състояли наистина щели много да помогнат...Не Негово Величество не помислил за опърничавостта на собствеността си плът и кръв. Децата на Бета Блекууд се оказали упорити като майка си – и като баща си решили да последват традицията.
Пръв  се противопоставил най-големият му син Дънкан, принц на Драконо камък и наследник на трона. Макар и сгоден за една от дъщерите на Баратеон от Баратеон от 239 , докато пътувал из Речните земи Дънкан се влюбил в едно прелестно и тайнствено момиче, което се наричало Джени от Стария Камък. Макар да живеела полудива сред Руини и твърдяла, че произхожда от  отдавана изчезналите кралски родове на Първите хора, селяните от околните паланки гледали с насмешка на историите й и настоявали, че е някое умопобъркано девойче или дори вещица.
Вярно било че Егон дружал с простолюдието, на практика бил израснал сред тях, но можел да понесе брака на наследника си за една от тях. Негово Величество сторил каквото може за да разтрогне съюза и умолявал Дънкан да остави Джени. Но принцът споделял упоритостта на баща си и му отказал. Дори когато Върховният септон, Великият майстер и Малкият съвет ведно настояли, крал Егон да принуди сина си да избере – Железният трон или горската дивачка, Дънкан не отстъпил. Вместо да се отрече от Джени, той се отказал от наследството си и го отстъпил на брат си Джеерис, като абдикирал като принц на Драконов камък.
Но и това не донесло никому спокойствие, нито пък възстановило дружбата с Бурен край. Бащата на отритнатото момиче, Лайънел Баратеон, известен като Смеещата се буря и прочут воин не приел с лекота наранената си гордост. Последвало кратко, кърваво въстание, което приключило едва когато сър Дънкан Високия от кралската гвардия, победил сър Лайънел в двубой, а крал Егон му обещал тържествено, че ще омъжи дъщеря си Рела за наследника му. Скрепили споразумението, като изпратили Рела в Бурен край, за да служи като виночерпец на лорд Лайънъл  и придружителка на лейди съпруга му.
Джени от Стария камък – лейди Джейни, както я наричали уважително – в края на краищата била приета добре в двора и във всичките Седем кралства простолюдието я обичало много (това е бабата на Джейни Уестърлин, невестата на Роб Старк. Тя е от семейство на вещици – майги)
По-малкият му брат принц Джеерис, вече бил принц на Драконов Камъс. Макар годините на краля сред простолюдието да му създали неприязън към валирианския обичай на кръвосмесителни бракове, принц Джеерис бил традиционалист и от малък обичал сестра си Шера и искал да се ожени за нея постарому. Като разбрали за това  крал Егон и кралица Бета направали каквото могат, за да разделят двамата, макар разделянето още повече да разпалило страстта на брата и сестрата-
Принц Джеерис нямал волята на брат си, но когато оспорил желанието на баща си, а той и съветниците му, в крайна сметка отстъпили, по-младият принц решил да следва повика на сърцето си. През 240 г, след брака на принц Дънкан, Джеерис и Шера  се измъкнали от опекуните си и се оженили. Джеерис бил на петнайсет, а Шера – на четиринайсет.  Преди кралят и кралицата да разберт, брака бил консумиран. Егон нямал избор освен да приеме. И кралят отново трябвало да се спрвя с наранена гордост и гнева на благородни домове. Джеерис бил сгоден за Силия Тъли, дъщеря на лорда на Речен Пад, а Шера – за Лутор Тирел, наследника на Планински рай.
Следвайки примера на братята си, дори най-младият син на краля, принц Дерон, терзаел баща си, по подобен начин. Сгоден за лейди Олена Редвин от АРбор (ако не ме лъже паметта това е бъдещата Олена Тирела, кралица на Тръните) когато и двамата били на девет години, принц Дерон се отрекъл от сюъюза през 246, когато бил на осемнайсет...макар в неговия случай да нямало друга жена. Дерон останал ерген през остатъка от неговия живот. Роден войн, той се наслаждавал на турнири и сражения и предпочитал дружбата си със сър Джереми Нориджо, красим млад рицар, с когото били заедно още като скуайър в Планиннски рай. Принц Дерон обаче донесъл на баща си още, този път по-дълбока печал, когато загинал в битка през 251 водейки армия срещу Плъха, Сокола и Прасето. Сър Джереми загинал  с нея, но бунтът – потушен, а въстаниците избити или избесени.
През 258 в ЕСос се надигнала нова опасност за властта на Егон – когато деветима разбойници, изгнаници и капитани на наемнически дружини се събрали в оспорваните земи, под Дървото на короните, и сформирали нечист съюз, Всеки от дружината на Деветимата се врекъл на останалите да им помогне да си спечели кралство. Сред тях бил и последният Блекфир, Мелис Чудовищния, командир на Златната дружина, а кралството, което му обещали било това на ЕГон. Принц Дънкан, като разбрал за  съглашението, прочуто отбелязал, че короните се продават за по петака, тъй че дружината станала че известна като Кралете на Деветте петака, във Вестерос. Смятало се, Свободните градове в ЕСос, несъмнено ще сложат край на претенциите им, но във всеки случай започнали много приготовления, ако Мелис и съюзниците му се обърнат срещу Седемте кралства. Приготовленията не били особено усилени, а крал ЕГон се съсредоточил върху управлението си.


 Егон Пети се съсредоточил и върху нещо друго - дракони- С годините Егон Пети започнал все повече да мечтае за дракони, които отново да разперят крила над Седемте кралства. В това не се различавал от предшествениците си, които водели септони да се молят над яйца, чародеи да плетат заклинания, майстери да мъдруват върху тях. Приятели и съветници се опитвали за го разубедят, но крал Егон все повече вярвал, че само драконите ще му спечелят достатъчно уважение, за да извърши промените, които предвиждал, и да принуди горделивите и непреклонни лордове на Седемте кралства, да се съгласят с декретите му.
Последният години на царуването му, посветени на търсене на търсени на древни познания за отглеждането на дракони във Валирия - твърди се, че ЕГон пътешествал, чак до Асшаи на Сянката, с надеждата да открие текстове, изгубени във Вестерос
Плодът на тези мечти била съкрушителна трагедия, родена от миг на щастие.
В съдбоносната 259 г  кралят поканил много от най-близките си в Летен замък, любимото му място, където да отпразнуват раждането му на новия му правнук, момче на име Регар, син на внуците Ерис и Рела, децанта на принц Джерис.
За наше нещастие, трагедията в Летен Замък оставила малко живи свидетели, а оцелелите никога не продумали за нея. Една прелюбопитна страница от Историята на архимайстер Гидаин - несъмнено едно от последните неща, написани от него преди смъртта му - намеква за нещо голямо, но по някаква случайност върху нея се е разляло голямо петно от мастило