Децата и самостоятелността

  • 7 172
  • 150
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 8 230
Здравейте! Нова съм във форума и нещата който чета ме ужасиха. Големия ми син е на 10 г и до сега не съм го оставяла сам в къщи, освен да изтичам до магазина, не е ходил на екскурзии и лагери , а желание не му липсва. Как се справихте с вашите емоции когато за първи път пуснахте детето си на лагер или екскурзия? Мисля си, че ако го пусна на лагер, до 2-3 часа ще съм там в някой храст да наблюдавам Simple Smile))

Сина ми е на 9.
От тази година излиза сам с децата в квартала. Първите пъти си намирах работа навън. Да изхвърля кофата , да отида до магазина , да отива втори път до магазина....после посвикнах. Въпреки ,че все още ми се обръща сърцето като не се прибере навреме.

За първи път беше на зелено училище на 7 години.
Това лято ходи на лагер за седмица, сега в ще ходи още веднъж от спортния клуб в който тренира. Леко ми е свито сърцето ,че са 40 момчета....ама с повече алкохол вечер и на това ще издържа Simple Smile

# 136
  • Мнения: 9
За съжаление не ходил на екскурзии с преспиване до сега и то защото той нейска да ходи с класа си на такива, но от година тренира футбол и има желание да ходи на лагер с отбора. Следващия месец има организиран лагер и сме се разбрали, че ще отиде, но вътрешно умирам да си резервирам наблизо хотел Simple Smile Между другото имам приятелка която дебне дъщеря си в храситет, а тя е на 12г. Не ми се вижда нормално, все пак трянва да уважаваме личното пространство на децата. Неискам да съм от тези родители, затова ми се иска да чуя мнения на родители който не са като мен - паника.

# 137
  • София
  • Мнения: 10 576
Тези страхове се притъпяват още в първите няколко години на детето.
Оставете детето да отиде на лагер, с готовност да отидете да го приберете.
Като на 14 и започне да излиза, как ще я карате? Ще се дегизирате и ше ходите с него?
Нормално е да се страхувате, не е нормален начинът, по който реагирате. Успех.

# 138
  • Мнения: 9
Не мисля, че реагирам изобщо някак, тъй като още не е дошъл момента за реакция. Помолих за съвети и мнения как Вие вече сте преминали този период, така че детето да не усети тревожността Ви  и недоверието в неговите способности.

# 139
  • Мнения: X
Polina Yaneva, каква е причината детето да не е самостоятелно на тези си години?
При мен например е следното, живеем далеч от града и винаги я возя до там където ще ходи, отивам аз където имам да свърша нещо, като я оставам с приятелки/съученички дори и по-малки от нея/на 13г е/ след което я качвам на колата и се прибираме.
С една дума няма как при нас да върви пеш или с друг транспорт.

# 140
  • София
  • Мнения: 12 374
Преминаването през такъв период включва вътрешен самоконтрол и доверие в способностите на детето.
Няма готова “рецепта”.

# 141
  • Мнения: 9
Polina Yaneva, каква е причината детето да не е самостоятелно на тези си години?
При мен например е следното, живеем далеч от града и винаги я возя до там където ще ходи, отивам аз където имам да свърша нещо, като я оставам с приятелки/съученички дори и по-малки от нея/на 13г е/ след което я качвам на колата и се прибираме.
С една дума няма как при нас да върви пеш или с друг транспорт.
Polina Yaneva, каква е причината детето да не е самостоятелно на тези си години?
При мен например е следното, живеем далеч от града и винаги я возя до там където ще ходи, отивам аз където имам да свърша нещо, като я оставам с приятелки/съученички дори и по-малки от нея/на 13г е/ след което я качвам на колата и се прибираме.
С една дума няма как при нас да върви пеш или с друг транспорт.
. Не съм казала, че не е самостоятелен, напротив.  Но това е първата екскурзия на която има желание да отиде.

# 142
  • София
  • Мнения: 10 576
А как е самостоятелен, ако мама винаги е до него?
Аз не изтичвам до магазина, а го пращам него. В началото даже не стигаше копчето на асансьора, за да се прибере, а се качваше пеша. Започна с 1 мляко и стигна до списък с 5-6 неща. На 8 е.

# 143
  • Мнения: 9
А как е самостоятелен, ако мама винаги е до него?
Аз не изтичвам до магазина, а го пращам него. В началото даже не стигаше копчето на асансьора, за да се прибере, а се качваше пеша. Започна с 1 мляко и стигна до списък с 5-6 неща. На 8 е.
. Не мога да разбера нападките? Не ходи до магазина защото не стига педалите на колата, а й май не е редно на 10г да кара кола...

Както и да е. Благодаря на всички за коментарите. Очаквам с нетърпение да мине лагера и да разказва за преживяното.

Последна редакция: сб, 13 юли 2019, 12:35 от AnMary

# 144
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 863
Не мога да разбера нападките? Не ходи до магазина защото не стига педалите на колата, а й май не е редно на 10г да кара кола...
Е стига де, толкова пък да няма едно малко магазинче на пешеходно разстояние. А навън излиза ли сам? Имам предвид с приятели, без придружител. Там как се справяш със страховете?

# 145
  • Мнения: X
Здравейте! Нова съм във форума и нещата който чета ме ужасиха. Големия ми син е на 10 г и до сега не съм го оставяла сам в къщи, освен да изтичам до магазина, не е ходил на екскурзии и лагери , а желание не му липсва. Как се справихте с вашите емоции когато за първи път пуснахте детето си на лагер или екскурзия? Мисля си, че ако го пусна на лагер, до 2-3 часа ще съм там в някой храст да наблюдавам Simple Smile))
От поста мога да си направя само един извод и той е - хиперпротекция. Не даваш на детето си възможност само да направи нещо, което желае. Нека отиде сам до магазина, вместо ти да изтичваш до там, след като сте явно в квартал, в който има магазини и хора, ами може да изгуби парите да, може да се спъне да падне, може да заседне в асансьора, ми нека какво толкова мисля, че всички ние като деца сме го преживели.
Има желание за екскурзия, но майка му май няма такова.
Пусни го и да се оправя сам, ние не сме вечни утрешния ден сам ще трябва да се оправя с живота и неговите предизвикателства, ти ли постоянно ще го дундуркаш? И утре като си намери жена като дъщеря ми, тя ще му покаже вратата на 2-рия ден, ако въобще го изтърпи и два дни.
Помисли как ще се формира като личност сина ти, и виж скоро имаше тема точно за хиперпротективна майка тук във форума и как това пречи на приятелката на момчето в техния съвместен сексуален живот.
Когато дъщеря ми в 3клас отиде на лагер й заявих да не ми звъни освен ако не е животозастрашаващо. Въобще да се оправя с ежедневните си воли и неволи и да се обръща към госпожите те затова са там.

# 146
  • Мнения: 9
Не мога да разбера нападките? Не ходи до магазина защото не стига педалите на колата, а й май не е редно на 10г да кара кола...
Е стига де, толкова пък да няма едно малко магазинче на пешеходно разстояние. А навън излиза ли сам? Имам предвид с приятели, без придружител. Там как се справяш със страховете?
   Да, излиза сам с приятели, събират се на гости и всичко е наред. Магазина е на около 15 мин пеша. Живеем в къща в кв. Горна баня и магазините са ни далеч. 

# 147
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 863
 Да, излиза сам с приятели, събират се на гости и всичко е наред. Магазина е на около 15 мин пеша. Живеем в къща в кв. Горна баня и магазините са ни далеч. 
Значи не е толкова страшно. Малко по малко трябва да отпускаш контрола, но и да говориш много за сигурността и как да има едно наум, да те държи в течение къде е и т.н. Не е лесно, но стискаш зъби, докато е далече и говориш много с него, докато сте заедно.

# 148
  • София
  • Мнения: 10 576
Ами, Поли, съвсем спокойно можеш да го пращаш да пазарува.
Попитах те с какво е самостоятелен, ти се заяде. Не търсиш решение, а някой да ти каже: "Браво, мамче". Ама няма да съм аз.

# 149
  • Мнения: 68 624
До дете е.
Синът ми не иска да ходи защото му е тъпо и не му е интересно...по негови думи.
Не виждам смисъл насила да го пращам, щом той не желае.

Сам вкъщи го оставям за около час. На 8г е.

Общи условия

Активация на акаунт