Протестите срещу проект на Стратегия за детето /2019-2030 г./

Магдалена1978, не разбрах точно целта на поста ти. Кое е странното в болднатото? Че бременна без доходи и жилище или самотна майка на 2 деца е в рискова група да си изостави децата?

Забележи: Мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции се предприемат по отношение на бременна жена в риск да изостави детето си след раждането при наличие на някое от следните обстоятелства

Хайде, ще коментирам накратко така

1. жената е непълнолетна; - дете ражда дете, автоматично майка в риск да си изостави детето
2. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г.) жената сама отглежда друго дете/деца; - сама жена с 2 и повече деца е в по-уязвима позиция от жена с партньор, ако щеш и само икономически, а не с практическа помощ в ежедневието
3. жената е без доходи и/или жилище; - отново жена, която по тези причини може да си изостави детето
4. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г.) жената е с рисково поведение за здравето или живота на детето или е с алкохолна или наркотична зависимост; - това пък съвсем очевидно е случай на дете в риск да бъде изоставено или малтретирано
5. жената е била обект на насилие; - тук може да бъде бременност вследствие изнасилване или с нанесена травма след упражнено насилие върху нея
6. жената има едно или повече деца в риск; - отново се подразбира, че опасността от изоставяне на детето е по-голяма
7. (доп. - ДВ, бр. 37 от 2019 г.) жената има едно или повече деца с увреждане и/или отклонения в здравословното състояние или развитие; - съвсем ясен случай, където майката ще има нужда от голяма помощ с детето, за да не го изостави и да има сили и желание да му осигури добра среда у дома
8. други обстоятелства, които поставят детето в риск от изоставяне.

Всички изброени горе са случаи на бременни, които могат да получат разнообразна помощ, за да не изоставят детето си. Това може да е парична помощ, общинско жилище с по-нисък наем, безлихвен кредит, помощ в намирането на работа, консултации с психолог, безплатна детска градина, безплатни спортни занимания на детето, медицинска и специализирана помощ и помощни пособия за детето с увреждане, и т.н. дълъг списък възможни мерки. Кое точно те притеснява, че на жени в затруднено положение по една или друга причина, се предлагат мерки за помощ от страна на държавата, за да могат да си гледат детето?

Изоставяне на детето след раждане е едно, липса на възможности е друго. Не виждам тук някаква граница.Винаги се акцентира върху крайността - изоставяне на детето от майката. Като границите и мерките се дават в ръцете на хора,които се случва да са с недотам завидно образование и качества, каквито по принцип са социалните работници. Има една графа, която се попълва и може да преследва дълго време, независимо че може да става въпрос за временна криза или пък че има и други възможности. Системата е машина, тя няма емоции и чете графите. Когато графата е една...

Мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции - това е двусмислено. след и-то. предотвратяване настаняването им в специализирани институции ИЛИ напротив ---> настаняването им в специализирани институции

Всички тези текстове и коментари, ми дават повод за размисъл по следните въпроси.
1. Със сигурност мерките няма да са от страна на държавата. Кой точно ще застане зад тях?
2. Дали мерките ще се предлагат или ще се налагат? Кой и как ще слага тънката граница на това?
3. И кой ще определя кой тип мерки да бъдат - предотвратяващи изостяването или настаняването в специализирани институции?
4. Ако жената гледа сама дете/деца, дори не се споменава финансовата страна. А това не е маловажно. Може и сама да има по-големи възможности, отколкото други, с партньор. Но я поставят в риск, безусловно.
5. Кой ще дефинира другите обстоятелства, поставящи детето в риск? Когато не се знаят, това не поставя ли автоматично всички бременни в риск?
6. И какви санкции ще понесе някой ден незнайният, вземащ решения, някой, ако сбърка?
 

Ами прочетете я най-накрая в цялост тази наредба, че да не ви е двусмислено.

Да видим само измененията от 2019:
Чл. 4. Мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции се предприемат при наличие на едно или повече от следните обстоятелства:
1. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г.) при постъпил сигнал за дете в риск от изоставяне или при подадено заявление в дирекция "Социално подпомагане" за настаняване на дете в специализирана институция;
2. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г.) настаняване по чл. 26 от Закона за закрила на детето на друго дете от семейството;
5. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2019 г.) установени увреждания или тежки заболявания и/или отклонения при родител или при член от семейството;
8. (доп. - ДВ, бр. 37 от 2019 г.) детето е с увреждане и/или отклонения в здравословното състояние или развитие и родителите имат затруднения да отговорят на специфичните му потребности;
9. други обстоятелства, които поставят детето в риск от изоставяне.

- при постъпил сигнал, при увреждания или тежки заболявания на родител или член на семейството, дете с увреждане, други обстоятелства
Понеже досега са обгрижени всички деца в риск, се добавят и нови категории през 2019.

Няма нищо двусмислено. Ако прочетеш наредбата, ще видиш за какво става дума. А именно предотвратяване на изоставянето им и предотвратяване на настаняването им в институции.

jd, държавата дава мерките и където няма собствен ресурс, възлага задачата на друг. Но отговорността мерките да се дадат е на държавата. Границата между предлагане и налагане е в нуждите на детето и семейството. Ако жената каже ''Не, не искам допълнителна социална помощ, безплатна детска градина и безлихвен кредит, аз печеля достатъчно, за да издържам детето, да плащам градина и да взема кредит с нормални лихви'', то няма смисъл да се предлагат тези мерки. Ако жената лъже, че печели достатъчно, то икономическа помощ очевидно е необходима. Тогава възниква въпросът дали жената е в състояние да взима решение за доброто на детето. Кой ще определя мерките - не знам. Може би социални работници? Общински служители? Не помня подробностите от наредбата, в случай, че е упоменато там. Ако жената сама си гледа децата и е финансово обезпечена, то очевидно финансова помощ не е необходима помощна мярка. Но ако е сама в града и няма близки и роднини - кой ще й гледа децата, ако тя се разболее и влезе в болница? Тогава трябва да се предвиди помощ. Не, всички бременни не са автоматично поставени в риск. Последната точка е отворена, за да се предвидят ситуации, които не са изброени по-горе. А такива със сигурност има. Какво имаш предвид под наказание за сбъркалия? Че е предложена неадекватна помощна мярка или че не е предложена никаква помощна мярка? Непредложена мярка за помощ определено е голям гаф, особено когато тази помошна мярка може да бъде решаваща дали жената да задържи детето или да го изостави. А да се предложи неадекватна помошна мярка...тя трябва да се обоснове и нуждата от нея да се документира. Не е просто някой случаен, решил да раздава помощни мерки на килограм.

В  икономическата помощ от страна на държавата за жени/семейства в затруднено положения няма никакви промени и обхвата им не се е разширил - нито по отношение на паричните семейни помощи, нито по отношение на реда за настаняване в общински жилища, нито по отношение на социалните помощи /може би само една еднократна сума се е вдигнала, но сумите така или иначе се менят/. Може и да бъркам, но безлихвени кредити не мисля, че изобщо съществуват като вариант на мярка за помощ.


По-скоро има разширяване на обхвата от деца/семейства в риск, които да потребяват социални услуги от типа
1. информиране и консултиране;
2. застъпничество и посредничество;
3. общностна работа;
4. терапия и рехабилитация;
5. обучение за придобиване на умения;
6. подкрепа за придобиване на трудови умения;
7. дневна грижа;
8. резидентна грижа;
9. осигуряване на подслон;
10. асистентска подкрепа

Кой ще определя необходимостта от ползване на социални услуги с оглед висшите интереси на детето, кои ще са задължителни и пр. е въпрос на преценка май не на родителя.

Определено не е на родителя и поради някои особености на народопсихологията, май това е целият проблем. Което е разбираемо.

Ха - ха, безлихвени заеми.  Няма такова животно в България.
Пуснете търсене в гугъл - излизат само десетки реклами на фирми за бързи кредити - уж безлихвен заем до заплата. 

Вейпър, дадох пример за възможни мерки, които да покриват различни нужди. Но и изброеното от теб звучи прекрасно стига да отива до нуждаещите се.

Аз понеже видях много общо с германската нормативна уредба, ще кажа какви са мерките тук. Няма нищо безплатно разбира се. Социалните не раздават пари. Помощта се изразява от една страна в приучване на родителите да бъдат по-добри родители, от друга страна се оказва всякаква помощ в отношенията с институциите и властите. Първата част е колкото помощ, толкова и принуда. Примерно на наш Асен от Филиповци му се казва, че трите му деца трябва да посещават извънкласни занимания, да имат подходящо обзаведен дом с постоянно платени ток и парно, да бъдат обичани и обгрижвани и още много. Асен вика "Ама аз нямам пари за боксови ръкавици и материали за рисуване, те много скъпи, тока и парното 200 евро, тез луди ли са?." Социалните му казват по мек начин, че нищо от това не е въпрос на негов избор. Получава детски и пазарът на труда е пред него. Помагат му при кандидатстване за работа, среща с работодатели, транспорт на мебели, мебели и уреди от църковни и социални магазини, дори и от приятели и роднини на служителите, издействат ниска или никаква такса за спортен клуб за децата, както и безплатни карти за транспорт, за концерти и т.н.

Това е само един от многото аспекти и уверявам, че знам много добре за какво говоря. Целта е родителите да влязат в час и да се постигне реинтеграция, както е записано и в обсъжданата българска наредба. Деца се вземат в изключително тежки случаи по решение на съда и то не завинаги, а пак се търси начин за реинтеграция. И да, много от тези дейности се вършат от частни фирми, което всъщност е много добре. Най-малкото защото дейността не се извършва в условия на тежка държавна бюрокрация. Дори и икономически е по-изгодно, защото държавен чиновник за такава дейност ще е по-високо платен, докато по традиция нищо не върши.

В Норвегия е много сходно с описаното от теб. Но в Норвегия има 2 вида ''социална помощ'' или по-скоро парична подкрепа конкретно за родители на деца с увреждания. Едната цели частично да покрие разходите, когато родителите например работят на намален работен ден заради допълнителните грижи към детето, а другата е частична компенсация за допълнителното натоварване, на което са подложени родителите. Не става дума за огромни суми, но за хората с по-скромни доходи е допълнителна икономическа помощ. Има и трети вид ''социална помощ'', която покрива документирани допълнителни разходи, които имаш покрай детето във връзка с диагнозите му, например да се наложи да купуваш повече консумативи, да купуваш по-често дрехи, защото се износват или късат по-бързо или по-високи разходи заради специална диета на детето заради алергия. В много общини има или по-ниска такса детска градина за някои групи родители, или безплатен брой часове в детска градина на седмица. Също се предлагат часове при психолог за родители на малки деца, които имат проблеми с отглеждането или имат нужда от съвет. Никой не идва да ти даде парите в ръката, разбира се, трябва да кандидатстваш и да документираш нуждата и че отговаряш на условията. Също за децата с увреждания има т.нар. avlastning, което буквално се превежда като ''облекчение (от тежест)'' и се състои в това детето да е при друго семейство или в институция определено време или пък човек да дойде у вас да ти помага с детето така, че ти като родител да можеш да си отдъхнеш, събереш сили или дори да се наспиш една нощ, докато друг се грижи за детето ти например за един ден, една нощ или според нуждите и степента на увреждане на детето. Това са примери за мерки така, че родителите да не изоставят детето. Има и още. Това са примери за мерки, които не се предлагат от частници, а от държавата директно.

Fenris, нима ти се явяваш някакъв гарант за работеща по този начин система у нас, която вече е показала, че не работи по този начин.В наредбата не са описани тези процедури.Описани са случаите за определяне на риск. Широки.Вече имаше отнети деца, защото майката влиза в критериите - безработна и сама. Чухме за случаите, които добиха гласност чрез медиите.Надали са единствените. И говориш за мерки от държавата директно, а при нас се говори, че държавата делегира този ангажимент на частни организации. То и в ОАЕ има програми, обгрижващи всяко дете с малформация и осигуряващи безплатни процедури в прекрасни условия, ама реалността у нас е че общественноста се опитва да събере пари да направи басейн за деца с травми в не-малък град вече години наред.

Амбър, няма проблем частници да предлагат услугите, когато държавата няма собствен капацитет. Много услуги се предлагат от частници и процедурите не са толкова тромави при тях. Но тези помощни мерки се регулират от държавата. От прочетените нормативни документи в темата не съм видяла никъде да се предлага частник да има еднолично решение какво и как да се прави. Контролът е държавен. А ако случайно се окаже, че се дава пълна свобода на частника да ''коли и беси'' без да се съобразява с държавни изисквания и нормативна уредба, то значи има нещо кардинално сбъркано и това трябва да се промени.
Аз дадох примери за помощни мерки за рискови групи родители така, че да не се изоставят децата. Има и много други видове помощни мерки, няма нужда да се копира директно чужд модел, ако може да се модифицира да пасне по-добре на местните условия. Дете не се взима, само защото майката е безработна и сама. Това са глупости. Винаги има и друго, което се спестява на/от медиите. Безработна и сама майка така или иначе трудно ще покрие нуждите на детето, че и своите, освен ако не получава сигурна финансова помощ от другаде.