От елитна и престижна гимназия се превърнахме в училище просещо деца. Аз съм учила там и се гордеех с това. Сега всеки може да влезе, даже ни принуждават да ги молим. Жалко. От учители се превръщаме в звероукротители, длъжни сме да се унижава е търсейки деца. Започнах работа с огромно желание, а сега търпя разочарования. Най-младия човек в колектива съм. Нямам идея дали ще се върна след майчинство. Имах прекрасни деца все още, но виждам как с последните випуски си отива надеждата. Болно ми е. За съжаление в училище не си практикуваш професията, а се занимаваш с глупости.
Децата, респективно учениците, от всякаква възраст, намаляват. И оттам - няма достатъчно паралелки.
Това означава, че намалява раждаемостта в България, че много млади хора емигрират в чужбина или се преместват да живеят в столицата.