Любители на котки - Тема 132

Ето какво съм писала аз 2015 г, когато очаквах вече предишната ми котинка да си отиде:     " Виждам, че Златното ми Златинче приближава към своя край и искам да напиша няколко думи за нея. Защото тя е едно от най-най-най милите, нежни, чисти и всеотдайни в любовта си към мен същества. Защото, ако сега мога да пиша тези думи, а не съм на два метра под земята, дължа на чувствителността на това животно и неистовото й крехко, но твърдо желание да ме запази жива.
Защото за нея аз съм и „дъщерята”, която тя никога не е имала и няма да има,
 и играчката с която си играе, и стопанина, който понякога  й доставя не само удоволствия, но и ядове, и приятеля на когото се доверява напълно и безрезервно.
 Всички й казват „Сянката”, защото там където съм аз, веднага се появява и тя.
Любимото й състояние  беше да се излегне с гръб върху мен или да се гушне в мен, а аз да я галя по коремчето. И галейки я, в началото на 2011 г напипах образувание под дясна предна лапа с размери по-големи от орех.Нямах и най-малко съмнение какво е, но още по-малко съмнение имах, че ще се преборим с това.
Имах знанията и опита от карцинома на майка ми с когото се преборихме през 2002г.. Та досега.
Веднага се поинтересувах кой е най-добрият онколог в София. Оказа се, че има 3-ма Shocked!!! онколози в цяла Б-я по онова време. Единият в Стара Загора, другият в Бургас, а третият в Поморие или Приморско.  После разбрах и защо са толкова малко.
И се започна обикаляне по знайни и не толкова клиники.С въпроси, отговори, разправии, безхаберие или очевадни лъжи. Срещнах и много ветеринари, които заслужават адмирации. Но, като цяло изборът беше като стрелба в мрака.
 Спрях се на ...
Това, което повече исках да напиша е, че моето малко юначе издържа на безбройни излизания, кое от кое по-неприятни : за образна диагностика, взимане на кръв, упойки, операции, следоперативни периоди с поне седмица всеки ден на инжекции, интерферони, витанини, общоукрепващи, случи се и излив известно време след една от операциите и какво ли не.
 Разплаквала ме е когато за пореден ден е трябвало да идем на инжекции или изследвания, а тя се крие и бяга, а аз няма как да й обясня, че го правя за добро; когато видя и усетя, че е подтисната и не се чувства добре, но също и когато след поредната терапия живне, започне да ме „мачка”, да се закача, да игаем с ластика, да мърка часове наред сгушена в мен, или забила нокти във врата  или гърба ми, когато дойде да ми „мие” косата или ме гушне с предни лапи през врата и да мърка.

Исках да разкажа за любовта между един човек и едно животно, между мен и Маци.
Докато е време. Докато мога още да й казвам в муцунката: „обичам те” и докато още мога да я чуя как сладко започва да примлясква, когато го чуе.

Обичам те, Маци. Даваш ми толкова, толкова много от всичко. От безрезервната любов, от абсолютното доверие, от котешките си мили грижи за мен, от това, че остана в добро и зло с мен и семейството ми и най-вече, че се бориш и не се предаваш за да радваш мен и хората около мен. Heart Eyes"