Любители на котки - Тема 132

Предполагам е нормално, не знам. Едва ли на човек пенсионер всичко му е наред преди оная с косата.

Аз рева, стопанката му и тя. Той е при нея, аз му говоря, той се кефи.

Колко му е писано, не е ясно. Седмица, месец, година - не се знае.

Тя е много зле. Лута се между приемането и отричането, колебае се дали да го мъчи за удължаване на живота.

Всяка година не са ли му правени кръвни изследвания? А, защо не лекувате микроспорията само локално? Само на гушката е плешиво, нали?

За идеята за ютията... Честно казано, по-шантава идея не бях чувала скоро, но пък е идея (аз не разбирам нищо от ютии). За мен най-сигурното затопляне на бебета е с ел. възглавничка, особено на октомврийски и февруарски бебета. А, сега има и самозатоплящи се постелки по зоомагазините... (и тях ще ги изпробвам). За да съм сигурна, че през "зимата" (в най-лошия случай) бебекотето няма да замръзне (водата през зимата много бързо изстива), ми трябва една постоянно работеща на 1ва степен ел възглавница. Цяло котило съм затопляла с бг ел. одеало сгънато на четири. И себеси съм затопляла през зимата с ел. одеало. Безупречно затопляне и то с мощност, която на котката е приятна. (Тяхната телесна температура е малко по-висока от човешката и ако ние не можем да стоим повече от час на включено ел. одеало, те могат). Мисля, че се води инфрачервена топлина.
Ако трябва да ползвам топла вода, то ми трябва възглавничка за вода - по левчетата ги има. Има дори и плюшени. Бебекотето спокойно ляга на нея - мека и топла.
А, имам и сървайвъри от пнлевкпения, които издържаха благодарение на директна топлина от бг кварцова печка. Пусках единия реотан и котето заставаше срещу печката на предпочитано разстояние да се топли. Като се стопли, се оттегля по-назад и така.
Духащи не са подходящи, освен сешоара за затопляне след къпане. Още не съм открила безшумен сешоар, обаче.

Аминка, той допреди месец - два не знаеше какво е доктор, камо ли кръвни изследвания всяка година. Той е апартаментна котка, без досег с външния свят.
Да, само врата му засега е плешив.
Не можем да лекуваме плешивостта по врата защото хапчетата за гъбичките (микроспория вероятно) ще натоварят черния му дроб. Той, след кръвни изследвания е с чернодробна и бъбречна недостатъчност.

И плешив ще си го гледаме и обичаме, но много скоро ще мине отвъд дъгата. На 19 години е ...

Стопанката му рухва психически. Той е много зависим от нея.
Ние плачем предварително за края, той не разбира. И яде, много ...

Може ли линк за разказчето отвъд дъгата?

И на двамата им казвам, че той е Бегинс  и името му е предречено. Ще се качи на Белия кораб и ще отиде при елхите. Там е вечно зелено и всички са здрави. Ще ни чака там.

Не мога да заспя, пия и плача. Не искам да е така!
А той въобще не схваща, гадината му мръсна! Иска си установения ред и му е през опашката за човешките вълнения.

Щом има апетит - не е толкова зле работата. Има още доста да поживее. Моят Марти си отиде миналата пролет на 15 години и 8 месеца от бъбречна недостатъчност... Постепенно просто престана да се храни. Лежеше, гледаше в една точка и толкова. Утешавам се поне с това, че нищо не го болеше... Още си поплаквам, като се сетя за него...

Тези приказки за "отвъд дъгата" ги остави... Те са като наркотиците - облекчават те временно, но те карат да живееш в илюзорна реалност. По-добре поеми дълбоко въздух и се изправи пред истината: един ден всички умираме, наторяваме земята (или се превръщаме в екологично замърсяване чрез кремация) и това е. След известно време измират и всички, които са ни познавали и ни помнят. И на света не остава нищо от това, което сме били, което сме научили, което сме чувствали и за което сме мечтали... Затова нищо няма значение в дългосрочен план. Единственото, което ни остава, е да се опитаме да направим по-щастлив живота на котенцата ни, които имат по-малко дни от нас.

V12, права си! Той ще изживее колкото му е писано както досега- с любов и грижи.

Но ... Ние, слабите, двукраките, как да се справим? Приказката за дъгата облекчава болката ни.

Колко от пишещите в темата са изгубили пенсионер? На колко години и защо господарите ни са станали ангелчета?
Запомнила съм Поссед само - защото е люлинка, защото котките са й повече от едно + куче.

Извинявайте ме, че досаждам, но ... Боли ме!

Разбирам те, Зуки... Така или иначе, един ден губим всичко в живота си. Накрая - и самия живот. Но започнем ли да се утешаваме, бягайки от реалността, губим всичко. При това - още сега, в момента.

На времето, преди почти 30 години, бях наркоман. Стигнах до половин грам хероин на ден венозно... Ако бях избрал да продължа с илюзиите, отдавна вече нямаше да ме има. И сега нямаше да има кой да се грижи за Мишел... Затова те съветвам да се изправиш срещу болката, а не да търсиш начин да избягаш от нея.

Ами един познат преди няколко години изгуби двете си персийчета на 15 години, първо женското, след няколко месеца и мъжкото. Все още няма други котки. Не е честно, че живеят толкова малко.

Зуки су, не го оплаквайте дядо Бегинс предварително, радвайте се на времето, което имате с него и пазете хубавите спомени. Предишната ми котка си отиде на 14г и половина, без да е боледувала никога. Още не съм я преживяла, дълго време отказвах да взема друго животно у дома. Питай доктора дали не можете да ползвате за гъбичките нещо външно. Доби дойде у нас с такава инфекция, която залепихме и аз, и едно от децата. Тя пи лекарства, но и я мазахме с разреден Хибискръб (това е един розов течен дезинфектант), а мен си мазах с Антимикоацид, изчезнаха за 2-3 намазвания, а струва сигурно под 2лв.



V12, извън темата е, но поздравления за силата и нека е с теб винаги.

Пазителката на рибата:

Зуки,
аз досега не съм губила пенсионери, губила съм 2 котки на 5 и 9 години, още в разцвета си, дето се вика. Тежко е много. Обаче това е животът, Бегинс поне го е изживял, 19 години е една мнооого достолепна възраст за котка. За съжаление вземем ли си животно трябва да сме наясно, че и тоя момент ще дойде. Няма какво да те утеши, трябва да си го изживеете... Радвайте му се, пък може да са му дадени още много дни.

Болката от загубата не се изтрива, просто се научаваме на живеем с нея.

И аз замислям покупка на фурминатор.
Решем всеки ден,даже по няколко пъти и доста козинка свалям всеки път.

Относно болката от загубата ,времето не лекува,както е казала Шарки,просто се научаваме да живеем с нея.

Развитие по случая с намерените бебета : Една много добра жена от Бургас Лилия помогнала на много животни в беда има котка кърмачка с бебе голямо колкото тези. Мамчето ги прие засукаха. Много съм и благодарна едва ли бих успяла сама  не искаха да се хранят от шише изяждаха само по 2 мл..  Надявам се да  са силни и да уцелеят, а след като могат да се хранят сами пак ще си ги поема аз  . Огромно благодаря на всички за съветите

Направи всичко възможно да му удължиш живота. Аз се борих до край за моя старец.

Зуки, дано дядо Бегинс има още години пред себе си.
Нашата първа котка Матилда живя до 18 години. Последната година беше глуха. Трябваше да заставаме пред нея, за да ни вижда иначе се плашеше, ако я пипахме без да ни вижда.
Последната седмица изобщо престана да яде (дори и любимия й черен дроб отказваше) и накрая си отиде.
И аз бях живяла с нея повече години, отколкото без нея, тя беше първата ни котка. Дори сега като пиша за нея се разревах. Помним я всички и винаги ще я помним, но това не ни пречи да обичаме и сегашните си две котки - на майка ми, Матилда Втора  и нашата Ая  
Матилда Втора yum::


И Ая като светофар

Зуки, недейте така пораженчески! Казали ли са ви, че е накрая? Може да си има още живот, още повече, че явно се чувства добре! Ще започнете да го поддържате с лекарства и ще удължите дните му. Имали сме кучета с хронични заболявания, да, грижа си е, но не е като да са си отишли за седмица... Спокойно!