Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 31

  • 112 257
  • 952
  •   1
Отговори
# 225
  • Пловдив
  • Мнения: 14 335
Да попитам за нас, родителите, вие правили ли сте тестове за себе си?
Не съм. Моят е с явно тежко увреждане, нискофункциониращ, така че едва ли само комбинация от пряко наследени, проявени, макар и по-слабо, у мен или у баща му неща е обяснението. При високофункциониращите, разбира се, границата с "нормата" е много размита и е като че ли по-очаквано и родителите или по-далечните роднини да имат някои черти от "спектъра", но според мен по-скоро би следвало "леките" случаи да се броят за вариант на нормата, отколкото зорлем да придърпваме здрави, нормално функциониращи в обществото хора, евентуално с леки особености на характера, към границата с диагноза. Твърде много разширихме разбирането за границите на спектъра в днешно време, имам предвид.

# 226
  • Мнения: 31
Да попитам за нас, родителите, вие правили ли сте тестове за себе си?
Не съм. Моят е с явно тежко увреждане, нискофункциониращ, така че едва ли само комбинация от пряко наследени, проявени, макар и по-слабо, у мен или у баща му неща е обяснението. При високофункциониращите, разбира се, границата с "нормата" е много размита и е като че ли по-очаквано и родителите или по-далечните роднини да имат някои черти от "спектъра", но според мен по-скоро би следвало "леките" случаи да се броят за вариант на нормата, отколкото зорлем да придърпваме здрави, нормално функциониращи в обществото хора, евентуално с леки особености на характера, към границата с диагноза. Твърде много разширихме разбирането за границите на спектъра в днешно време, имам предвид.

Магдена,

А можете ли да споделите дали сте имали проблеми по време на бремеността/раждането?

# 227
  • Мнения: 419
Да попитам за нас, родителите, вие правили ли сте тестове за себе си?
Не съм. Моят е с явно тежко увреждане, нискофункциониращ, така че едва ли само комбинация от пряко наследени, проявени, макар и по-слабо, у мен или у баща му неща е обяснението. При високофункциониращите, разбира се, границата с "нормата" е много размита и е като че ли по-очаквано и родителите или по-далечните роднини да имат някои черти от "спектъра", но според мен по-скоро би следвало "леките" случаи да се броят за вариант на нормата, отколкото зорлем да придърпваме здрави, нормално функциониращи в обществото хора, евентуално с леки особености на характера, към границата с диагноза. Твърде много разширихме разбирането за границите на спектъра в днешно време, имам предвид.
Да. но граничната норма според мен върви със своите плюсове и минуси. И ако е между норма и спектър граничната норма, биха могли да се обяснят минусите, да се разберат и да се намери по-правилния подход човек да ги манипулира тези минуси и да ги осъзнае.

# 228
  • Пловдив
  • Мнения: 14 335
Татко18, аз не твърдя, че при моя не е генетична причината. Спокойно би могло да е някаква спонтанна генетична мутация например, която я няма при нас. Или нещо друго, изобщо непроявено у родителите. Или комбинация от генетични и негенетични фактори. Мисълта ми беше, че едва ли има как да търсим наши проявени черти у него. Високофункциониращите може би могат да се разглеждат като по-изявени случаи на нормално срещани характерови особености, но в случаите с умствено изоставане едва ли е това, там по-скоро може би аутистичното в поведението е пряко свързано със самото изоставане, а не с характерови особености на родителите. Така ми се струва като лаик.

С бременността проблеми не съм имала през повечето време освен преносване от десетина дни след термина и слаби контракции и ненапредващо раждане накрая. Чудила съм се дали не е и от това, но той се роди с апгар 8, а и хиляди деца се раждат при същите условия здрави.

Цитат
...да се обяснят минусите, да се разберат и да се намери по-правилния подход човек да ги манипулира тези минуси и да ги осъзнае...
Съгласна съм, но това би следвало да е възможно и като ги смятаме за вариант на нормата. Wink Подобно на всяка нежелана черта на характера у здрав човек, която искаме да неутрализираме.

Последна редакция: пн, 09 сеп 2019, 14:39 от Магдена

# 229
  • London
  • Мнения: 6 732
Аз не мисля, че високофункциониращите нямат нужда от помощ. Ако някой е просто леко темерутест и нищо друго то той просто не е в спектъра, да не говорим, че има и доста активисти, които се правят на аутисти без да са с комерсиална цел. Това е друго нещо..... , но тесните интереси, маниите, обсебиите, ритуалите, трудното преминаване от една дейност към друга и тн са си задълже при един човек от спектъра. И дори съм на мнение, че опозиционното поведение е най-големия шит без значение колко функциониращ си, защото пред очите си имам пример с човек с дете, което уж е в долната граница, но създава далеч по-малко проблеми от моето, което уж е по-напред.

Отделно тук от школото ми дадоха нещо като тест да се определи къде сме.... в този чадър и се оказа, че в някои направления сме лека форма в други средна..... тоест не е казано, че във всички сфери ще си горе,долу или по средата. Както и че с времето нещата се променят и пак следва да се прави теста с израстването на детето.

Последна редакция: пн, 09 сеп 2019, 14:49 от La Catrala

# 230
  • Мнения: 74
За мен съм си открила много неща от спектъра
Не обичам новите неща
Ядене
Почивки
Много съм свита, имам 4-5 приятелки
Имах мн ниско самочувствие като малка
И още мн неща, та при мен сигурно е наследствено.

# 231
  • Мнения: 125
Стела, а на каква възраст ти проговори детето? Този напредък в речта с логопед ли или само работа вкъщи с теб? А някакви поведенчески проблеми има ли? Ох, много питам , обаче просто съм леко притеснена, че моя зверчо е на 3,5 г. , а още само на китайски говори и тук таме някоя дума , като това се точи вече почти от началото на годината без особен напредък. Обаче пък с жестове може доста неща да ми обясни и поиска например, ама пусто тея думи са му трудни за произнасяне.....

И браво за решението да тръгва в първи клас, най-важното е , че комуникира, а дали ще научи всичко с връстниците си или по-късно, няма голямо значение. Важното е да си подобрява социо-комуникативните способности, всичко друго ще се намести с времето. Успех му пожелавам!!

Последна редакция: пн, 09 сеп 2019, 21:43 от Dorothy Gale

# 232
  • Мнения: 419
Магдена, на пръв поглед е така с отрицателните качества на човека. Но четох доста публикации, че при възрастните с Аспергер, често диагнозата се поставя при брачните консултанти - психолози и психиатри. И пише, че при възрастните в някои случаи Аспергер много прилича на нарцисизъм на пръв поглед, има даже сравнителна таблица с най-общи прилики и разлики между двете. И докато в единия случай човекът принципно е добронамерен и не се държи темерутски и незаинтересовано нарочно, в другия случай е злонамерен и поведението му е манипулативно и нарочно иска да нарани другия и непукизмът към емоцията на другия е от различно естество. И се казва, че когато се установи, че възрастният е от спектъра, нещата са с добра перспектива, има и тренинги за двойки, при които единият възрастен е от спектъра и връзката се заздравява, докато при нарцисизма, е съвсем друг корена, там не задълбах да чета дали има терапия, но най-общо видях, че не е изобщо добре и нещата са почти безперспективни. Така че според мен има значение генезата на негативните и е добре да се знае, защото стратегията и прогнозата при сходни проблеми,. но от различно естество, са различни.

# 233
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 913
Не само напълно погрешна, но и много вредна е нагласата, че “високофункциониращите” аутисти са прост хора в норма с някакви си странности. Подобна нагласа само омаловажава проблемите им - от трудностите и предизвикателствата, с които се сблъскват в ежедневието до това как се реализират в живота. Аз между другото много пъти съм казвала, че не харесвам това разделение на високофункциониращи и останалите (което не е официално, такава диагноза “високофункциониращ” няма), точно заради тази доста често срещана нагласа.

Why "High Functioning" Autism Is So Challenging

# 234
  • Пловдив
  • Мнения: 14 335
Стела, и аз съм, да речем така, свита в известен смисъл, притеснявам се в непознати ситуации, трудно завързвам контакти, имах сравнително малко приятелки като малка и обичам да ям сравнително малко видове неща. Не мисля, че следва да се преувеличава значението на това. Граница природна по отношение на чертите на характера няма, границата разстройство/норма според мен е там, където е прието в момента да я сложим. А естествено, че колкото по-засилени са "странностите" в характера и поведението, толкова по-големи са трудностите.

# 235
  • Мнения: 74
Стела, а на каква възраст ти проговори детето? Този напредък в речта с логопед ли или само работа вкъщи с теб? А някакви поведенчески проблеми има ли? Ох, много питам , обаче просто съм леко притеснена, че моя зверчо е на 3,5 г. , а още само на китайски говори и тук таме някоя дума , като това се точи вече почти от началото на годината без особен напредък. Обаче пък с жестове може доста неща да ми обясни и поиска например, ама пусто тея думи са му трудни за произнасяне.....

И браво за решението да тръгва в първи клас, най-важното е , че комуникира, а дали ще научи всичко с връстниците си или по-късно, няма голямо значение. Важното е да си подобрява социо-комуникативните способности, всичко друго ще се намести с времето. Успех му пожелавам!!
Здравей, ние до 5год -  5и половина бяхме много зле - нито говор(само на китайски), с памперса, нищо не разбираше и изведнъж от раз махнахме  памперса на 5 и дневния и нощния. На 5 и половина (преди това си повтаряте някоя дума-диня диня..., само това .) един ден както си лежахме взе да повтаря думите след мен, много думи даже го записах на тел. И така започна да разбира повече. Преди около година започна да посочва, но това което знае- самолет, слънце.
Ходим в София, от 3 и половина при Георги в Нов Български университет, и сега последната година в градината имахме ресурсен. Вкъщи също учим, но аз искам явно много от него, защото все не съм доволна. Никакви витамини не давам. Миналата година ходихме и при Мелило август. 🙂🙂🙂

# 236
  • Пловдив
  • Мнения: 14 335
Стела, как така нищо не е разбирал? Като му говориш, от казаното съвсем нищо ли?

Едит. Видях назад в мненията ти, че съм те питала вече, но съм забравила кога кого съм питала.

# 237
  • London
  • Мнения: 6 732
Браво Стела, радвам се, че напредвате. Той сега в първи клас ли е?

Аз тихичко да кажа, че май най-сетне намерихме нашето си лекарство. Това, което пирацетама направи за няма и седмица нищо друго не го е правило, а давам доста малки дози. Изчезнаха 80% от маниите и опозицията....има изключителна промяна в поведението. Именно в насоката в която имахме най-сериозни проблеми. А ефекта уж идвал по-натам.....няма никакви странични ефекти при нас. Абее....златно лекарство, ще си правим явно по 1-2 курса годишно с него занапред, ми аз се родих.....😊

# 238
  • Мнения: 31
La Catrala, a в коя държава ви предписаха пирацетама?

# 239
  • London
  • Мнения: 6 732
Тук е забранен....мисля се изписва, но не на пациенти от спектъра и за съвсем други неща в Англия.  В БГ невролог го предписа.  Бях много резервирана докато не проучих сериозно лекарството и видях, че за сметка на Риталин, Золофт и др. сходни няма психотропно действие, не се пристрастяваш и няма действие като анти депресант, а напротив регенерира клетки в мозъка, повишава кислорода към тях и изобщо поддържа мозъка жив. За 5 годишен дозата е 2400 мг на ден според невролога..... аз давам 1200 мг... ще видя дали изобщо ще увеличавам дозата, ако така съм доволна няма смисъл. Отделно повишени дози могат да са причина и за странични ефекти обичайно, а ние сега нямаме никакви и това ме устройва.

Общи условия

Активация на акаунт