Ние сме в провинцията, при баба и дядо. Аз и децата. На детето му трябваха 7 (!) дни да се отпусне... Защото баща му не е с нас (командировка е) за пръв път, защото всичко му е странно, ново, различно. Първите три дни беше "влюбен" в новата красива баня на нашите - стоя предимно там После искаше да стои предимно на една зимна тераса и лежеше на изкуствената трева на пода. Масата в кухненската част на дома, я подминаваше с прибягване. Махнах покривката, сложих нова материя на седалката на столовете (да не би да го дразни старата материя), какво ли не измислих, чак на десетия ден се "осмели" да седне на закуска. До тогава аз го хранех, седейки в зимната тераса до него. Баба му се видя в чудо и изобщо осъзнах, че за хората извън нашите семейства е доста трудно да разберат такова дете. Сега всичко е наред, той е в настроение, свикна, но то и времето ни тук свършва и ще си ходим скоро