Търпи ли природата дисбаланс, или "всичко се връща"?

Не, аз не вярвам в абсолютната предопределеност. Просто смятам, че е комбинация, а не "всичко можеш да постигнеш". Ми, не, зсобиколен си от хора и има обстоятелства. Човекът не е над всичко и всички. И не е всесилен

Е, да. Значи сме на едно мнение

Колкото и да ги сменяш, нали знаеш - ако ти е писано да се обесиш, няма да се удавиш. Всичко води към точно определени моменти и няма как да се избегнат.

Да, води те. Но ти решаваш как да постъпиш, приемеш, реагираш, извлечеш поука или сътвориш драма. И с това решение може да промениш уж начертаният път. Защото той е само зададена посока, която да те води към развитие.

Извинявай, но откъде разполагаш с тази информация?

Има достатъчно инфо и книги по въпроса. А иначе - лично преживяно също.

А тези, които са писали книгите, откъде го знаят?

Не ме разбирай погрешно, харесва ми много тази концепция. Но някак ми се струва, че е измислена.

Връща се, така сме устроени хората. Но нещата не се случват на повърхността и не можем да ги видим и отчетем. За това има и толкова грешни интерпретации- на тоя му се върнало, на ония- не. Страничния наблюдател може да вижда нещата завъртяни на 180°.

Ако си част от това, а не си страничен наблюдател обаче. Страничните наблюдатели няма как да знаят дали се "връща" или не на някой си нещо.
Не, не се "връща" винаги. Няма и равнопоставени "гадости", няма класиране на лошо-по-лошо-най-лошо със съответната скала на "връщане".
Ако някой е убил човек, дали му се "връща" със същото? Спорно е и за него самия-дали вижда и чувства някакво "връщане". А човешката палитра от чувства и действия е толкова огромна, че не, няма как да има класация на гадостите и опция какво конкретно да му се върне на някой.
Най-общо казано-кой както му се падне от съвкупността от събития, които се случват в живота му, а те са толкова много, разностранни и често неочаквани.

Всичко се преживява и така разбираш.

Най-просто обяснено може би звучи така:
Отначало не знаеш; после знаеш, че не знаеш; след това не знаеш, че знаеш; и накрая знаеш..)
Няма рационално и логично обяснение. За всеки е път и по него се намира и разбира.
А след това започваш да четеш и да напасваш пъзела.
Поне при мен беше така.
И знам, че за всеки е различно, така че универсална история няма.

Ако не си страничен наблюдател пък съвсем не знаеш от къде ти е дошло, особено ако си с голямо его и си мислиш, че и другите са емоционални инвалиди като теб. Колкото по-ограничен е човек, толкова е по-надуто егото му.
Нямам време време да пиша сега.

по-скоро толкова повече си мисли, че знае.

Да, и това. Свързани са нещата.

Всъщност основната идея, която стои зад тази тема е, че нещо се дава по заслуги в живота. Замислете се при колко хора, които познавате винаги има някаква реципрочност. Какъв е човек, какво прави и какво получава. Та евентуално да ги нарочваме тези лични заслуги по човешките разбирания за някакъв общовалиден регулатор на полученото в живота. Било то награди или наказания.


Има една поговорка "Денят се познава от сутринта". Такъв е и случая с билетчето от житейската лотария. Символичната сутрин представлява моментът на раждане. По него се познава общия житейски сценарий - качеството на живот, средата, в която човек е поставен, мястото му под Слънцето.
Когато получаваш среден пръст напълно незаслужено от чисто човешка гледна точка, няма как да прегърнеш идеята, че е защото това заслужаваш. Така че съвсем резонно отпада теорията, че получаваш захарче, защото си готин човек.  

За астрологията, който проявява интерес може да хвърли поглед на тази тема за обща астрологична култура. Или на тази. Тe представляват синтез и са олицетворение на над десетгодишните ми проучвания в областта на астрологията.

Какво значи Ти да решиш нещо ? Давате ли си сметка, че решението винаги е обусловено, обвързано по някакъв начин и се влияе от хора и обстоятелства, период от време. В основата на това са моделите като качество на времето, които съответстват на момента на раждането. Дори и чисто като психология, човек мисли, реагира по някакъв зададен модел, който дори и да има нюанси, притежава определена типология. В такъв смисъл по този параграф няма пълна предопределеност, защото нищо не е написано едно към едно. Всички по-съществени периоди обаче са по разписание. Основните житейски сюжетни линии, сценарий не могат да се променят.
Хората като че ли рядко осъзнават, че това, което за тях е ежедневие, нещо нормално, нещо за което дори не се замислят, че всъщност това е така защото средата и хората са благосклонни и в синхрон с тeхните намерения, желания, потребности, надежди, мечти, цели, затова нещата им се получават с лекота, потръгват. И това не е някакво общовалидно правило, рецепта за "правилност" и благополучие. За някой друг същото това може е е трудно, дори и невъзможно поради същите причини, но с обратен знак.

Природата както е формулирано заглавието, ама съвсем не е задължително да обслужва човешките разбирания за баланс. И колкото по-рано го разбере човек, толкова по-малко енергия ще затлачи, защото примерно нещо не е както го иска или за това, че таи горчилка, защото някой според собствените му разбирания му е навредил. Да вярва и да се надява, че се връща. На всеки в живота има и такива моменти на трудности, проблеми. Това не означава, че те са наказание за прегрешения спрямо друг конкретен човек.  Светът, природата не се върти около нашия пъп.

Различията отразяват субективният опит на човек. Неговата субективна реалност и гледна точка. Изтегленото билетче. Смислено е, стига билетчето да не предполага прътове в колелата, които правят вложените усилия безсмислени.

Всички любители на предопределеното
(дали само като посока, дали изцяло), бихте ли ми отговорили какъв е замисълът на "предопределеността" да умреш на 5 г. от рак или деца да мрат от глад или разкъсани от шрапнели? Или момичета и жени да бъдат ежедневно бити и изнасилвани? Има още безброй примери. С изречението от горния пост, че светът не се върти около пъпа ни, съм напълно съгласна.