Паническо разстройство - 36

Salii аз от 6 години съм на АД а понякога и малко Ривотрил. Пия ги сутрин и всяка вечер пия по 150гр. ракия и се чувствам ОК нямам никакъв проблем. Може би идеята е не толкова да не се пие, а просто да не се прекалява и да се стига до махмурлук и после ПА.

Здравейте ! Искам да споделя с вас моите симптоми , имам   сърцебиене   вечер което не ме оставя да заспя ,  болка в областа на сърцето и гърдите , тревожност и безпокойство, взех се хапчета на билкова основа пия ги от 4 дена Алора се казват но не мисля че имат някаква полза , купих си аспирин протект мисля че имам проблем със сърцето имам и задух  . Преди време имах панически атаки и пиех деанксит предписани от невролог  . Страх ме е да отида на лекар а знам че трябва мисля си че имам нещо на сърцето.

Сали, двете бири си оказаха влияние. Казах си, от месеци не съм пила, дай да му ударя две. Явно като ми се допие ще е една малка. Добре, че рядко се случва.

Здравей. Симптомите които описваш са точно за тук, но диагноза се поставя от психиатър, след като си изключила всики останали възможности. Отиди на лекар, пусни си изследвания и когато се окаже, че всичко е наред мини през психиатър. Тук диагноза не може да ти се постави. Успех.

Здравейте, приятели ! Да започна все пак и аз с оплакванията 😁 От малка имам проблеми в задушни помещения- автобуси, заведения,  места т повече хора, причерняваше ми пред очите и не виждах нищо и едни топли и студени вълни...Но никога паника и страх, продължавах си смело с всичко и не съм се лишила и от нищо в социалния си живот.Водеха ме по лекари..нищо,  растяла съм затова било ниско кръвното и така се получавало.Ок.Минаха години, това се случваше от време на време, после спря.Случи се отново но навън, лятото на морето ...казаха ми,че и това е нормално и аз пак бях ок, сигурно се случва...Не съм класически случай- нямам страх от болести.Пак минаха 2,3 години, дядо ми почина , прекратих връзка, която не беше здравословна и ме натоварваше много,мнения работата ,която също беше стресова..някъде тук явно силите ми се изчерпаха и направих нервна криза за пръв път..Така ме диагностицираха в Пирогов. Имах чувството ,че умирам, часове наред лежах и не можех да дишам от болка в гърдите, мускулите на ръцете ме бяха стегнали , слети граници на кръвното,ту ми беше топло, ту студено-ад. Но и това мина и пак продължих.Менаха още няколко месеца обаче и пак нерви кризи през лятото този път..на жега е отвратително, заклевам се.И хор стигаме до 2017 есента, когато ме блъсна кола.Бях с натрошени крак и 6 месеца работех от вкъщи, излизах рядко с приятели винаги.Може би средата е била твърде защитена и това е повлияло.Дойде деня да се върна в офиса.Държа да отбележа,че работата и колегите ми са страхотни-стрес няма.Пак беше топло и така стартира моето паническо разстройство та и до днес.Из идвам ужас от топлото време,  цяла зима с къс ръкав и яке и ми беше супер.Сега 20 градуса ме карат да се чувствам все едно е 35.От миналата година ходех при невролог , диагнозата е ПА, лекува ме с ксанакс, който не ми действаше , после с диазепам..е, нищо.Не влизам в много подробности за дозировки и т.н.,за да не ви отегчавам, че така или иначе поста ми стана като научен труд Хахах. Та пак казвам, не съм плашлива и съответно минаха няколко месеца без хапчета и хайде сега на психиатър, защото просто е досадно.Не искам вече този животИскам да пътувам, да не ме е страх ,че ще ми стане някъде лошо ,ако е горещо и да се радвам на лятото.Проблема с топлината някак ми е по-значим от ПА при задръствания,  опашки в магазини и т.н. От вчера съм на Есобел 10мг.Подходих позитивно(май прекалено ахах) . Един час след като пих хапчето съм като В паник атака,  мускулите ми са супер напрегнати , челюстта ми е супер стегната, треперят ми ръцете..ужас.Та , въпросът ми е , тоя гаден страничен ефект някой имал ли го или по-скоро за колко време премина?

Благодаря на търпеливите хора, които изчетоха всичко това ! 😁

Понякога вечер си позволявам най-много 50 гр. ракия със салатата, но много рядко. И после почвам да си мисля - ами ако през ноща ми стане лошо, ако направя ПА, как ще пия ксанакс като съм пила алкохол. Макар че не ми се е случвало отдавна нощно време да имам проблем, все мисля и мисля. Човек от мисли може да се разболее и пак от положителни мисли от легло да се вдигне. Пожелавам на всички положително мислене.

Здравейте,пиша за първи път . Вчера ми изписаха клонарекс и ципралекс.Може ли който е пил Клонарекс да каже как се чувствал при първия прием , успокоява ли и след колко време,чувствахте ли се отпаднали от него ,замаяни .Достига съм неспокойна дали успокоява

И аз снощи си позволих 2-3 чаши бяло вино. Само, че преди една седмица си смених сама АД и минах на сероксат отново. Интересно, че с него не ми пречи да си пийвам от време на време. С дуласолана и ципралекса ми ставаше много зле от алкохол.

Evee и аз го имах този проблем с топлината и задушните помещения (и още го имам, но не в толкова голяма степен). Кофти е, да. На работа ги побърквах и все исках да е отворен прозореца, а напече ли малко слънце започвах/започвам да псувам времето (как може да е такава жега/мразя лятото). А аз съм македонка и живея в почти най-южния град на България, където температурите лятото стигат до 42-45 градуса, а аз в такова време съм била на басейн или на разходка.
Та...това прегряване и чувство за топлина и задух е от адреналина. Това е начин да изхвърляш излишния адреналин. Ако си измериш температурата в такъв момент (в който ти стане много топло, все едно гориш), ще видиш, че е около 37.5 - действително вдигаш температура. Но няма нищо плашещо или ненормално в това. С времето, когато си проучиш по-добре въпроса и разбреше аджеба какво точно е това пусто нещо и от къде идва, ще се успокоиш, че е нормално и не е страшно и вече няма да обръщаш внимание. Аз даже вече затварям прозорците, защото ми става хладно (и колегите започнаха да го отбелязват ).
Казвала съм го и винаги ще го казвам - нашите проблеми идват от незнание, от страха от неизвестното (не че толкова те е страх да умреш, а те е страх от това какво се случва като умреш, дали ще боли, дали ще усещам нещо- направо се побъркваш от мисълта).
Решението на проблемите е - знания, но знания от достоверни източници, а не от псевдосайтчета и форуми, в които Пешо е казал, че щом имаш сърцебиене, значи имаш хашимото и т.н. Четете, проучвайте, питайте хора, които са запознати. Когато дадеш на мозъка необходимата информация, той ще разбере, че това което се случва с теб е нормално и има причина, има произход и тогава ще се успокои.
Сами казвате - когато прочета тук, че и други имат същите симптоми, се успокоявам. Успокоявате се, не защото друг преживява същото (би било много егоистично), а защото разбирате, че това което се случва с вас е нормално и има обяснение.

Та..така. Големи са играта и битката и трябва да пожелаеш и да съумееш да бръкнеш надълбоко в това атрофирало съзнание и да го поразмърдаш малко. А, да и спорт

П.С. Аз пък нямам търпение след напрегнатия ден да се прибера и да си пийна 20 грама винце или уиски или една биричка. Така ме отпуска, не ми трябват успокоителни или АД, а червеното вино лекува главоболие и сърцебиене . Обаче страха от напиване още си го имам (а едно време на дискотечка си пийвах ). А пък мисълта да пуша трева или за някакви наркотици ми докарва ПА. И за това има обяснение. Страх ме е/ни е от липсата на контрол, че няма да можеш да контролирам тялото си и това какво се случва с мен. Оная вечер сънувах, че ми правят тест за наркотици и откриват, че имам следи от кокаин. И аз изпаднах в ужас - леле, сега как да го изкарам това от тялото си и се събудих с ПА  . Сега с психолога работим върху този страх, кара ме да се заключа в асансьор или малка тоалетка кабинка, но още не смея и само ми се кара, че не съм го направила.  Очаквам след това да ме накара да се напия или да пуша трева

Благодаря, за отговора, но пак казвам-нямам страхове от болести или от смърт.Чета доста И тези неща никога не съм ги застъпвала към характеристиките на мойто прилошаване в следствие на П.А. , още повече ,че спортувам доста И знам възможностите на тялото си, наистина физически съм си супер,  дори след счупения крак много бързо се възставих и си тичам все едно  не е било, затова много отказвах да приема,че на човек като мен точно ще се "лепнат" такъв род проблеми, но...Няма застраховани.

Али, изглежда си е до организъм. С две бири вечер и сероксат на следващия ден ми беше доста махмурлийско. Може би е и от Ривотрила. Абе не трябва алкохол, ама душа носим. Искаме малко да се отпуснем, развеселим...

Здравейте,сигурно поста ми не е за тук,но Вие ще ми дадете най-точния отговор.От 1,5 години преживявам депресията.Сега в момента уж съм по-добре.Понеже знам да няма кой да ти подаде ръка аз реших в моя град да направя група за взаимопомощ.Групите искам да са различни според това от кое има нужда човек.Ще осигуря разбира се и психолог който да води тези срещи.Искам да е напълно безплатно за хората които ще идват.Интересува ме мнението Ви,дали тези групи помагат на хората и дали според вас ще успея да помогна на хора които са изпаднали като мен,или да намеря друг начин да помагам.Благодаря Ви.

А освен преглед, правили ли са ти изследвания. Хормони, щитовдина жлеза? Аз като започнах да получавам прегряването и топлите вълни, това беше първото, което направих. С този проблем не си за невролог. Напълно възможно е, шом казваш, че нямаш страхове, а е само прегряването, изобщо да не става въпрос за ПА или тревожност (защото страховете и неприятните мисли вървят ръка за ръка с това състояние, както виждаш), а за някакъв хормонален проблем. Аз те съветвам, ако не си се изследвала, го направи. Посети гинеколог и ендокринолог. Невролога няма как да помогне в такъв случай, освен да те препрати към специалистите, които споменах или да ти назначи директно диагноза ПА (което ако е такъв случая при теб, дълбоко се съмнявам за компетенциите на съответния невролог. Такава диагноза се поставя, след като се изключат всички възможно физически варианти)

pepsito37, аз смятам че такива групи биха били много градивни, НО АКО в тях не се събирате да се оплаквате и обсъждате симптомите (както е в тази група), а взаимно се надъхвате и си давате кураж и най-вече - споделяте прегреса си, правите групови упражнения и уъркшопи (по-най кратък начин казано). В противен случай ще стане поредната безсмислена група за оплаквания. И най-вече - намери добър психотерапевт (не психолог). Преди това го тествай. Масово има некадърници, които са по-зле психически от собствените си пациенти и по-малко от самите пациенти познават състоянието.

А защо смяташ, че си в депресия? Какво усещаш/чувстваш? Това е сериозно "обвинение".

Pepsito за кой град искаш да направиш група? Хубава идея е ,подкрепям!

Не искам да съм черногледа, но в Бг хората още не са готови за този тип групи (дано греша) и повечето няма да идват от срам, защото "какво ще кажат хората". Особено в малките градове.
А и не е изключено да идват хора, които просто искат да се забавляват с това "измислено състояние", както го наричат някои.