Паническо разстройство - 36

  • 33 682
  • 736
  •   2
Отговори
# 465
  • Мнения: 5 459
Джоми, а ако има някой с теб, не можеш ли да отидеш до лекар?

# 466
  • Мнения: 973
Сали само валидол съм пила. То си бях за АД де но донякъде за късмет единия ми страх беше да не се задавя с хапче.. И други билкови опитвах , но само релсксанала усетих като ефект .пробвай , не е скъп и не вреди.
И на психолог бях - не успях да се отпусна , даже като си обяснявах проблемите и ме сви сърцето после.
Абе траги-комедия пълна 😁

# 467
  • София
  • Мнения: 16 691
И сана лаб правят домашни посещения.
За невролог едва ли,  можеш да викнеш бърза помощ и те да те откарат за преглед при невролог.

# 468
  • Мнения: 256
Джоми, а ако има някой с теб, не можеш ли да отидеш до лекар?

Ами не Алина...Все още не мога, да движа на дълги разстояния, а не съм се качвал в превозно средство изобщо, след голямата криза. Опитвам се последния месец, правя крачки на малко по-дълги разстояния, но в един момент започва лекия задух с невъзможност за пълно вдишване, и нервното мравучкане в краката, и до там, връщам се.

# 469
  • Мнения: 4
.           
Можеш ли да споделиш как я преодоля тази гадна агорафобия.... и аз се боря и ми е трудничко🤯😳😤😏
А как точно се бориш с нея?
[/quote]Ами гледам да излизам от зоната си на комфорт.Две седмици подред ходя пеша в планината с приятели.Опитвам се да шофирам извън София.....такива неща.

# 470
  • Мнения: 806
Jomi,опитай да продължиш да вървиш,въпреки задуха.
Примерно,ако някой е с теб или говори по телефона с някой.
Но преди да се върнеш,направи още десет крачки.

# 471
  • Мнения: 148
Скрит текст:
KPP, благодаря пак! Просто всички лекари казаха, че трябва лечение и непрекъснато ми се върти в главата защо. Когато Трайков ми изписа хапчетата каза, ще ги полекуваме малко, но видимо не изглеждаше притеснен..като го питах трябва ли да ги пия - отговора беше, че не мисли да ми ги изписва за дълго време. Ядосвам се и аз на себе си - защо не задавам адекватни въпроси на лекарите и защо сега като ги няма, вместо да мисля за нещо друго, пак те са ми в главата.
За психолога - и аз това обмислям, даже днес му го казах, че ми подхранва страховете с тези негови изказвания. Поне на това се зарадвах, че аз по принцип все си мълча. Няма да ходя по лекари, решено Simple Smile Иначе магнезия го пия 2x500 вече 2ри месец Simple Smile

Извинявай,че така ти се скарах, но понякога това отрезвява (моят психолог ми го е казвал и дори и той самия ми се кара). Трайков и на мен искаше да ми изпише бетаблокери и ми предложи аблация (не знам дали си чувала, но като цяло - лекува аритмията с ток), обаче и двете се предлагат на всеки пациент с екстрасистоли и се прави обичайно. Аз никога не бих си направила аблация, освен ако наистина имам истински сърдечен проблем. Щом ти е казал, че не смята да ти ги дава дълго, значи наистина ти ги дава просто, за да се повлияят по-бързо (защото вижда, че явно си притеснена и няма да успееш да се справиш сама). Обаче се замисли - ако наистина имаше сърдечен проблем, щеше ли да ти ги дава замалко. Хората с кардиологични заболявания пият хапчета цял живот. И друго се замисли - от 5 кардиолога, от който един професор и специалист точно в аритмиите, да ти казват, че няма нищо обезпокояващо, значи наистина е така. Започни да се успокояваш, че ти няма нищо, когато усетиш, че се прокрадва гадната мисъл, се скарай на себе си и си кажи - хайде не ми се лигави, нищо ти няма и така, докато не си наложиш, че наистина ти няма. В момента, в който се успокоиш ще изчезнат. Другия вариант е да си кажеш - добре, сега отивам при още един кардиолог и ако и той ми каже, че всичко ми е наред, значи ми няма нищо и спирам. Аз освен от електрофизиолозите в Токуда, съм доволна и от кардиолога в Торакс 1 (един възрастен). Човека ми обърна внимание, даже ми назначи кръвни излседвания, които са показатели за сърцето и накрая ми каза - въпреки, че са ви много екстрасистолите, не са опасни, живейте нормално и спортувайте.Даже отказа да ми изписва бета блокер, а ми каза да пия 3х500 Магнезии, Мента глог и валериана по 60 капки на ден и Симпатил. Ти пиеш ли АД или успокоителни? Междудругото от АД се получават екстрасистоли Wink Колкото до психолога, аз наистина бих го сменила, то направо си е "престъпно" да ти говори така, при условие, че знае каква ти е психиката в момента. Ако искаш, мога да ти дам координати на моя психолог. Аз го намерих от една дама тук в темата.
КРР, много благодаря за подробната информация и за усилията, както на теб, така и на всички, които споделиха как се чувстват! За мен беше изключително полезно и успокояващо да видя, че има и други хора, които са се преборили с това нещо и продължават напред!
Колкото до карането - е ако ми се карат както ти правиш, предпочитам да ми се карат цял живот Simple Smile
Беше споменала Торакс1 - аз там попаднах на Перчев, и не го препоръчвам на никого - от него ми дойде най-голямата паника - гледайки холтера, каза че имам някаква много неприятна комбинация и ми изписа Кордарон(тежко лекарство, което не се препоръчва, заради увреждане на щитовидната жлеза). Каза ми че мога да припадна итн. ако станат много продължителни. Е накрая заключи, че хубавото било, че от стрес ставало така и след месец-два с подходящо лечение съм щяла да се оправя. Колко нощи не съм спала от неговите изказвания само аз си знам. Успокоявам се, че другите лекари не реагират така и най-вероятно съм го подразнила с моето нежелание да взимам лекарства.
Вчера отмених часа си за кардиолог - казах си - нещата стават по-добре, какво ново ще науча, пък ако стане по-зле, най- много да ида на един преглед пак, както беше казала Жаба Жабурана.Лесно ми е тези дни без екстрасистоли, дано да успея по същия начин и като се появят.
Тези дни само това си повтарям, колко беше гадно първия месец и как стават все по-слаби. И че ще изчезнат някой ден Simple Smile Че трябва да се радвам.
Много бих се радвала да ми дадеш контакти на твоя психолог, защото след последните ни сесии с моя, нещо ставам все по-объркана и подхранва страховете ми. От две години ходя, ще ми е трудно да го сменя, но последните срещи бяха разочароващи.
Още веднъж огромно благодаря на теб и на всички тук! 

# 472
  • Мнения: 806
Elita85 Hug
Много добре си направила като си го отменила,освен,че си напълно здрава,какво друго щеше да чуеш,а това ти си го знаеш. Като/ако се появят,просто си кажи,че е нещо моментно и не им обръщай внимание. Просто приемай всичко като нещо инцидентно,все пак не сме от камък,преживяваме и радост,и тъга,разбира се,че ще чувстваме неразположения!

# 473
  • Мнения: 4 406
Аз от всичките знахари само на психиатър съм ходила. То и толкоз файда имаше. Сега съм на Ремирта, понеже въобще не мога да спя. А и отказвам постепенно Ривотрила. Този психиатър ме зариби, та сумати време не мога да се откача от бензодиазепина.

То си е до натура, но колкото и да ми е било зле съм се опитвала, ако не тренировка да направя, поне да се разходя малко. Не обяснявам с колко спирания и колко задъхвания.
Днес не ми се прибираше на обяд. Поразходих се по една алея извън града, после ми текна да отида на фитнес. И е ме на на 2 бири в кръчмата. Повече не смея, че имам гаден махмурлук.
Спокойна вечер!

# 474
  • Мнения: 314

Кой е казал, че съм го минал тоя път? Аз все още вървя по него. Почти няма ден в който да не ми е замаяно или да ги нямам обичайните симптоми. Почти няма ден, в който да се чувствам такъв, какъвто бях преди всичко да започне. Имам и постоянното сърцебиене, задуха и какво ли още не. Но тук явно се разминава начина ни на мислене. Един от начините да се отървеш от хипохондрията е да спреш да мислиш за всичко това. Знам, че всеки търси хора в неговото състояние и/или ако трябва да бъдем честни, колкото и грубо да прозвучи, търсим хора които са дори по зле от нас. Това някак си дава надежда, че след като си по добре от някой, евентуално по бързо ще се оправиш.
Няма какво да се възмощаваш от поста ми. ВзЕми се позамисли малко над това което пиша, а не да подскачаш като ухапана. Има толкова изписано в тези теми, че ако някой си беше направил труда да ги прочете, по е щеше да избегне част от въпросите си.
С оплаквания и самосъстрадания само се удължава агонията и не се намира път за изход. Хипохондрията е първото нещо което трябва да се игнорира, за да имаш очи да кажеш "аз се боря".
Така, че извини "непристойното ми поведение", извини и това, че имам "нападателно" отношение лъм оплакващите се.
И за да бъда евентуаалллно разбран (защото ти предпочиташ да дерзаеш и се правиш на жертва) ще ти кажа, че Jomi на който му подхвърляте някакви глупави съвети получи обаждане от мен като приятел и съпричастник още в началото когато се появи. На друга колежка от тук също помогнах....
Но нека самосъжалението и ежеминутно мерене на кръвно и пулс да продължи. Явно това се предпочита.

# 475
  • Мнения: 88

Кой е казал, че съм го минал тоя път? Аз все още вървя по него. Почти няма ден в който да не ми е замаяно или да ги нямам обичайните симптоми. Почти няма ден, в който да се чувствам такъв, какъвто бях преди всичко да започне. Имам и постоянното сърцебиене, задуха и какво ли още не. Но тук явно се разминава начина ни на мислене. Един от начините да се отървеш от хипохондрията е да спреш да мислиш за всичко това. Знам, че всеки търси хора в неговото състояние и/или ако трябва да бъдем честни, колкото и грубо да прозвучи, търсим хора които са дори по зле от нас. Това някак си дава надежда, че след като си по добре от някой, евентуално по бързо ще се оправиш.
Няма какво да се възмощаваш от поста ми. ВзЕми се позамисли малко над това което пиша, а не да подскачаш като ухапана. Има толкова изписано в тези теми, че ако някой си беше направил труда да ги прочете, по е щеше да избегне част от въпросите си.
С оплаквания и самосъстрадания само се удължава агонията и не се намира път за изход. Хипохондрията е първото нещо което трябва да се игнорира, за да имаш очи да кажеш "аз се боря".
Така, че извини "непристойното ми поведение", извини и това, че имам "нападателно" отношение лъм оплакващите се.
И за да бъда евентуаалллно разбран (защото ти предпочиташ да дерзаеш и се правиш на жертва) ще ти кажа, че Jomi на който му подхвърляте някакви глупави съвети получи обаждане от мен като приятел и съпричастник още в началото когато се появи. На друга колежка от тук също помогнах....
Но нека самосъжалението и ежеминутно мерене на кръвно и пулс да продължи. Явно това се предпочита.


Скъпа, аз нито дерзая, нито се имам за жертва. Имала съм почти всички оплаквания, като на останалите и гордо мога да заявя, че съм се преборила на 80% с тях. Почти не обръщам внимание на останалите 20%.
Но не съм толкова нагла да се разпореждам в темата, кой какво ще пише и какво ще сподели. Помогнали са ми и оплакванията и споделените методи и начини за справяне с ситуациите.
Темата е обществена и всички споделят каквото преценят, у вас обаче може да се подвизаваш, като ментор и началник.

# 476
  • Мнения: 1 372
Мога да кажа че съм изчела почти всички теми преди да се включа и никога не са ми пречели оплакванията. Просто преценявам че някои са по-напред, а други по-назад в общия ни път. Нормално е когато някой е зле да има нужда да се оплаче , а когато вземе да си стъпва на краката да има нужда да даде съвет.

Аз започвам да се чувствам все по-добре и по-нормална. Обаче пия АД , а и ксанакса винаги ми е в готовност. Така че Джери направо ме кефи как сяда и пие две бири. Аз все се притеснявам че с наще лекарства алкохола е несъвместим. А как обичах да си пийвам вечер след работа. Накрая ще взема да захвърля всички лекарства и да започна пак да си пия. Така ме успокояваше вечер едно питие. А психиатрите казват че алкохолът е депресант. Чудна работа. 😁

Бъдете добри! Трябва да бъдем добри към себе си и към околните! Желая ви спокойна нощ!!! 😘

# 477
  • София
  • Мнения: 1 549
Джоми, Рамус и Цибалаб със сигурност ходят по домовете за взимане на кръв, по-добре е Цибалаб, ако можеш да викнеш. Платено и невролог е идвал вкъщи на преглед, извинявай не помня от кой град си, но може да поровиш в нет-а за домашни посещения за твоя град или да говориш с личен лекар да те насочи. Цибалаб по спомен таксата им за дом посещение беше 25 лв и отделно изследванията, а невролог за домашно ми струваше 60 лв. Разбира се, ако имаш направление таксите няма да са такива.

# 478
  • Мнения: 806
С цялото ми уважение към всички,моля ви,нека запазим добрия тон в групата.
Deepmind,не съм съгласна с теб.
Тъжно ми стана,че оприличаваш съветите към  jomi като глупави.
Не виждам нищо глупаво в това да окуражиж някого или да му помогнеш с добра дума.
Ние с това можем да помогнем,ти си му помогнал с друго,макар че лично аз не виждам смисъл в това да го изтъкваш.
Разбира се,сигурна съм,че повечето тук,ако напиша,че искам просто да си кажа две думи с някого,ще предложат да се чуем,както и аз бих го направила. Но има разлика,тези повечето едва ли биха го изтъкнали след това.
В крайна сметка,групата е за това-да се оплачем,да се порадваме,да споделим,да се окуражим.

# 479
  • Мнения: 314
Не знам защо ми е изтрит поста. Надявам се е бил прочетен преди това от колежката.
П.П. Редно е, при нарушаване на правилата на форума да се прави забележка и да се посочва грешката. Триене на постове които не съдържат нецензура или друг вид обиди не ги разбирам.
Към колежките по горе - няма изтъкване или подригавка в постовете ми. И все пак самият Jomi ако желае може да сподели как протече разговора ни.

Общи условия

Активация на акаунт