Дете на 7г. с телефон?

Ние сме с телефон от същата крехка възраст.

Какво точно те притеснява, че се чудиш дали да вземеш на детето телефон? По-комфортно ще ти е, ако знаеш, че винаги може да се свържеш с него. Така мисля.

За мен пък часовника е по-удачен - винаги е на ръката, има джипиес локация, която може да следите. Ако то не се обажда вие може да се самонаберете сама....и на телефона могат да звънят само номера които вие сте въвели.

Иначе принципно на въпроса - сина ми като тръгна в 1 клас т.е. на 7г, всички деца в класа бяха с телефони   , само 3 с часовник (той включително).

Ха ха , ако нямаше да го губи/ забравя постоянно, бих му взела още сега./на 5г. е/ точно по тази причина.  Вземай не се чуди, но мисля че детето няма да е доволна на телефон с копчета

Със сигурност ще е с копчета Все пак е на седем.

Аз също бях взела на детето ми ,преди много години  телефон с копчета в първи клас.Беше ми много удобно и лесно да държа нещата под контрол

По-добре е часовник. Моят син има телефон от 7, обаче все забравя да го зареди и да го носи.

Телефони възможно най-късно. Страшно е.

В първи клас нямаше смисъл. От втори нататък, първи си е за адаптация. Но явно си решила твърдо да взимаш, темата е безсмислена.

Страшно е и бабата и дядото да забравят да го вземат от училище. Случвало ми се е.

Сега има ли деца в първи клас без телефони? Преди 16 години, когато моето дете беше първи клас, всички имаха.
Животът се развива и това е нормалният ход.
И се приготви за изгубени, счупени и т.н. неизвестен брой телефони.

И аз смятам, че часовникът е по.удобен за тази възраст. Никак даже не е малко за часовник. Изпълнява всички функции на телефон с копчета, но е много по-удобен за носене и по-малко вероятно да го загуби или да не го чуе.

Да,има!Моя син сега е в първи клас и никое от децата няма телефон.Часовнк има само едно,и го носи само когато са на екскурзия,тоест само един път от септември е носен.В училище на първокласниците е забранено носенето на телефони,това ни каза директорката на първата родителска среща септември.И се спазва.Повечето деца се взимат на обед от родителите,телефон не им трябва.Ако има нещо,класният има телефоните на всички родители,отделно от това имаме група във Вайбър.Така че,когато има нужда учителят може да се свърже със всеки един от родителите.

Благодаря за информацията! Явно светът върви към регресия. Очаквам скоро да се върнат аналоговите домашни телефони с шайби 😀

Имаше някакви часовници за деца , като телефон . Аз даже мисля че и по - рано може да се вземе телефон.

Моята осемгодишна щерка е с телефон от по-простите, няма интернет на него. Служи точно за това: връзка с нас. За друго не го ползва.

Не бих дала тел на дете до 4кл. Моето е в 5 и сега получи тел . До 5кл 1 срок беше с майки часовник.

Има ли някаква конкретна причина за това, освен, че лесно ги губят?

Проблем със задържане на вниманието в час, постоянно играене на игри, които имат същото това действие да разсейват детето, липса на желание за учене/ест. не при всички но при голяма част от децата. Постоянното взиране в тел.  води и до трудности при усвояване на уч. магериал....това е мое мнение и наблюдение. Тези устройства не позволяват развитието на логическото мислене на децата.

Аз не смятам, че телефон с бутони ще причини толкова поразии, освен това, тъч скрин телефон в по-късна възраст само забавя неизбежното зомбиране, но щом така мислиш....

Защо да се губят лесно? Детето ми миналата година, първи клас, беше с майки. Първо му скъса каишката, айде купихме нова. После пак - взехме връв за врата. Започна да го забравя из занималнята, пълна досада.

Връчила съм й едно Леново, което са ми дали към моя договор. Просто и удобно - за две минути свикна да го ползва. Проблеми няма - не го е губила, нито забравяла, а и се оказа здрав телефон. Няма интернет и се ползва единствено и само за обаждане. Супер доволна съм и ме е яд, че толкова време изхабихме с тъпото майки.

Абсолютно същото е положението със сина ми. Най-обикновен телефон, с копчета, няма интернет, в училище не го носи, но бях много по-спокойна когато ходиха на екскурзия или когато излизаме в парка. Получи го преди да започне първи клас. Досега не го е губил, забравял някъде, повреждал или нещо подобно.

С бутони е друго, дори гледам има една нова нокия 3310 баща ми си купи и много ми харесва за първи телефон на дете до 4клас.

Майки или телефон и какъв зависи от детето. Миналата година малко преди 8-я РД купих на детето обикновен електронен часовник, да да знае кога да се прибере от площадката. (Зад блока). Точно два пъти го забрави вкъщи, а на третия ден й го откраднаха на площадката - не могла да си го сложи на ръката (с диспраксия е), оставила го край нея и край. Прибирам се от работа, а тя реве на пейката пред блока. За РД получи старо Леново А 1000. Много здрава машинка излезе. От Коледа го сменихме с Алкател. Ако не са игрите на телефона, изобщо няма да му обръща внимание и да го носи, съответно няма да имам възможност за връзка с нея. Много рядко го ползваме за обаждане, но ми е спокойно да знам, че го има. Не го е губила или забравяла, за разлика от якето например.

Супер безотговорни баба и дядо според мен. Като виждат колко се притеснявате какво им пречи да си взимат телефоните? Всичко се случва все пак. Аз съм за с телефона с копчета, за да имате връзка с детето и да сте спокойни.

И да вземеш, пак толкова връзка ще имаш. Само още повече ще изперкваш.
На сина ми бях готова да дам на 7 на един лагер. ММ ме възпря. На 8 му дадох. За 7 дни успях да го чуя два пъти. Веднъж той ми се обади и венъж по случайност не беше на дъното на раницата или без батерия.

Аз съм против носенето на телефон в училище, вкъщи под надзор давам само събота и неделя. Живея в Испания, до 7 ми клас е категорично забранено носенето в училище. Класния има телефоните на всички родители и в случай на нужда звънят.✌

И при нас в България телефоните са абсолютно забранени. Въпроса е когато детето е на вън без някой пряко да отговаря за него. Или в случая на авторката ако иска да се свърже с него.

Не виждам нищо лошо в телефона, особено на 7 г. Дъщеря ми има часовник. Във втори клас може и да склоня да взема телефон, защото "всички имат". Понякога се налага да ми звънне спешно, друг път пък нещо да ми предаде. Като цяло не прекалява, но това е защото часовника няма екстри. Не знам как ще е с телефон.

Обаче, аз съм друга крайност - ако оставянето при баба и дядо ми причинява такъв стрес, просто няма да я оставям там...…

Със или без телефон на 7 години, зависи от усещането на самия родител и от неговата потребност от комуникация с детето.

Според мен дете на 7 години няма нужда от телефон - то никога не е само или поне в държавата, в която живеем, децата на 7 години са на училище, на извънкласна дейност или с някакъв възрастен. Там, където се намира детето, разполагат с телефон на родителите и ако има нещо спешно, въпросните родители ще бъдат известени. При нас децата получават телефони на около 12-13 години, когато отиват в гимназията. По-рано категорично не. Същото ще се случи и със сина ми. В самото училище телефоните се събират сутрин на входната врата и се вземат следобед при приключване на часовете. Ако някое дете не спази правилото, следва отнемане на телефона и викане на родителя да го вземе той.

Майка ми, която най-често взема сина ми от училище и го гледа, докато имам работа или съм в командировка, също невинаги си вдига телефона. Обикновено е някъде в чантата й, по-рядко го забравя у дома, но и това се случва. За мен това не е проблем. Рядко й звъня, обикновено за да кажа, че ще закъснея, имам й доверие и ако се случи нещо, със сигурност ще се оправи, а ако е нещо по-сериозно, ще й бъде оказана помощ и ще бъда уведомена - все пак живеем сред хора, а не самосиндикално в гората. Нито аз, нито детето ми имаме потребност от непрестанна комуникация - точно обратното. Вечер се виждаме и тогава си разказваме каквото си искаме.

Аз пък виждам ползата от телефон в училище.

Миналата година дъщеря ми си счупи крака в училище. Тя лично ми се обади да ми каже, че я боли, никое учителско тяло още не беше забелязало, че кракът й прилича на тиква. Толкова за чуждата преценка.

На мен ми е по-комфортно като знам, че децата ми могат да ме намерят, когато преценят, ако ще да е за едното "здрасти".

Седя и чакам сина си 3-4 дни в седмицата след училище. Вече съм виждала десетина издънки и случки. Всичко се случва.

Значи в България явно и училищната среда е фактор дали на детето да бъде взет телефон. При нас не е така.

Да. Малко учители, много деца. Не всички деца остават в занималнята, а и няма места. Детето трябва да се вземе. Обаче учителите, явно имат и други задължения и ги оставят сами във фоайето да чакат, ако родителите се забавят.

Това ми се вижда пълен абсурд. Че аз си взех първия телефон преди 16 години, искаш да кажеш, че аз - голяма и работеща жена съм си купила телефон след всички първокласници ли Хайде стига, моля.
По въпроса - телефон на детето ще взема, когато започне да остава сам, без възрастен около него. В първи клас не знам дали ще се случи това, но и да се случи със сигурност няма да е телефон с тъч. Само телефон за връзка и толкова. Прогрес, прогрес, ама с тоя прогрес и с тези смартфони народът затъпява масово, не може елементарна логическа връзка да изгради, чака смартфонът да му я направи. За залитането и зомбирането по разни игри да не говорим. После затлъстели, затъпели, агресивни и не знам какви. Ами то крушката си има опашка.

Аз пък съм на мнение, че ограниченията водят до пристрастяване. На дъщеря ми не й е забранено нищо - има таблет, часовник и ползва моите телефони. Ами бих казала, че не проявява голям интерес. Знае, че винаги може, но не я влече. Пред таблета, предпочита игра на вън. Компютъра го ползваме да теглим филми и да ги гледаме, защото не винаги можем да отидем на кино. Аз съхранявам там множеството снимки и толкова.

Предполагам, че е и въпрос на характер. Спомням си едно време като дойдеха братовчедките на гости в събота как залепваха за телевизора и аз много се дразнех. Никога не съм обичала да гледам телевизия, виж много слушах радио, и много четях. На кино също мразя да ходя. Дребният.. не мога да кажа, че го ограничавам, като цяло и той предпочита игрите пред зяпането на ТВ и таблета, но има и изключения, когато се налага да напомням, че е прекалил. Не бих връчила скъп телефон на дете и от чисто финансови съображения - ще го изтърве, ще го изгуби и как ще го обвинявам за това? Да не говорим, че може и боя да си отнесе някъде. Но чак пък телефон с интернет - айде няма нужда. Там може ли да се сложи контрол къде и какво се посещава?

Ами за контрола не знам. Баща й е по тази част. Той й поддържа таблета. Следи й профила и т.н. Блокирал е каквото трябва. За сега няма издънки. Носеше го през зимата в занималнята, защото като си напише домашните си пускаха клипчета с децата и танцуват. От типа на just dance. Голяма забава им е. Също гледат много пет минутни идеи. Понякога у нас тестваме разни неща от клипчетата.  Има Вайбър, за да си пише с баба си, която вижда рядко. Събота и неделя го ползва, за да се уговаря с една приятелка да се видят.

Споделям спомените си, да не казваш, че съм изкуфяла...

Не, казвам, че със сигурност преувеличаваш. Племенницата ми е трети клас, миналата година ѝ взеха телефон. Дъщерята на мъжа ми е на 22, сигурна съм, че в първи клас не е имала телефон. Няма начин дори сега всички първокласници да са с телефони, какво остава за преди 16 години, когато имаше и възрастни без телефон. Думата "изкуфял" не ми е в речника.

Аз съм на принципа, че се възползвам максимално от всички постижения на времето, в което живея. Докато детето е с мен или с баща си няма нужда. В момента, в който се отдели, без значение дали е с баба, дядо, учител, задължително има такъв. Ако в дадено училище не са разрешени, задрасква се от списъка.
В първите класове ползваше нашите стари телефони. Нищо особено, не сме маниаци на техника, обикновени телефони. Нов не бих взела.
Детето ми е 8-ми клас. Досега не е имало проблем с откраднат телефон, не само при нея, по принцип не е чувала. Възможно е да има инциденти, но са редки. И да се случи, така или иначе става дума за стар телефон.

Заседяването пред устройствата беше от времето на навлизането на компютрите, според мен отшумя, масово в квартала ни децата са по поляните с топка или на колелета.

С часовниците не съм много наясно, защото ги нямаше, когато ни беше на дневен ред. Но ако може да се говори по него, предполагам ще върши работа. Но като цяло не съм склонна да давам пари за нов телефон/часовник на тази възраст.

Тези с копчетата също стават, каквото има стари в шкафа и работи, става.

П.П. Сега вече аз ползвам старите ѝ телефони, как се променят нещата

Хич не е така, поне при нас. На площадката редовно виждам 5-6 дечурлига на някоя пейка, наобиколили телефона. Имам и познати деца на възрастта на моя и малко по-големи, които не могат да ги изкарат навън вече, предпочитат да стоят пред компютъра. Което за мен не е ОК, иначе да, разбира се, не живеем в пещера, нито можем, нито искам да избягам от телефоните и компютрите.

E, разбира се случва се и да седнат на пейка, ние едно време повечето време на пейка прекарвахме. Караме колелета, поиграем малко на ластик и сядаме да си приказваме, да си разглеждаме колекции от дъвки, изрезки от не нам си какво и т.н. Ограничен ми е погледът, само в квартала, но сега ваканцията дъщеря ми прекара в друг град и като отидохме да я оставим с колата при приятелите ѝ в двора на едно училище, пак това видях, футболната и баскетболната площадка препълнени с играещи деца, 2-3 седяха отстрани.

Много ми е смешно като чуя - седнал някой в кафето и си цъка на телефона. Пък някога не помня да са се подигравали на всички, които сядаха с вестни и списание. Същите клюки и там като сега. Но си беше традиция да си купиш вестник и да забиеш поглед

Много са факторите за пристрастяване, дали ще е телефон или нещо друго, ако има някакви липси, детето намира начин да ги запълни. Това е симптом. Ако това се забрани, избива на друго място. Ако се реши проблемът, всичко е в рамките на нормалното без да се налагат големи намеси.

Моите наблюдения са като на Не се сърди. Децата в близкия парк са постоянно по колелета, с кънки и тротинетки, рядко виждам някое, забило поглед в телефона, вкл. и моето. Търчане, игра на ''садже'' и ''кобра с кобра'', катерене - това правят хлапетата около нас.

Според мен силно се преиграва с това ''зомбиране'', чак на параноя избива вече. Аз също вадя телефон когато съм седнала сама някъде по простата причина, че си отварям читанката и чета поредната книга. Ако не е телефона, ще съм с киндъл-а. Трябва ли да нося хартиена книга, за да ме види обществото, че чета и да кимне одобрително?

със сигурност преучвеличава яко. дъщеря ми е във втори клас, има доста деца без телефони, вкл. и тя. има телефон без нет, който ѝ се дава, когато пътува. толкова. там е за да учи, не да виси по дебилни устройства, които ѝ пържат малкото мозък.
и при нас има забрана, но много родители не се съобразяват.

Дъщеря ми е на 15 г., също досега не е имала съученик без телефон. Като не си представяйте последни модели в 1 клас, повечето тогава бяха от тези най-базовите с копчета.
Телефонът е за връзка с мен, това е основната му роля.
А междучасията са свободно време, могат да правят, каквото искат, то и ние не сме правили кой знае колко умни неща. Приерно играехме карти, нищо че беше забранено.

П.П. Ако според правилника на училището телефоните за забранени, тогава трябва да се спазва забраната, подайте си сигнал за нарушенията. Който иска телефон - избира друго училище.

Предполагам объркването става от това какво се разбира под телефон. Преди 16 години си бяха прости телефони, не умни устройства.

Не е до объркване...с копчета, без копчета, часовник...времето назад няма да върнем! Ползват и ще ползват интернет! Винаги, ако искат ще намерят начин!

Моята дъщеря е на 7, ще стане на 8. Има часовник и винаги е с него. За мен е по-удачен вариант на тази възраст. В класа ѝ повечето деца са с часовници, има 2-3 с телефони, не знам точно с какви. Не знам дали всички имат телефон или часовник; знам за едно, което преди нямаше, но се случи инцидент, за който не бяха уведомили родителите и мисля, че вече и това дете има или телефон, или часовник.

От първи клас децата ми са с телефони. Десет деца да имах, щях да ги обзаведа всичките и нищо лошо не виждам в това.
В този нашенски хаос,по улиците и в училищата, където не си сигурен никога къде какво се случва, кой ги пуска по-рано от час, къде ходят и с кого - въобще не смятам, че заради някакъв комплекс дип да изглеждаме много на ти с природата и антитехнологични, ще да взема да рискувам да изгубя връзка с децата си.
На такива неща се нагледах в ранните им ученически години, че и за миг не бих се замислила за нуждата от телефон днес.
За преди 16 години не знам, но големият син беше първолак през 2006 г. и нямаше дете без телефон в класа си.

Няма. А не е и нужно да си палим сигнални огньове, за да си предаваме информация.
Интернетът не ми пречи също. Има го, полезен е, ползва се. Технологиите не ме объркват, не ме плашат. Не виждам смисъл да се опитвам да организирам подобни нагласи и у децата си. Успехът ще е краткотраен и най-вероятно с обратен знак на целеното. Както е при всяка забрана, която не е мотивирана. Като тази. Важно е не да се забранява поголовно, а човек да положи усилия да си научи децата как да ползват достиженията на съвремието ни безопасни и ефективно.
С общи забрани само правите нещото по-желано, а желано ли е - то се постига така или иначе, само дето идея ще си нямате какво и как прави после детето из нета.
Вида на телефона е също въпрос на желание, възможности и предпочитания. Който какъвто иска и може, такъв ще си вземе на детето.
Който иска - с огньовете да си остане. И това е личен избор.
В час не се ползват телефони, което не означава, че и сега няма дете, в нашето училище поне, без телефон. Просто учителите създадоха някаква организация, поне тези, които искат и могат да създадат, да не ги вадят и ползват в час. Моето сме го научили да спазва правилата, нямам оплаквания да ги е нарушило до момента.

Синът ми имаше телефон от 5 годишен) - тогава с копчета.
Ползваше го само вкъщи, да свикне да води разговори Тръгна на у-ще на 6 г. и си го носеше с него.
Дъщерята ми също имаше от 5 годишна телефон (смарт) само с вайбър. На 6 за у-ще й взех карта. Звъни ми само ако има проблем и да ми каже, че е стигнала, защото я пускам от 1-2 пресечки понякога
Смятам, че в този екетронен свят е по-важно да се изгради от рано култура на ползване на тези устройства, отколкото да се забраняват и крият.
Майкитата са ми малоумни, честно казано.

Дъщеря ми е почти на 9, завършва втори клас сега и все още няма телефон. Купихме в първи клас часовник, но не й беше удобен и след няколко дни се отказа да го носи. Не мисля че й трябва на този етап телефон, сама не ходи никъде все още.