В работата на ММ има 3 бременни колежки, разбрахме след нашата загуба, а другата беше казала малко след като ние чухме, че вече няма сърдечна дейност.
Чувствах се тъпо, ама толкова тъпо, че дори не можех да чувствам.
После си казах "А, аз знам ли тези жени през какво са преминали, за да стигнат до там, докъдето аз не мога?" , "А, кога аз им обух обувките и минах пътя , че да се сърдя? И на кого се сърдя?"
Рокет, всичко олеква с времето ! На РД на ММ, бяха минали 10 дена от абразиото и наш приятел каза "Хайде, стига си ми благодарил за подаръка, ще ме зарадваш най-вече, ако ми покажеш снимка от видеозон!" Замръзнах... ММ се почувства ужасно, но те не знаеха нищо, майтап. Затова съм казала за годежи, сватби и бебета - дори и майтап човек не бива да се шегува. Имаш право да си бясна, нервна и гневна, иначе как ще го преодолееш ? НЕ си лош човек, просто си човек , прегръщам те и знай, че ще успеем. Както са ти казали , време трябва.