Кюретаж и забременяване след това - тема 80

Мина и всичко свърши за миг. Не знам защо, но ми е ужасно леко на душата, притеснявам се, че това може да е защитна реакция на организма и да не ударя дъното след ден два. Всичко приключи за един ден, като на сън. Вчера ми казаха, че бременността трябва да се прекрати и днес вече свърши. Между другото днес сестрата каза, че 70 % от първите бременности свършват така, но вторите са по успешни..
Благодаря на всички които се отзоваха!
Пожелавам успех на всички и няма да се отказваме, аз тази бременност я чаках година и не се отказах и сега няма да се откажа..

Здравейте , аз съм 2 седмици след кюртаж и според лекарят ми всичко е наред. Но имам доста силно прозрачно течение (слуз) , понякога си мисля че има леко жълт нюанс , но по-често е прозрачно .Нямам болки или сърбеж . Някоя от вас имала ли е подобен случай ?

здравей и аз бях така и ми казаха че е от антибиотиците

И на мен така ми се случва седмица след загубата, имам моменти, в които се чувствам измамно спокойна и позитивна. После пак изпадам в дупка. И всичко наново. Предполагам е нормално, но не го прави по-леко. Най-много ме тормозят тези 6 месеца, които трябва да чакаме, за да подновим опитите, на мен ми отне близо 2 години да забременея, не особено упорити опити. Притеснява ме дали от пришпорване и желание нещата да станат възможно най-бързо след този период, да не се вкопча прекалено много в целта си, а всички добре знаем, че като се фокусираме прекалено много, нещата не се получават. Ще работя върху това, вероятно е прекалено прясно и времето ще помогне.

Толкова тъжни истории!!! И как се минава през това - само ние си знаем! За жалост и аз съм от днес с окончателна диагноза мисед (втори за една година). Миналата година направихме всичко - генетични, имунологични, ПСР на уреа/микоплазма, всякакви видове вируси, хормони, кариотип и на двамата и т.н. и въпреки всичко отново попаднахме в този ад! Усещам, че се психясвам тотално, от завидно спокойствие до истеричен рев. Много трудно се минава през това...

Хопчи, не искам да се втурвам да те успокоявам, защото това няма как да се случи. Аз съм с две загуби и вече не издържам психически, не знам как се преодолява това, не знам какво трябва да бъде поведението ми. Преминах през всички фази - от еуфория, до пълна депресия, отчаяние, страх, болка. Така че те разбирам отлично. Истината е обаче че не знам какво следва оттук нататък. Предстои ми да правя поредните изследвания, защото досега не се откри нищо и търсим със свещ, търсим, какво търсим...Накрая пак нищо...Уморих се, до болка се изморих от живота си...Прегръщам те!

Хопчи, много съжалявам за това, което преживяваш, мила! Не знам дори какво да кажа. Не е честно! Прегръщам те, дано намериш сили бързо да се изправиш на крака. Третият път ще е на късмет, стискам ти палци! 🙏

Хопчи, това да е за последен път! Това ти пожелавам от сърце!
Не знам защо ни се случват такива неща. Едва ли някой може да обясни....
Излей си мъката, не я задържай в себе си.
Кураж и знай, че сме с теб!

Хопчи, съжалявам! Друго няма какво да ти кажа 😕 Думите в такъв момент са излишни, с две загуби съм също и колкото време да минава, това няма изтриване, забравяне и ничии думи не ми помогнаха. Просто някак по-малко го мислиш с времето.... Надявам се следващия път всичко да е наред за всички ни и никога повече да не попадаме в този кошмар! Незнам и аз как един ден ще се радвам на бременността си, независимо в коя седмица... За мен бременността е един АД през който трябва да минем, за да имаме дечица! Е ще минем естествено, но само ние си знаем как и колко сила трябва за това! Една приятелка с късна и ранна загуба така и не откри причина. Всички излседвания направиха и са абсолютно в норма. Незнам как е възможно... За мен това е ужасно, да не намираш отговор, дано вие откриете вашия! Силни прегръдки! 😕

Прегръдки и от мен! Прочетох толкова истории - от момичета с по няколко загуби до такива с много опити за ин витро и резултат на 8-9 път, та достигам до извода, че такива неща се случват на хора, които са достатъчно силни и могат да продължат, докато не постигнат мечтата си. Не спирайте да мечтаете и работите в тази посока, в момента и аз се лутам между емоциите, но съм устремена да продължа и да бъда позитивна, че мога да се справя!

Мили момичета, най-после смених телефона и мога да стана отново активна във форума /тъй като ми бяха блокирали запетайки и всякакви препинателни знаци в клавоатурата на предния ми телефон и ме беше срам да пиша .... 😬/ та... както и да е 😀
Аз също преживях мисед в 10 г.с., през октомври 2018 г. Мога да кажа, че мина много добре. В кръга на шегата - нито разбрах какво е бременност, нито какво е аборт и кюртаж заради пълната упойка 😀
Тъй като ние бяхме пускали спермограма, която не беше с резултат на шампион, аз някак си по-леко го преживях, защото нещо в мен крещеше, че това не е моята бременност. Дори до последно не вярвах, че съм бременна. Ако ме питате искрено и до днес ми е като филм. Стана толкова неочаквано и отмина също така неочаквано бързо 😀
Аз искам само да кажа, че пожелавам на цялата група жени, както и на всички останали по света момичета, от сърце желая и на себе си, един ден всички да бъдем майки и дай Боже дори баби след това 😬 знам, че има много такива сред нас, включвам и себе си, които в даден момент се обезверяваме и надеждата ни напуска. С една дума казвам - недейте. Нямаме право да се отказваме. Майчинството и да бъдеш майка, е чувство, обич и наш дълг. Дали биологична или не, отглеждането на едно дете, а защо не и на няколко, ни прави майки винаги. Бъдете здрави и не се отчайвайте. Не падайте духом и нека задружно принудим съдбата да отстъпи 😘😘😘
Просто ей така ми дойде импулсивно тази реч 😄 надявам се да съм ви заразила с позитивното си чувство и вяра в по-доброто бъдеще. Късмет, мили момичета!!!

Здравей,видях през какво си преминала само преди седмица.Ужасно съжалявам.
Преживяла съм го,само че в последния ден от 21 седмица.Бебето нямаше абсолютно ниакакви шансове.
Адски ми е познато състоянието в което си в момента,цял роман мога да ти напиша,беше преди три години,а ми е като вчера.
8 месеца след аборта бях бременна,сега имам палаво двугодишно момченце.
 Ако имаш нужда от помощ ,подкрепа или просто да си излееш мъката,пиши ми на съобщение.Рядко влизам в темата.
Кураж и на всички останали!

Момичета, в петак ми правиха абразио и бях добре физически и вчера, но днес имам ужасни болки и температура 37.6, корема ми е ужасно подут и боли. Нямам кървене, само леееекоо зацапване ама много малко. Нормално ли е да имам температура и болки? Пия Ципрофлоксацин 500мг. и но-шпа при  нужда( т.е само днес 1 табл.)

Аз веднага бих отишла в спешното. На мен ми казаха да си меря температурата редовно, изписаха ми антибиотик и ми казаха да наблюдавам кървенето. След 11 дни намаля драстично, все още чакам да спре напълно, но болки и подуване нямам. Според мен изисква професионална грижа, съветвам те да отидеш веднага да те погледнат, ако е удобно даже да се обадиш на твоя лекар. Чакам да пишеш с хубави новини!

Rochellka забранила си изпращането на ЛС към теб и не мога да ти отговоря.