Знам, отдавна не съм ви посещавала, виноват. Но не съм ви забравила, старая се да прочета всичко, което пишете. Страхотни сте!
И сериалчето си следя с огромен интерес.
Странно, колкото повече пада рейтингът, толкова повече ме увлича сериалът.
В четвъртък, поради ангажименти, не успях да гледам серията онлайн. На другия ден пустият му рейтинг ме хвърли в размисли: какво не се хареса? Не че за мен той някога е имал някакво значение, но и аз искам да не приключваме преждевременно. Едва изчаках превода. Изгледах я снощи, но стана късно за писане и бързам да драсна впечатления днес.
Е, ми какво да кажа - страхотна серия, страхотна игра! Единственото, за което се сещам, че може да не харесва на турския зрител, е това което спомена и Синан – липсата на повече динамика. Само че за мен това не е нито полицейски, нито криминален сериал, нищо че главните герои са бивши и настоящи полицаи и има убийства. За мен това е драма за човешките взаимоотношения, за решенията и грешките които правим, за прошката… Когато камерата застине 5 минути върху празния поглед на Джансъз например, аз не превъртам с мишката, а се опитвам да разгадая мислите му. Какво чувства, какво е преживял, виновен ли е, страда ли..? Когато пък майка и син, които не са се виждали 35 години, стоят един срещу друг и светът около тях спира, искам да спре и за мен за няколко минути. Може пресилено да звучи, но аз така го виждам. Бързото развитие на действието измества погледа от страданието към чисто полицейския екшън. А не това е целта тук.
Та серията мноооого ми хареса. Още от първата сцена – срещата между Джансъза и Кадир. Тази решителност, тази смелост , която Бездушния видя в очите на Кадир го накара да преосмисли решенията си. Сякаш беше изненадан приятно от характера, който демонстрира врагът му и в същото време сякаш кръвта в него се размърда. Джансъз избра да го изпита в бой, когато го прати в казиното, отколкото да извади пистолета и да стреля в него. За достоен противник трябва и достоен край. Но Кадир му предаде урок, как, без да се откажеш от милосърдието, можеш да победиш. Мисля, че точно тук мнението и отношението на Джансъз към Кадир се промениха. Особено виждайки ги двамата със Зейнеп как излизат от казиното, хванати за ръка. „Обича момичето! Никой не обича толкова силно.”- каза замислено… И после кулминацията беше протегнатата му ръка, която Кадир стисна. Каквото и да означава, каквото и да последва, за мен това говори много… Джансъза е стратег, той е и психолог. Той и Вели е разбрал колко струва и затова само му повтаря, че ще убие Кадир, но тук истината е друга галиба. Не ми се мисли като разбере, че синът му е жив и Вели е скрил от него. А видяхме, че той много страда за сина си, когото смята за умрял. (Странно тогава защо пита Асие къде е Юсуф? ) Аз лично се радвам, че Джансъз не изслуша касетката на Кадир. Поне не сега. Предпочитам сам да стигне до истината, че Кадир е негов син. Не че и тази касетка няма да изиграе роля в даден момент. Не напразно се оказа при него. Но е още рано…. Защо обаче насочи Кадир към схемата с контрабандните доставки толкова рано, не мога все още да схвана. Изпитва ли го пак, или е нещо друго? И защо Кадир тръгна сам на акция? Сега неговите хора ще отидат на адреса, но вместо да арестуват бандита, ще го видят убит. В този случай няма ли да обвинят Кадир..? Предстои да видим….
Сцената със срещата на майка и син – една от най-емоционалните. Ето, за тези сълзи Кадирови си заслужаваше борбата и саможертвата на Зейнеп. Преди много серии писах, че имам доверие на Зейнеп и тя го оправда. Всичко си заслужаваше! За щастието трябва да се бориш, не да се страхуваш. То не ти се поднася даром. Въпреки че Кадир упорстваше, като казваше, че не го интересува майка му, че е сърдит и много огорчен, Зейнеп знаеше, че не е така. Защото го познава. Видяхте ли колко щастлив беше след срещата Кадир. С какво обожание прегръщаше и целуваше любимата си у дома. Това беше неговата благодарност. Без излишни думи…. Последва нова изненада – рожденият му ден. Неговият истински. Колко е хубаво да знаеш кога точно си се родил. И нова – връщането му на служба… За всичкото това щастие виновна е Зейнеп. Ха ха, тя дори в изнудвач се превърна и Вели надхитри. И Мерал изгони. И Джемре и Керем сдобри… На какво ли още е способна..? Как да не обичаш такава жена…
А сцената с ревнивата Зейнеп ми е любима. Ревнива и решителна. На всичкото отгоре не може и да готви. Абе, нищо общо с Аслъ… А Кадир си я обича и всеки ден все повече. Може би точно затова, че с нищо не му напомня за безвъзвратно изгубеното минало с Аслъ…
Керем и Джемре леко ми останаха на заден план в тази серия. Сигурно защото емоционално се раздадох на Кадир и Зейнеп, а може и защото нямаше достатъчно сцени с тях, но пък бяха толкова сладки при сдобряването си. В другата серия пък ще се гледат през решетките. Уф, скоро няма да има прегръдки при тях галиба. Но пък ми хареса много решителната Джемре, която застана окончателно срещу баща си....
Спирам, че стана пак дълго, ама това е последствието от нередовното ми влизане.
Приятна неделя, дружки!