Спестяване на пари

Bella_ciao, отскоро съм се настроила пак на вълна спестяване и затова и се зачетох в дискусията ви. Последните две години имахме високи харчове, ежемесечно, за здравословни проблеми, и не само не успявахме да заделяме, ами изхарчихме и каквото бяхме събрали. Имахме и други грижи и непредвидени разходи. Хубавото е, че се справихме с текущите ни доходи и спестявания и поне не опряхме до заеми.

Беше ми малко за урок, че както писах в първия си пост по темата, в младостта си имах широки пръсти и не умеех да управлявам финансите си. Някои от вас криво ме разбраха и имаше неуместни коментари, но всеки е свободен да чете и тълкува написаното, както пожелае, в публичен форум сме. Просто исках да наблегна на това, че с времето на човек му се променят  и приоритетите, и гледната точка, но осъзнавам, че може би не съм се изразила съвсем премерено. 

Освен личния ми буферен фонд, който все още попълвам, заделяме съвместно с мъжа ми ежемесечно общи спестявания, които се стараем също да са по групи - за непредвидени разходи, за почивки и забавления, за краткосрочни цели.

Най-много ни разклащат непредвидените разходи. Колкото и да си знаем потреблението, все нещо може да ни изненада - спукаш гума, ремонт на колата, счупиш коронка.

Мъчно ми е, че свихме разходите си откъм екскурзии, забавления и излизания. Важно е много, за отношенията и за чисто личностното развитие да сменяш обстановката и компанията чат пат, но това е положението. Затова сега заделяме изрично някаква сума, за да си имаме, ако решим инцидентно да мръднем някъде, а не все да се отлага за по-нататък и да не се случва. 

Каквото остане (а то не е много, като си покрием и сметките) - си харчим "на воля" И все пак, за да успеем изобщо да спестяваме, е много трудно, иска време и контрол на разходите. Затова и се научихме да казваме "не", да не сме навсякъде на всяка цена, и да не правим компомис със собствените си приоритети, само защото наши познати примерно имат други виждания за нещата и си харчат парите по друг начин.

Коментирах защото ти писа 1000 на месец за 4 месеца биха били ок , но според мен е твърде малко.
Аз имам чувстжото че ние много се предпазваме от непредвидени разходи и затова пък си причиняваме много стрес да следим всичко ...
Сега се чудя дали не е по-добре да го караме по-свободно пък ако някъде не е оптимално според цена или разход ок ... Но още не съм сигурна.

И на мен ми е трудно да го преценявам... Не съм изпадала досега в ситуация да живея на екзистен минимум само от спестявания и да не работя, но всичко се случва.
Полезно да видя и други мнения и затова ви следя, но истината е, че всичко е толкова индивидуално, че каквото и да напишем, не може въпросът за спестяванията да го разглеждаме отделно от този за разходите и доходите на конкретния човек или двойка.

При мен проблема е ,че се научихме да следим и да пресмятаме и то до степен всичко пресмятаме. Това пречи да се дават излишни пари например за ненужни услуги и пр. но пък причинява стрес.

Например дали ще поръчам някои неща от онлайн аптека и ще ги имаме или ако се наложи слизам и ги взимам от нормалната ... или пък в кой тенисклуб да сложим децата или при мускулната травма на сина ни коя застраховка ще поеме част от разходите или пък сметките за ток и вода за годината и сумите за предплащане за следващата ... цена на застраховки и смяна на застраховки и изобщо всяко нещо , но при 4 човека и доста динамика се получава непр. следене на сметки и цени на услуги и се получава доста работа , която ако гледаш по-леко би си спестил за сметка на малко повече разход.

Съгласна съм! Аз следя разходите, защото обичам да имам контрол върху нещата и да работя с пари - по някакъв начин ме успокоява.
Но с мъжа ми сме много бързи когато става въпрос за Research и избиране на уред/услуга/покупка - правя бързо онлайн търсене, максимум 5-10мин и поръчвам. Ясно ми е, че не взимам винаги най-изгодното, но не ми се губи време честно казано. Едно приятелско семейство 2 седмици си избира хладилник и половин година си търси кола.

aз не говорш толкова за еднократни покупки, но и те също минават скрининг. Не основно заради цена ,а заради необходимост. НАс основно ни вълнуват текущи разходи, абонаменти и пр. те се сумират не само на месец , ами и в продъльение. Аз не обичам да работя с пари, а да нямам грижа за пари. Затова гледам да се подсигурявам за да не изпадна в грижа . НА този дедлок съм зациклила. И се чудя дали си струва. Другото ми състошние е ... не ме е грижа ... ншма да го мисля сега . Ама и това не си е работа

Това дали могат да се свиват разходи в такъв момент е доста спорно. Сметки, храна, всичко си върви. Без работа = без допълнително здравно осигуряване, тоест и най-елементарната настинка излиза много по-скъпо, отколкото докато работиш и фонда ти поеме прегледа и ти върне пари.
За мен буфера е месечния РАЗХОД за определен период, не го свързвам с прихода. Ясно е, че в такъв момент не се спестява, но поне разходите да можем да си посрещнем.

Така е, отпадат едни разходи, но може да нарастнат други.

Ако има стресова ситуация, то няма нужда от допълнителен стрес и да живееш на минимума. Затова са и спестени суми според нормални разходи, не да караш на ориз.

Е, не ставаше въпрос за живеене на хляб и сол, но ако си в кризисна ситуация първо няма да отделяш за пестене, защото ще живееш от спестявания, така че това е едно парче от пая, което “отпада”. Също едва ли ще ходиш на екзотична екскурзия или ще се купуваш големи неща за дома без необходимост, когато живееш от буферните пари.

Ами именно, само текущи плюс пазаруване на храна, без ресторанти дори включени.

Понеже беше цитиран моят пост, ще отговоря. За мен не е много. Ако те тресне някакъв здравословен или друг проблем, една година минава адски бързо. Затова и казах, че всеки си определя според личността и преживяванията. Някои хора смятат, че като дойде, все ще се оправят някак си. И не пестят. Една годишна брутна заплата би стигнала за около две години свити разходи.

Всичко се случва.
Имам възрастна майка.
Едно погребение си е сериозен разход.
Отделно ако някой се разболее.
Тая година за един цистит дадох сума ти пари за лекарства и изследвания.

ЧеКа , схващам ти идеята, но като купуваш неща от които нямаш нужда и ти носят 5 минути щастие, реално губиш 100%, а такава инфлация все още няма.
Моето не е много за пример, но аз пестя от "нямане на време".
Повечето неща не мога да си ги позволя именно поради тази причина. Мислила съм за промяна, но обстоятелствата така се стичат, че пак се връщам в изходна позиция.

Не, идеята ми не е да правиш с парите си неща, които не те правят щастлив или не те карат да се чувстваш спокойно и комфортно, още по-малко пък да ги харчиш за неща, от които нямаш нужда. Нито е задължително излишните пари да се харчат за вещи (пари могат да са харчат и за нематериални неща - тук бяха споменат концерти, пътувания), нито въобще е задължително да се харчат всички пари за настоящи нужди; могат да се вложат в краткосрочни и дългосрочни цели също.

А и в крайна сметка ако човек се чувства по-комфортно да държи в дългосрочен план по-голяма сума пари на ниски лихви в сравнение с други алтернативи (предсрочно изплащане на заеми, по-голям дом, по-сигурна кола, повече пътувания, допълнително пенсионно осигуряване, застраховки, взаимни фондове, друг вид инвестиции и др.), значи това е за него. Други обаче предпочитат друго.