Публикувана: 13 март 2019, 22:40 ч.
Последно мнение: 18 апр. 2019, 17:23 ч.

Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 381

29 252
742
1

# 15 14 март 2019, 14:31 ч.

Пловдив
Мнения: 34 011

https://www.takvim.com.tr/saklambac/2019/03/14/sohreti-turkiye-s … -yalniz-birakmadi

В пресата днес:

Чуждестранните фенове не оставиха на спокойствие Енгин Акюрек, чиято известност прехвърли границите на Турция.

Красивият актьор Енгин Акюрек се присъедини в посредния ден на панаира на книгата в Кепез, Анталия. Актьорът е подписвал първата си книга "Тишина". В тълпата пред щанда, където Акюрек провеждаше автографската си сесия, имаше жени, които долетяха от Южна Америкя на разстояние повече от 10 000 км. Мексико, Бразилия, Пуерто Рико и чилийските жени, които не оставиха Акюрек сам на церемонията по подписването, се състезаваха помежду си, за да получат автограф. Също така от Испания.

Освен това, жени от Испания чакаха от сутринта пред вратата, за да видят харизматичния актьор. Жените, които позират на снимката с актьора, казаха: "Където е Енгин, там сме и ние. Отблизо е още по-красив..."
Това беше отразено в радостта на испанските жени, които подписаха книгата с актьора...

И тук днес, същото, но със заглавие: Любовта към Енгин
Допълнено:
Празнуване на "Мръсни пари и любов"
На дневен ред в Туитър бе направен петият рожден ден на "Мръсни пари и любов", излъчен през 2014-2015 г., в който главните роли Енгин Акюрек изпълнява заедно с Туба Буюкюстюн.
Хиляди потребители пишат: "Все още не сме забравили легендарния сериал."

https://twitter.com/essafb/status/1105521087578865664

А тук, фенове пускат част/миг от филма.

Последна редакция: чт, 14 мар 2019, 15:25 от mariana51

# 16 14 март 2019, 16:02 ч.

Стара Загора
Мнения: 318

Цитат на: mariana51 в чт, 14 мар 2019, 07:01

Момичета, ето и разказа от бр.25 на "Kafasına göre"
Превод Light /Свети/.

Имаме проблем
Енгин Акюрек

Пред мен имаше салата от думи. Хората, без да знаят какво казват, започнаха да топят изреченията си в мазна чиния с месо. Този, който бавно говореше и разпалваше проблема си, се опитваше да ни каже, че има по-смислени и по-дълбоки проблеми.

Какво е проблемът все пак? Това е деликатно изработена човешка болест, която идва или си отива или упорито остава и след като започне да досажда. Тази болест, която наричаме "проблем", обича да изгражда гнездо, където да се настани и след това да се разклони. Когато хвърля сянка върху съзнанието на човек, бавно свири с дайре по нишките на сърцето му и го кара да се чувства неспокоен и може да превърне тялото му в парче изсушен хляб.

Селим бе започнал да разказва за своите бивши. Когато започнеше изречение с мрачен тон, той щеше да ни държи като домино и да ни говори за миналите му проблеми до края на нощта. Разговорът между шестима мъже, седящи около дълга маса, винаги падаше в този капан. Не знаех дали това е заради скуката или заради проявата на нужда или поради намаленото споделяне, и аз се опитах да не се дразня много за това.

Въпреки че седях в далечния край на масата, този разговор най-накрая щеше да ме намери. Те биха искали да чуят проблемите ми, за да могат да разберат дали обръщам внимание. Бих могъл да им сервирам измислените си проблеми като предястие, за да не изглеждам надут. Не ме разбирайте погрешно, не че нямах никакви проблеми, кой няма? Просто нашите ежедневни проблеми, които стават проблеми за живота, щяха да завладеят ценното ни време. Щяхме да се отнасяме един към друг като психолог и да се изтощаваме с високомерно почистване, което не отиваше по-далеч от замитането на проблемите под килима. Дългите трапези щяха да се превърнат в столове за психотерапия. Държахме се като огорчени терапевти от съвременната епоха.

Илкер, омекотявайки малките подхвърляния на Селим с най-безсрамната част от езика му, пусна такава фраза в средата на масата, че дългите ъгли на масата се изостриха и загубиха геометрията на правоъгълника.

"Аз се женя."
"За кого?"
"За Мехтап."
"Коя Мехтап?"
"Мехтап."

Нашата инквизиция удряше Хакан също така добре.

"Мехтап нашата Мехтап ли е?"
Сякаш не зададох същия въпрос, Мехмет формулира, че има проблем с неговото съдържание:

"Мехтап нашата Мехтап ли е?"
"Да брато, нашата Михтап."

Никой, с изключение на Илкер, не знаеше как да започне следващото изречение и затова намерихме убежище в мълчанието. Имахме още един нов проблем в скута си, освен това парещ…

Мехтап беше бившата на Хакан. Тяхната любов беше голяма и те почти се ожениха. Всички ние бяхме приятели от детството, с изключение на Илкер, който беше редовно на нашата маса през последната година. Той беше колегата на Селим от работата. Първоначално беше просто гост, но бавно успя да се присъедини към разговорите ни.
Мехтап идваше, когато Хакан не беше наоколо. Някъде, някак си, те бяха започнали да се виждат.
Селим, чувствайки се отговорен за запознаването ни с Илкер, зададе същия въпрос по свой начин:

"Мехтап нашата Мехтап ли е?"
"Да. Прав си. Никой от вас не знаеше."

Ахмет беше до Хакан, който не искаше да показва чувствата си с безмълвната си енергия. Той зададе въпроса си, сякаш искаше да направи Хакан невидим.

"Кога се случи това? Искам да кажа, когато се срещнахте?"
"Преди три месеца."
"Три месеца…"
"Беше импулсивно. Не съм сигурен как. Усетих се, че й предлагам."

Мълчанието на Хакан ни пречеше да говорим за сватбата или свързани с нея теми. Хакан отпи от чая и се опита да скрие мъката си примесена с гняв зад сериозното си изражение. Илкер сигурно е почувствал, че нещо се случва. Ако лесно можеше да говори за женитба с Мехтап, той вероятно не знаеше какво се е случило в миналото. Опитахме се да измислим как да реагираме, обменяйки си погледи един с друг. Бяхме толкова любопитни за мислите на другите, че имахме луди въпроси в умовете си.

"Защо Мехтап не говореше за Илкер?"
"Хакан все още ли е влюбен в Мехтап? (Мислех, че е, защото това бе очевидно от начина, по който пиеше чая си.)"
"Ако имаше сватба, той щеше ли да отиде?"
"Какво би направил Илкер, когато разбере, че Хакан и Мехтап почти се ожениха"

Ако тези въпроси в съзнанието ни, подобно на клюките на стари жени, бяха оставени без отговор, ние щяхме да продължим да говорим за тях. Нашата цивилизована страна, неспособна да победи нашата примитивност и природа, която не можем да скрием, се опита да се изрази с елегантна усмивка на лицата ни. Точно ми се искаше Илкер да отиде в тоалетната, за да можем останалите да обсъдим ситуацията, Илкер стана и каза:

"Ще ползвам тоалетната."

Предполагам, че бих пожелал същото, ако исках нещо от Бога. Илкер взе телефона си и отиде в тоалетната.

Погледнахме Хакан. Реакцията му щеше да определи нашия тон и цвят. Ако в гласа му имаше сиви тонове, нямаше да отидем на сватбата с четвърт пендар, поставен в картичка със сдържано поздравление. Ако говореше с безгрижно и самозаблуждаващо настроение, щяхме да отидем на сватбата и дори да танцуваме. Ако говореше с мрачни изречения, това можеше да завърши с преобръщане на дългата маса и набиването на Илкер тук. Хакан отново отпи от чая си:

"Аз ще си вървя. Трябва да бъда сам."

Какво стана сега? Ние всички бяхме си получили своя дял от проблема. Ахмет, който се грижеше за Хакан, с тъжен, дълбок глас каза:

"Брато, мисля, че Хакан все още е влюбен в това момиче."

Селим кимна; Ахмет току-що бе казал заглавието на тема, която той обичаше най-много:

"Когато виждаме наша бивша приятелка, чието лице дори не си спомняме с друг мъж, обикновено се смущаваме. Аз мога да разбера Хакан."

Мехмет се облегна на стола си, погледна към тоалетните и ни накара също да погледнем там, проверявайки дали Илкер се връща. Той подчерта, че трябва бързо да говорим:

"Добре? Какво ще правим?"

И аз имах своя дял в разговора. Илкер се връщаше.

"Момчета, аз ще говоря с Илкер. Той трябва да знае. Нека му кажем всичко, преди нещата да станат сериозни."

Но нито аз можах да му кажа истината, нито Илкер се опита да разбере какъв е проблемът. Неговото люлеещо се тяло ни накара да се почувстваме замаяни и бяхме забравили какво да кажем, сякаш думите ни вървяха след сватбения ескорт. Човекът е роден да се ожени; беше невъзможно да се каже нещо против вълнението и щастието му. Докато пиехме чая си, умовете ни бяха заети с луди въпроси. Бях си се представил като шафер по време на разговора, скачащ от церемонията по искане на ръката до нощта на къната. Мисля, че това, което исках от Бог, не се случи този път...

Сватбеният ден беше след три месеца, но те го отмениха две седмици преди сватбата. Никой не знаеше защо. Подучухме, че Мехтап е тази, която го е предизвикала. Някои неофициални източници казаха, че Илкер е полудял и се е отказал, след като е разбрал, че е имала връзка с Хакан преди него. Не бяхме виждали Илкер много след отмяната на сватбата.
Лицето на Хакан светеше. Той говореше и говореше:

"Мехтап все още е влюбена в мен."

Бяхме отново пет души около масата. Оставихме чантите си на стола на Илкер.

"Братко, това момиче ме обича."

Сега вече имахме голям проблем, много голям проблем…

Благодаря за новата тема и преведения разказ.Приятен ден!

# 17 14 март 2019, 17:31 ч.

Пловдив
Мнения: 34 011

Липсват ни интервютата...

GITANA_59, newsm10

# 18 14 март 2019, 19:06 ч.

Мнения: 23 179

Момичета

Прочетох разказа - за превода на който благодаря отново!

# 19 14 март 2019, 19:11 ч.

Пловдив
Мнения: 34 011

По повод излъчването в момента на "Ако бях облак" по teve2 - източник: https://vk.com/club144707938?w=wall-144707938_66011

Уникален и неповторим Мстафа
Може да се прегледали 20 или 120 турски сериала, но ако не сте видели Облака - сте пропуснали перлата!!!
Самият Енгин заяви в интервю, че Керим го е направил известен, за Йомер е получил номинация за Емми, но Мустафа за него заема специално място - такава роля може да се чака с години, а може и никога да не дочакаш!!!
Имаше късмет - Мерал Окай създаде Мустафа и взе за тази роля Енгин.
Благодаря й безкрайно.

# 20 14 март 2019, 21:03 ч.

Мнения: 20 905

"Именно до най-простите истини човек достига най-късно и с най- много болка."
Лудвиг Фойербах германски философ и антрополог.

Цитат

Уникален и неповторим Мстафа
Може да се прегледали 20 или 120 турски сериала, но ако не сте видели Облака - сте пропуснали перлата!!!

# 21 14 март 2019, 21:04 ч.

Мнения: 23 179

Нашият талантлив чаровник!
Прекрасен!

# 22 14 март 2019, 21:15 ч.

Мнения: 3 243

https://youtu.be/dFn1qP-yy7c

И аз прочетох разказа на Енгин.Поредния разказ от човешкото ежедневие.

Дениз чете морал на Умут!

Последна редакция: чт, 14 мар 2019, 22:01 от mari52

# 23 14 март 2019, 22:18 ч.

Пловдив
Мнения: 34 011

https://www.facebook.com/notes/flor-kerimera/sultanas-en-estambu … /265099921065572/

Измина точно 1 месец от посещението на испанска група фенове, присъствали на промоцията на филма - 14 февруари 2019. Днес те ни разказват...
Превод Теменужка Христова.

СУЛТАНКИ В ИСТАНБУЛ

Ако нещо трябва да се случи, то непременно ще се случи!
Някога, някъде чух тази фраза и я направих мой девиз. Може би в онзи момент, който не помня добре, съм научила, че не винаги нещата стават, както ние планираме. Всяко нещо има своето време и място, неизменимо и единствено, което никой и нищо не може да промени!
Нашето приключение започна много преди 14 февруари, дори преди началото на годината. Ние отдавна се канехме да посетим Истанбул и да видим лично Енгин Акюрек, но няма да ви изморявам с началото на нашите уговорки за тази авантюра.
Днес ще ви разкажа само за прекрасния ден 14 февруари, пълен с емоции и адреналин и несъмнено един от най-специалните дни в живота на всяка от нас!

Всичко започна на летището в Барселона. Вече бяхме преминали контролът, бяхме облекли тениските от нашето първо пътуване до Истанбул. За нас беше важно да ги облечем отново, само няколко дни след първото ни пътуване до Истанбул. Снимката със знамената вече е част от нашия ритуал за пътуване, въпреки че снимката от Испания е обърната наопако, но това е заради нервите в момента. На летището всички ни гледаха учудено. Всички ние, с еднакви тениски, сигурно означава нещо и винаги се намира някой любопитен да зададе въпроса: ”Кой е този?”.
Ние, щастливи и горди отговаряме: ”Той е Енгин Акюрек, най-добрият турски актьор и ние, неговите фенове отиваме специално в Истанбул, за да присъстваме на премиерата на новият му филм!”

В самолета-същото любопитство. Всеки път, когато ставахме от местата си или си правехме селфи, усещахме любопитството на пътниците да разберат защо сме еднакво облечени. Докато траеше полета, решихме, че такава специална вечер изискваше да си сложим нови тениски. Така, че преминахме от черни на червени тениски бързо, преди да слезем от самолета.
Любопитството около нас се увеличи максимално при пристигането ни в Истанбул(с 20 мин. закъснение, между другото) и там започнаха истински нашите нервни моменти. За щастие, нашият водач познаваше добре града и ни даде добри съвети. Сякаш се намирахме сред мравуняк от хора, които ни заобикаляха, пулсът и сърцето ни се ускоряваха максимално, въпросите и погледите на околните предизвикваха нервният ни смях, но разбира се, снимката, за да отбележим момента трябваше да бъде направена, дори с всичките тези хора около нас.

Времето, което отне проверката на паспортите, сякаш беше цяла вечност! Всички ние поглеждаме нетърпеливо телефоните си, вече минаваше 18:00часа, когато най-после успяхме да излезем и бързо се качихме в автобуса на водача ни. Тахир ни обясни, че е пиков час в града и че ще се забавим повече от предвиденото, докато пристигнем на мястото на премиерата. Получавах много съобщения от Клара, Махта и Карен, които вече бяха там и ни информираха, че пристигат много хора, но Енгин Акюрек и Бергюзар Корел още ги няма. Автобусът сякаш не помръдваше напред и Тахир ни предложи друг начин да стигнем, но бяхме толкова притеснени, че решихме да продължим с автобуса. Съобщенията и обажданията продължиха и изведнъж, в нашите телефони от акаунта на филма получихме директно излъчване от пристигането на Енгин и Бергюзар. Лицата ни посърнаха от нещастие и признавам си, че в този момент заплаках!

Не мога да кажа колко обиколки направи автобусът, докато стигне, но ни казаха да се успокоим, че ще видим Енгин Акюрек и че имаме места в една специална зала, където се намират други фенове от Испания, пристигнали предишния ден. Беше започнало да вали и ние се затичахме към мястото, където ни чакаше приятелка на Тахир и тя ни поведе през някакъв коридор, стълби и внезапно се озовахме на място пълно с журналисти от пресата, упътиха ни да се качим за Фотосесията.
Това беше като някакъв филм, а ние- негови участници. Хвърлихме палта и чанти на земята, нямахме време да се по нагласим, светкавици отляво, светкавици отдясно и в нашите тела и сърца отново запърха мечтата!

Помолиха ни да заемем местата си в залата, защото филмът вече беше започнал. Настанихме се и се насладихме на вълшебната любовна история, една различна история, история с красиво послание, което се запечати в сърцата ни и ни даде урок за живота.
Информираха ни да останем в залата след края на филма, че Енгин и Бергюзар ще дойдат, но после ни направиха обща снимка и ни казаха да излезем на мястото за фотосесия.

Всичко се случваше прекалено бързо и едновременно с това прекалено бавно. Емоциите се смесваха с нервите и смеха, с камерите и хората наоколо.
Всичко беше магическо, върховно, вълшебно и ние, Султанките, бяхме там, същите ние, които през януари се разхождахме по улиците на Истанбул! Същите, които се завърнахме с една мечта, която искахме да сбъднем! Същите, които на 28 януари казахме “Ще дойдем отново в Истанбул!”
Там съм аз с моята фраза “Ако трябва да се случи, то непременно ще се случи!”
Там е и той! Най-сетне Енгин Акюрек!!!
Въздишката ОООООХХХХХ!!!!! излиза едновременно от устните ни!
Какво почувствахме?!
Не зная дали някоя е в състояние да го обясни, аз със сигурност не съм!
Това е нещо невероятно! Нещо, което се чувства, но не може да се опише, защото няма думи за тази емоция, която не само обгръща тялото и сърцето ти, а отива по-далеч: докосва душата ти и се настанява там като един филм, който от време навреме се повтаря и остава завинаги!

Първият път, когато излязохме от залата, Енгин не беше там. След това влязохме отново, пак излязохме и в този момент той се появи пред погледите ни: висок, елегантен, усмихнат и благодарен. Това произнесено на испански Muchas grasias, караше гласът му да звучи като небесна музика в ушите ни! Застанахме за снимка и в този момент се появи Бергюзар Корел. Тя е самата радост и симпатия! Бергюзар е висока и много, много красива! Като видя нашите тениски, погледна Енгин и се усмихна, явно впечатлена. Не че се фукаме, но нашите тениски привличат вниманието на всеки, разбира се, на тях е снимката на най-красивия мъж. Има един момент, който никога няма да забравим.

Нашата Хосефа, озовала се между снажните Енгин и Бергюзар, се пошегува: Те двамата и аз по средата, получава се като два и половина (игра на думи на испански). Смехът на всички, които я чуха и този на Енгин и Бергюзар огласиха залата. Хосефа е такава, успява да накара всеки да се засмее!

На 14 февруари се празнува денят на любовта и на приятелството на много места по света и точно на този ден ние, Султанките на Енгин Акюрек, отпразнувахме и двете неща най-тържествено, сбъднахме мечтата си, срещнахме се с най-добрият актьор на света, видяхме за пръв път последният му филм, смяхме се от сърце, плакахме от вълнение, изживяхме един от най-щастливите дни в живота си. Разбрахме,че няма невъзможни неща, стига да ги желаеш от сърце, че си струва да се бориш за мечтите си, че има време и място за всичко, и когато дойде момента, трябва да го прегърнеш и да го скриеш в сърцето си!

Аз от своя страна отново се убедих, че фразата ”Ако нещо трябва да се случи, то непременно ще се случи”, все още е моята любима фраза!

# 24 14 март 2019, 23:43 ч.

Мнения: 20 905

Цитат на: mariana51 в чт, 14 мар 2019, 22:18

Скрит текст:

Ако нещо трябва да се случи, то непременно ще се случи!
Някога, някъде чух тази фраза и я направих мой девиз. Може би в онзи момент, който не помня добре, съм научила, че не винаги нещата стават, както ние планираме. Всяко нещо има своето време и място, неизменимо и единствено, което никой и нищо не може да промени!
Нашето приключение започна много преди 14 февруари, дори преди началото на годината. Ние отдавна се канехме да посетим Истанбул и да видим лично Енгин Акюрек, но няма да ви изморявам с началото на нашите уговорки за тази авантюра.
Днес ще ви разкажа само за прекрасния ден 14 февруари, пълен с емоции и адреналин и несъмнено един от най-специалните дни в живота на всяка от нас![/i][/color][/b]

Всичко започна на летището в Барселона. Вече бяхме преминали контролът, бяхме облекли тениските от нашето първо пътуване до Истанбул. За нас беше важно да ги облечем отново, само няколко дни след първото ни пътуване до Истанбул. Снимката със знамената вече е част от нашия ритуал за пътуване, въпреки че снимката от Испания е обърната наопако, но това е заради нервите в момента. На летището всички ни гледаха учудено. Всички ние, с еднакви тениски, сигурно означава нещо и винаги се намира някой любопитен да зададе въпроса: ”Кой е този?”.
Ние, щастливи и горди отговаряме: ”Той е Енгин Акюрек, най-добрият турски актьор и ние, неговите фенове отиваме специално в Истанбул, за да присъстваме на премиерата на новият му филм!”

В самолета-същото любопитство. Всеки път, когато ставахме от местата си или си правехме селфи, усещахме любопитството на пътниците да разберат защо сме еднакво облечени. Докато траеше полета, решихме, че такава специална вечер изискваше да си сложим нови тениски. Така, че преминахме от черни на червени тениски бързо, преди да слезем от самолета.
Любопитството около нас се увеличи максимално при пристигането ни в Истанбул(с 20 мин. закъснение, между другото) и там започнаха истински нашите нервни моменти. За щастие, нашият водач познаваше добре града и ни даде добри съвети. Сякаш се намирахме сред мравуняк от хора, които ни заобикаляха, пулсът и сърцето ни се ускоряваха максимално, въпросите и погледите на околните предизвикваха нервният ни смях, но разбира се, снимката, за да отбележим момента трябваше да бъде направена, дори с всичките тези хора около нас.

Времето, което отне проверката на паспортите, сякаш беше цяла вечност! Всички ние поглеждаме нетърпеливо телефоните си, вече минаваше 18:00часа, когато най-после успяхме да излезем и бързо се качихме в автобуса на водача ни. Тахир ни обясни, че е пиков час в града и че ще се забавим повече от предвиденото, докато пристигнем на мястото на премиерата. Получавах много съобщения от Клара, Махта и Карен, които вече бяха там и ни информираха, че пристигат много хора, но Енгин Акюрек и Бергюзар Корел още ги няма. Автобусът сякаш не помръдваше напред и Тахир ни предложи друг начин да стигнем, но бяхме толкова притеснени, че решихме да продължим с автобуса. Съобщенията и обажданията продължиха и изведнъж, в нашите телефони от акаунта на филма получихме директно излъчване от пристигането на Енгин и Бергюзар. Лицата ни посърнаха от нещастие и признавам си, че в този момент заплаках!

Не мога да кажа колко обиколки направи автобусът, докато стигне, но ни казаха да се успокоим, че ще видим Енгин Акюрек и че имаме места в една специална зала, където се намират други фенове от Испания, пристигнали предишния ден. Беше започнало да вали и ние се затичахме към мястото, където ни чакаше приятелка на Тахир и тя ни поведе през някакъв коридор, стълби и внезапно се озовахме на място пълно с журналисти от пресата, упътиха ни да се качим за Фотосесията.
Това беше като някакъв филм, а ние- негови участници. Хвърлихме палта и чанти на земята, нямахме време да се по нагласим, светкавици отляво, светкавици отдясно и в нашите тела и сърца отново запърха мечтата!

Помолиха ни да заемем местата си в залата, защото филмът вече беше започнал. Настанихме се и се насладихме на вълшебната любовна история, една различна история, история с красиво послание, което се запечати в сърцата ни и ни даде урок за живота.
Информираха ни да останем в залата след края на филма, че Енгин и Бергюзар ще дойдат, но после ни направиха обща снимка и ни казаха да излезем на мястото за фотосесия.

Всичко се случваше прекалено бързо и едновременно с това прекалено бавно. Емоциите се смесваха с нервите и смеха, с камерите и хората наоколо.
Всичко беше магическо, върховно, вълшебно и ние, Султанките, бяхме там, същите ние, които през януари се разхождахме по улиците на Истанбул! Същите, които се завърнахме с една мечта, която искахме да сбъднем! Същите, които на 28 януари казахме “Ще дойдем отново в Истанбул!”
Там съм аз с моята фраза “Ако трябва да се случи, то непременно ще се случи!”
Там е и той! Най-сетне Енгин Акюрек!!!
Въздишката ОООООХХХХХ!!!!! излиза едновременно от устните ни!
Какво почувствахме?!
Не зная дали някоя е в състояние да го обясни, аз със сигурност не съм!
Това е нещо невероятно! Нещо, което се чувства, но не може да се опише, защото няма думи за тази емоция, която не само обгръща тялото и сърцето ти, а отива по-далеч: докосва душата ти и се настанява там като един филм, който от време навреме се повтаря и остава завинаги!

Първият път, когато излязохме от залата, Енгин не беше там. След това влязохме отново, пак излязохме и в този момент той се появи пред погледите ни: висок, елегантен, усмихнат и благодарен. Това произнесено на испански Muchas grasias, караше гласът му да звучи като небесна музика в ушите ни! Застанахме за снимка и в този момент се появи Бергюзар Корел. Тя е самата радост и симпатия! Бергюзар е висока и много, много красива! Като видя нашите тениски, погледна Енгин и се усмихна, явно впечатлена. Не че се фукаме, но нашите тениски привличат вниманието на всеки, разбира се, на тях е снимката на най-красивия мъж. Има един момент, който никога няма да забравим.

Нашата Хосефа, озовала се между снажните Енгин и Бергюзар, се пошегува: Те двамата и аз по средата, получава се като два и половина (игра на думи на испански). Смехът на всички, които я чуха и този на Енгин и Бергюзар огласиха залата. Хосефа е такава, успява да накара всеки да се засмее!

На 14 февруари се празнува денят на любовта и на приятелството на много места по света и точно на този ден ние, Султанките на Енгин Акюрек, отпразнувахме и двете неща най-тържествено, сбъднахме мечтата си, срещнахме се с най-добрият актьор на света, видяхме за пръв път последният му филм, смяхме се от сърце, плакахме от вълнение, изживяхме един от най-щастливите дни в живота си. Разбрахме,че няма невъзможни неща, стига да ги желаеш от сърце, че си струва да се бориш за мечтите си, че има време и място за всичко, и когато дойде момента, трябва да го прегърнеш и да го скриеш в сърцето си!

Аз от своя страна отново се убедих, че фразата ”Ако нещо трябва да се случи, то непременно ще се случи”, все още е моята любима фраза!

Благодаря

за превода на приятния разказ. smile3525

Лека да е. smile3524

# 25 15 март 2019, 06:36 ч.

Пловдив
Мнения: 34 011

Здравейте Енгинки.
Последен работен ден, средата на месеца... Времето лети.
Ние обаче - чакаме новини.
Успешен петък на всички.

# 26 15 март 2019, 07:07 ч.

Мнения: 20 905

Добро утро,

"В обичащото сърце се крие най-голямата мъдрост."
Чарлз Дикенс, английски писател

Момичета, Hug

Лек и приятен ден.

# 27 15 март 2019, 07:10 ч.

Мнения: 23 179

Добро утро момичета

Петък е - последен работен ден! Работете по-бързо, така и почивните дни ще започнат по-рано.
Хубав и успешен ден! Да пием по чай и към задачите за днес!

# 28 15 март 2019, 08:24 ч.

Мнения: 20 905

"В този сив и все по-враждебен свят все още има сърца, които могат да оцветят с надежда деня на другите."
www.poznanie.dir.bg

# 29 15 март 2019, 10:06 ч.

Пловдив
Мнения: 34 011

Имаме нова снимка.

http://blog.milliyet.com.tr/bir-ask-iki-hayat/Blog/?BlogNo=604907

Статия от 10 март на Оя Текин за филма "Една любов, два живота" - превод varna_2:

Една любов, два живота

Миналата седмица най-после успях да изгледам „Една любов, два живота“. Казвам „най-после“, защото преди това два пъти, по различни причини, се връщах от вратата на салона. След като изгледаш филма, под въздействието на темите, засегнати в него, неминуемо се питаш „да не би другото ми аз да е гледало тогава“. Както и да е, на третия път без предварителни планове, успях да отида с няколко приятелки. На едната казах „Хайде на кино!“, „Кой филм?“, „Една любов, два живота“, на другата „Онзи, в който играе Бергюзар“, на третата „Вие ще изберете“.

В края на филма общото ни мнение беше, че сме си прекарали една прекрасна вечер.

Филмът от самото начало беше представян като любовен, но аз бях сигурна, че не е банална любовна история. Защото филмите на Енгин Акюрек, колкото и да ги представят за любовни, винаги са построени около някакъв проблем, никога не се въртят единствено около чистата любовна история. Очаквах, че и тук ще е така и не се излъгах. Дори мисля, че некоректно рекламират филма като любовен , защото основната му тема не е любовта. В центъра стои желанието да ни накарат да си зададем въпроси за ролята на съдбата в живота ни и за незабележимото за нас съществуване на две паралелни вселени. И са го направили изключително успешно.

Енгин Акюрек е в ролята на режисьора Умут, Бергюзар Корел в ролята на архитектката Дениз. Филмът разказва как изборът на една от двете възможности- да излезе на разходка с кучето си или да си остане вкъщи, променя живота на Умут, как въздейства върху съдбата му. Животът предоставя хиляди възможности. Никога не знаем коя е най-добрата за нас. Когато правим първата стъпка, не предполагаме, че доброто начало може да има лош край, а лошото начало да доведе до щастлива развръзка. Филмът засяга и друга тема. Казва ни, някъде отвъд съществува друго наше аз. Нещата, които не можем да преживеем тук, ни се случват на друго място. Разглежда живота през призмата на теорията за паралелните вселени и казва на зрителите, елате да видим, коя версия на живота си, на себе си живеем всъщност.

Няма човек, който да не се е питал, какво би се случило, ако бях направил това, а не онова. Филмът отговаря с „Въпросът не е правилен“. Вие изживявате и ненаправените избори, но в друго измерение. Темата за паралелните вселени в последно време е любима за хората, които работят в жанра научна фантастика. Тук са подходили към нея по различен начин. Не са подминали ролята на съдбата. Ето в тази част от филма е скътана любовта. В нея ни казват, каквито и избори да правиш, през каквото и да минаваш, в точното време, на точното място, ще се влюбиш, в човека, който ти е предопределен.

Ако има такова нещо като съдба, на кое от писаното ни да преживеем тя дава път? Какво казва за нас? Какво ни позволява и какво не? Кое не е по силите ни да променим и кое бихме могли? Филмът поставя всички тези въпроси и по един хубав начин утвърждава ролята на съдбата в живота ни. Ако нещо е писано да се случи, то ще стане. Единственото, което не знаем, е кога.

Пред зрителя се разгръщат две истории с леки разлики в тях. Задавайки си всички въпроси, в един момент имаш чувството, че следиш два кино екрана. Съдбата или паралелните реалности, което и да си изберем за тема на филма, и двете повдигат въпроси, върху които бихме могли да се замислим.
Филмът разглежда много съвременни проблеми, прави деликатен анализ на живота на една любовна двойка. Показва ни как финансовите затруднения се отразяват на интимните връзки, задава въпроса „има ли истинска любов“, кое ни прави щастливи, наградата, която животът ни поднася още в началото на пътя или тази, извоювана с болка и страдание, минавайки през трудности и изпитания. Един мъж , два различни избора. Само редът, в който се случват събитията до финала ли е различен или и самият край?

Филмът показва много добре и психологическите сблъсъци, дилемите и противоречията с, които живее човек. Имаме един физически пораснал мъж, но със страдаща, затворена в детството душа. Представата му за щастието е твърде еднопластова и това често го кара да прави грешки, но чрез тях той съзрява и духовно. Поема сериозни отговорности без да е пораснал емоционално, трупа грешки, но в крайна сметка успява да се сбогува с нещастното дете в себе си, да го пусне на свобода и да стане по-устойчив към житейските превратности.

Филмът ни показва два пътя, понякога поставяйки акцент върху игрите на съдбата, друг път върху идеята за паралелните светове. Например, в едната версия Умут се запознава с Дениз, в другата двамата се озовават в един и същи кино салон. Умут дълго гледа минаващата покрай него жена. Изразът на лицето му казва „Откъде я познавам?“ Като в някакво дежавю. Точно както го описват в теорията за паралелните реалности. Филмът през цялото време държи огледалото обърнато към зрителя. Как бихме могли да знаем кое наше решение ще има добри и кое лоши последици? Може би, когато избираме единия път, нашето друго аз отдавна вече е тръгнало в различна посока и е уловило щастието. Или напротив. Кой би могъл да каже? Понякога вместо просто да живеем живота си, го съсипваме, опитавайки се да го тласнем в една или друга посока. А сякаш е най-добре да оставим нещата на естествения им ход. Това не означава примирено да си кажем „Съдба, какво мога да направя?“ Съдбата не предначертава целия ни житейски маршрут, тя непрекъснато ни поставя на кръстопътища. Някои решения са си само наши. Те правят от нас това, което сме. Понякога се люшкаме безпомощно като хвърчило в небето, друг път ни се иска да завържем щастието здраво, за да не си отиде никога. Както правят Умут и Дениз.

Енгин Акюрек е от онези специални актьори, които успяват да накарат зрителя да повярва във всеки образ, в който влиза. И тук първо той е усетил истинския Умут, след което помага и на зрителя да го възприеме. Да повярва в двете различни версии на Умут, които той много убедително играе. Това е безспорно актьорски успех. Бих искала често да го виждаме на кино екрана, и то отново в проекти, поставящи проблеми, с необичайни, нестандартни герои, така че да гледаме с удоволствие, да си задаваме въпроси, да ровичкаме в мозъците си.

Бергюзар Корел за мен в момента е актрисата, която успява най-добре да накара зрителя да усети емоционалното състояние на героините й. Особено болката и страданието. Да, има много други актриси, които харесвам, но когато трябва да предаде на зрителя чувството, което изживява, Бергюзар е ненадмината. Показвала ни го е в много от сериалите, в които сме я гледали досега. Във филма се появява пред публиката в различна роля и е успяла много добре да влезе в кожата на Дениз. Доказала е още веднъж, че може да се справи с всеки образ, в който влиза. Пожелавам си да я гледаме по-често в игрални филми.

Енергията и хармонията между Енгин и Бергюзар е толкова добра, че е невъзможно да не си кажеш, колко хубаво би било да ги видим заедно и в сериал.

Режисьорът Али Билгин е избрал простичък, семпъл език, на който да разкаже историята, така че да успее да въвлече зрителя в нея.

Не знам какво повече би могъл да иска човек. В гръцката версия историите са построени по сходен начин. Може би защото филмът е наш, имаше и някои сурови, неуместни критики, които намирам за съвсем незаслужени. Нашата версия е заснета не по-лошо от гръцката, да не говорим, че актьорската игра е много по-въздействаща. Човек трябва първо да положи усилие да разбере онова, което гледа, да знае какво и защо гледа, а след това да го критикува. Това не означава, че филмът е съвършен и няма никакви недостатъци. Но когато става дума за адаптация, към кои неща бихме могли да погледнем с критично око? Едно към едно ли е възпроизведена оригиналната версия? Не, историята е преправена, така че да бъде по-близка до нашата аудитория. Добре ли е разгърната темата за ролята на съдбата и идеите, стоящи зад теорията са паралелните светове? Да, добре е направено. Ако тези неща са налице, всичко останало са празни приказки.

Накратко, ако искате да прекарате една смислена и приятна вечер, струва си да видите един филм, който показва живота такъв, какъвто е.

Последна редакция: пт, 15 мар 2019, 10:19 от mariana51

Препоръчани теми

Афра Сарачоглу&Мерт Р. Демир в Рибарче/Yali Capkini и в живота.Проекти и колеги/Тема 45/Златно момче

🦊 ЧААТАЙ УЛУСОЙ 🦊 В ОЧАКВАНЕ НА КЮБРА 2 И ДЖЕНТЪЛМЕН 🦊 ПРОЕКТИ, ПАРТНЬОРИ И ПРИЯТЕЛИ 🦊 ТЕМА 10

Керем Бюрсин - преди, сега и в бъдеще - личен и професионален живот (тема 120)

ЧААТАЙ УЛУСОЙ 💣 "БЕЗМИЛОСТЕН"/"Gaddar" 💣 Проекти, колеги, приятели - Тема 9

Причина:

Причина: