Хубава неделя на всички!
Смейте се от сърце като Берг!
- Публикувана: 13 март 2019, 10:06 ч.
- Последно мнение: 23 май 2019, 19:08 ч.
Халит Ергенч и Бергюзар Корел в "Ти си моята родина" и след това - тема 31
Откъс от пиесата
Така.
Това е трудната част.
Тази част, която се задаваше от известно време и мисля, че вие може би сте знаели, че тя предстои, но е тук едва сега.
Аз ще я разкажа.
Аз.
Ако ви стане трудно, а това е неизбежно, искам да помните две неща.
Това не се е случило на вас и то не се случва сега.
Разбрахме ли се?
/ Пауза /
Децата ми бяха намушкани с нож до смърт.
/ описва до най-малкия детайл как съпругът й убива децата, това ще го спестя/
Не уби кучето.
Което е необичайно, защото обикновено го правят, обикновено те...
После си взе душ и отми кръвта, но трябваше да си сложи пак оцапаните в кръв дрехи, защото, разбира се, нямаше нищо негово в този апартамент.
Следва един промеждутък от 23 минути, в които на практика никой не знае какво е правил.
Но е бил в този апартамент с телата на децата си.
23 минути...това е много време.
Помислете.
Това е цяла вечност, много дълго време.
Нямам представа какво е правил.
Но в края на тези 23 минути, той излезе на балкона, погледна към бетонната настилка четири етажа по-долу и се хвърли.
/ Пауза /
Оцеля.
......................
Нарича се фамилна анихилация.
Семейно унищожение.
Знам много за него сега.
Много.
Много факти.
Много факти...
Случва се много по-често, отколкото си мислите.
Много повече.
Много по-вероятно е едно дете да умре от ръката на родител, отколкото да бъде убито от непознат.
Почти три пъти по-вероятно.
Случва се веднъж на всеки десет дни.
До нас достигат само по-пикантните случаи.
Семейното унищожение става все по-разпространено явление.
Случаите са нараснали двойно от 2000 година насам.
Извършителите почти винаги са мъже.
Това не е лично мнение или гледна точка, не е противоречива теза, върху която да разсъждавате.
Това е категоричен, безпристрастен факт.
95 процента от извършителите са мъже.
Понякога имат дълга история, изпълнена с насилие.
Има предупредителни знаци, които прекалено често правосъдната система пренебрегва.
Но всъщност в повечето случаи извършителите са съвършено непознати на полицията и другите власти.
Нямат криминално досие, не са наблюдавани, не са в базата данни.
Те са просто....татковци.
Счита се, че хората, посягащи на семейството си, са 4 типа.
Параноиците, където извършителят смята, че някаква опасност дебне семейството.
Огорчените. Извършителят се чувства разочарован и предаден от семейството си.
Самодоволните и изпълнени с чувство за превъзходство. Те просто отмъщават на майката.
Маргиналите. Извършителят го прави по икономически причини или нещо друго, свързано с разклатеното му чувство за собствената му стойност като човек.
Но искате ли да знаете за какво всъщност става дума?
Ще ви кажа каква е истинската причина.
Става дума за контрол.
За чувството, че губиш контрол върху другия.
За упражняването на контрол.
За отказване право на другия да контролира живота си.
„Искам добре да ме чуеш! Никога няма да дойде ден, в който ти ще имаш децата ми, а аз не!“
Често говорим за тези мъже като за внезапно превъртели.
Във вестниците, по новините, между нас.
Нищо не е по-далеч от истината.
Те не превъртат внезапно!
Те планират.
Те знаят какво правят.
Четири месеца ни вест, ни кост от него.
Планирал е.
/ Дълга пауза /
Просто се е появил в апартамента и уверил гледачката, че той ще се погрижи за децата.
Много дълго време изпадах в ярост като се сетех за това.
Защото можеше да ми се обади, по дяволите!
Но после си дадох сметка, че тя също изпитва болка.
Че е само на 17.
Обадих й се и й казах, че я разбирам, въпреки че не беше така.
Когато го видях да влиза в съдебната зала, изглеждаше грохнал.
Имам предвид физически.
Нуждаеше се от патерици, но всъщност най-шокираща беше емоционалната разруха.
Беше разбит от плач, давеше се в сълзи и болка.
Почти не можеше да ходи.
Погледнах го и си помислих „Не, не си достатъчно смазан“.
Не си достатъчно разтърсен от случилото се, не си достатъчно разбит.
Никога няма да бъдеш достатъчно съкрушен от това, което си направил.
От това, което си направил....?
Привет, момичета! 
Варна, за времето , което отделяш да ни информираш,
за преводите....и хубаво е, че всеки ден имаме поводи да кажем Благодаря ти!
Една древна индийска мъдрост гласи:...Направи добро и забрави!
Нека се стараем да бъдем добронамерени и все някой ще го оцени!
Не можеш винаги да бъдеш герой, но можеш винаги да бъдеш човек!
https://www.instagram.com/p/BvYa1SJFmFx/
---------------------------------
Момичета, щастлив пролетен ден, пълен с много слънце и настроение!
Варна, за времето , което отделяш да ни информираш,
за преводите....и хубаво е, че всеки ден имаме поводи да кажем Благодаря ти!
Една древна индийска мъдрост гласи:...Направи добро и забрави!
Нека се стараем да бъдем добронамерени и все някой ще го оцени!
Не можеш винаги да бъдеш герой, но можеш винаги да бъдеш човек!
https://www.instagram.com/p/BvYa1SJFmFx/
Скрит текст:
Bilim Kahramanları Derneği Tanıtım Filmi - 2019
---------------------------------
Момичета
, щастлив пролетен ден, пълен с много слънце и настроение! 
Привет!
Какво по-силно начало да стъпиш на театралната сцена! Да, изборът на Берг не е случаен. Отново кауза.
Много ми се искаше за нея една хубава роля, различна от досегашните, различна от драматичните, които изигра досега. Но...това е нейната професия, нейния избор, начинът, по който да се чувства, това е предизвикателството, което си е избрала. Остава ми да и пожелая успех!
Варна, благодаря за откъсите!
За себе си не бих избрала да отида и да слушам подобен текст, особено след работно време, особено след цялото насилие, което ни залива от новините у нас и по целия свят, но пак казвам, това са те с Халит.
Хора, които застават зад някаква кауза с всеки свой проект.
Благодаря за всичко споделено!
Хубава неделя от мен!
Какво по-силно начало да стъпиш на театралната сцена! Да, изборът на Берг не е случаен. Отново кауза.
Много ми се искаше за нея една хубава роля, различна от досегашните, различна от драматичните, които изигра досега. Но...това е нейната професия, нейния избор, начинът, по който да се чувства, това е предизвикателството, което си е избрала. Остава ми да и пожелая успех!
Варна, благодаря за откъсите!
За себе си не бих избрала да отида и да слушам подобен текст, особено след работно време, особено след цялото насилие, което ни залива от новините у нас и по целия свят, но пак казвам, това са те с Халит.
Хора, които застават зад някаква кауза с всеки свой проект.
Благодаря за всичко споделено!
Хубава неделя от мен!
Откъс от пиесата.
/ Дани е името на момченцето, Лиън на момиченцето/
Хвърляйки се от балкона, беше паднал върху покрива на кола и оцелял.
Като в някакъв виц.
Като в комедиен скеч.
Счупи си двата крака, ръцете, почти всички ребра, няколко гръбначни прешлена.
Имаше пробит бял дроб.
Три седмици беше на животоподдържащи системи.
Бях в работна среща, когато ми съобщиха.
Видях полицаите отпред и реших, че са дошли заради мъжете от съседната сграда, които преди два дни бяха имали някакво глупаво скарване. Спречкване за парко място, но сцената беше доста отблъскваща. Двама уважавани мъже на по 50 в костюми, джавкащи се като...
Но навън повикаха мен.
Виждам полицейските служители, и двамата мъже, доста едри, на 40, може би 30, но изглеждащи по-възрастни. Сигурно от униформата или... ?
По-едрият, и вероятно по-възрастен, пристъпи към мен.
Знаете ли, изражението на лицето му беше толкова мило...
На такъв грамаден мъж това изглеждаше, как да кажа...
Каза :
Искате ли да седнете?
Нещо напълно обичайно, но докато го изрича, протяга длан и нежно докосва ръката ми.
А този жест...
Не беше планиран.
Не беше тренирана реакция , опит да се справи и да овладее определена ситуация.
Това е разумен човешки ответ, който не можеше да потисне.
Това е състрадание.
Но когато протяга ръката си, нещо в мен потрепва и вече знам, че се е случило най-лошото.
По-късно ми казаха, че съм се нахвърлила с удари върху него.
Което ми е много странно, защото никога не съм нападала човек.
Но не помня.
Наистина, следващите няколко дни са ми бяло петно.
Отидох да го видя по-късно и да му се извиня, защото се чувствах ужасно, а той беше честно казано, най-милият...
/дълга пауза/
..мъж, беше толкова щедър.
Каза ми да не се притеснявам.
Че реакция като моята е по-обичайна, отколкото мога да си представя.
Затова изпращали по-едри мъже като него.
Не знам дали е вярно.
Но беше толкова мило да ми го каже.
Разтопи ми сърцето.
Знаете ли, хората са...хората са просто толкова...
Минах през етап, в който си мислех, че мога да върна времето назад.
Само ако, положех повече усилие, ако просто....опитах, щях да върна времето назад.
Искам да кажа, знаех, че не мога, не бях изгубила разсъдъка си, но една една част от мен мислеше, че ако наистина опитам, щях да се справя и бих могла да върна времето назад.
Тогава щях да отида при него, щях да го помоля с цялото си сърце да не го прави, щях да му дам каквото пожелае, да бъда с него завинаги, смирена, готова да направя, всичко, от което се нуждае.
Или да го убия. Можех да го убия преди да извърши всичко това.
Знаете, че можех.
В ареста беше под непрекъснато наблюдение да не направи опит за самоубийство.
През това време три пъти пробва да се свърже с мен.
Първият път побеснях от гняв.
Избухнах като атомна бомба.
Вторият път си помислих „Жалка, долна, нелепа твар, просто изгний!
Третият път не си помислих нищо.
Защото бях престанала да мисля за него.
Въпреки онова, което той искаше.
Сетих се за него отново, когато ми съобщиха, че се е самоубил, гълтайки отчупения край на платмасова лъжица и натъпвайки хляб в хранопровода си.
Никога повече не съм мислила за него.
И защо е нужно?
Това, което правя сега, е да продължа напред.
Слагам едното стъпало пред другото.
Срещам се с хора, които също са изгубили децата си.
Мъже и жени.
Разговарям с тях, помагам им, те ми помагат.
Изумена съм от куража на тези хора.
Трогната съм от тяхната смелост и щедрост.
Щедрост към живота.
Защото знам, че след подобно нещо, дори само това, че продължаваш да дишаш, е героизъм.
А тези хора, много от тях, те продължават да обичат, продължават да живеят с любов.
Никога не забравят, но продължават да живеят смислено и с любов.
Оптимус, кучето, е все още с мен.
Голяма утеха ми е, когато не оаква всичко в коридора.
Обича да ака в коридора.
/ лек смях, малка пауза/
Едно от най-изненадващите неща е загубата на спомените.
Защото той присъства в толкова много от тях.
А за мен спомените са щастие, те са красиво място.
Затова не може той, този мъж, самото отрицание на щастието да е част от тях.
Не може да бъде там с мен и моите деца.
Ето защо започнах да ги пренаписвам.
Пренаписвам спомените си, като го изваждам от тях.
Това правя. И помага.
Да ви кажа, наистина помага и съвсем скоро ще съм го заличила напълно.
Скоро ще бъдем само аз и моите деца и тогава ....
О, боже, тогава... това наистина ще бъде нещо. Наистина.
Имам техни снимки във всички стаи.
С изключение на една.
Защото човек има нужда поне от едно място, където може да се смее, без да изпитва вина.
/Тишина /
Мисля си за Дани.
За това какъв човек би бил.
За това дали щях да съм успяла да повлияя на определни страни от характера му.
За това какъв мъж щеше да стане от него.
Мисля, че щеше да бъде порядъчен мъж.
Наистина.
Убедена съм в това.
Но човек никога не знае.
Лиън щеше да бъде страхотна.
/ Смее се /
Лиън щеше да бъде невероятна.
Онзи откачен учен някога ми каза нещо, за което непрекъснато се сещам.
Каза ми, че обществото – тази удивителна, странна, прекрасна, сложна конструкция, която сме изградили от човешките взаимоотношения и връзки, е създадена за мъжете. Да дава възможности на мъжете, да дава власт на мъжете, да им позволява да управляват и да налагат волята си.
Много мислих върху това.
И знаете ли, не смятам, че то е вярно.
Наистина не смятам.
Обществото не е създадено ЗА мъжете.
То е създадено да възпира мъжете!
/ Дани е името на момченцето, Лиън на момиченцето/
Хвърляйки се от балкона, беше паднал върху покрива на кола и оцелял.
Като в някакъв виц.
Като в комедиен скеч.
Счупи си двата крака, ръцете, почти всички ребра, няколко гръбначни прешлена.
Имаше пробит бял дроб.
Три седмици беше на животоподдържащи системи.
Бях в работна среща, когато ми съобщиха.
Видях полицаите отпред и реших, че са дошли заради мъжете от съседната сграда, които преди два дни бяха имали някакво глупаво скарване. Спречкване за парко място, но сцената беше доста отблъскваща. Двама уважавани мъже на по 50 в костюми, джавкащи се като...
Но навън повикаха мен.
Виждам полицейските служители, и двамата мъже, доста едри, на 40, може би 30, но изглеждащи по-възрастни. Сигурно от униформата или... ?
По-едрият, и вероятно по-възрастен, пристъпи към мен.
Знаете ли, изражението на лицето му беше толкова мило...
На такъв грамаден мъж това изглеждаше, как да кажа...
Каза :
Искате ли да седнете?
Нещо напълно обичайно, но докато го изрича, протяга длан и нежно докосва ръката ми.
А този жест...
Не беше планиран.
Не беше тренирана реакция , опит да се справи и да овладее определена ситуация.
Това е разумен човешки ответ, който не можеше да потисне.
Това е състрадание.
Но когато протяга ръката си, нещо в мен потрепва и вече знам, че се е случило най-лошото.
По-късно ми казаха, че съм се нахвърлила с удари върху него.
Което ми е много странно, защото никога не съм нападала човек.
Но не помня.
Наистина, следващите няколко дни са ми бяло петно.
Отидох да го видя по-късно и да му се извиня, защото се чувствах ужасно, а той беше честно казано, най-милият...
/дълга пауза/
..мъж, беше толкова щедър.
Каза ми да не се притеснявам.
Че реакция като моята е по-обичайна, отколкото мога да си представя.
Затова изпращали по-едри мъже като него.
Не знам дали е вярно.
Но беше толкова мило да ми го каже.
Разтопи ми сърцето.
Знаете ли, хората са...хората са просто толкова...
Минах през етап, в който си мислех, че мога да върна времето назад.
Само ако, положех повече усилие, ако просто....опитах, щях да върна времето назад.
Искам да кажа, знаех, че не мога, не бях изгубила разсъдъка си, но една една част от мен мислеше, че ако наистина опитам, щях да се справя и бих могла да върна времето назад.
Тогава щях да отида при него, щях да го помоля с цялото си сърце да не го прави, щях да му дам каквото пожелае, да бъда с него завинаги, смирена, готова да направя, всичко, от което се нуждае.
Или да го убия. Можех да го убия преди да извърши всичко това.
Знаете, че можех.
В ареста беше под непрекъснато наблюдение да не направи опит за самоубийство.
През това време три пъти пробва да се свърже с мен.
Първият път побеснях от гняв.
Избухнах като атомна бомба.
Вторият път си помислих „Жалка, долна, нелепа твар, просто изгний!
Третият път не си помислих нищо.
Защото бях престанала да мисля за него.
Въпреки онова, което той искаше.
Сетих се за него отново, когато ми съобщиха, че се е самоубил, гълтайки отчупения край на платмасова лъжица и натъпвайки хляб в хранопровода си.
Никога повече не съм мислила за него.
И защо е нужно?
Това, което правя сега, е да продължа напред.
Слагам едното стъпало пред другото.
Срещам се с хора, които също са изгубили децата си.
Мъже и жени.
Разговарям с тях, помагам им, те ми помагат.
Изумена съм от куража на тези хора.
Трогната съм от тяхната смелост и щедрост.
Щедрост към живота.
Защото знам, че след подобно нещо, дори само това, че продължаваш да дишаш, е героизъм.
А тези хора, много от тях, те продължават да обичат, продължават да живеят с любов.
Никога не забравят, но продължават да живеят смислено и с любов.
Оптимус, кучето, е все още с мен.
Голяма утеха ми е, когато не оаква всичко в коридора.
Обича да ака в коридора.
/ лек смях, малка пауза/
Едно от най-изненадващите неща е загубата на спомените.
Защото той присъства в толкова много от тях.
А за мен спомените са щастие, те са красиво място.
Затова не може той, този мъж, самото отрицание на щастието да е част от тях.
Не може да бъде там с мен и моите деца.
Ето защо започнах да ги пренаписвам.
Пренаписвам спомените си, като го изваждам от тях.
Това правя. И помага.
Да ви кажа, наистина помага и съвсем скоро ще съм го заличила напълно.
Скоро ще бъдем само аз и моите деца и тогава ....
О, боже, тогава... това наистина ще бъде нещо. Наистина.
Имам техни снимки във всички стаи.
С изключение на една.
Защото човек има нужда поне от едно място, където може да се смее, без да изпитва вина.
/Тишина /
Мисля си за Дани.
За това какъв човек би бил.
За това дали щях да съм успяла да повлияя на определни страни от характера му.
За това какъв мъж щеше да стане от него.
Мисля, че щеше да бъде порядъчен мъж.
Наистина.
Убедена съм в това.
Но човек никога не знае.
Лиън щеше да бъде страхотна.
/ Смее се /
Лиън щеше да бъде невероятна.
Онзи откачен учен някога ми каза нещо, за което непрекъснато се сещам.
Каза ми, че обществото – тази удивителна, странна, прекрасна, сложна конструкция, която сме изградили от човешките взаимоотношения и връзки, е създадена за мъжете. Да дава възможности на мъжете, да дава власт на мъжете, да им позволява да управляват и да налагат волята си.
Много мислих върху това.
И знаете ли, не смятам, че то е вярно.
Наистина не смятам.
Обществото не е създадено ЗА мъжете.
То е създадено да възпира мъжете!
Варна, благодаря ти за труда и отделеното време за да ни
запознаеш със сюжета на пиесата.
Много е жестоко и тежко!
Интересно ми е да разбера как излизат от роля.
Вярно е, че са професионалисти, но въпреки това всяко превъплъщение на сцената натоварва психически. А една пиеса за да се постави, предполагам, че ще се играе поне един сезон.
Тя си знае.
Аз пожелавам успех!
благодаря ти за труда и отделеното време за да ни запознаеш със сюжета на пиесата.
Много е жестоко и тежко!
Интересно ми е да разбера как излизат от роля.
Вярно е, че са професионалисти, но въпреки това всяко превъплъщение на сцената натоварва психически. А една пиеса за да се постави, предполагам, че ще се играе поне един сезон.
Тя си знае.
Аз пожелавам успех!
Цитат
Много е жестоко и тежко! ooooh!
Интересно ми е да разбера как излизат от роля.
Вярно е, че са професионалисти, но въпреки това всяко превъплъщение на сцената натоварва психически. А една пиеса за да се постави, предполагам, че ще се играе поне един сезон.
Тя си знае. Smile
Аз пожелавам успех! Praynig
Интересно ми е да разбера как излизат от роля.
Вярно е, че са професионалисти, но въпреки това всяко превъплъщение на сцената натоварва психически. А една пиеса за да се постави, предполагам, че ще се играе поне един сезон.
Тя си знае. Smile
Аз пожелавам успех! Praynig
И аз така...
Варна, благодаря за последния споделен откъс и за новата снимка!
Ето как излизат от роля.
Посмееш се малко в кафенето, излезеш някъде с любимия мъж, после детето почва да те дърпа да му помагаш с домашните. 😂
Едва ли цял ден стоят и преживяват емоциите на героите си. Ако някой актьор не може да излиза бързо от роля, трябва да помисли за друга работа. Другото би било доста изтощаващо.
Лили, благодаря. 🌺
Препоръчани теми