Това е маршрутът. Излиза се на станция Късъклъ - линия М5
Приятно пътуване и да разкажеш после
- Публикувана: 11 март 2019, 11:10 ч.
- Последно мнение: 18 май 2019, 13:40 ч.
Истанбул [тема 48]
Дани, освен станция на метрото, на Късъклъ има и автобусна спирка, откъдето освен автобуси за Кадъкьой и Юскюдар може да хванете дори и 129Т, за Таксим. А за "щурмуване" на хълма може да се ползват такситата отстрани на паркчето до спирката.
Като казах Късъклъ, се сетих да обърна внимание на важната подробност, че буква "ı" ("i" без точка) в турския се чете като "ъ". Затова е КЪсЪклЪ, ХалкалЪ, Топ капЪ. Не за друго, ами местните няма и да ви разберат, ако произнесете с "и", както често се случва тук. Чамлъджа с объркано ударение не разбра шофьор на автобус преди години...
Като казах Късъклъ, се сетих да обърна внимание на важната подробност, че буква "ı" ("i" без точка) в турския се чете като "ъ". Затова е КЪсЪклЪ, ХалкалЪ, Топ капЪ. Не за друго, ами местните няма и да ви разберат, ако произнесете с "и", както често се случва тук. Чамлъджа с объркано ударение не разбра шофьор на автобус преди години...
Варианти има, според това коя точка бихте избрали за междинна.
Но ако искате да не се пъхате в натоварените райони (визирам най-вече Кабаташ, защото него ползваме най-често като изходна точка за парка), а да тръгнете директно от хотела към парка, вариантът с автобусите, минаващи по моста Haliç Köprüsü е по-добър.
Вие ли си избрахте така отдалечен хотел или ТА?
Но ако искате да не се пъхате в натоварените райони (визирам най-вече Кабаташ, защото него ползваме най-често като изходна точка за парка), а да тръгнете директно от хотела към парка, вариантът с автобусите, минаващи по моста Haliç Köprüsü е по-добър.
Вие ли си избрахте така отдалечен хотел или ТА?
Здравейте,интересува ме транспорта от Султан Ахмед до Еминьоню,Сапфир,Пиер Лоти,Таксим и Азиатската част..Дано се оправим.😁
Всичко ви е пеша или с Т1 за 80 ст. - първата ви работа е от будка около хотела да си купите 1 пластика за 6 лири и да я заредите с колкото искате лири - ние слагаме 50.С нея може и 10 души и на всичко , трам Т1и всякакви други , автобуси ( без екскурционните и такситата долмуши ) , метро , корабчета ( без екскурзионните и такситата )
Качвате се на трамвай , слизате на Еминьоню, там има 4 пирса с корабчета до навсякъде наоколо , аз бих отишал до Юскюдар , или до Принцовите острови .1 пътуване е 1 импулс на картата около 0,8 лв.Може да минете и целия Босфор чак до Саръяр пак за 80 ст.
Здравейте,интересува ме транспорта от Султан Ахмед до Еминьоню,Сапфир,Пиер Лоти,Таксим и Азиатската част..Дано се оправим.😁
Всичко ви е пеша или с Т1 за 80 ст. - първата ви работа е от будка около хотела да си купите 1 пластика за 6 лири и да я заредите с колкото искате лири - ние слагаме 50.С нея може и 10 души и на всичко , трам Т1и всякакви други , автобуси ( без екскурционните и такситата долмуши ) , метро , корабчета ( без екскурзионните и такситата )
Качвате се на трамвай , слизате на Еминьоню, там има 4 пирса с корабчета до навсякъде наоколо , аз бих отишал до Юскюдар , или до Принцовите острови .1 пътуване е 1 импулс на картата около 0,8 лв.Може да минете и целия Босфор чак до Саръяр пак за 80 ст.
Варианти има, според това коя точка бихте избрали за междинна.
Но ако искате да не се пъхате в натоварените райони (визирам най-вече Кабаташ, защото него ползваме най-често като изходна точка за парка), а да тръгнете директно от хотела към парка, вариантът с автобусите, минаващи по моста Haliç Köprüsü е по-добър.
Вие ли си избрахте така отдалечен хотел или ТА?
Но ако искате да не се пъхате в натоварените райони (визирам най-вече Кабаташ, защото него ползваме най-често като изходна точка за парка), а да тръгнете директно от хотела към парка, вариантът с автобусите, минаващи по моста Haliç Köprüsü е по-добър.
Вие ли си избрахте така отдалечен хотел или ТА?
Melite, beljata, благодарско, момичета! Тъй като посоката ни след Чамлъджа е Кадъкьой, вариантът от сп. Късъклъ е автобус 14 или 14F от сп. Абдипаша. Ще решаваме на място.
Имам и други питанки. Ако някой може да ми помогне, ще съм му много благодарна!
1. До колко часа следобед/вечер може да се влезе в Шакирин джамия? Очаква се да минем покрай нея около 17 -17.30ч по мои сметки и, ако не е късно, бихме се отбили да я разгледаме.
2. В групата има две млади дами, интересуващи се от нощния живот в Истанбул. Препоръчайте ми безопасен нощен клуб, където да се слуша не само турска музика и, разбира се, да е близо до Лалели.
3. Още веднъж да уточня - двойното чекиране е само за Мармарай, нали? Или вече за всички линии на метрото, при повече от 7 спирки?
Имам и други питанки. Ако някой може да ми помогне, ще съм му много благодарна!
1. До колко часа следобед/вечер може да се влезе в Шакирин джамия? Очаква се да минем покрай нея около 17 -17.30ч по мои сметки и, ако не е късно, бихме се отбили да я разгледаме.
2. В групата има две млади дами, интересуващи се от нощния живот в Истанбул. Препоръчайте ми безопасен нощен клуб, където да се слуша не само турска музика и, разбира се, да е близо до Лалели.
3. Още веднъж да уточня - двойното чекиране е само за Мармарай, нали? Или вече за всички линии на метрото, при повече от 7 спирки?
Здравейте!
Ние снощи се върнахме и ще опитам в разказ да споделя преживяванията ни.
В крайна сметка решихме да отидем с автобус, защото 230лв. само за пътни и то за 1 нощувка в Истанбул ни се видяха доста. Поразрових се и открих една фирма Матпу, като двупосочен билет от Пловдив ни излезе по 45лв. на човек. По принцип е 50, но служителя в офиса реши да ни даде студентски билети, без да сме искали или показвали студентски книжки.
Автобусът пристигна към 22:30 и след 10 минути потеглихме. Вътре ни раздадоха вода, чай/кафе, за който иска. На връщане имаше антибактериална вода за всички за дезинфекция, гореизброените неща и бисквитки. Пътуването беше супер, просто за тази цена съм много доволна. По разписание трябваше да пристигнем в 06:30ч., но още към 05:40ч. бяхме на автогара Есенлер. На границата нямаше никой, минахме за около 20 минути.
От фирмата подсигуряват и безплатен шатъл до центъра, като спирките бяха някъде в Аксарай, после Лалели, Капалъ и от там към Таксим. Ние си проспахме спирката и слязохме на Таксим. Слънцето тъкмо беше изгряло и озаряваше площада много красиво. Тръгнахме на разходка по Истиклял, спряхме за по симит и чай и продължихме към хотела, надявайки се, че ще ни настанят веднага, но уви..
Избрахме хотел Sultanahmet Suites, за скромната сума от 50лв. Малко трудно го открихме, но се оказа, че хотелското настаняване е в друга сграда, която беше на няколко метра зад Синята джамия в прекрасна старинна къща, която беше реновирана и стаята супер.
Оставихме багажа и тръгнахме към площада. Там пихме чай, хапнахме царевица на жар, кестени, помотахме се и решихме към 13:00 да се върнем до хотела, за да проверим за стаята. Беше готова и се настанихме и поспахме 2-3 часа.
След обяд отидохме с трамвая до Еминюню, искахме да опитаме балък екмек, но в моя сандвич за съжаление беше пълно с кости, имаше даже перка и останах много разочарована. Иначе беше вкусно.. Минахме през египетския, защото миналия път го пропуснахме, но беше страшна лудница и се махнаме набързо. След това пак хванахме трамвая до Кабаташ, от там Таксим и разходка, шопинг, кафе и чай с профитероли и торта в Мадо и завършихме с подобаваща вечеря в Ортаклар. Този път си поръчахме от домашния им айран с много пяна отгоре и беше уникален. Няма го в менюто, затова си кажете, че искате homemade ayran. Това ако не сте го пробвали, де.
Капнали, към 11 се прибрахме в хотела и заспахме веднага. Планът за следващия ден беше музеят на Рахми Коч и Пиер Лоти, но си остана само план...
Станахме в 8:30, освободихме стаята и оставихме багажа в хотела, след което поехме. Хапнахме уникална закуска в едно заведение, точно на Султанахмет, на оградата на джамията се намира до магазинчетата за сувенири, откъм обелиска. Аз ядох едно като миш маш, но му забравих името, а приятелят ми тортила с кебап, беше уникална.
След това с трамвая до Каракьой, от където трябваше да хванем ферибота Halic Hatti. Чекирахме се, влязохме и понеже не бяхме пътували с ферибот до сега там, решихме да попитаме все пак на правилното място ли сме за Еюп. И добре, че питахме.. Оказа се, че тази линия е спряна. Нямам идея от кога и до кога, дали беше само за този ден или въобще нямам идея. Изпаднах в паника, защото към 5 трябваше да се върнем за багажа, а целият ми план отиваше по дяволите, понеже не съм разучавала автобуси, а нямам и нет там, за да проверя. Едни мили хора като видяха, че се паникьосваме откриха за нас автобуса в гугъл мепс и ми позволиха да снимам маршрут от телефона им, за да стигнем поне до музея. От там хванахме ферибота за Кадъкьой за една спирка до Еминюню и след 30 минутно въртене, паникьосване и разочарование, че не си намираме автобуса 47Е, пред рев от моя страна, той реши да дойде. Направи почивка от 10 минутки и тръгнахме. Очудващо бързо стигнахме - за има няма 10 минутки. Автобусът спира точно пред музея, а спирката за връщане е точно отсреща.
В музея беше уникално, впечатлени сме. Искахме да влезем в подводницата, но следващото свободно място беше чак за след 2 часа и решихме да оставим за следващия път.
Към 14:30 излязохме и 47Е дойде след 1 минута, към 14:45 бяхме на Еминюню.
От там направихме втори опит за египерския пазар, вече беше доста по-добре и се разходихме. Купихме си шам фъстък, бели семки, кашкавал на конци, който без проблем си внесохме в България, чай. От там решихме да се върнем на Султанахмет пеш, като минахме през Гюлхане. Беше много красиво, имаше доста цъфнали лалета, но и кипеше усилена подготовка за фестивала. Там хапнахме баклава и пихме по едно кафе, за да отдъхнем. Разходихме се и към 15:30 пак бяхме на площада. Седнахме и се оказа, че имаме още много време за губене и айде пак пеш, на долу към египетския.
Там опитахме кокореч, беше много вкусен но и доста пикантен. Помотахме се, купихме си килограм баклава от един магазин до Сиркеджи и решихме да се връщаме за багажа.
Към 18:00 бяхме на мармарая. От промяната с двойното чекиране станало ужасно. Една суматоха от туристи и местни, от които само единия успява да мине, а за следващия няма достатъчно пари, заради удържането на най-високата сума. Включително и на нас ни се случи. От опашката на входа трябва да се наредиш на опашката за автомата за карти, всеки крещи, бута се, ядосани местни вдигат скандали, абе ужас.. В крайна сметка тръгнахме и на Йеникапъ се прикачихме на метрото.
От там, аз съм сигурна, че трябва да слезем на спирка Есенлер и спокойни пътуваме. Какъв шок беше, като се оказа, че трябвало да слезем на предишната. За първи път сме в този квартал, слизаме и ние не знаем къде, капнали от обикаляне с тежки куфар и сак. Часът вече е около 19. От там с питане и жестове едва обяснихме до къде трябва да стигнем и добре, че един преминаващ човек ни чу и понеже беше в същата посока, ни заведе почти до автогарата. От там просто следвахме хора със сакове и куфари и стигнахме някак. И о, ужас! Тази автогара е огромна. Въртяхме се 1 час, докато си намерим сектора. Всичко изглежда по един и същ начин, ние не сме запомнили номера на сектора, всъщност сутринта изобщо не бяхме видяли, къде пише номерата. Отчаяни, попитахме един шофьор нещо от сорта на "Алпар, Булгаристан, София" и той ни посочи отсрещния край на автогарата. И така близо 2 часа по-късно успешно намерихме автобуса. Починахме малко и в 20:30 потеглихме. За по-малко от 3 часа бяхме на границата. Автобусът беше пълен, но много удобен и спахме почти през цялото време. На границата нямаше отново никого и минахме супер бързо. От там в 01:00ч. слязохме на автогарата в Пловдив, а трябваше да пристигнем в 3-4.
Общо взето е това. Стана много дълго, за което се извинявам. Много сме доволни и макар само за 1 нощувка, имахме 2 ползотворни дни. Хапнахме любима храна, посетихме нови места, напазарувахме и вече с нетърпение чакам следващото ни посещение.
Ние снощи се върнахме и ще опитам в разказ да споделя преживяванията ни.
В крайна сметка решихме да отидем с автобус, защото 230лв. само за пътни и то за 1 нощувка в Истанбул ни се видяха доста. Поразрових се и открих една фирма Матпу, като двупосочен билет от Пловдив ни излезе по 45лв. на човек. По принцип е 50, но служителя в офиса реши да ни даде студентски билети, без да сме искали или показвали студентски книжки.
Автобусът пристигна към 22:30 и след 10 минути потеглихме. Вътре ни раздадоха вода, чай/кафе, за който иска. На връщане имаше антибактериална вода за всички за дезинфекция, гореизброените неща и бисквитки. Пътуването беше супер, просто за тази цена съм много доволна. По разписание трябваше да пристигнем в 06:30ч., но още към 05:40ч. бяхме на автогара Есенлер. На границата нямаше никой, минахме за около 20 минути.
От фирмата подсигуряват и безплатен шатъл до центъра, като спирките бяха някъде в Аксарай, после Лалели, Капалъ и от там към Таксим. Ние си проспахме спирката и слязохме на Таксим. Слънцето тъкмо беше изгряло и озаряваше площада много красиво. Тръгнахме на разходка по Истиклял, спряхме за по симит и чай и продължихме към хотела, надявайки се, че ще ни настанят веднага, но уви..
Избрахме хотел Sultanahmet Suites, за скромната сума от 50лв. Малко трудно го открихме, но се оказа, че хотелското настаняване е в друга сграда, която беше на няколко метра зад Синята джамия в прекрасна старинна къща, която беше реновирана и стаята супер.
Оставихме багажа и тръгнахме към площада. Там пихме чай, хапнахме царевица на жар, кестени, помотахме се и решихме към 13:00 да се върнем до хотела, за да проверим за стаята. Беше готова и се настанихме и поспахме 2-3 часа.
След обяд отидохме с трамвая до Еминюню, искахме да опитаме балък екмек, но в моя сандвич за съжаление беше пълно с кости, имаше даже перка и останах много разочарована. Иначе беше вкусно.. Минахме през египетския, защото миналия път го пропуснахме, но беше страшна лудница и се махнаме набързо. След това пак хванахме трамвая до Кабаташ, от там Таксим и разходка, шопинг, кафе и чай с профитероли и торта в Мадо и завършихме с подобаваща вечеря в Ортаклар. Този път си поръчахме от домашния им айран с много пяна отгоре и беше уникален. Няма го в менюто, затова си кажете, че искате homemade ayran. Това ако не сте го пробвали, де.
Капнали, към 11 се прибрахме в хотела и заспахме веднага. Планът за следващия ден беше музеят на Рахми Коч и Пиер Лоти, но си остана само план...
Станахме в 8:30, освободихме стаята и оставихме багажа в хотела, след което поехме. Хапнахме уникална закуска в едно заведение, точно на Султанахмет, на оградата на джамията се намира до магазинчетата за сувенири, откъм обелиска. Аз ядох едно като миш маш, но му забравих името, а приятелят ми тортила с кебап, беше уникална.
След това с трамвая до Каракьой, от където трябваше да хванем ферибота Halic Hatti. Чекирахме се, влязохме и понеже не бяхме пътували с ферибот до сега там, решихме да попитаме все пак на правилното място ли сме за Еюп. И добре, че питахме.. Оказа се, че тази линия е спряна. Нямам идея от кога и до кога, дали беше само за този ден или въобще нямам идея. Изпаднах в паника, защото към 5 трябваше да се върнем за багажа, а целият ми план отиваше по дяволите, понеже не съм разучавала автобуси, а нямам и нет там, за да проверя. Едни мили хора като видяха, че се паникьосваме откриха за нас автобуса в гугъл мепс и ми позволиха да снимам маршрут от телефона им, за да стигнем поне до музея. От там хванахме ферибота за Кадъкьой за една спирка до Еминюню и след 30 минутно въртене, паникьосване и разочарование, че не си намираме автобуса 47Е, пред рев от моя страна, той реши да дойде. Направи почивка от 10 минутки и тръгнахме. Очудващо бързо стигнахме - за има няма 10 минутки. Автобусът спира точно пред музея, а спирката за връщане е точно отсреща.
В музея беше уникално, впечатлени сме. Искахме да влезем в подводницата, но следващото свободно място беше чак за след 2 часа и решихме да оставим за следващия път.
Към 14:30 излязохме и 47Е дойде след 1 минута, към 14:45 бяхме на Еминюню.
От там направихме втори опит за египерския пазар, вече беше доста по-добре и се разходихме. Купихме си шам фъстък, бели семки, кашкавал на конци, който без проблем си внесохме в България, чай. От там решихме да се върнем на Султанахмет пеш, като минахме през Гюлхане. Беше много красиво, имаше доста цъфнали лалета, но и кипеше усилена подготовка за фестивала. Там хапнахме баклава и пихме по едно кафе, за да отдъхнем. Разходихме се и към 15:30 пак бяхме на площада. Седнахме и се оказа, че имаме още много време за губене и айде пак пеш, на долу към египетския.
Там опитахме кокореч, беше много вкусен но и доста пикантен. Помотахме се, купихме си килограм баклава от един магазин до Сиркеджи и решихме да се връщаме за багажа.
Към 18:00 бяхме на мармарая. От промяната с двойното чекиране станало ужасно. Една суматоха от туристи и местни, от които само единия успява да мине, а за следващия няма достатъчно пари, заради удържането на най-високата сума. Включително и на нас ни се случи. От опашката на входа трябва да се наредиш на опашката за автомата за карти, всеки крещи, бута се, ядосани местни вдигат скандали, абе ужас.. В крайна сметка тръгнахме и на Йеникапъ се прикачихме на метрото.
От там, аз съм сигурна, че трябва да слезем на спирка Есенлер и спокойни пътуваме. Какъв шок беше, като се оказа, че трябвало да слезем на предишната. За първи път сме в този квартал, слизаме и ние не знаем къде, капнали от обикаляне с тежки куфар и сак. Часът вече е около 19. От там с питане и жестове едва обяснихме до къде трябва да стигнем и добре, че един преминаващ човек ни чу и понеже беше в същата посока, ни заведе почти до автогарата. От там просто следвахме хора със сакове и куфари и стигнахме някак. И о, ужас! Тази автогара е огромна. Въртяхме се 1 час, докато си намерим сектора. Всичко изглежда по един и същ начин, ние не сме запомнили номера на сектора, всъщност сутринта изобщо не бяхме видяли, къде пише номерата. Отчаяни, попитахме един шофьор нещо от сорта на "Алпар, Булгаристан, София"
и той ни посочи отсрещния край на автогарата. И така близо 2 часа по-късно успешно намерихме автобуса. Починахме малко и в 20:30 потеглихме. За по-малко от 3 часа бяхме на границата. Автобусът беше пълен, но много удобен и спахме почти през цялото време. На границата нямаше отново никого и минахме супер бързо. От там в 01:00ч. слязохме на автогарата в Пловдив, а трябваше да пристигнем в 3-4. Общо взето е това. Стана много дълго, за което се извинявам. Много сме доволни и макар само за 1 нощувка, имахме 2 ползотворни дни. Хапнахме любима храна, посетихме нови места, напазарувахме и вече с нетърпение чакам следващото ни посещение.
water_nymph, благодаря и аз за разказа. Дано не е спряна линията за постоянно. Точно с нея ходих на Рахми Коч, а и ми е план сега за евентуално посещение на Св. Стефан по Великден, когато ще ходя...
Роже, благодарности за картата на метрото и клипа..много полезна информация..
Започвам и аз лека полека да правя програма. "Сложността" при мен ще е да комбинирам правилно обектите с възможно най-малко вървене - ще водя майка ми и сестра ми по Великден, които ще посещават града за пръв път... Преди това, "ще отскоча" до Анталия, малко изненадващо и за мен...Няколко дни след като се върна оттам, ще пътувам за Истанбул - изобщо почти целия месец април ще ми е посветен на Турция, за радост..
Роже, благодарности за картата на метрото и клипа..много полезна информация..
Започвам и аз лека полека да правя програма. "Сложността" при мен ще е да комбинирам правилно обектите с възможно най-малко вървене - ще водя майка ми и сестра ми по Великден, които ще посещават града за пръв път... Преди това, "ще отскоча" до Анталия, малко изненадващо и за мен...Няколко дни след като се върна оттам, ще пътувам за Истанбул
- изобщо почти целия месец април ще ми е посветен на Турция, за радост.. 
Здравейте! Бихте ли ми казали как се стига до двореца Йълдъз - през парка или откъм часовниковата кула? И може ли да се мине от култа до парка на разходка, без да се посещава двореца?
Дворецът Йълдъз или Шалето Йълдъз? Шалето е в горния край на парка. Аз съм влизала в него откъм парка, но знам, че има и друг вход, който е официалният. Май има и някакви автобуси, които стигат до там. Дворецът се намира извън парка и до него се достига само откъм улицата. Мисля, че няма друг вход в горния край на парка, освен този през двора на шалето, но трябва да се плати билет. При първото ни посещение бях видяла отворена врата на средата на парка откъм страната на бул. Барбароса. Веднъж се опитахме да влезем през нея, но е била отворена инцидентно. Наложи се да слезем до крайбрежния булевард и после пак да се изкачваме.
Не се сещам къде има часовникова кула.
Интересно защо в тази част няма стрийт вю? Дори бул. Барбароса не е заснет. От друга страна може да се "разходим" по вътрешните улички на университета, дори в пешеходни места.
Здравейте, предстои ни пътуване до Истанбул , но в дните, когато ще сме там едно дете от компанията ни ще има рожден ден. Искаме да му направим деня незабравим. Обмисляме да посетим Vialand, но искаме да организираме и вечеря с торта на корабче. Може ли съвети, мнения, коментари дали има такива ресторанти- корабчета и как да се свържа с тях? Или детско заведение, където може да се празнува. Детето е на12г. Благодаря Ви предварително.
Препоръчани теми