Дете изпада в истерии на 8 години

Mamagemelar вие никкога ли не се ядосвате? Никога не сте повишили тон?
Децата също се ядосват, но не знаят как да си контролират емоциите и как би трябвало да ги изразяват навън.

напротив, ядосвам се
 и викам даже
И не го правя да изглежда нито с положителен,нито с отрицателен знак
Нормалното общуване обучава.
Говоренето,обясняването,целенасоченото обучение за овладяване на емоциите е ню ейдж недъг.

Децата нямат нужда от обучение,а от пример.

има деца, при които това не сработва.
моето дете има приятелче с Аспергер (даже са две, но само с едната майка поддържам контакт) и там се налага друг начин на действие.
няма да навлизам в детайли, но не може да се обобщава и да се заклеймява.
аз знам от моята приятелка, че често я обвиняват, че всичко е от неуспешното възпитание.
а то не е така, просто на детето му трябва повече време и друг подход.

Не виждам смисъл от темата вече.
Вие обобщавате- инсинуирайки специални нужди ,където ги няма.
Досега коментирам само и единствено неспособността на здрави деца да се справят с емоциите си, и майки смятащи,че това е заради супер чувствителност.
Медицински диагнози не съм коментирала, и няма какво да се коментира там.

В позицията си на каква поставяш край на темата. За да я отвори потребителя е разбрал, че има нужда от помощ ( това е първата и една от най-важните стъпки, който е много трудно да направим с нашия си балкански манталитет)
Знаеш ли какъв тип е детето? Знаеш ли какво предизвиква ярост? Знаеш ли към кого е насочена яростта ( много често децата се самонараняват и насочват всичко към себе си)? Имаш ли идея как работи мозъкът на това дете? Щото аз знам и за самоубили се деца.
Ама не, идва , фръцва се... говорене. Имаш ли идея колко говорим с децата си. Да и децата осъзнават, че имат проблем, но не знаят как да канализират енергията.

Най обичам така, влизат, изсмукват си глупости от пръстите...и идея си нямат през какво минава детето и семейството.

Простичко е, детето ти няма пробелем (дано и да няма), ами имай малко уважение към другите.

дишайте,бе хора!
това е Форум!-т.е. всеки изказва мнение
и то не е насочено срещу вас лично
къде видя да слагам край на темата- не си смучи от пръстите!
не виждам- 1л. ед.ч. , хайде не чети избирателно и не интерпретирай
Titina,кажи къде точно те засегнах теб лично,или потребителя започнал темата?
аз винаги пиша само от собствен опит, и по-разумно от това не намирам да има
за разлика от много списващи капацитети,които се мъчат да се сложат в обувките на Пенка,Драганка или Петканка

ако детето има проблеми, то не е тук мястото,където ще получи помощ
ние тук само си запълваме времето

Няма как да се поставиш в обувките на всеки от нас. Ще ти дам пример с безумните ти съвети:
- спорт. Точно на тези деца, спортът не им е нужен. Децата се опитват да бъдат перфектни и борбеността в спорта изостря проблемът.
-говорене. Дете изпаднало в това състояние се опитва да се справи с проблемът. С говоренето само дълбаеш и става съвсем неконтролируема ситуацията.

Не знам защо съм ти трън в очите, добре че съм одъртяла достатъчно,за да не ти вържа.
Обаче пак свободна интерпретация правиш
Точно това казах и аз, че говоренето вреди

Титина и Мамагемелар,

не се заяждайте една с друга, момичета. Всеки е прав за себе си. И всеки си знае на 100 % неговото си положение. Съвети се дават от специалисти, а тук, из форумите и нета, можеш само да прочетеш какво мислят другите. Което е различно от съвет.

Включвам се само да кажа, че според мен спортът Е нещо прекрасно за деца с незряло поведение (от каквото и естество да е тази незрялост, това неумение да се контролираш). Спортът не е само състезателен вид. Дори състезателният вид спорт би бил много дразнещ за дете, което не може да приеме, че няма да е първо, да спечели, все другите са по-добри... Има и друг вид спорт - този, който се прави за здраве, за тонус, за бодър дух. Той изобщо не е състезателен, а предлага едно зареждане на тялото и "проветряване" на главата, ако си се фиксирал върху нещо и то ти е проблем. Този вид спорт е за едно добро кръвообращение, за укротяване на хормоните, за издишане на парата, за разкършване на тялото. Например - игра на тенис с таткото/майката, игра на футбол с таткото/майката, преходи и разходки в планината с родителите/семейството, плуване с единия от родителите, каране на колело с родител, пускане на хвърчила с родителите/семейството, скачане на батут/трамплин с родител/брат/сестра. А също така и танците, например народните. Там няма състезателен елемент, всеки може да е на хорото и да се чувства добре от това, че ансамбълът танцува много хубаво... Мисля, че ключовото тук е - търсете здравето, а не предизвикателството. Търсете здравето във всичко, за което знаем, че носи здраве (физическо и ментално) - рисуване за удоволствие (а не за да спечелиш състезание и получиш приз), скулптура за удоволствие, градинарство за удоволствие (това е и вид фитнес също), готвене за удоволствие, спорт за удоволствие, слушане на музика и танцуване за удоволствие. И второто важно е - имай пълната подкрепа на родителя. Със силен родител до себе си и със занимания, които ти носят наслада, удовлетвореност, увереност, удоволствие - няма как това да не е като лечебна сила за едно дете.

Мари,чудесно си го написала!
За жалост, общуването по форуми е орязана комуникация.
 добронамерено продължавам, дано пак не бъда разбрана грешно!
 само ако има надграждане в поведението в семейството, може да има и напредък в поведението на неуравновесено дете
До една определена възраст,децата са скачени съдове с майката.
Ако има девиация в поведението, майката също трябва да преразгледа поведението си.

 

С риск и аз да си навлека нечий гняв, бих отбелязала, че точно състезателните видове спорт ще калят най-добре неуравновесения характер и незрялото поведение. Стига родителят да има данни, ресурс и умение да подтиква детето безболезнено да участва в състезания, въпреки нежеланието си. Да, по-лесничко е да го пускаш по лесното - излети в планинат и каране на колело с мама и тате, но детето няма да е цял живот под крилото им и все някога ще му се наложи да се състезава в нещо. А чрез спорта това може да се случи във възраст, когато нещата са още поправими.
Естетвено, че не говоря за клинични психични разстройства. И да, имам опит с тревожно, неуравновесено и склонно към истерии и избухвания дете.

Нахвърляхте разни думички- "деца с незряло поведение", ню ейдж недъг, неуравновесения характер ....без дори да ги разбирате
С лека ръва отхвърлихте и резличните типове личности...и дадохте съвети на килограм.

Авторката, вземи потърси инфо за intense personality types

Да питам какъв спорт, не от любопитство ами,..... един вид, индивидуален спорт ли, в отбор ли... и до каква степен е добре да се набляга на спорта с такива деца.... Т.е. ако да речем се стигне до съсезания и "загуба" или "победа', не е ли драматично отново, ако ме разбирате. Едно фиксиране в спорта и после загуба в някакво състезане няма ли да "отключи" драма? Чудя се просто....
Пък индивидуален спорт ако е.... да речем не е ли леко самотно занимание... май по - добре колективен спорт.... Разсъждавам си.... хем загубата ще е споделена, успеха също.... децата се учат едно от друго...

Дъщеря ми тренира худ. гимнастика - хем индивидуално, хем в ансамбъл. Драмите са си драми, тренира от 4 годишна, все си се притеснява, има състезания всяка година все повече. Обаче, ако не беше това, аз поне не виждам как ще го отработи. Мисля, че ако си го бяхме "отгледали" това състояние с пазене и щадене, щеше да се задълбочава. Мое мнение.

Да, затова разпитах, моята щерка, драматичната, е силно спортна натура. До степен- абе детето е родено за спорт . Ходи на разни спортове и опитва, но никъде сериозно по ред причини. През седмицата е трудно с воденето, пък ходи на английски вечер през седмицата, само спорт ни липсва един вид. Събота и неделя наваксва , но не е сериозно някак.... тук ... там.. опитва...Ще търсим явно нещо по - сериозно... И аз не смятах по начало да я записвам чак до състезания да стига... но знае ли човек?