Дете изпада в истерии на 8 години

Хипер активен ли е? Проблеми при износването и раждането на детето?
Ваксини,  как са протекли ваксините?

Не е хипер активен мисля...проблеми при износване и раждане никакви, с ваксините също никакви проблеми.

Хайде стига сте приписвали всичко на ваксините.

Аз ще препоръчам няколко посещения при психолог. Имахме пододбен проблем в училище. В последствие се оказа, че са го дразнили и обиждали и тези истерии са били в резултат на това, но психолога ни беше от полза.
Общо взето жената обясни, че не могат да владеят емоциите си и за това са тези изблици, според нея нейната задача беше да го научи как да си изразява емоциите според изискванията на обществото. Дори каза, че донакъде това е по-добрия вариант от колкото да трупа в себе си.

Глухарче а психолог да препоръчате?

От Варна съм

Моят съвет е също да намерите добър детски психолог.

Единият от моите е същият. Иначе е изключително кротко и послушно дете, но понякога изпада в такива истерии, че се побърквам. И винаги за дреболии. Работим с психолог и за сега съм много доволна от резултата. В Св. Никола в медицинска академия.

Дъщеря ми е почти на 8. Мога да кажа, че горе долу сме овладели емоциите, но има какво още да се желае. Обаче са деца и няма как понякога нещата да не ескалират. То на мен понякога ми иде да рева и крещя, но с оглед на годините си, не го правя.
При нея много добре действа израза "дишай жено". Като видя, че почва да изпушва, просто го изстрелвам това. Хем й става смешно, хем малко потушава гнева. Научих я да диша дълбоко преди да избухне и после да се опита с думи да обясни какво я ядосва. Е, не винаги успявам, но имам да кажем около 70% точни попадения.

Забелязала съм, че много се ядосва, ако не я изслушват, когато говори. За съжаление в училище не мога да помогна и там трябва да се справи сама. Тя е малко обстоятелствена с обясненията и виждам, че децата нямат търпение да я изслушват. Когато възрастен не я слуша какво говори или я прекъсне, преди да е приключила, просто давам сигнал на човека да млъкне и се обръщам към нея и й казвам да продължи.
Като цяло съм й хванала особеностите и гледам да предотвратявам неприятните ситуации, като в същото време много разговаряме.

Другото, което съм забелязала е, че тя прави повече истерии, когато има повече свободно време. Когато графика й е препълнен, няма време за капризи. Тогава е с дисциплина на войник и нищо не може да я разконцентрира, но не мога вечно да я държа под пара. Трябва и почивка да има.

Синът ми правеше същите изпълнения, когато беше на тази възраст. С времето нещата отшумяха. Не сме посещавали психолог. Това, което промених е моето отношение към него. Започнах всяка вечер да отделям 30 мин да 1 час само за него. И до днес е така /вече е на 12 г./. Сядаме и си говорим само двамата или тримата /със съпруга ми/ за всичко - как е минало в училище, кой какво е казал, какво е направил, как са минали часовете, кое момиче си харесва, с кое момче е приятел и с кое не, защо, коя нова песен му харесва, кой изпълнител сега е модерен, коя е новата игра за Плейстейшън, която е на мода, коя негова реакция в дадена ситуация е била правилна и коя не, кога е бил прав и кога е сгрешил, показва ми/ни някакви клипове в Ютуб, които за него са интересни и иска да ги изгледаме заедно, и всякакви неща, които в този момент го вълнуват. Това много му помогна. Според мен имаше нужда да говори за нещата, които него го вълнуват. За нас възрастните техните неща са смешни и детински, но за тях са много сериозни и важни, и имат нужда да споделят. Това е техния свят, в който те тепърва навлизат и понякога попадат в ситуации, в които не знаят как да реагират. И най-лесното нещо е да проявят гняв или истерия, защото според мен се чувстват неразбрани точно в този момент
Психолог не мога да препоръчам, но ви давам идеи какво може да се опитате да направите вкъщи. Дано съм ви била от полза

Дъщеря ми ги прави. Незряла нервна система. Тя е недоносена с хипоксия та си дава отражение. Забелязала съм, че го прави, когато не може да се справи с нещо или когато е преуморена. Ако мога я слагам да спи. Първи клас протече с много тежка адаптация, в занималнята също беше ошашкала госпожата с истерия. Влязоха в положение и не се е повтаряло. Разбрала съм се с класната, ако забележи промяна в поведението заради натрупана умора да ми сигнализира да я оставя ден-два у дома да се възстанови. Често боледува тази година и не се е стигало до там още.

Може би му се отразява твоето семейно положение и несъзнателно иска да привлече вниманието, ревнува, търси вниманието, което смята, че му се полага.

Понеже имате и кака, в момента са във възраст, в която ще се дърлят за дреболии, буквално за нищо Иначе и моят по-малък син е на същата възраст, в първи клас му беше много трудно, по-точно в занималнята след училище. Не беше особено ученолюбив, повечето деца бяха по-напреднали, а той е с огромно самочувствие и не можеше да приема как и защо така. Притесняваше се, някакви две момчета го дразнеха и т.н. Не съм го водила на психолог, но го преместих оттам и нещата се оправиха почти веднага. Вижте кое го изкарва от нерви най-вече.

Буквално от нищото пали. Иска все на неговото да става. И с кака си се карат постоянно да. Интересното е, че ми казват, че само когато е с мен си позволява тези истерии. С майка ми...сестра ми - не.

Оо да, на майките си скачат на главите най-успешно:) Когато се ядосва моя, го пращам в стаята му да вилнее и да не чувам крясъци. След 3 минути някъде му е минало

Ми моят няма да поиска да отиде...ако го пратя ще се ядоса още повече.

Кое, детето ли? На колко години е?
Не е ли раничко да ни командорят

Наистина не е добре да ядосва всички вкъщи с истериите си. Поговори с него, като е спокоен, че това няма да стане. Може и някакво наказание, ако продължава. Аз на моя му спирам Интернета и не му давам телефона си да си играе Много бързо мирясва и става кротка душичка.

И това с говоренето не помага...изпробвано е...с наказание има краткотраен ефект.

Все пак опитвай спокойно и постоянно да не му даваш да се вихри с крясъци. Проблема е да не си остане така, че пубертета може да го влоши. А може и да е временно явление!

а спортуват ли тези деца?
някак не мога да си представя,здрави деца да изпадат в истерия

Аз училището на детето го избрах по един-единствен критерий - това беше единственото училище в града, в което има няколко вида спорт в самото училище. Не се налага да го взимам и водя някъде, там на място има футбол, карате и други. Супер удобно!

Каката ходи на танци и плуване...брат и на народни танци, шах и плуване.

Мисля, че много им се разширяват границите на някои деца. Да, има характери, склонни към избухвания и крясъци, но това следва да се тушира и изглади, доколкото е възможно от родителите, а не да се поощрява с "разбиране" и благост. Напротив, това не е нормално държание и детето трябва да разбере, че не е нормално, а не - че другите трябва да се съобразяват с него. Не трябва, и никой за в бъдеще няма да е длъжен.
Говоря от опит с второто ми дете. Да, роди се недоносена, стояла е в кувьоз и всички произтичащи от това трудности. Както и с наследство от баща си и баба си за избухлив характер. Обаче нито за миг не съм й давала повод да си мисли, че някой трябва да се съобразява с изблиците й. Още от детската градина й дадох да разбере, че е абсолютно недопустимо да крещи навън. Сега вече и вкъщи внимава с държанието, остана да поработим върху тревожност и чувствителност към критики. Знае, че това ще помогне на нея, не на мен или някой друг.

В момента имам същия проблем с дъщеря ми. Тя е с основна диагноза хиперактивност, но истеричните кризи се усилиха и зачестиха скоро след промяна в училище. С всеки изминал ден състоянието й се влошава. След осем дни имаме час в "Свети Никола". Не зная как ще издържа до тогава. При дъщеря ми е характерно, че ако получи желаното, веднага се успокоява, но често крещи и не може да се разбере какво иска или иска неща, които не мога да осигуря.

Timbi, едното е, че децата ни не могат да изчакват и да преживеят разочарование, другото, че ние, стремейки се да си спестим кризата им даваме желаното и така им създаваме грешен модел.

Коментирам от гледна точка и на дете, което също е изпаднала в криза от нищото (изхвърлена кутия от детски комплект паста и четка) или други подобни и непредвидими ситуации. Има два вида тръшкане. Единият си е чиста проба манипулация - детето се тръшка за нещо, но и знае, че така ще го получи и щом го получи прекратява истерията. Вторият случай - дете, което се разстройва наистина от нещо, (нещо в ситуацията го вади от равновесие). "Фитилът е къс" и то бързо преминава от спокойно в превъзбудено състояние. Възбудата обхваща по-голяма част от мозъка на детето. В този момент нищо не достига до него, няма разсейваш въпрос или задача за отклоняване на вниманието. Когато възбудата спадне, детето вече може да бъде успокоено. Готова съм да се обзаложа, че във втория случай детето има възбудно огнище в мозъка, т.е става въпрос за мозъчно увреждане. Тъй като за страничен човек не е ясно на какво се дължи това поведение/ кризата, често децата се етикират като "невъзпитани", "глезени", "презадоволени" и подобни.

Моето дете е с епилепсия и ето така от нищото изпада в криза и после все едно нищо не е било. Права е мама Ру.
Под нищото имам предвид, че съм отворила прозореца примерно.

Бео, аз също бях с епилепсия и дъщеря ми има огнище (без припадъци). Но и до ден днешен съм рязка на моменти. Бързо паля и да не си ми насреща, както казва майка ми, но и бързо ми минава и все едно нищо не е било. Възрастните се стремим да се владеем, да броим до 20 или до 100, да дишаме дълбоко преди да реагираме, но децата са първични и не са се научили още да овладяват възбудата. Отделно, че някои лекарства усилват, а не подтискат тази раздразнителност. Тук е мястото на психолога, но само ако се е специализирал в този област и знае как да научи детето да владее по-добре емоциите си. Иначе аз смятам, че това е вид пристъп/ припадък, който служи точно за това - да освободи натрупаното напрежение в мозъка.

Дали това увреждане може да се засече при изследване?
Когато състоянието на детето позволява, планирам да отидем при невролог.

здравейте ако се от софия бих ви препоръчала Гергана прокопиева много добър специалност

В написаното от авторката само аз ли виждам липсата на родителски авторитет? "Да стане на неговото" е точно това. Няма ясни граници и естествена йерархия.

То сега е много модерно обикновен лигоч да се оправдава с разни диагнози. И видиш ли, родителят е безсилен. Което е вярно може би в 1 % от случаите.

Ако има някакъв проблем, то той не е в истериите. Те са резултат от нещо.
Някакви трудности в училище, прекалено ползване на техника, затворено детенце, което трудно комуникира с връстници, лошо отношение към него в училище. Би имало някакви изблици у детето, но си мисля, че това би било видимо от близките и учителите, защото на осем годинки не са чак толкова добри артисти.
Извън това си остава пробойната в авторитета на възрастния. Много станаха кристалните и индиговите дечица.   

А, да забравих - неоткрит гений, кристално детенце, космически разум, неподдаващ се на земни авторитети и т.н. Верно много станаха.

Не разбирам защо е тази ирония.

Аз по- горе попитах ,дали спортува!
Сериозно спортуване, не за запълване на време и извънкласни занимания!

Имаше едни теории за ранен, пред- и още не знам какъв си пубертет, с които извиняваха тръшкането на 3 годишните...сега ,при малко по- големите,в училищна възраст, вече е дефицит на вниманието...

Здраво ли е детето или с някаква диагноза?

Кафе с мед не се подигравай, представи си, че точно ти родиш един гениален чевек............. все се случва на някой.

Вие нещо съвсем се отплеснахте...още малко не знам какво ще ми изкарате детето...ще ви разочаровам..съвсем нормално и здраво си е.

Защо се лютиш не мога да те разбера!?
Пускаш тема за детенцето ти, почва се дискусия и сега  хоп, убидена си!
Естествено, че ти е здравичко детето! Но, ти имаш претенции за интелигентна жена, значи сама трябва да знаеш, че има детски психолози, които помагат при подобни ситуации!
Но, не ни обвинявай нас, че взимаме отношение по твоя казус, който доброволно ни го разказваш и търсиш решение!

На мен това ми направи впечатление и бих казала, че Ами сега може би има право.
Няма вариант да го оставя да става на неговото, особено за важни неща. Оставям си го с истериите ако ще цял час да се тръшка и като се успокои разговарям. Но да се страхувам да го накарам да направи нещо, за да не изпадне в истерия е няма да стане.

Когато изпадне в истерия застани до него и бавно, със спокоен глас започвай да говориш и да обясняваш. Ако трябва повтаряй, повтаряй, повтаряй докато се успокои и започне да чува. Или го прегърни. Стисни го силно и му казвай "Успокой се, спокойно, стига" и т.н., докато се успокои. А, когато се успокои му обясни защо си казала или направила това, заради което се е ядосал. Не го оставяй един час да се дере и да се тръшка

И това правя...прегръщам го и се опитвам да го успокоя...какво ли не е изпробвано.

Сигурна съм, че това е само период и ще премине. Просто трябва да проявиш повече търпение и спокойствие. Виж и дали не е пренатоварен с нещо - възможно е да му идва в повече учене, уроци, тренировки. Да не се наспива добре. Синът ми примерно, хем е на 12 години вече и пак, като не се наспи хубаво е някакъв ужас.
Може да изпробваш и друго - като видиш, че нещата тръгват на скандал, след който ще последва истерия, да спреш разговора. Да изчакаш нещата да се успокоят. Да му отвлечеш вниманието в някаква интересна за него посока - някое детско, или някоя тема, която му е интересна. Пробвай различни неща и виж кое ще подейства при него
Разбирам те, че в такива моменти се чувстваш безсилна - и аз съм се чувствала така. Имах чувството, че каквото и да направя е грешно. Но с времето или уцелих как да се справям с тези изблици и те престанаха, или просто порасна и премина тази фаза

Изпадне ли в истерия излизам от стаята. Дори децата не правят циркове без публика.
Говорим по - късно, обяснявам че няма как да стане на нейното особено пък ако ще го постигне това нещо с истерия . Като беше по - малка  отговорът беше  нещо от сорта: Какво значи "постигне"?
Сега , все по- рядко драматизира.

При нас причините са били някаква комбинация от тези неща: глезена ( днес й позволяваш нещо , но тя почва да прекалява и изведнъж я ограничаваш и тя не разбира аргументите) + инатлив характер+ въпрос на възраст + мрази несправедливостите (правиш й забележка пък тя наистина не е виновна, но ти няма как да знаеш в момента ) + мрази някой да я дразни (сестра й или съученик) + ревност от сестра й+ губи някаква играчка която й е много важна + наказваш я като й вземаш за 1 ден нещо което тя обожава + или се е изложила пред дете като не е успяла да блесне с качества - катерене и акробатики + уморена + гладна = ВЗРИВ !

2-3 от тези условия да се съберат и се взривяваше в рев и пищене като по - малка... Винаги когато е уморена или гладна

Вече е на 9г и по - рядко се случва всичко това... да не кажа никак ....

Според мен,а и според доста психолози, в днешно време слагаме детето в центъра на семейството, и това е основната причина за девиации в поведението.

Надявайте се да не ви дойде на главата!
Ако дете на 8 години изпада в истерии, си има причина и тя не е разглезеност.

Не винаги е така. Понякога си е точно разглезеност.

И от обикновен мързел даже си изпадат в истерии понякога.

Това как го постигате ?

Кое?
Ако питате за тревожността и свръхчувсвителността в някои ситуации - най-често с поставяне именно в такива ситуации, за да го отработва. Например, много се притесняваше по едно време да не свърши бензина в колата - правя така, че да се случи. И да види, че е поправимо и не е краят на света. Страх я е от повишаване на тон, забележки от други хора - тренира от малка художествена гимнастика, треньорката й е доста строга. Държи страшно много на дъщеря ми, но и много изисква и доста й се кара. Говорим всяка вечер как трябва да посреща критиките и караниците й. Отдавна съм й внушила, че да се откаже е най-лесно и тя никога няма да направи най-лесното, защото не е страхливка, а умее да се бори. Повтарям й, че щом се е родила 1 кило и малко и е успяла да се пребори, значи е силна и нищо няма да й се опре. Изпада в ужас преди състезание да не би да сбърка, но отива. Не й казвам - добре, маме, откажи се, щом се тормозиш. Напротив. И после е горда и доволна от себе си.
Разговарям с нея, когато е спокойна и чува това, което й казвам. Истерии отдавна й е ясно, че са напълно излишни, защото оглушавам и ослепявам за дълго време в такива случаи. Просто пълен игнор. А на публични места пък съвсем - още в бебешка възраст бяха пресечени такива наклонности.

Не съм съгласна да се наказват истериите. Самото дете е толкова изморено и понякога засрамено от тях, че това само ще влоши ситуацията.
Добре е казала психоложката май на друго дете, че емоциите са съвсем нормални и е добре да излизат навън, просто да са канализирани по приемлив за обществото начин.
Говорете за емоциите, купете книжки, филми (Inside out Например). Обяснете, че всеки се ядосва и заедно помислете какво да прави в тези случаи- може да се затвори да фучи в стаята си, да удря някоя възглавница...
Да, не давайте това, което е поискал, за да не се създава модел. Изчакайте кризата да отмине и пак обяснете защо не може/защо е станало така. Предложете алтернатива.
Напълно е възможно е да има и неврологична причина, освен висока емоционалност- за съжаление не винаги излиза в изследванията.
С много търпение и разговори и твърди граници, които не се променят, нещата ще се уталожат. Психолог може да помогне също, но отново повтарям, не създавайте у детето впечатлението,че прави нещо ужасно или срамно. Нито вие го мислете. Пълно е с хора с незряла емоционалност и на зрели години. Достатъчно рано обръщате внимание на проблема, за да го решите напълно с порастването.

Има много хубава книжка по темата - "Общуване без агресия". Най-често истеричното поведение е резултат от неразбиране на емоциите и липса на знания как да се справя с тях детето, без да пречи на останалите. Нормално е да се ядосва понякога детето, но трябва да бъде научено как безболезнено да освобождава този гняв. Ако родителя не знае как да го направи, не е срамно да се потърси помощта на детски психолог.

Заведете детето на детски психиатър. Противно на общото мнение, не бързат да изписват хапчета, освен, ако не е необходимо.

Ние нашето дете го научихме от малко да контролира емоциите си и поведението си с помощта на една кукла за куклен театър (магаренцето Йори). Най-вече защото е едно дете и не вижда други модели на поведение. Та Йори участваше във всички игри (мъжът ми го дирижираше) и разбира се - той не можеше да губи, не можеше да седи мирен и кротък, не можеше да изчака реда си и просто да приеме, че не е номер едно, а е равен на другите, все се буташе да вземе най-голямото парче и т.н... А бе изтървана работа! ))  Във всички настолни игри, детски карти, не-се-сърди-човече и т.н.,  Йори играеше все четвърти и бяхме принудени да спираме игрите и да го изчакваме да му "мине" с много разбиране, с уговаряне, с обяснения защо не се прави така, включително  е ваден от играта за 5 минути, докато се успокои. Голям смях беше с него. Използвахме го до към седмата й или осмата й годинка, след това го израсна, но продължихме с анализ на поведения, които сме видели по улиците, в магазина и т.н., като разбира се - на място не говорим, за да не обидим, а чак като сме насаме обсъждаме какво е правило детето и къде е била майката през това време.

За Йори специално - може и да ви се струва откачен метод, но той си има професионално обяснение. Децата често не се "виждат" отстрани. Те нямат изградено това умение да си представят как изглежда отстрани цялата тази "истерия" и какво тя причинява на околните. Като дойде "истерията", изобщо не му е до това да мисли как изглежда цялата картина. То преминава през стрес в този момент, през цяла буря от емоции, как да не седне да поразсъждава как изглежда всички отстрани. Вариантите са няколко: да му поднесеш огледало, за да види как изглеждат емоциите му (това трябва да се прави и когато се щастливо, изплашено, засрамено и т.н.). Примерно, прекрасна сутрин, миете си зъбите, имате страхотен план и ви очаква нещо хубаво - казвате на детето в банята "ей, гледай как грееш от щастие в момента, очичките ти блестят и имаш голяма усмивка на лицето, обичам да те виждам щастлив". Детето се поглежда и "вижда" себе си. И по този начин, за всички други емоции. Добре, ама можеш ли винаги да мъкнеш огледало със себе си?

Вторият вариант е със снимането на клипчета (това, за което наскоро заговориха психолозите при справянето с емоциите). Тук най-важното е да се знае, че снимането не бива да унижава детето - да се показва за назидание на странични хора, да се разпространява и т.н. Снимайте първо добрите емоции - щастливо лице, любопитно лице, срамежливо лице, спокойно лице, а след това и тези, които са трудни - ядовитост, агресия. Като се прибере у дома - гледайте ги заедно тези клипчета с емоции и ги коментирайте. Когато си спокоен и уверен - лицето ти е хубав, топъл цвят, очите ти са усмихнати и т.н. Когато си сърдит (агресивен), лицето ти е червено (примерно като светофара - сигнал за опасност, за стоп), веждите са събрани, зъбите се търкат едни в други. Гледайте ги, коментирайте ги и ги трийте - довиждане сърдито лице, довиждане напрежение.

Ползва се и кукла-персона (като нашия случай с Йори), за да се учат емоциите. Куклата почва да се тръшка за нещо неоснователно, обръщате се към детето и го питате - какво да го правим този сега? Детето само почва да разсъждава, да дава отговор - за "чуждото" поведение. След време тези знания то ще започне и да прилага при себе си.

Могат да се рисуват и персонални книги - примерно как една щастлива игра е завършила с рев и край или обратното - как едно разплакано дете е било успокоено и накрая се е усмихнало. Хващате 2-3 листа А4 хартия, прегъвате ги и ги защипвате с телбода, принтирате снимки на детето си като е в най-различни емоции и си правите собствена енциклопедия на емоциите. Прилагате същото и за всички други в семейството. Карате таткото да направи сърдита физиономия, а детето само да го снима, горда, объркана, изплашена, щастлива - принт и хайде - в семейната енциклопедия на емоциите.

Книгите в помощ - винаги. Има много книжки на пазара с истории и илюстрации, които са добри.

Тези всички техники са с добър ефект при деца от 2 до 6-7 години. Като цяло правилото е - да има правила. Ако всичко винаги е позволено - то правила няма. А ако има правила - че всеки има свой ред да натисне копчето на асансьора, че всеки има право да доверява своята информация на когото те преценят, че общите неща са, за да бъдат поделени и т.н., тогава е лесно. Просто всички винаги се придържате към правилото. Ако няма правила и детето е научено, че винаги става каквото то си поиска - то тогава е трудно.

При някои деца е много важна рутината - когато е едно и също всеки ден, то това дава стабилност в усещанията на детето, то счита, че нещата са предсказуеми и познати - съответно те не го плашат. За да се разчупи рутината трябва на час по лъжичка да се дава нещо различно, в малки дози, поносими за детето.

Техники, които да добри за деца над 7 години - трябва да се върви в посока детето да трупа опит от много и най-различни истински ситуации (истински, реални неща - да ходи, да посещава, да вижда, да участва). Опит пред телефона или компа не се трупа. Задачите, които се поставят на детето трябва да бъдат такъв размер, че за него да е постижимо да ги изпълни. Ако е прекалено трудно - ще плаче, че не се справя. Ако е прекалено лесно - ще му е скучно и няма да иска да участва. Трябва да се регулира постоянно степента на трудност. Примерно, готвене заедно - ако преди детето е правило само тесто за пица (т.е. нещо меко, което иска просто само да го стискаш с ръце), то сега е време да му позволите да реже с малък нож плодове (разбира се, под наблюдение и с указания). Трябва да има ясни правила в дома - кой с какво е ангажиран и как помага на другите. Чести разговори - мама помага за това и това, а аз помагам за това и това. Поставяне на задачи и тяхното изпълнение гради самочувствието на детето пълноценно. Помощ при уроците от родителя. Разговори за това дали всичко е наред с приятелчетата, с училище. Ценни рисунки, грамоти, снимки от състезания - трябва да се коментират, слагат на видно място, споделят с баби, лели и т.н. Дете, което е уверено в своите способности и знае, че там, където му е трудно, ще получи адекватна помощ - няма причина да ревнува от способностите на другите или пък да пререди, да стане на неговото и т.н.

Много спорт. Много игри на открито (игри, а не седене). По-малко захар. Сън, здрава храна и много, много разбиране и изслушване.

Мари, много ми се иска да има повече родители като вас, които осъзнават колко важно е да научиш детето си на емпатия, както и да умее да разпознава емоциите и допустимите човешки реакции при тях. Поздравления!

Ами Йори, горкият, си го отнесе, но го вкарахме в пътя. Сега е едно културно, дружелюбно магаре, забутано вече в кашоните. )) Понякога с баща й се майтапим, че ще й го пратим в чеиза като тръгне да се жени. То такава полезна играчка!

Успех и на авторката на темата. Много хубави мнения за изписаха. Хубаво е, че всеки търси начин да помогне на детето си.

Мари, благодаря! Вашият метод с Йори миналата година редовно го употребявахме. Голям ефект имахме. Също и в ученето.  Тази година сме го забравили, но напоследък детето май вече се е поуморило и пак ще го започна.

Защо не можеш. Има много причини, едната е intense personality types ( не знам как се превежда на български, но общо взето емоциите им са много по-дълбоки и те са чувствителни деца), тормоз в училище или на др место( системно, месеци наред).

При моето дете се оказаха и двете. Много лошо, че казваме, че не трябва да се ядосва. Не гневът е нормална човешка реакция, само дето трябва да го канализираме. 3 посещения при психолог( специализиран в борбата с гнева) и детето е съвсем различно. И да, спортува редовно и е отличен ученик

Titina, съжалявам, но приемаш нещата лично.
Така поднесена информацията, представя твоят случай като частен случай.
По принцип спорта, сериозното спортуване, а не зумба 1 път в седмицата/трябва да избираме и спорта разумно/ създава самочувствието, силата на волята, и устойчивостта даже,необходими за да не изпада в потрес от силните си чувства индивида.
Не се съгласявам,че има разлика чувствителни/нечувствителни хора!
Има разлика разбиращи/ неразбиращи състоянието си

Много си далеч от действителността. При хората, и в частност децата с този тип личност, нещата протичат коренно различно. В моят частен случай детето ми е със спорт, и то сериозен, 6 дни в седмицата...и въобще не става дума за зумба.
Мислех като теб между впрочем, което доведе до задълбочаването на проблемът.

Между другото тези деца много често са обект на тормоз от другите деца. Така, че слушайте детето си какво ви говори. Тези деца насочват и упреците към себе си. Работа със специалист, който да изкара емоцията, а не както ги учим ние “ не се ядосвай”. Та дори и в животиския свят се ядосват и показват кога са ядосани.

Mamagemelar вие никкога ли не се ядосвате? Никога не сте повишили тон?
Децата също се ядосват, но не знаят как да си контролират емоциите и как би трябвало да ги изразяват навън.

напротив, ядосвам се
 и викам даже
И не го правя да изглежда нито с положителен,нито с отрицателен знак
Нормалното общуване обучава.
Говоренето,обясняването,целенасоченото обучение за овладяване на емоциите е ню ейдж недъг.

Децата нямат нужда от обучение,а от пример.

има деца, при които това не сработва.
моето дете има приятелче с Аспергер (даже са две, но само с едната майка поддържам контакт) и там се налага друг начин на действие.
няма да навлизам в детайли, но не може да се обобщава и да се заклеймява.
аз знам от моята приятелка, че често я обвиняват, че всичко е от неуспешното възпитание.
а то не е така, просто на детето му трябва повече време и друг подход.

Не виждам смисъл от темата вече.
Вие обобщавате- инсинуирайки специални нужди ,където ги няма.
Досега коментирам само и единствено неспособността на здрави деца да се справят с емоциите си, и майки смятащи,че това е заради супер чувствителност.
Медицински диагнози не съм коментирала, и няма какво да се коментира там.

В позицията си на каква поставяш край на темата. За да я отвори потребителя е разбрал, че има нужда от помощ ( това е първата и една от най-важните стъпки, който е много трудно да направим с нашия си балкански манталитет)
Знаеш ли какъв тип е детето? Знаеш ли какво предизвиква ярост? Знаеш ли към кого е насочена яростта ( много често децата се самонараняват и насочват всичко към себе си)? Имаш ли идея как работи мозъкът на това дете? Щото аз знам и за самоубили се деца.
Ама не, идва , фръцва се... говорене. Имаш ли идея колко говорим с децата си. Да и децата осъзнават, че имат проблем, но не знаят как да канализират енергията.

Най обичам така, влизат, изсмукват си глупости от пръстите...и идея си нямат през какво минава детето и семейството.

Простичко е, детето ти няма пробелем (дано и да няма), ами имай малко уважение към другите.

дишайте,бе хора!
това е Форум!-т.е. всеки изказва мнение
и то не е насочено срещу вас лично
къде видя да слагам край на темата- не си смучи от пръстите!
не виждам- 1л. ед.ч. , хайде не чети избирателно и не интерпретирай
Titina,кажи къде точно те засегнах теб лично,или потребителя започнал темата?
аз винаги пиша само от собствен опит, и по-разумно от това не намирам да има
за разлика от много списващи капацитети,които се мъчат да се сложат в обувките на Пенка,Драганка или Петканка

ако детето има проблеми, то не е тук мястото,където ще получи помощ
ние тук само си запълваме времето

Няма как да се поставиш в обувките на всеки от нас. Ще ти дам пример с безумните ти съвети:
- спорт. Точно на тези деца, спортът не им е нужен. Децата се опитват да бъдат перфектни и борбеността в спорта изостря проблемът.
-говорене. Дете изпаднало в това състояние се опитва да се справи с проблемът. С говоренето само дълбаеш и става съвсем неконтролируема ситуацията.

Не знам защо съм ти трън в очите, добре че съм одъртяла достатъчно,за да не ти вържа.
Обаче пак свободна интерпретация правиш
Точно това казах и аз, че говоренето вреди

Титина и Мамагемелар,

не се заяждайте една с друга, момичета. Всеки е прав за себе си. И всеки си знае на 100 % неговото си положение. Съвети се дават от специалисти, а тук, из форумите и нета, можеш само да прочетеш какво мислят другите. Което е различно от съвет.

Включвам се само да кажа, че според мен спортът Е нещо прекрасно за деца с незряло поведение (от каквото и естество да е тази незрялост, това неумение да се контролираш). Спортът не е само състезателен вид. Дори състезателният вид спорт би бил много дразнещ за дете, което не може да приеме, че няма да е първо, да спечели, все другите са по-добри... Има и друг вид спорт - този, който се прави за здраве, за тонус, за бодър дух. Той изобщо не е състезателен, а предлага едно зареждане на тялото и "проветряване" на главата, ако си се фиксирал върху нещо и то ти е проблем. Този вид спорт е за едно добро кръвообращение, за укротяване на хормоните, за издишане на парата, за разкършване на тялото. Например - игра на тенис с таткото/майката, игра на футбол с таткото/майката, преходи и разходки в планината с родителите/семейството, плуване с единия от родителите, каране на колело с родител, пускане на хвърчила с родителите/семейството, скачане на батут/трамплин с родител/брат/сестра. А също така и танците, например народните. Там няма състезателен елемент, всеки може да е на хорото и да се чувства добре от това, че ансамбълът танцува много хубаво... Мисля, че ключовото тук е - търсете здравето, а не предизвикателството. Търсете здравето във всичко, за което знаем, че носи здраве (физическо и ментално) - рисуване за удоволствие (а не за да спечелиш състезание и получиш приз), скулптура за удоволствие, градинарство за удоволствие (това е и вид фитнес също), готвене за удоволствие, спорт за удоволствие, слушане на музика и танцуване за удоволствие. И второто важно е - имай пълната подкрепа на родителя. Със силен родител до себе си и със занимания, които ти носят наслада, удовлетвореност, увереност, удоволствие - няма как това да не е като лечебна сила за едно дете.

Мари,чудесно си го написала!
За жалост, общуването по форуми е орязана комуникация.
 добронамерено продължавам, дано пак не бъда разбрана грешно!
 само ако има надграждане в поведението в семейството, може да има и напредък в поведението на неуравновесено дете
До една определена възраст,децата са скачени съдове с майката.
Ако има девиация в поведението, майката също трябва да преразгледа поведението си.

 

С риск и аз да си навлека нечий гняв, бих отбелязала, че точно състезателните видове спорт ще калят най-добре неуравновесения характер и незрялото поведение. Стига родителят да има данни, ресурс и умение да подтиква детето безболезнено да участва в състезания, въпреки нежеланието си. Да, по-лесничко е да го пускаш по лесното - излети в планинат и каране на колело с мама и тате, но детето няма да е цял живот под крилото им и все някога ще му се наложи да се състезава в нещо. А чрез спорта това може да се случи във възраст, когато нещата са още поправими.
Естетвено, че не говоря за клинични психични разстройства. И да, имам опит с тревожно, неуравновесено и склонно към истерии и избухвания дете.

Нахвърляхте разни думички- "деца с незряло поведение", ню ейдж недъг, неуравновесения характер ....без дори да ги разбирате
С лека ръва отхвърлихте и резличните типове личности...и дадохте съвети на килограм.

Авторката, вземи потърси инфо за intense personality types

Да питам какъв спорт, не от любопитство ами,..... един вид, индивидуален спорт ли, в отбор ли... и до каква степен е добре да се набляга на спорта с такива деца.... Т.е. ако да речем се стигне до съсезания и "загуба" или "победа', не е ли драматично отново, ако ме разбирате. Едно фиксиране в спорта и после загуба в някакво състезане няма ли да "отключи" драма? Чудя се просто....
Пък индивидуален спорт ако е.... да речем не е ли леко самотно занимание... май по - добре колективен спорт.... Разсъждавам си.... хем загубата ще е споделена, успеха също.... децата се учат едно от друго...

Дъщеря ми тренира худ. гимнастика - хем индивидуално, хем в ансамбъл. Драмите са си драми, тренира от 4 годишна, все си се притеснява, има състезания всяка година все повече. Обаче, ако не беше това, аз поне не виждам как ще го отработи. Мисля, че ако си го бяхме "отгледали" това състояние с пазене и щадене, щеше да се задълбочава. Мое мнение.

Да, затова разпитах, моята щерка, драматичната, е силно спортна натура. До степен- абе детето е родено за спорт . Ходи на разни спортове и опитва, но никъде сериозно по ред причини. През седмицата е трудно с воденето, пък ходи на английски вечер през седмицата, само спорт ни липсва един вид. Събота и неделя наваксва , но не е сериозно някак.... тук ... там.. опитва...Ще търсим явно нещо по - сериозно... И аз не смятах по начало да я записвам чак до състезания да стига... но знае ли човек?

Аз не разбирам спорта като състезание.
Не всички са състезателни натури-  дали и това са разучили и взели предвид теориите за емоционалните типажи,дето толкова ги цитират без разяснение??
Сериозно може да се спортува и за постигане на други резултати- в източните изкуства, например допълнителна лентичка или друг цвят колан.

Моите деца са с изключително състезателен характер. Може да е заради борбата още от утробата състезават се в 3 вида спорт, тренират 4 вида, имат състезателен опит вече 5г, и преди всяко състезание са нервни, в рамките на здравословното- не мисля,че нормалното психично състояние може да изключи адреналина до степен да си спокоен, даже може би това би било патология вече?!

Има едно дете в групата на дъщеря ми по гимнастика - самото спокойствие. Майка й не спи преди състезание, обаче то е гьон. За мен това е малко патология, да.

[quote authorlink=topic=1099253.msg38368147#msg38368147 date=1552391319]
Надявайте се да не ви дойде на главата!
Ако дете на 8 години изпада в истерии, си има причина и тя не е разглезеност.

Здравейте, понеже се интересувам от темата, може ли да споделите какво по-точно имате в предвид?

Здравейте, моето дете успя да преодолее тези истерии и вече всичко е наред. Сега е на 13г, преодоля ги някъде преди 3-4г.

[quote author=iana28 Здравейте, само ли ги израстна или посещавахте психолог?link=topic=1099253.msg47809308#msg47809308 date=1711536136]
Здравейте, моето дете успя да преодолее тези истерии и вече всичко е наред. Сега е на 13г, преодоля ги някъде преди 3-4г.
[/quote]

съживявате темата, но не се разбра- как ги преодоляхте?

Не е имало конкретни действия. Просто сам се справи. Може би с израстването.