Ако сами не си търсите правата, малко вероятно е някой да се засили да ви ги спазва самоинициативно. Има нормативни разпоредби /включително за сроковете за внасяне на оценките в дневника/, има директор, който трябва да следи и отговаря те да се спазват, а има и Инспекторат.
- Публикувана: 1 март 2019, 20:21 ч.
- Последно мнение: 8 март 2019, 17:57 ч.
Тенденционно отношение към ученик
Багира, категорично бих ви посъветвала да се срещнете с директора на училището и да изложите обективните си възражения. Вече ако той/тя не е в състояние да реагира адекватно, може да обмислите следваща стъпка. Но такова непрофесионално отношение не бива да се толерира. Казвам го от позицията си и на родител и на учител.
Това:
НАРЕДБА № 11 ОТ 1 СЕПТЕМВРИ 2016 Контролните и класните работи се коригират и рецензират от преподаващия учител и се връщат на учениците за запознаване с резултатите и за информация на родителите.
Контролни не се връщат, бележниците официално отпаднаха при нас още първия срок, остана само електронен дневник, който се попълва спорадично, само при нанасяне на отсъствията всичко е стриктно. Какво е научено, какво не е, родителят, а и ученикът няма право да знае. Ако имаш нахалството да се поинтересуваш, горчиво съжаляваш за дързостта си.
НАРЕДБА № 11 ОТ 1 СЕПТЕМВРИ 2016 Контролните и класните работи се коригират и рецензират от преподаващия учител и се връщат на учениците за запознаване с резултатите и за информация на родителите.
Контролни не се връщат, бележниците официално отпаднаха при нас още първия срок, остана само електронен дневник, който се попълва спорадично, само при нанасяне на отсъствията всичко е стриктно. Какво е научено, какво не е, родителят, а и ученикът няма право да знае. Ако имаш нахалството да се поинтересуваш, горчиво съжаляваш за дързостта си.
Всъщност, това се случва масово, под предлог : "ами те не връщат после контролните, а трябва да ги съхраняваме не знам си колко години".
Чл. 19. (1) (Доп. - ДВ, бр. 82 от 2018 г.) Контролните и класните работи се коригират и рецензират от преподаващия учител и се връщат на учениците за запознаване с резултатите и за информация на родителите.
Като майка на двама ученика / в 9 клас и 4 клас/ не искам да те отчайвам, но това няма да е нито първата, нито последната учителка при която личното мнение и моментното настроение играят " основна роля" в "обективното" оценяването на детето.
Лично аз на такива "учители" им давам пълен игнор - нито се обяснявам с тях, нито ги коментирам с децата си. Системно повтарям на децата си, че се учи за знания, не за оценки и това което ти е в главата никой не може да ти го вземе. На матурите в 7 клас всичко "лъсва", кой е учил и кой е бил "бутан от учителя", в живота- още повече.
Лично аз на такива "учители" им давам пълен игнор - нито се обяснявам с тях, нито ги коментирам с децата си. Системно повтарям на децата си, че се учи за знания, не за оценки и това което ти е в главата никой не може да ти го вземе. На матурите в 7 клас всичко "лъсва", кой е учил и кой е бил "бутан от учителя", в живота- още повече.
Много съм съгласна с отговора на vita.
Според мен, самочувствието идва от дома, от семейството и само домът и семейството могат да го смажат или подхранят до 12-тата година. Чак след това идва нуждата да се доказваш пред "обществото" (учителката, класа, училището), но ако си добре подготвен от родителите си, че знанията са си знания, независимо кой е сложен да пише оценките - нищо не може да те бутне. Винаги идва моментът, в който ще блеснеш с ума си.
Освен това, в живота после ще се оказваш в много други подобни ситуации. Хора с настроения и погрешно съставено лично мнение се срещат на всеки ъгъл - от контрольора в градския транспорт до колегата на съседното бюро. Няма начин да бъде спечелена тази война с "този, който не ми харесва детето", защото тя е безкрайна. Детето трябва да си се харесва само на първо място, да бъде много харесвано и подкрепяно от семейството си и от тези, които са му близки и приятели - разбира се, говоря за една позитивна среда, градивна.
Конкретна случка също имам за пример. Сбито разказано - по спорт С (най-ниската оценка), но пък за усърдие и дисциплина по същия предмет 1 (най-високото). Демек, старае се, но абсолютно не става за спорт. Значи, проблемът не е в лигавене в час, отказване да изпълни нещо и т.н. Детето ходи на тенис от 5 години, на плуване от 3 години и е скаут - мята крачоли по горите, виси по въжета, последният й преход е 16 километра. Не е като да не спортува и да не я приучаваме да обича движението, защото то е здраве. Извод - учителката не си познава децата и не знае как да извади най-доброто от тях, а и няма как при пренаселено училище и млад, неопитен учител това да се случи. Питах детето - какво не ти се е получило по спорт? Ами мамо, казва ми, не мога да правя циганско колело. Казах й - ами забрави за кариера в цирка, ще си скачаш само на леглото! И прихнахме да се смеем двете.
Често много силно помага да погледнем на ситуацията с усмивка.
Според мен, самочувствието идва от дома, от семейството и само домът и семейството могат да го смажат или подхранят до 12-тата година. Чак след това идва нуждата да се доказваш пред "обществото" (учителката, класа, училището), но ако си добре подготвен от родителите си, че знанията са си знания, независимо кой е сложен да пише оценките - нищо не може да те бутне. Винаги идва моментът, в който ще блеснеш с ума си.
Освен това, в живота после ще се оказваш в много други подобни ситуации. Хора с настроения и погрешно съставено лично мнение се срещат на всеки ъгъл - от контрольора в градския транспорт до колегата на съседното бюро. Няма начин да бъде спечелена тази война с "този, който не ми харесва детето", защото тя е безкрайна. Детето трябва да си се харесва само на първо място, да бъде много харесвано и подкрепяно от семейството си и от тези, които са му близки и приятели - разбира се, говоря за една позитивна среда, градивна.
Конкретна случка също имам за пример. Сбито разказано - по спорт С (най-ниската оценка), но пък за усърдие и дисциплина по същия предмет 1 (най-високото). Демек, старае се, но абсолютно не става за спорт. Значи, проблемът не е в лигавене в час, отказване да изпълни нещо и т.н. Детето ходи на тенис от 5 години, на плуване от 3 години и е скаут - мята крачоли по горите, виси по въжета, последният й преход е 16 километра. Не е като да не спортува и да не я приучаваме да обича движението, защото то е здраве. Извод - учителката не си познава децата и не знае как да извади най-доброто от тях, а и няма как при пренаселено училище и млад, неопитен учител това да се случи. Питах детето - какво не ти се е получило по спорт? Ами мамо, казва ми, не мога да правя циганско колело. Казах й - ами забрави за кариера в цирка, ще си скачаш само на леглото! И прихнахме да се смеем двете.
Често много силно помага да погледнем на ситуацията с усмивка.
Много съм съгласна с отговора на vita.
Според мен, самочувствието идва от дома, от семейството и само домът и семейството могат да го смажат или подхранят до 12-тата година. Чак след това идва нуждата да се доказваш пред "обществото" (учителката, класа, училището), но ако си добре подготвен от родителите си, че знанията са си знания, независимо кой е сложен да пише оценките - нищо не може да те бутне. Винаги идва моментът, в който ще блеснеш с ума си.
Често много силно помага да погледнем на ситуацията с усмивка.
Според мен, самочувствието идва от дома, от семейството и само домът и семейството могат да го смажат или подхранят до 12-тата година. Чак след това идва нуждата да се доказваш пред "обществото" (учителката, класа, училището), но ако си добре подготвен от родителите си, че знанията са си знания, независимо кой е сложен да пише оценките - нищо не може да те бутне. Винаги идва моментът, в който ще блеснеш с ума си.
Често много силно помага да погледнем на ситуацията с усмивка.
Много хубаво казано
И все пак как не се промениха хората и системата толкова години, та да предизвикват само комплекси в децата, а не да градят самочувствие ...
Даже си мисля не е ли целенасочено това нарочно подтискане на децата, та да може детето да не се почувства прекалено силно прекалено рано защото има още много да учи ...
Жалко е наистина и аз не мога да разбера днешните учители. Когато като родителите се интересуваме как да помогнем на детето, учителят се чувства на прицел . Сега ме накрахте да се замисля дали именно моето специално внимание към образованието на детето не е дразнело госпожата. Страх ги е от критика, нали знаете гузен негонен бяга ...
Още Марк Твен го е казал - Никога не съм позволявал на училището да попречи на образованието ми.Образованието е система с всичките позитиви и негативи. Учителите са държавни служители и за съжаление голяма част от тях са далеч от идеалния образ. Децата също не могат да бъдат слагани на кантар. Има и такива с прекомерно самочувствие, които са ненаказуеми има и такива, които обират луфтовете и от страна на система и от страна на подобни съученици. Затуй противно на всякакви клишета следя какво учат и включвам при всяка възможност нещо допълнително. Подготвих си го сама за избрано училище. Не се втелявам за оценки, обаче гоня до дупка за липси на интерес или на фундаментални познания.
Дори, ако трябва да се закача за последните думи на Амбър и Спаркълс, с идеален образ може да са само майката ти и баща ти (примерно, чисто неуката майка на Вазов, която от брат си се научава скришом да чете на големи години, а изучва сина си до степен да стане патриарх на българската литература, а братята стават генерали, май имаше и един правист?), а на кантар могат да те слагат само у дома - точно родителите трябва да ти знаят силите, слабостите, колебанията и амбициите...
Спаркълс, едва ли ги натискат да не се чувстват прекалено силни в знанията си. Ето, във Великобритания, е развита системата на разделяне на класа на 3 групи - слаби, средни и силни. Върви един и същи урок за целия клас, но когато се разбият по групи да правят упражнения - на слабите се дават упражнения за база, за стабилни базови знания (да повтарят, да затвърдят), на средните - друго, а силните ги бутат към материала за следващата учебна година. Казват, че така покриват индивидуалните нужди на всяко дете - някои са бързи, паметливи и повтаряне на едно и също ги съсипва, а на други са им нужни много повторения и упражнения, за да напреднат. И така, може да се окаже, че си записан в 5-ти клас, но правиш упражнения за 7-ми клас. И знаеш ли? Пак има неясноти, въпроси, ама защо, ама какво, ама моето дете да е на по-силната маса, ама задържате го изкуствено, ама това, ама онова. Няма угодия. Щом хора са се събрали на едно място нещо да вършат, все ще има нещо недоизяснено, мъгляво и т.н. И още нещо интересно - по тукашните разбирания, един материал е усвоен наистина добре само ако съумееш ти самият да го преподадеш на някой друг. В този смисъл - крехко достигане до правилните отговори не се счита за напълно, дълбоко знание. Виж, ако можеш да помогнеш на съученика да го разбере и той (да му го нарисуваш, опростиш, адаптираш, за да може съученикът да вдене) - е, тогава вече си готов да караш напред.
Спаркълс, едва ли ги натискат да не се чувстват прекалено силни в знанията си. Ето, във Великобритания, е развита системата на разделяне на класа на 3 групи - слаби, средни и силни. Върви един и същи урок за целия клас, но когато се разбият по групи да правят упражнения - на слабите се дават упражнения за база, за стабилни базови знания (да повтарят, да затвърдят), на средните - друго, а силните ги бутат към материала за следващата учебна година. Казват, че така покриват индивидуалните нужди на всяко дете - някои са бързи, паметливи и повтаряне на едно и също ги съсипва, а на други са им нужни много повторения и упражнения, за да напреднат. И така, може да се окаже, че си записан в 5-ти клас, но правиш упражнения за 7-ми клас. И знаеш ли? Пак има неясноти, въпроси, ама защо, ама какво, ама моето дете да е на по-силната маса, ама задържате го изкуствено, ама това, ама онова. Няма угодия. Щом хора са се събрали на едно място нещо да вършат, все ще има нещо недоизяснено, мъгляво и т.н. И още нещо интересно - по тукашните разбирания, един материал е усвоен наистина добре само ако съумееш ти самият да го преподадеш на някой друг. В този смисъл - крехко достигане до правилните отговори не се счита за напълно, дълбоко знание. Виж, ако можеш да помогнеш на съученика да го разбере и той (да му го нарисуваш, опростиш, адаптираш, за да може съученикът да вдене) - е, тогава вече си готов да караш напред.
Скрит текст:
Аз това го проумях много отдавна, още преди да стана майка. Четох биографията на Мари-Антоанет и там пишеше, че като са ги заловили и затворили в затвора, да чакат за съд и присъда, наложило се да се разделят с последната слугиня, която ги сресвала, обличала, подавала храната и т.н. (там, където са били под стража). Мари-Антоанет и Луи много бързо проумели, че няма по-добър учител от бащата и по-добър обгрижващ от майката. Съответно, в килията, докато чака да му хвръкне главата на гилотината, Луи е преподавал уроци на сина си (май имаше и други оцелели деца, сега не помня подробности, едно май загина в тъмницата) - биология, латински и т.н. Всеки ден - стават, сресват се, измиват се, ако има какво - закусват, и сядат на уроци. Пред кого да се доказват и да им пише оценка? Пред себе си. А Мари-Антоанет, от прословутото разточителство и глезене и лигавене, набързо почва да обгрижва децата и да прави неща, които никога преди не е правила - да ги изкъпе, да закърпи дрехи, да ги пощи от въшки и т.н....Както и да е, голяма трагедия е, ако го погледнеш от ъгъла на родителството тази история. В този смисъл, какво да чакам от обща грижа в детска градинка? Ами разбира се, че аз съм си най-силния обгрижващ и заинтересован от детето си. Какво да очаквам от училището? 100 системи, отхвърлено, завърнало се, матури, изпити, отречено, обречено... Ами аз съм си най-добрият учител на детето. Често я уча на нещо преди да са го учили в клас, просто защото считам, че е важно да го знае (от обща култура неща). Като се засече същото знание в училище, идва си у дома грейнала - как вече го е чувала, знаела и какво ново/различно е казала учителката...
Много хубаво казано
И все пак как не се промениха хората и системата толкова години, та да предизвикват само комплекси в децата, а не да градят самочувствие ...
Даже си мисля не е ли целенасочено това нарочно подтискане на децата, та да може детето да не се почувства прекалено силно прекалено рано защото има още много да учи ...
[/quote]
Напълно споделям мнението ви. Родителите в къщи полагаме усилия да изградим детето като личност по правилния според нас начин, но какво се случва в институцията през останалото време не знаем. А информационното затъмнение все повече ще се увеличава. Между другото хипарките, които обикалят из училищата по програмата за личностно развитие с благословията и щедрото спонсорство на МОН, точно това обясниха официално в едно предаване, че нямало смисъл от образование, висшето образование на преподаватели и учители е безсмислено и курсът, който са изкарали по космическа "психология" е много по- важен и сега обикалят да обучават учителите и учениците в някакви такива неща- няма смисъл от образование, достатъчно е да използват силата на мисълта да постигнат целта си. Така че, не съм оптимистично настроена какво се готви в по глобален аспект.
Много съм съгласна с отговора на vita.
Според мен, самочувствието идва от дома, от семейството и само домът и семейството могат да го смажат или подхранят до 12-тата година. Чак след това идва нуждата да се доказваш пред "обществото" (учителката, класа, училището), но ако си добре подготвен от родителите си, че знанията са си знания, независимо кой е сложен да пише оценките - нищо не може да те бутне. Винаги идва моментът, в който ще блеснеш с ума си.
Освен това, в живота после ще се оказваш в много други подобни ситуации. Хора с настроения и погрешно съставено лично мнение се срещат на всеки ъгъл - от контрольора в градския транспорт до колегата на съседното бюро. Няма начин да бъде спечелена тази война с "този, който не ми харесва детето", защото тя е безкрайна. Детето трябва да си се харесва само на първо място, да бъде много харесвано и подкрепяно от семейството си и от тези, които са му близки и приятели - разбира се, говоря за една позитивна среда, градивна.
Конкретна случка също имам за пример. Сбито разказано - по спорт С (най-ниската оценка), но пък за усърдие и дисциплина по същия предмет 1 (най-високото). Демек, старае се, но абсолютно не става за спорт. Значи, проблемът не е в лигавене в час, отказване да изпълни нещо и т.н. Детето ходи на тенис от 5 години, на плуване от 3 години и е скаут - мята крачоли по горите, виси по въжета, последният й преход е 16 километра. Не е като да не спортува и да не я приучаваме да обича движението, защото то е здраве. Извод - учителката не си познава децата и не знае как да извади най-доброто от тях, а и няма как при пренаселено училище и млад, неопитен учител това да се случи. Питах детето - какво не ти се е получило по спорт? Ами мамо, казва ми, не мога да правя циганско колело. Казах й - ами забрави за кариера в цирка, ще си скачаш само на леглото! И прихнахме да се смеем двете.
Често много силно помага да погледнем на ситуацията с усмивка.
Според мен, самочувствието идва от дома, от семейството и само домът и семейството могат да го смажат или подхранят до 12-тата година. Чак след това идва нуждата да се доказваш пред "обществото" (учителката, класа, училището), но ако си добре подготвен от родителите си, че знанията са си знания, независимо кой е сложен да пише оценките - нищо не може да те бутне. Винаги идва моментът, в който ще блеснеш с ума си.
Освен това, в живота после ще се оказваш в много други подобни ситуации. Хора с настроения и погрешно съставено лично мнение се срещат на всеки ъгъл - от контрольора в градския транспорт до колегата на съседното бюро. Няма начин да бъде спечелена тази война с "този, който не ми харесва детето", защото тя е безкрайна. Детето трябва да си се харесва само на първо място, да бъде много харесвано и подкрепяно от семейството си и от тези, които са му близки и приятели - разбира се, говоря за една позитивна среда, градивна.
Конкретна случка също имам за пример. Сбито разказано - по спорт С (най-ниската оценка), но пък за усърдие и дисциплина по същия предмет 1 (най-високото). Демек, старае се, но абсолютно не става за спорт. Значи, проблемът не е в лигавене в час, отказване да изпълни нещо и т.н. Детето ходи на тенис от 5 години, на плуване от 3 години и е скаут - мята крачоли по горите, виси по въжета, последният й преход е 16 километра. Не е като да не спортува и да не я приучаваме да обича движението, защото то е здраве. Извод - учителката не си познава децата и не знае как да извади най-доброто от тях, а и няма как при пренаселено училище и млад, неопитен учител това да се случи. Питах детето - какво не ти се е получило по спорт? Ами мамо, казва ми, не мога да правя циганско колело. Казах й - ами забрави за кариера в цирка, ще си скачаш само на леглото! И прихнахме да се смеем двете.
Често много силно помага да погледнем на ситуацията с усмивка.
За съжаление то може да лъсва, но нищо не променя. Лъсналите често ги наместват точно с писмо от МОН по най-желаните училища. Справка-виж колко надпланов прием има и кои гимназии са първенци по връзкари. После, вкарани в желаната гимназия, да не мислиш, че там учителите са цветя? Ами не са, да кажем, че тук-там има по цвете, останалите са доста поувехнали, а има и откровено не ставащи. Пак справка по темите дори в този форум, по училища. Изкласяват си лъсналите прекрасно, и после пак по правило биват под крилото на мама и тате с връзки уредени за шефче на някой отдел нейде, където макар и лъснали, си шефстват. Това е животът, не си заравяйте главите в пясъка.
Благодаря за съветите, мненията, както и цитираните законови разпоредби, бяха полезни. След любезна комуникация с ръководството без да се стига до поименно "топене" на конкретни преподаватели, получих уверение, че основният проблем - невръщането на тестове, контролни и класни и т.н. ще бъде взет под внимание и решен. Успех на всички и хубав празник!
Препоръчани теми