Шести клас 2018/2019 - тема 4

Аз думата "елитно" я поставям винаги в кавички, когато я свързвам с българско училище...

И аз мисля, че това обсъждаме. Защото какво става по къщите нито можем да знаем, нито някак можем да му повлияем.
А за дисциплината в клас винаги има по някое и друго хлапе без възпитание. Това какво значи - да чакаме да се сетят родителите му да го възпитат? Понеже те са виновни? И като го констатираме - хоп, готово, работата се решава!
Не вярвам изобщо възрастен човек да има такива очаквания. Че те ако бяха досетливи, да са го направили. И ако с констатацията се решаваше проблемът - нямаше да ги има по всички училища и класове тези. 
Затова са механизмите в закона, даващи определени правомощия на учители и директор, за да може останалите да не страдат от липсата на възпитание в няколко къщи. Затова за училищната политика си носи отговорност училището и ръководните фактори из него. То и престъпниците някой не ги е възпитал като деца. Какво значи това? Да затворим съдилищата и затворите, понеже отговорни са родителите? Има си обществото правила и като не се спазват то следва да си реализира механизмите за въздействие. В случая на стр. втора, за който няма закон или не го е чел:
http://sociobrains.com/website/w1465/file/repository/173_182_NAT … UCATION_2016_.pdf
както и при сериозни провинения си има органи на реда, което следва да се информират. Но не. По-лесно е да се затворят очи и уши и да не се приказва. Щото като не се приказва, той проблемът така си изчезва от само себе си. 
/Апропо - цялата статия е хубава, особено началото на стр. 2, относно това как следва да се индивидуализират и налагат наказанията./
В нашия случай още миналата година помолихме да си приложат закона, след като са наложени по-леките наказания /т.е. по-лекото, т.к. освен "забележка" друго не се налага/, то кифлите да се преместят поне по другите класове, за да им се разпилее ядрото. Ма не би. Точно понеже "чакаме и се надяваме" сами да се "поправят" или родителите им да се освестят. И класът от отличен и с чудесна дисциплина стана ужасен, в който по някои предмети изречение не може да се чуе.

Ето има какво да се направи. И то трябва да се прави от първи клас. Нашите са вече на ръба. Скоро няма да могат да бъдат стряскани с това, че ще извика родителя в училище или подобни, ама досега трябваше да се е изковало желязото. В училище има ред, той е железен и последствията са последствия при неспазването му.
Лошото е, че наистина има родители, които нехаят, но и те могат да бъдат възпитани. Ако ги няма делигираните бюджети! Подписваме в началото на годината правилника на училището. Там си има пътека - предупреждение, наказание, изключване. Та на кокошката X като й дадат документите и й кажат да си води отрочето, където си реши и й харесва реда повече, тя рязко ще се кротне на новото място и всички ще го знаят това и ще е различно. И децата ще се постреснат.

Говорите само за крайностите - свръхневъзпитани деца и излезли от пътя родители.
Не става въпрос да искаме само от учителите и да чакаме те да възпитават. Ама и в училище, ако няма нищо насреща, пак е трудно. Нещата са двустранни.
Личен опит: Първи клас - Обясняваш на детето колко нередно е да закъснява за училище. То се кокори и казва: "Ама той Х идва почти всеки ден за втория час."....(става малко труден контрола на мотането вкъщи, при положение, че това което му говоря се разминава, с това което вижда).  И други примери имам, включително да ходя да моля учител да го пита има ли домашна (без коментар).
Та колкото ме дразни някой да иска в училище да му възпитават детето, толкова ме дразни и схващането че то семейството си е балон и училището няма значение, понеже ние сме супер родители.

Това, че червеното се налага да се направи е ..................................................................

Тук е скрит ключът от бараката. Иначе, самите учители са между чука и наковалнята - родители с претенции и директор, който си пази местенцето.
Аз застъпване на подобно твърдение не прочетох.

На молба го ударихме. Какво да направим друго? Ние нямаме никакви правомощия в тази институция.
Чакат да се стигне до ексцеси и положението да ескалира, докато поредно дете не стане жертва на побой и тормоз с, не дай Боже, летален край и тогава пак същата песен - ни лук яли, ни го мирисали. А че са наясно с проблема и той е наличен и се развива с години - това няма значение.
Нашите кифли освен че приказваха и крещяха в час, показваха средни пръсти, служеха си с нецензурни думи и изрази в час, на висок глас, пред очите и ушите на самите учители, вкл. адресираха последните към съученици и учители, пред останалите. И - "забележка"! Бравос на ръководството! То и собствените си кадри направо защити! За децата в училище не им пука, това е ясно, поне за колегите си да се застъпят.
С голямото ми дете имахме още по-фрапиращи случаи, вкл. и на физическа саморазправа и тотална анархия. За неадекватната "намеса" на класен и директор си писах навремето в другата отчетна. То беше неописуемо неадекватно.

Не визирах конкретно мнение на потребител тук.
Обаче изводът, че проблемът е в семейството си идва сам, защото с отварянето на темата веднага се заговаря за нахалните родители с писани яйца, от чийто натиск се пазят и учители, и директори.
Учителите обаче заради тях се оправдават да са вдигнали ръце. Ние поискахме да им събират телефоните, а ни отказаха, защото в другия клас имало против родители. Дори не помогна уточнението, че ние всички сме за и ще се радваме на тази мярка.
 

zvanche, така е, учителите са по средата. Ние в 3ти клас имахме такава ситуация. Учителката ни от стрес се разболя. Наложи се ние да пуснем жалби към Директора и Инспектората, че някой да взема и да реагира. Нещата много бързо се локализираха. Даже едната родителка си премести сама детето, с хипотезата, че нашия клас не влияел добре на нейното отроче (направо не знам какво човече да сложа тук като реакция)!!!
Аз смятам, че понеже нашите деца са там, няма как да разчитаме на учителите/директорите или още по-малко на родителите на подобен тип деца, че ще се вземат мерки, а при първи сигнали да действаме и ние - също имаме законови мерки, които можем да предприемем.

Да, и тук идва ролята на директора. Ясно е, че учителите имат достатъчно много друга работа, но ако ръководството вземе подобно решение, то би се спазвало.
Всяка от нас се е сблъсквала с неприятна ситуация и аз, за себе си, замисляйки се, стигам винаги до извода, че основният проблем от страна на училището е ръководството. Съдейки по нашето "елитно" училище, ръководството брани със зъби и нокти положението си, подлага се на родителите, които имат определени позиции и решаването на проблемите остава за сметка на учителите. Не ги оправдавам, но ги разбирам. Ако трябва да бъдем честни, ако ние сме поставени в тяхната позиция, как бихме постъпили? Изборите са 2 - тръгваш си или се снишаваш, предприемайки възможно най-щадящи действия. Защото нямаш подкрепа.

Моите наблюдения са:
"Елитните"  училища драпат със зъби и нокти да запазят някакъв фейк имидж и децата на ,,елитни,,родители, а ,,неелитните ,, училища драпат да не загубят и малкото ученици които имат и да не станат още по- неелитни. Ръководството си уж взима мерки, ама те не са ефективни. И те го знаят, ама не им стиска да прилагат правилника, че ще им истинат местата...Жалка картинка.

Виждам, че сте подхванали "любимата ми тема" за дисциплината в клас. Аз ви се оплаквах за това преди месеци. По-късно и с класната говорих, защото на родителската среща се обелиха само една-две думички за това и всички проблеми се замитат под килима с любезни думи и много усмивки. Страшно ми стана от това, с което се опитаха да ме утешат - "вие ако знаете в другите класове какво е"...
На моята ученичка липсата на дисциплина в час много и пречи.
Първо, че вижда едно пълно неуважение към учителите, което остава безнаказано и в нея се оформя мнението "какво толкова", заради което аз посвещавам дъъълги часове на разговори, обяснения и убеждения за ценностите в живота. Които май нищо не оставят в съзнанието ѝ. И второ, че атмосферата в час доста ѝ пречи на успеха. Последно пристигна с 4- на елементарен тест по английски. Точно този материал съм убедена, че го знае перфектно. Разглеждам теста с недоумение, питам какво става, без да ги чете ли е писала  упражненията... И започва един дълъг разказ за това какво правят (и не правят) в час един, втори, трети... Колко е шумно и как не може да се съсредоточи...
Все съм в колебания дали да я преместим в друго училище. Ту се засилвам, ту се отказвам, водена от притеснението, че ето на, точно преди седми клас, да смени учители, учебници, метод на работа, тип изисквания...
И нямам полезен ход.

Класната на дъщеря ми (около 50-годишна) вече няколко пъти казва, че в шести клас е най-тежко. В седми клас хлапетата от една страна поне мъничко порасвали, а от друга - отговорността към предстоящите изпити все пак си казвала думата.
Да видим дали ще се окаже вярно.

Определено проблема не е само в ръководството, но ръководството е много, ама много важно. Приказката как рибата се вмирисва откъм главата е много вярна. Днес отново се убедих в това, отвратена съм, искам да завръши и малкия и да не чувам никога повече за училища

И аз го чувам това от различни хора. Надявам се да е така, че не ми се мисли с този мързел и непукизъм до къде ще я докара в седми клас.

Хепи, проблеми ли имате? Много съжалявам!

Проблема е буря в чаша вода, но отношението да ме хокат с назидателски даскалски тон...

В 6 клас наистина е най-лоша дисциплината, в 7 клас са малко по-целенасочени. Тогава проблем става не това, което се случва в училище, а какво правят като им свършат часовете и си тръгнат оттам.

Не съм съгласна с това, че училището освен образователна институция, е и възпитателна. На учителите се прехвърлят задължения, които не са техни. Възпитанието се случва в семейството и за него няма написани книги и правила. Човек може да е възпитан чудесно, но да не е образован, както и обратното. Хубаво е процесите да вървят заедно. От друга страна, какви са децата ни вкъщи, често няма нищо общо с това какви са в училище. Родителите обикновено реагират остро, когато им се каже нещо лошо за детето им, защото то вкъщи е едно прекрасно дете. Обаче прекрачи ли прага на училището, на преден план излизат хормоните и желанието да стане център на вниманието. Ако все пак семейството е добро и е положило усилия за възпитанието, тези моменти на лоша дисциплина ще отминат след година-две. Ако семейната среда куца, проблемите ще останат и вероятно ще се задълбочат.

Ха, снощи на рс имах чувството , че учителите май не забелязаха, че ние сме родители, а не деца. ЧЕ и пръсти се размахваха. Този път не се стърпях и със същия тон отговорих на учителката по рисуване, която критикуваше децата, че са написали домашна работа само от няколко реда...